Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Малко на север

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • #31
    От: Малко на север

    Павлин трябваше да се прибере в Берлин,за някаква спешна работа.Учудвам се,че не се е включил досега.Поне да разкаже,неговата сага по скоростното прибиране,със това скутерче.

    Не съм се включил, защото няма какво да добавя. Достатъчно подробно и изразително си разказваш. Аз сами си чета и си го прекарвам през главата отново. С голяма мъка тръгнах на обратно, но просто нямаше друг начин. Искрено му завиждах на Митака за свободното време с което разполага. До Кристиянсанд 380 км ме валя яко дъжд, накиснах се като кокошка за скубане. Преспах в един хотел със стая голяма колкото арестантска килия. В душ кабината трябваше да се къпя мирно, но поне имаше топла вода и успях да се изсуша. На другия ден хванах ферито за Дания. Само 3 часа е и беше около 40 евро. Закусих и си побъбрих с един готин Норвежки чичко. За пръв път чувах някой, някъде по света да се изкаже толкова ласкаво за собствената си държава. Беше много горд, че е Норвежец. Дания я минах на един дъх. За почти 900 км до Берлин само за бензин и тоалетна спирах. А иначе от " скутерчето" както го нарича Митака, имам само едно оплакване и това е, седалката. После два дни когато ми предложат да седна аз отговарях " Аз ще постоя малко прав". Aма нали казват "Дупе душа няма".

    Коментар


    • #32
      От: Малко на север

      Големи красоти ..... уникална природа!
      Колко дни отне от България до "езика"?
      0887 246718

      Коментар


      • #33
        От: Малко на север

        Първоначално публикуван от Стефан Слабов Преглед на мнение
        Големи красоти ..... уникална природа!
        Колко дни отне от България до "езика"?
        Ти,пък кога се върна?Така спокойно ми беше.
        Стефчо,мойто момче,по моя маршрут са 8дни,но ако се цепи набързо,напряко,може и за 4,5.
        Димитър Анастасов
        d.anactacov@gmail.com

        Коментар


        • #34
          От: Малко на север

          Благодаря, че не си се разсърдил. Много е красиво, дори и на снимки. Добре, че има интернет карти, за да попътувам и аз в края на работния ден.
          Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

          "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

          Коментар


          • #35
            От: Малко на север

            Първоначално публикуван от s_s1 Преглед на мнение
            Благодаря, че не си се разсърдил. Много е красиво, дори и на снимки. Добре, че има интернет карти, за да попътувам и аз в края на работния ден.
            Много добре казано! Присъединявам се към това мнение!
            Кръвна група 0+

            Ivan_J: " Всеки си има глава на раменете, лично негово задължение е да си я пази, ако му трябва за нещо. "

            Коментар


            • #36
              От: Малко на север

              Благодаря много.
              Хубаво си е.
              Как беше температурата, времето ?
              .

              Коментар


              • #37
                От: Малко на север

                Първоначално публикуван от darkrose Преглед на мнение
                Благодаря много.
                Хубаво си е.
                Как беше температурата, времето ?
                Времето, беше отлично.Очаквах проблеми,но НЕ.
                Дъжд не ме валя никъде в Норвегия.Температури от 6 до 20гр.,като на Нордкап,бях на 9гр.и много слънце.
                Димитър Анастасов
                d.anactacov@gmail.com

                Коментар


                • #38
                  От: Малко на север

                  В Норвегия не бях планувал посещение на друг град,освен Берген.Бях чел за Берген,много много отдавна,като града на фиордите и китоловците.
                  Целта ,беше да разгледам града,доколкото мога до обяд и след това газ до Гейрангер(350км),кадето смятах да пренощувам.
                  Гейранген,е Холивуда на Норвегия.Най богатите и влиятелни личности,не само в Норвегия имат имоти там.Намира се на края на едно от многото разклонения на Сторфиорд,и е много живописно.Но мен ме водеше друго нещо там.Оттам минава един от трите топпътя на Норвегия,(Пътя на Орела)който пък води към Тролстиген(меката на моториста),но това по нататък.
                  В Берген на къмпинга си купих жетони за баня,пералня и сушилня(така е в Норвегия безплатно удоволствие няма),използвах ги и си легнах в бунгалото.
                  Надявам се стана ясно,че почти не спах в бунгалото.Двама от немците ,бяха пуснали гатера.По някое време на разведеляване(2ч.) излязох се разходих по брега,но ме нападнаха комари и се прибрах във дъскорезницата.
                  Вече по късно сутринта,към 7 стегнах багажа и в центъра на Берген.



                  сутрин в къмпинга

                  Берген

                  не се научих да правя селфита


































                  Много красив и зелен град,но пълен с туряги.




                  готин кемпер

                  пристанището

























                  на пазара се продаваха сувенири на цени,като за скъпоценни камъни!!!










                  Стана много горещо и аз понеже от сабахлян по хладното тръгнах със екипа,започнах да се сварявам.
                  Имаше много голяма опашка за лифт,който качваше към един баир над града,откъдето вероятно се откриваше страхотна панорама,но след 10минутно чакане на опашката се отказах.
                  Все пак стигнах до рибния пазар,където се продават и приготвят морски деликатеси.Една от атракциите на града.




































                  много странно,повечето продавачи ,бяха или испаноговорящи или азиатци.
                  Неможах да се сдържа,а и бях доста огладнял ,и си поръчах най евтиното меню ,24 евро.писах ги към туристическите разходи!!




                  и там е пълно с гларуси,досущ като вкъщи.


                  Как ми се искаше да се обадя и да питам Бат Димо,дали са същите като нашите

                  Минаваше 14ч. и реших,че съм обърнал достатъчно внимание на Берген,тръгнах.
                  Пътя,продължаваше да е така безинтересен,само завои ,планини ,фиорди,водопади...


















                  снимка 1 е от фотоапарата,снимка 2 е от телефона,коя е по добра!!!



                  снимка 1



                  снимка 2















                  на плажа
















                  Бях изминал,вече около 300км.,и се чувствах доста изморен от недоспиването предната вечер и дългата разходка в Берген.Беше към 21ч. и реших да си потърся място за спане ,и утре да продължа,още повече,беше много красиво покрай този фиорд,а и на другия ден слънцето,щеше да е по подходящо за снимки.(търсих си оправдание да спра)
                  На няколко пъти слизах до брега на фиорда по черни пътища,но или имаше кемпери,или не ми харесваше мястото(станах много притенциозен),дори там на полуостровчето,сецнах една двойка,без да искам.
                  Намерих един полуостров ,след една нива,дори ми бяха оставили цистерна със сладка вода(опитах).
                  Тези снимки вероятно нямаше да ги направя,ако не беше телефонно обаждане от приятел по Вайбър,да ме пита,каде се намирам и каде съм отседнал.Колкото и да бях изморен,снимах и показах.Още си спомням изблиците:Дразниш а!!!
                  Кольо,Кольо...







                  аператива със салата,преди вечерята от луканка!!още от пътуването до Египет,знаех,че най добрите неприкосновени запаси са дълготрайните колбаси.



                  Сабахлян от моята тераса!!








                  Димитър Анастасов
                  d.anactacov@gmail.com

                  Коментар


                  • #39
                    От: Малко на север

                    След 50тина км.по изкачвания и туннели,започнах спускане по серпентините на Игълроуд за Гейранген!Горе имаше гъста мъгла,дори започнах да съжалявам,че преспах преди това,но изведнъж слязох под облаците и стана много ясно.
                    По мои наблюдения,колкото по на север отиваш,толкова по ниско са облаците.








                    .
                    Трябва да сляза до морското равнище,и после по отсрещния зиг-загообразен път(който едвам се вижда) да се изкача отново във планината.










                    някакъв си лайнер,акостирал на стотици километри от крайбрежието!






                    изкачването













                    панорамата













                    и пак ,започнаха едни водопади,едни скали..














                    добре ве,как не ги глобяват за неокосени покриви.











                    И така стигнах до Тролстиген,най мечтания път за всички мотористи.Времето ,беше прекрасно.

                    проброих 12 големи водопада,и стотици малки!!!



                    това е началото,но първо трябваше да осъзная наистина ,каде съм,да отида до тоалетна,и да се "насера от кеф".
























                    и това селфи не стана,както трябва.

                    тръъъгнах.трябваше да бъде два пъти,обещах на приятел,който мечтае да отиде там,че първия път е за него,после за мен....
                    Пеца,Пеца...






























                    нагоре
















                    Вече най долу,на морското равнище.




                    Отново фери до отсреща.






                    След 100тина км.,трябваше да съм на най снимания път в Европа,Атлантик роуд.
                    Ето снимки от този път(от нета)















                    Голяма измама.
                    За мене една от многото причини да отида там,бе и този път.
                    Боза.
                    Може би от специален фотографски поглед, или от летателно превозно средство да изглежда уникално,но при мен не се получи..









                    Това са съвременните рибари,които отглеждат сьомгата.

                    Останах разочарован от Атлантикроуд,но за сметка на това го видях,и знам какво е.
                    Трябваше да се видя със мой приятел,който живее във Мьолде,но се оказа че е на работа навътре в морето,и така продължих напред,избягвайки града.Обшо взето ,гледах да избягвам големите градове.
                    Същият ден ,минах и през Трондхаим,избягах набързо и пак почуствах,че трябва да спя и да почина.
                    Денят бе ,много "дълъг",и пълен с адреналин и емоции.Намерих си място извън пътя на паркинг и си опънах палатката.
                    Откакто останах сам,ми е много лесно,не че преди това не беше,но така сам си правя плановете,сам взимам решенията.Когато ми се преспи,или ми се прияде,спирам и спа,ям по което и време да е,кадето и да е.и без това е светло почти постоянно.
                    На следващия ден ,трябваше да пресеча Полярния кръг.
                    Димитър Анастасов
                    d.anactacov@gmail.com

                    Коментар


                    • #40
                      От: Малко на север

                      Разкошен пътепис и дестинацията ми е мечта, за сега несбъдната.
                      Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

                      "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

                      Коментар


                      • #41
                        От: Малко на север

                        Първоначално публикуван от s_s1 Преглед на мнение
                        Разкошен пътепис и дестинацията ми е мечта, за сега несбъдната.
                        Благодаря,но чак пък толкова....
                        На всички пожелавам,да се гмурнат в необикновенната природа на Норвегия.
                        Димитър Анастасов
                        d.anactacov@gmail.com

                        Коментар


                        • #42
                          От: Малко на север

                          Пътеписът е наистина интересен, а снимките чудесно го илюстрират и допълват! Съжалявам, че си се разочаровал от Атлантик Роуд-а, но какво да ти кажа - сегашните фотографи са малко чийтъри Иначе е готин, предполагам, но явно си очаквал повече. Като тръгнем на околосветското с мотора, ще минем да го видим лично и да преценим Тези дестинации са ми мечта отдавна!

                          Поздрави и благодаря за споделеното!
                          Кръвна група 0+

                          Ivan_J: " Всеки си има глава на раменете, лично негово задължение е да си я пази, ако му трябва за нещо. "

                          Коментар


                          • #43
                            От: Малко на север


                            За днешния ден,мислех че нямам цел,просто трябваше да се придвижвам на север,да премина полярния кръг,и да се доближавам към Бодьо,откъдето трябва да хвана фери за да отида до архипелага Лофотен.Това бяха около 700км.Невярвах да ги мина за ден,със тези спирания за снимки,ограничения на пътя и туристическия трафик(на север,пътя е само един).
                            Лофотен са около 180 острова навътре в Атлантически океан,които са свързани един с друг със много мостове и подземни тунели.Както по късно установих ,извънземно място.


                            И така ,рано събахлян времето, беше облачно(за пръв път в Норвегия).Набирах доста бързо километри,просто защото започна да ми омръзва,вече знаех кое след кое следва,наизуст.Пълно еднообразие,фиорд,водопад ,планина-планина водопад ,фиорд.Някой път ме изненадваха със два водопада един след друг.
                            Спрях само веднъж да хапна,а и трафика бе учудващо слаб,стигнах Мо и Рана.
                            Намерих местния мото дилър.



                            Оттук пътищата се разделяха на главен,който водеше директно към Бодьо,и заобиколен,който минава по крайбрежието,и имаше три ферибота(това бе предварителния план).


                            Предните дни се опитвах да разбера разписанието на феритата за Лофотен,но неможах да открия нищо.
                            В предвид,че нямах инфо и бях се придвижил доста бързо до Мо и Рана,реших да стигна до Бодьо на деня,затова хванах прекия път.А и облаците се бяха разкъсали.
                            Това беше втората и последна грешка за цялото пътуване.Първата,май не я споменах по рано,бе че за да стигна по бързо до Берген, за да си намеря нещо да пренощувам,карах през 17км. тунел,само да съкратя със 90км.
                            И така,след Мо и Рана,и не много километри стигнах до Полярния кръг или Арктическия,или каквото е там,демек навлизам в Арктика.















                            Много странно за мен,беше да видя сега и на няколко места по късно паметници,символизиращи Съветския Съюз.Колкото и да търсих намеса във войните в Норвегия,така и не открих ,няккаква инормация.Надявам се някой ,ако знае нещо скрито от историята,да ни осведоми.






                            Ландшавта,вече беше напълно променен.
                            Почти никаква висока растителност,имаше някакви анемични брези наподобяващи храсти и ниски треволяци,пълна пустиня.



                            Стигнах Бодьо,намерих морската гара,беше апсолютно празна във 18ч.Имаше разписание,следващaта лодка тръгваше в 00:00ч.Предната,бе тръгнала преди 20мин.Ами сега,трябваше да убивам доста време.Сетих се,че трябва да заредя,зададох на навигацията,намери ми бензин на 2км.,заредих и като се върнах имаше няколко кемпера и една Хонда със семейство словенци.Заприказвахме се , минали по другия път и бяха абсолютно въодушевени.Стана ми малко гадно,но този път със сигурност,мога да заявя,че ще си поправя грешките следващия път.
                            Навън задуха силен студен вятър,но вътре в гарата имаше парно и бе супер топло.Въобще не съм се усетил и съм заспал на една мека пейка,легнал.Спал съм около 2,3 часа,гледам бая народ се е събрал за лодката.Основно кемпери,3 мотора и няколко камиона.
                            Като казах за камиони,да кажа за тировете в Норвегия,не са като в Европа.В Европа са 17м. дълги а в Скандинавия стандарта е 25м.,много тегаво се изпреварват по тези завои и тесни пътища.


                            Лодката пристигна,много бързо я разтовариха и ни натовариха.Пътуване продължаваше 4 часа до Москенес(главното пристанище на Лофотен).
                            Бодьо,от лодката.













                            Оттук,нататък чак до Хелзинки не видях Нощ,дори за минута,а това са 3000км. или около седмица.


                            Първата ми работа бе да отида до тоалетната,видях че има няколко шкафчета.Имаше душове,ох баня ох кеф,норвежката баня голям кеф ,имаше и една кабинка за сауна,но реших да не прекалявам.След банята ,като легнах на едно канапе и съм откъртил пак.Стюардът ме бута,стигнахме.
                            Тази снимка ,е от нета и е от летящо превозно средство и е много показателна за Лофотен.



                            А това е много подходяща статия за Лофотен,дори от нея разбрах,че съм видял Лофотенския водовъртеж,мислех че е обикновен прилив или отлив.


                            http://kaprizna.blog.bg/turizam/2011...-na-esk.814840
                            А това,вече е от мене.

                            Слязохме от лодката около 4ч.,температурата бе 7гр.,времето абсолютно ясно,все едно че съм на тропически остров.
                            Тук климата е много странен,дори и януарските температури,много рядко падат под 0гр.









































                            Навсякъде имаше сушилни за риба.




                            да си снимам сянката,че толкова рано няма никой навън.
















                            Водите са абсолютно тюркоаз,страхотно.







                            Миналата година ,с Жоро и Васката ходихме до Тунис,и за по на пряко минахме през островите,Корсика ,Сардиния и Сицилия.За мен Корсика беше най удивитилното място на което съм бил,страхотни планини и бели плажове със невероятно синя морска вода,много готини крайбрежни пътища.
                            Лофотен,много прилича на Корсика но е много по красиво.Ако не беше 15гр. все едно на тропически остров




                            рибешки глави

                            страхотно красиви бели,пясъчни плажове,както се бях екипирал се чувствах на тропиците.




                            май се съмва....много странно е да гледаш слънцето постоянно на хоризонта и се върти около теб.
















                            това е по обяд вече.
















                            отивам на някой от следващите острови.Незнам колко тунели и мостове минах но бяха бая..

                            Някъде тук,много рязко ми се приспа,отбих на паркинг,и като легнах на една пейка ,съм отнесъл 2,3 часа.
                            Изведнъж станах ,много свеж и пак газ.Един кемпер пред мен се тътри със 70,80 при ограничение 50.тъкмо да го резна и автобус отсреща,прибирам се ,и след 200м.гледам кемпера рязко отбива,полицаите го сгащиха,единия ми се усмихна и многозначително ми помаха с пръст да внимавам,явно ме бяха видели ,при опита за изпреварване,но се смилиха,иначе не ми се мислеше,най малко 500 еврака глоба.Странно е ,но понякога си мисля,че някой ми помага в заплетени ситуации(не е само рутина),винаги като пътувам сам ми се случва,много е странно.(не се смейте)



















                            Това е последния мост и свързва архипелага със континента.

                            Навлязох пак в обичайната приказка,водопад ,планина ,фиорд и планина,фиорд,водопад.
                            По пътя се натъкнах на задръстване,неможе да е истина.много дълга колона от коли в дясната лента,лявата празна,изпреварих всички,посредата на колоната видях двама мотористи да чакат,махнах им и тръгнаха след мен.оказа се,обърнат пикап.Капнало малко бензинец и масло и сега пожарната затвори пътя да го мие.






                            След сапунката,дръпнах бая километри.
                            Незнам ,какво е да не видиш бял ден,но да не видиш нощ,не се оказа толкова трудно,а аз имах леки притеснения.Той ,оня часовник си знае!!!
                            Започнах да се оглеждам за къмпинг.Първи втори трети,тея луди ли са.За палатка ,със всички екстри ,към 40 евро.
                            Навлязох в едно крайбрежно селце,и в края къмпинг,ше питам за последно и ако нестане на паркинга.
                            Незнам,дали писах по рано но на север паркингите станаха мнго хубави със тоалетна и хартия и бесдки ,на значително разтояние от пътя,разделен със висок насип,и тази природа ,супер място за къмпингуване,само да имаше топла вода,щото вода има навсякъде по пътя но ледена,и чиста,понякога си пълних бутилката за пиене от потоците.
                            Та на къмпинга ми направиха оферта 20 евро,със всички екстри,защото било празник на рибата и се събирали доста хора,и падала веселба.
                            това е селото...







                            този сняг,е навалял предния ден.
                            Намерих си място,само аз бях на палатка,другите с кемпери и каравани.Докато разпъвах,дойде местен и се заприказвахме,обичайните работи.И той имал ,мотор зад бунгалото,стар бил,но много го харесвал и не искал да се разделя с него.Покани ме на неговия бивак да пием по бира.Ох ,бира имах огромна нужда,разтекоха ми се лигите,дори сега като се сетя,пак се разтичам.В Норвегия ,няма твърд алкохол,а бирата в магазина струва ,около 50 евро за стекче от 5 кенчета по 330мл.










                            Забравих,му името нна норвежеца,но беше многодружелюбен и готин.Разказваше ми за празника,че не е ,каквото си го представям,просто хора от селото,които живеят по други градове,като Трьомсо,се събират и си говорят за разни истории.Моя беше със децата си ,дъщеря на 5 г.,която почти не слизаше от едно малко кросче и синът му пубертета(както го наричаше)
                            Моя,чакаше сестра си и зет си.Докато си пиехме втората бира,той вика,чакай сега да видиш,какво съм приготвил,остави я тая риба.
                            Като изкара една купа бекон в марината,като запали барбекюто,като се размириса,тая благодатна воня.намерих си най добрия приятел сред норвежците...




                            Дойдоха и роднините му,и те докараха провизии.отначало ми беше неудобно,но след сумати покани да пия и ям на корем се отпуснах,и глей ко стаа...
                            Като ме представше на родата,каза че съм белгиец(всички си мислят бг,на табелата за белгия),поправих го и им обясних откъде съм.Сестрата се сепна ,и каза че днес гледала по тв. голямо наводнение във България имало и удавени,аз това го знаех.За ,наводнението във Аспарухово са говорили,бяха много загрижени.Странни норвежци.
                            След като хапнах обилно,изпих доволно количество бира,им се извиних,че съм изморен и трябва да си лягам.Опитаха се да ме задържат,но аз бях твърд ,отидох и си легнах във палатката.
                            Сабахлян,се наспах доволно,за никъде не бързах,имах около 700км до Нордкап,и трябваше да ги взема за два дни.
                            Правих си сметка,да преспа близо до Нордкап,на сутринта да отида и до вечерта да навляза навътре във Финландия .
                            Като излязох от палатката,гледам двама холандци се опънали точно до мен,въобще не съм ги усетил(яка бира).Поне да бяха по настрани а те точно до мен и хъркат.само да почна да събирам,и ще се събудят,а неисках,ако не докато възпламеня и ше скокнат.
                            Помотах се по плажа,всичко живо спеше.
                            На моя ,бунгалото.Чак сега видях мотора му.



                            Неможех повече да чакам,оставих благодарствена бележка на Моя,събрах,събудих холандците,оказа се че се връщат от Нордкап.Пожелахме си удача и тръгнах.
                            Обичайните гледки,само дето планините се смаляваха,и започнаха да се появяват,много начесто знаци за елени и лосове.












                            И хоп,първа среща с елени..Тогава неосъзнавах,каква огромна опасност са .Почти след всеки завой има елен на пътя,ако не го избегнеш ,незнам какво следва.На два пъти бях на косъм.







                            Колкото по на север отивах,толкова по странни хора срещах.

                            велосипедисти със невъзможни колела,легнали,прави,по корем,пешаци,двама италянци със стари веспи два пъти ме изпреварваха докато спирах.
                            Наближих на 150км. от Нордкап,и реших да разпъна.Намерих си суперподходящ паркинг.Заех си едната беседка,имаше още 4ри празни.



                            Легнах си,но усещам,че нещо има окло мен,излизам ,стадо елени.

                            Пътя до Нордкап се движи по крайбрежието,като постоянно минава или през тунели ,или през мостове.




                            СТИГНАХ>>>Температура на въздуха 9гр.,много приятно и слънчево време.Очаквах,студено и ветровито време,но уви,няколко дни след мен е било около 15 гр.
                            Има КПП,на която се заплаща билет.Има три формата билети,аз избрах най евтиния,мисля около 20 евро.
                            Беше пълно със Кемпери,отделно прийждаха автобуси със туряги,незнайно откъде,не ги срещах по пътя.
                            Въобще норвежците са направили ,един много добър туристически продукт.
                            Интересно,че в ресторанта и бара,персонала бе единствено от италиянци.






                            ТРОЛ







                            Северния ледовит океан,аз лед не видях,но имаше впечатляваща прожекция за двата сезона на Нордкап,зимата всичко замръзва и четири месеца пълен мрак.


















                            И така стигнах заветната точка,оттук на сетне следваше спускане на юг ,през Финландия и прибалтийските републики.
                            Димитър Анастасов
                            d.anactacov@gmail.com

                            Коментар


                            • #44
                              От: Малко на север

                              .......... иииииии благодаря ти!
                              0887 246718

                              Коментар


                              • #45
                                От: Малко на север

                                Абе то бива красота, ама чак пък толкова, по тези Лофотени... Изключителни пейзажи!
                                Много пъти съм гледал снимки и съм чел пътеписи от тези места, и всеки път ми е супер интересно, и готино.
                                Да те питам Митак, тая риба дето я сушат нищо ли не я напада? Животни някакви, мечки... Чайките не я ли нападат, както си виси по тези сушилини?
                                Празен път с планини на хоризонта, бензин в резервоара и километри... Десетки, стотици и хиляди километри, които гумите жадно да захапват и да претворяват в емоции...
                                Златомир Попов - Forry

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                                Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                                Зареждам...
                                X