Tweet
Малко предистория
И така драги ми колеги.... чудя се в момента как да започна, но като върл почитател на великата латинска сентенция “RECTUM SCINDERE, OCULIS NIGRIS ET” според гугъл (или казано понашему „Право куме в църните очи”) давам направо:
До преди няколко години бях страстен и много редовен читател на форума и покрай това се зарибих много и по този чуден раздел за екпедиционни машини или нагледно казано още преди 3-4 години си знаех, че рано или късно хард ендурото трябва да се допълни и от нещо по-хард...какво по-добро за мен от тази тема си казах аз и почна великото чакане... Ама то моторджийското чакане не е като да чакаш спокойно като алжирски старец на чай в средата на пустинята, ами е едно такова досадно човъркащо – не те оставя на мира докато не я утолиш тая жажда пуста. Още през късната есен на миналата година ми втръсна да чакам и почнах да прелиствам обяви за АТ, мислих, четох, пресмятах и в средата на април се сдобих с един крайно странно боядисан мотор, който тепърва мисля да обгрижвам по най-различни начини.
Уви наложи ми се и да побързам, защото още от началото на май знаех, че трябва да пътувам до Сараево по една моя лична работа и си казах, че е абсурд с кола или автобус, другия ми мотор е за хора с железен тазобедрен мускул и краен дискомфорт за дълъг път, та искам не искам купих новия си мотор втора (или десета) употреба, вкарах го в бокса за да оправя онова, което беше неизбежно и....изненада – предната спирачка се оказа невъзможна за обезвъздушаване след супер много усилия, който няма да споменавам тук, заедно с множеството майки на псевдо майстори. До последно не знаех дали ще тръгна където и да било, но накрая сглобих нещата, обезвъздуших доколкото успях, прекръстих се и по тъмно се запътих към Трънско...
Началото
Към 23 часа се довлякох до южните склонове на Руй планина в китното селце с градско име Зелениград, където ме чакаше единствения човек, навил се да тръгне с мен на „пробното ми кръгче” с африката – моята добра приятелка Дони, която кара мотор от миналото лято и към онзи момент беше навъртяла около 180 км на новия си мотор – Ямашка Фазер 600. Естествено половината от тях бяха от София до Зелениград и ние знаехме, че определено няма за къде да бързаме. В Зелениград бяхме на гости на стар моторджия, голяма компания, разговори за какво ли не, полезни съвети преди тръгване...абе преброяване на дивите зайци с две думи. Заспах сладко след салата от прясно зеле и на сутринта ни посрещна следната чудна гледка:
Чуден изглед към скалите на Руй и китната красота на пролетта:
Още на излизане от селото и на път за ГКПП Стрезимировци ни смая едно хубаво слънчево време, само за каране:
и невероятната българска гранична бензиностанция, която държа да отбележа работи НОН-СТОП, както се вижда от табелката:
След минаване на границата и поредните полезни съвети този път от митничарите пред нас се опънаха едни чудни завой, лек дъждец и нещо, което истински ме изненада....Власинското езеро:
С едни такива специфични и приятни облаци:
пътя не съм го снимал, но е уникален за мотори....чак до град Сурдулица, където изживяхме доста неприятно на-джи-пи-ес-ване....картата за Сърбия се оказа пошла и ни заби в гробище до малко село на 15 км от града...единствената ми снимка е от последната почивка преди Сурдулица:
От там някак си се оправихме и стигнахме в Лесковац, за скара не сме и мислили, че сме и двамата вегетарянци, но пък бяхме помислили да купим хартиена карта от Сърбия....грешка обаче...западните ни съседи „са забравили” да нарисуват границата с Косово и някак си моята визия за „пряк път” до Нови пазар се разтури набързо. Трябваше да измислим алтернатива след като научихме за това в Лесковац и поехме към град Прокуплйе със страхотна пекарна на влизане в града. Малко преди това жегата ни поизмори и спряхме за почивка. Дони май й беше жега и уморено:
Намери си тя бърза СПА-чешма:
...и продължихме след Прокуплйе в посока Крушевац, но не по основния път, а през едно малко селце наречено Блаце и от там към Крушевац...уникален път...прав като конец, невероятни гледки на могъщи планини навсякъде и най-населеното с трактори място в Сърбия:
Някъде по пътя се нагледахме на пейзажи...
...подминахме отбивката за Капаоник, за който си признавам, че не знаех нищо, но смятам да отделя специално посещение в бъдеще. Продължихме на север към Крушевац:
със страхотни облаци по пътя:
От там решихме да раздадем малко газ и то в много крив момент от денонощието....залез когато караш на Запад....не е оферта. От Крушевац минахме към Кралево, спряхме набързо за почивка и съм направил само тази снимка на Дони, която до момента не беше карала мотор толкова много за един ден:
От Кралево направихме една грешка, която не беше никак лоша в началото...зададох на GPS-a да ни заведе до Чачак, където мислехме да нощуваме, той се обърка, аз се обърках и в крайна сметка не стигнахме до Чачак по стандартния път, а по някакъв малко по различен – безумно красив и готин за мотор, но уви вече на свечеряване.
Със стигането в Чачак се почна бедстване....не намерихме свободно легло в целия град, а той не е малък....5 места за спане и навсякъде заето, отчаяхме се, изпсувахме и тамън напуснахме Чачак и намерихме стай за гости след няколко км.
Сутринта отново ме изненада с чудна гледка на язовир, малко след Чачак в посока Ужица:
малко размазано, но красиво:
Стигнахме за по бюрек в Ужица, който нямаше как да разгледаме, но на пръв поглед ми се стори с интересен ландшафт, който не се вижда от тази снимка:
Заредихме и потеглихме отново...в Ужица видях 6 или 7 експедиционни мотора с най-различни регистрации като от там до Сараево се срещаха много мотористи по пътя. На едно място видях трима и реших да спрем да ги поздравим:
Оказаха се братя сърби и се заговорихме, единия колега се възмути от едната ми дисага, която беше се прогорила леко от ауспуха, извади тел и веднага отстрани „повредата”, подари ми остатъка от телта и ми каза „Никога без жица с мотор!”...страхотен пич – само жица нямах с мен
Поснимахме се с тях и те ни споделиха за града на Костурица, който бил преди границата....само бях гледал снимки в нета и чел за него, но дори идея си нямах, че ще минем близо до него....и то на 150 метра от него. Дони се зарадва и буквално хвана влака:
Продължихме към границата към Мокра гора като спрях на няколко места, който супер много ме впечатлиха...страхотен път с дървена къща:
Гледка към крайграничните сръбски красоти:
...и български мотористки:
Открих HDR-a на телефона, което не знам дали няма да се окаже фатално за вас, читателите:
и разбира се стигнахме до Мечавник или т.нар. дървен град на Емир Кустурица:
... за който ще ви разкажа съвсем скоро...
И така драги ми колеги.... чудя се в момента как да започна, но като върл почитател на великата латинска сентенция “RECTUM SCINDERE, OCULIS NIGRIS ET” според гугъл (или казано понашему „Право куме в църните очи”) давам направо:
До преди няколко години бях страстен и много редовен читател на форума и покрай това се зарибих много и по този чуден раздел за екпедиционни машини или нагледно казано още преди 3-4 години си знаех, че рано или късно хард ендурото трябва да се допълни и от нещо по-хард...какво по-добро за мен от тази тема си казах аз и почна великото чакане... Ама то моторджийското чакане не е като да чакаш спокойно като алжирски старец на чай в средата на пустинята, ами е едно такова досадно човъркащо – не те оставя на мира докато не я утолиш тая жажда пуста. Още през късната есен на миналата година ми втръсна да чакам и почнах да прелиствам обяви за АТ, мислих, четох, пресмятах и в средата на април се сдобих с един крайно странно боядисан мотор, който тепърва мисля да обгрижвам по най-различни начини.
Уви наложи ми се и да побързам, защото още от началото на май знаех, че трябва да пътувам до Сараево по една моя лична работа и си казах, че е абсурд с кола или автобус, другия ми мотор е за хора с железен тазобедрен мускул и краен дискомфорт за дълъг път, та искам не искам купих новия си мотор втора (или десета) употреба, вкарах го в бокса за да оправя онова, което беше неизбежно и....изненада – предната спирачка се оказа невъзможна за обезвъздушаване след супер много усилия, който няма да споменавам тук, заедно с множеството майки на псевдо майстори. До последно не знаех дали ще тръгна където и да било, но накрая сглобих нещата, обезвъздуших доколкото успях, прекръстих се и по тъмно се запътих към Трънско...
Началото
Към 23 часа се довлякох до южните склонове на Руй планина в китното селце с градско име Зелениград, където ме чакаше единствения човек, навил се да тръгне с мен на „пробното ми кръгче” с африката – моята добра приятелка Дони, която кара мотор от миналото лято и към онзи момент беше навъртяла около 180 км на новия си мотор – Ямашка Фазер 600. Естествено половината от тях бяха от София до Зелениград и ние знаехме, че определено няма за къде да бързаме. В Зелениград бяхме на гости на стар моторджия, голяма компания, разговори за какво ли не, полезни съвети преди тръгване...абе преброяване на дивите зайци с две думи. Заспах сладко след салата от прясно зеле и на сутринта ни посрещна следната чудна гледка:
Чуден изглед към скалите на Руй и китната красота на пролетта:
Още на излизане от селото и на път за ГКПП Стрезимировци ни смая едно хубаво слънчево време, само за каране:
и невероятната българска гранична бензиностанция, която държа да отбележа работи НОН-СТОП, както се вижда от табелката:
След минаване на границата и поредните полезни съвети този път от митничарите пред нас се опънаха едни чудни завой, лек дъждец и нещо, което истински ме изненада....Власинското езеро:
С едни такива специфични и приятни облаци:
пътя не съм го снимал, но е уникален за мотори....чак до град Сурдулица, където изживяхме доста неприятно на-джи-пи-ес-ване....картата за Сърбия се оказа пошла и ни заби в гробище до малко село на 15 км от града...единствената ми снимка е от последната почивка преди Сурдулица:
От там някак си се оправихме и стигнахме в Лесковац, за скара не сме и мислили, че сме и двамата вегетарянци, но пък бяхме помислили да купим хартиена карта от Сърбия....грешка обаче...западните ни съседи „са забравили” да нарисуват границата с Косово и някак си моята визия за „пряк път” до Нови пазар се разтури набързо. Трябваше да измислим алтернатива след като научихме за това в Лесковац и поехме към град Прокуплйе със страхотна пекарна на влизане в града. Малко преди това жегата ни поизмори и спряхме за почивка. Дони май й беше жега и уморено:
Намери си тя бърза СПА-чешма:
...и продължихме след Прокуплйе в посока Крушевац, но не по основния път, а през едно малко селце наречено Блаце и от там към Крушевац...уникален път...прав като конец, невероятни гледки на могъщи планини навсякъде и най-населеното с трактори място в Сърбия:
Някъде по пътя се нагледахме на пейзажи...
...подминахме отбивката за Капаоник, за който си признавам, че не знаех нищо, но смятам да отделя специално посещение в бъдеще. Продължихме на север към Крушевац:
със страхотни облаци по пътя:
От там решихме да раздадем малко газ и то в много крив момент от денонощието....залез когато караш на Запад....не е оферта. От Крушевац минахме към Кралево, спряхме набързо за почивка и съм направил само тази снимка на Дони, която до момента не беше карала мотор толкова много за един ден:
От Кралево направихме една грешка, която не беше никак лоша в началото...зададох на GPS-a да ни заведе до Чачак, където мислехме да нощуваме, той се обърка, аз се обърках и в крайна сметка не стигнахме до Чачак по стандартния път, а по някакъв малко по различен – безумно красив и готин за мотор, но уви вече на свечеряване.
Със стигането в Чачак се почна бедстване....не намерихме свободно легло в целия град, а той не е малък....5 места за спане и навсякъде заето, отчаяхме се, изпсувахме и тамън напуснахме Чачак и намерихме стай за гости след няколко км.
Сутринта отново ме изненада с чудна гледка на язовир, малко след Чачак в посока Ужица:
малко размазано, но красиво:
Стигнахме за по бюрек в Ужица, който нямаше как да разгледаме, но на пръв поглед ми се стори с интересен ландшафт, който не се вижда от тази снимка:
Заредихме и потеглихме отново...в Ужица видях 6 или 7 експедиционни мотора с най-различни регистрации като от там до Сараево се срещаха много мотористи по пътя. На едно място видях трима и реших да спрем да ги поздравим:
Оказаха се братя сърби и се заговорихме, единия колега се възмути от едната ми дисага, която беше се прогорила леко от ауспуха, извади тел и веднага отстрани „повредата”, подари ми остатъка от телта и ми каза „Никога без жица с мотор!”...страхотен пич – само жица нямах с мен
Поснимахме се с тях и те ни споделиха за града на Костурица, който бил преди границата....само бях гледал снимки в нета и чел за него, но дори идея си нямах, че ще минем близо до него....и то на 150 метра от него. Дони се зарадва и буквално хвана влака: Продължихме към границата към Мокра гора като спрях на няколко места, който супер много ме впечатлиха...страхотен път с дървена къща:
Гледка към крайграничните сръбски красоти:
...и български мотористки:
Открих HDR-a на телефона, което не знам дали няма да се окаже фатално за вас, читателите:
и разбира се стигнахме до Мечавник или т.нар. дървен град на Емир Кустурица:
... за който ще ви разкажа съвсем скоро...
Коментар