Ендопротезиране на става

[vesikirova]

Здравейте,
след премината вече една сменена лява тазобедрена става и предстоящи поне още три или четири да сменя - една тазобедрена, две коленни и една лакътна, ми се иска да чуя опита на други хора.
Покрай акцията за набиране на средствата за операцията разбрах, че има много хора със сменени стави и тук във форума. Така че, ще се радвам всеки да сподели своя опит - добър или лош.
И така аз ще започна с моя опит, макар и малък - От 1985 година съм със заболяване Болест на Стил /автоимунно заболяване унищожаващо ставите/, през 1996 година седнах в инвалидна количка, защото поради силни болки, стоях свита в леглото и краката ми направиха контрактури/скъсяване на мускули и сухожилия/. Обиколих всички светила в София, но те бяха категорични, че докато не сменя 2 коленни и 2 тазобедрени стави няма да стана от количката. Поради липса на средства тогава отказах операциите. През 1999 година по случайност попаднах при тогава доктор сега доцент Росманов, който ми предложи да отпусне контрактурите, защото бях едва 28 годишна. Направихме 6 операции за отпускане на мускули и сухожилия и се изправих от количката, като по този начин отложихме смяната на ставите. Сега обаче 15 години по-късно се стигна до смяна на ставите, след като получих асептична некроза на лява тазобедрена става и първата операция за смяна на лява тазобедрена става направих на 12 февруари 2015 година в град Плевен, МБАЛ "Свети Панталеймон". Операцията ми беше направена от доцент Росманов.
За съжаление обаче, тъй като проблемите на ставите са идентични се налага да сменя и дясна тазобедрена, двете колене и един лакът, защото сега болките там станаха адски и понякога нощем ми пречат да спя.
Възстановяването ми върви прекрасно и се радвам на живот без болка и с обем на движение, освен това виждам на крака ми да се появява мускул, който не съм виждала поне от 20 години. Съжалявам, че толкова години съм се мъчила с болки, а не съм се оперирала, но пуста и здравна каса като поема само една малка част 1080 лева от ставата, а аз доплатих за ставата, избор на екип, последваща медикаментозна и рехабилитационна терапия около 4000 лева.
Ще се радвам да споделите вашия опит или ваши въпроси относно опита ми за смяна на става. Като мен ме интересува има ли някой опит при смяна на лакътна става?
Честит празник на всички празнуващи на този ден!

[vesikirova]

От: Ендопротезиране на става

Здравейте отново!
Ето че след 5 месеца вече съм със сменена и дясна тазобедрена става.
На 01 юли 2015 година беше операцията ми за смяна и на дясната става. Този път нямаше проблем по време на самата операция/предишния път ми беше прилошало/. Сутринта ме приеха, направиха всички необходими изследвания и влязох в операционна. Операцията ми беше направена под упойка, която парализира краката и няма чувствителност, мисля че се казва лумбална или спинална не съм сигурна за точния термин. Поставя се и катетър, за да не се налага честото разместване първите дни за слагане на подлога. Беше ми поставена немска става, като доплащането от моя страна беше 3515 лева. Доцента каза, че това е най-доброто, което е в момента в България. Следоперативния период този път за мен беше доста по-тежък - повръщах от упойката и болките бяха по силни, но морфинът се оказа доста ефикасен в този случай, само дето розовите слончета не ги видях Бяха ми прелети и два сака кръв, заради нисък хемоглобин.
На следващия ден след операцията дойдоха рехабилитатори и ме изправиха да седна в леглото с пуснати крака - това беше най-очакваният от мен момент, за да сменя позата по гръб. Най-трудното за мен беше, че се налага да се лежи само по гръб, което ме измъчваше доста, зачервих се и се поразраних, но вече всичко е минало. На втория ден дойдоха отново рехабилитаторите и ме вдигнаха да ходя в коридора и оттук нататък идва все по-лесното. Трудното са първите три дни, оттам нататък само се подобрява, защото вече може да се става и да не се лежи постоянно. След операцията задължително се прави венозно антибиотик, заради обема на оперативна намеса. Правят се и всяка сутрин в корема инжекции за разреждане на кръвта, за да не се образува тромб, тъй като оперативната намеса е с голям обем и се налага обездвижване след операцията, което е предпоставка за образуване на тромби. 15 дни преди операцията спрях да пия обезболяващите, които вземах заради болките, по препоръка на ортопеда, защото те разреждали кръвта и било опасно ако ги пия по време на операцията да не кървя много. След пътеката, която е една седмица има възможност за прехвърляне в отделение по физиотерапия, където се прави магнит/за подобряване на кръвообращението и намаляване отока на оперирания крак/ и рехабилитация. Пътеката и там е една седмица. На 14 ден се свалят конците. За съжаление този път аз неможах да ползвам тази пътека за рехабилитация, защото съм имала право само два пъти в годината на тази пътека, а аз вече ги ползвах за предишната операция. На 07 юли зададох въпрос и до здравна каса, защото става въпрос за операция на другия крак, но така и до днес нямам отговор. Конците махнах при личния лекар на 14 ден от операцията.
Сега предстои възстановяване и след 3-4 месеца, зависи от възстановяването ми операция за смяна на дясна колянна става.

[vesikirova]

От: Ендопротезиране на става

Ето, че вече е факт и сменена дясна става. Операцията се отложи доста във времето, защото имах проблеми с хемоглобина. На 16 май смених ставата на дясното коляно, като операцията се оказа по-сложна, защото капачката ми беше паднала ниско долу и мускулите и сухожилията бяха престанали да функционират. След операцията кървях доста, но това било нормално при смяна на колянна става. Аз се бях притеснила, защото съпоставях с тазобедрената става, но доктор Александров ми обясни, че тазобедрените кървят повече по време на операцията, а коленните след това и няма нищо притеснително, което ме успокои. Заради смъкната капачка се налага да ходя 45 дни след операцията с шина, която да държи кракът изпънат и след този период ще махнем тази и ще сложим друга шина с градуси и под контрола на доцент Росманов ще започна да правя рехабилитация и да свивам по малко кракът.
От опитът, които вече придобих ще кажа само едно - не чакайте, не търпете нетърпимите болки, а сменете ставата, защото после става по-сложна операцията.
Да, операция си е и има болки, но с медикаменти лекарите успяват да ги успокоят, а и са броени дни болки и ще спре, докато ако стоите с вашата става болките стават с времето по-силни, а ограниченията повече.
Мога само да кажа - благодаря, че ги има ортопедите, за да ни спестят болките напред в годините, и че изкуствената става ни дава свобода и облекчение. Преди операциите се чувствах като пленник на собственото си тяло, а за болките - това не се описва, само който го е минал може да ме разбере.

[vesikirova]

От: Ендопротезиране на става

Здравейте, отново! Вчера бях на контролен преглед и ето и снимки на новата ми става - като на младеж!

[miro1972]

От: Ендопротезиране на става

Добре е сложена!

[Кольо]

От: Ендопротезиране на става

Има си хас!!!
Доцент Росманов е едно от светилата в българската ортопедия, а и с Веселка са стари познати, та си има и сантимент към нея.

Обаче едно нещо Веселка не е написала-по време на операцията тя чува какво си говорят лекаритем и е запомнила реплика на доцента, че не пожелава на никой колега да прави такава операция при пациент с толкова тежка остеопороза...
Обаче се е справил, той винаги е казвал, че е по трудните травми и операции, а това го представя като много сериозен лекар.

[vesikirova]

От: Ендопротезиране на става

Добре е сложена!

Миро сигурно си лекар или кинезетерапевт, аз не разбирам от слагане на стави, но вярвам на доцента. За мен много важно е лекар и пациент да си имат доверие и тогава нещата се получават колкото и да е трудно.

Има си хас!!!
Доцент Росманов е едно от светилата в българската ортопедия, а и с Веселка са стари познати, та си има и сантимент към нея.

Обаче едно нещо Веселка не е написала-по време на операцията тя чува какво си говорят лекаритем и е запомнила реплика на доцента, че не пожелава на никой колега да прави такава операция при пациент с толкова тежка остеопороза...
Обаче се е справил, той винаги е казвал, че е по трудните травми и операции, а това го представя като много сериозен лекар.

Да, както Колето вече е писал в края на операцията, когато вече беше минало всичко доцента каза на младите колеги, които асистираха на операцията, че не пожелава на никой колега да оперира пациент с такава тежка остеопороза, а след това - явно там слагат отрязаните кости, мина една сестра и като погледна само възкликна: "Мале каква дантела!"...
Но сега имам най-здравите стави, като на пеленаче!

[miro1972]

От: Ендопротезиране на става

Да лекар съм и в частност ортопед. Доцента си знае работата!

[vesikirova]

От: Ендопротезиране на става

Да лекар съм и в частност ортопед. Доцента си знае работата!

Така е доцента си знае!
Благодаря за това, че сподели с мен мнението си като специалист! Сега вече съм съвсем сигурна в успеха, защото след всичкото това незарастване на раната, започнах да се притеснявам дали всичко е наред. Той доцента още в деня след операцията като дойде да ме види и каза: Да се молим само това да се затвори, че с тези кортикопрепарати имаш доста изменения!
Аз обаче като неука в медицинските неща съдех по предните операции на таза, че нямаше проблеми и не очаквах, че няма да зарастне, ама както и ти каза доцента си знае и правилно беше казал, че зарастването ще е трудно и бавно.

[miro1972]

От: Ендопротезиране на става

Подпитай го за "вакуумна превръзка" -VAC или за ACTICOAT ABSORBENT сребърна превръзка директно в раната. Всичките проблеми са от кортикостероидите, включително и с раната.

[vesikirova]

От: Ендопротезиране на става

Здравейте, ето че вече има с какво ново да се похваля и продължа с описанието на моето двугодишно приключение!
Както вече бях писала имах проблем със зарастването на раната на оперираното дясно коляно, на контролния преглед доцента реши, че няма за кога да отлагаме и чакаме, защото и най-малкото замърсяване може да създаде сериозни проблеми, още повече, че аз вече бях в нас, а там колкото и да е чисто не е стерилна средата. Та приеха ме и отново отвориха да видят защо не се затваря, почистила са каквото трябва и раната се затвори за няколко дни. След което махнахме конците и започнах да радвижвам коляното, което след трите месеца в шина имаше само 10 градуса на свиване. С помощта на рехабилитаторите и моя инат, с малки крачки напредвахме и на 3 месец след свалянето на шината вече имах 100 градуса. Притесняваше ме само, че когато съм седнала на леглото с пуснати към земята крака и изпъна коляно, то висваше и неможех да го изтегна, когато слизах по стълби не беше стабилно и ако е по-високо стъпалото до един момент държеше, а после кат подкосен се свиваше. Попитах рехабилитаторите и лекарките в отделението, но казваха, че е слабост на мускула.
Дойде време да оперирам и лявото коляно. На 27 март 2017 година рано сутринта ме приеха, изследвания и влязох в операционна. Този път направо ми идваше да поскоча от радост, когато чух доцента да казва, че този път няма да има нужда от шина. Възстановяването и зарастването на раната този път вървеше по план. Раната се затвори и на 14 ден махнахме конците и направих първия курс на рехабилитация. Когато отидох на контролен преглед обаче реших да питам доцента, защото дясното коляно все още го усещах нестабилно, а вече имах и база за сравнение, защото лявото го държах изпънато още от момента, в който не ме болеше вече много, а неговия мускул не е по-силен от на дясното. Доцента каза, че това не е слабост на мускула, а скъсан квадрицепс.
И така на 22 май 2017 влязох отново в отделението, за да се зашие този мускул. Този път бях с пълна упойка, защото интервенцията нямаше да е толково голяма. След операцията доцента дойде и каза, че е сложил енкер, който е хванат за капачката и за него е заловен мускула\дано съм разбрала и обяснила правилно, защото още упойката ме държеше и трудно схващах\. За съжаление този път съм с шина, която ще нося до 15 юни, когато ще махнем конците.

[s_s1]

От: Ендопротезиране на става

Стискам палци бързо да се възстановиш, че дансинга на Перла те очаква.