Отдавна, още когато за първи път видях Охридското езеро, се заканих да посетя и Преспанските езера, но това пътуване дълго ми убягваше. Тази зима, докато си цъках на компютъра вероятни маршрути за лятото идеята отново изплува.
Планът беше да обиколим Преспанските езера, както и Охридското като минем през Гърция, Албания и Македония. Преспанските езера нямат наземен отток, но през карстовия терен се оттичат през планината Галичица към Охридското езеро като това става в изворите на река Църни дрим. Освен тази природна забележителност маршрута отчасти покрива голяма част от Самуиловото царство: с. Ключ, Струмица, Едеса, Острово, Лерин, остров Свети Ахил, остров Големи Град, Охрид, Скопие.
За мероприятието се събрахме доволно голяма група от приятели – цели десет човека, което ми донесе доста логистични (най-вече при резервациите)неволи.
И така тръгнахме на връх първи май: Аз (V-Strom), Валери (Honda Hornet), жените, Мая с нейния Ровър, наричан галено „Маруся“. По път трябваше да се съберем с Гошо и Донка (BMV K1200), а чак в Мелник щяхме да се чакаме със Стоян и Валя (V-Strom). На тях им беше по-бързо да пътуват от Родопите през Гърция. – да живее Евросъюзът.
Почваме да се събираме около София.
Преди Дупница , та почти до Благоевград ни чакаше ГОЛЯМОТО ЗАДРАСТВАНЕ.
Малко снимки от Мелник, където "катутът" се събра.
Кордопуловата къща.
Музеят на Виното
Да не забравя..
Дъ маршруто....
На сутринта не можахме да се организираме чак до 10 ч. и докато минахме Петрич стана 11,30.
Разбира се трябваше да посетим комплекса „Самуилова крепост“ при с. Ключ. Без него темата на обиколката губеше от смисъла си. Тук преди точно 1001 години армията на Самуил води т.нар.Беласишка битка с Василий II. Императорът пленява 14 хиляди български войници, които ослепява, като на всеки сто остава по един с едно око да ги води. Дори и по първичните стандарти на онези отминали времена това е изключителен варварски акт , а Василий е наречен „Българоубиец“. Виждайки печалните останки от своята армия Самуил умира.
Времето напредваше бързо, а ние бяхме изминали само петдесетина километра и трябваше да наваксваме. ….. Минахме през Струмица без да се спираме. Пресякохме Беласица към Гевгели по много красив път с хубави завои. И ни заваля сериозно. Продължаваме към Едеса(Воден)
Едеса (Воден, е в границите на Първото българско царство по времето на Симеон Велики. Допуска се, че след падането на Североизточна България под византийска власт в края на 10 век, Давид е резидирал в Преспа, Мойсей в Струмица, Аарон в Средец, а Самуил във Видин или Воден. Единственият по това време достъпен път към тогавашната вътрешна област на България (Битоля, Прилеп, Охрид) е през Воден към Острово- Лерин- Битоля. През 1001 г. Василий II обсажда Воден, отбраняван от Драгшан, който категорично отказва да се предаде. Градът обаче е превзет, а Драгшан е отведен в Солун, но успява да избяга от там и върне Воден на България. ).
Най-голямата атракция в града са водопадите заради които някои го наричат гръцката Ниагара.
Чичо Юли кака Еми.
Катунът...
Близо до главния път към Лерин се намира Островското езеро и беше грехота да не се отбием за малко снимки.
Лерин (Флорина – който е в границите на българското царство от Пресиян до 1018 год. когато отново влиза във Византия. В 13 век отново влиза в България при царете Калоян и Иван Асен II, но е загубен окончателно при управлението на Михаил II Асен.) Времето напредна, а небето започна да тежи над планините. Така че заредихме набързо, облякохме пак дъждобраните и поехме към Преспа.(В Лерин не успях да снимам).
Невероятно красив път през планината Баба (Варнудас) ни изкачваше на 1550 м към малкия ски курорт Вигла. По пистите имаше още сняг. Съвсем наблизо е старото влашко селце Писодер.
и селфи... де
Спуснахме се към Преспа и пред нас се откри панорамата на двете езера. След последни завои пристигнахме в малкото крайбрежно селце Нивици (Псардес), където щяхме да нощуваме.
В началото на XX век Нивици е чисто българско село в Битолска каза. Според статистиката през 1900г. в него живеят 200 българи християни. След Илинденското въстание през 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия. През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война то попада в Гърция. През 1927 година е прекръстено на Псарадес. Възрастните хора в селото все още говорят български с македонски диалект, но младите не го знаят ич.
Другите нимки от селото – в следващия епизод….
Планът беше да обиколим Преспанските езера, както и Охридското като минем през Гърция, Албания и Македония. Преспанските езера нямат наземен отток, но през карстовия терен се оттичат през планината Галичица към Охридското езеро като това става в изворите на река Църни дрим. Освен тази природна забележителност маршрута отчасти покрива голяма част от Самуиловото царство: с. Ключ, Струмица, Едеса, Острово, Лерин, остров Свети Ахил, остров Големи Град, Охрид, Скопие.
За мероприятието се събрахме доволно голяма група от приятели – цели десет човека, което ми донесе доста логистични (най-вече при резервациите)неволи.
И така тръгнахме на връх първи май: Аз (V-Strom), Валери (Honda Hornet), жените, Мая с нейния Ровър, наричан галено „Маруся“. По път трябваше да се съберем с Гошо и Донка (BMV K1200), а чак в Мелник щяхме да се чакаме със Стоян и Валя (V-Strom). На тях им беше по-бързо да пътуват от Родопите през Гърция. – да живее Евросъюзът.
Почваме да се събираме около София.
Преди Дупница , та почти до Благоевград ни чакаше ГОЛЯМОТО ЗАДРАСТВАНЕ.
Малко снимки от Мелник, където "катутът" се събра.
Кордопуловата къща.
Музеят на Виното
Да не забравя..
Дъ маршруто....
На сутринта не можахме да се организираме чак до 10 ч. и докато минахме Петрич стана 11,30.
Разбира се трябваше да посетим комплекса „Самуилова крепост“ при с. Ключ. Без него темата на обиколката губеше от смисъла си. Тук преди точно 1001 години армията на Самуил води т.нар.Беласишка битка с Василий II. Императорът пленява 14 хиляди български войници, които ослепява, като на всеки сто остава по един с едно око да ги води. Дори и по първичните стандарти на онези отминали времена това е изключителен варварски акт , а Василий е наречен „Българоубиец“. Виждайки печалните останки от своята армия Самуил умира.
Времето напредваше бързо, а ние бяхме изминали само петдесетина километра и трябваше да наваксваме. ….. Минахме през Струмица без да се спираме. Пресякохме Беласица към Гевгели по много красив път с хубави завои. И ни заваля сериозно. Продължаваме към Едеса(Воден)
Едеса (Воден, е в границите на Първото българско царство по времето на Симеон Велики. Допуска се, че след падането на Североизточна България под византийска власт в края на 10 век, Давид е резидирал в Преспа, Мойсей в Струмица, Аарон в Средец, а Самуил във Видин или Воден. Единственият по това време достъпен път към тогавашната вътрешна област на България (Битоля, Прилеп, Охрид) е през Воден към Острово- Лерин- Битоля. През 1001 г. Василий II обсажда Воден, отбраняван от Драгшан, който категорично отказва да се предаде. Градът обаче е превзет, а Драгшан е отведен в Солун, но успява да избяга от там и върне Воден на България. ).
Най-голямата атракция в града са водопадите заради които някои го наричат гръцката Ниагара.
Чичо Юли кака Еми.
Катунът...
Близо до главния път към Лерин се намира Островското езеро и беше грехота да не се отбием за малко снимки.
Лерин (Флорина – който е в границите на българското царство от Пресиян до 1018 год. когато отново влиза във Византия. В 13 век отново влиза в България при царете Калоян и Иван Асен II, но е загубен окончателно при управлението на Михаил II Асен.) Времето напредна, а небето започна да тежи над планините. Така че заредихме набързо, облякохме пак дъждобраните и поехме към Преспа.(В Лерин не успях да снимам).
Невероятно красив път през планината Баба (Варнудас) ни изкачваше на 1550 м към малкия ски курорт Вигла. По пистите имаше още сняг. Съвсем наблизо е старото влашко селце Писодер.
и селфи... де
Спуснахме се към Преспа и пред нас се откри панорамата на двете езера. След последни завои пристигнахме в малкото крайбрежно селце Нивици (Псардес), където щяхме да нощуваме.
В началото на XX век Нивици е чисто българско село в Битолска каза. Според статистиката през 1900г. в него живеят 200 българи християни. След Илинденското въстание през 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия. През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война то попада в Гърция. През 1927 година е прекръстено на Псарадес. Възрастните хора в селото все още говорят български с македонски диалект, но младите не го знаят ич.
Другите нимки от селото – в следващия епизод….
Коментар