The Life Nomadik

[BENZBOSS]

От: The Life Nomadik

А готови сте значи,прекарването на лодки наистина е различно от Студено ми е кафето,топьл ми е сладоледа,караш си и никой не ти мрънка Защо така бе Миме.

[blackfirefly]

От: The Life Nomadik

Простете, но хайде и от мен един идиотски въпрос. Как се омайват спонсори, за да могат да ти платят Мечтата?!? Иначе за парите /пост 25/ е ясно! Така живее голяма част от народа в БГ...

[Венци- малкия]

От: The Life Nomadik

Злобната завист е позната предимно по тези земи.

Нормалните хора когато ти се кефят на това което правиш не им пречи ти помогнат с 5-10 $.

[blackfirefly]

От: The Life Nomadik

Злобната завист е позната предимно по тези земи.

Нормалните хора когато ти се кефят на това което правиш не им пречи ти помогнат с 5-10 $.

Ако визираш моя въпрос ще уточня, че съм мнооооооого далече от злобната завист!!! Чисто любопитство е!!! А ще бъде и интересно за хора, на които им куца финансовата част, но пък са готови да се впуснат в такова приключение. Чел съм десетки подобни блогове, приключения и т.н. и ми е интересно. Все пак можеш да си мислиш всичко, но в случая грешиш!!!

[Венци- малкия]

От: The Life Nomadik

Сори, така съм го прочел

Но такива въпроси не съм срещал по чуждите форуми и блогове, само тук масово се гледа в канчето на другия

[blackfirefly]

От: The Life Nomadik

В този форум си гледаме в качетата, защото сме от една порода. А и всеки на драго сърце предлага своето канче. Мисля, че идеята е само една - да се научи нещо повече!

[The Life Nomadik]

От: The Life Nomadik

Да...много са хората, които чуват идеята, харесва им (защото е заразна) и започват да си мечтаят, но нямат достатъчно пари... И с нас така стана... Минаха години яко бачкане като шофьори на камиони на дълги разстояния между Канада и Америка (и двамата в един камион, децата с нас в бънка, Иво кара, Мира спи и обратно- Мира спи Иво кара предимно). Изплатихме си къщата в Канада, което е голяма работа, на повечето хора им отнема 20 години да изплатят къща. На нас ни отне по-малко, но годините си минаха. Ние пак си пътешествахме, но по земя, с камион и ни плащаха доста добре, така че не се чуствахме като роби. приключенията ни с камион заслужават отделна книга Това е една от добре платените и не особено квалифицирани работи в Севарна Америка, особено тим (мъж и жена) на дълги разстояния.

Така сами си спонсорирахме мечтата.

Както казах, тръгнахме с идеята, че не искаме нищо от никого, не очакваме спонсори или подаръци. Но тъй като явно това, което правим е интересно на хората и благодарение на блога (да пишеш блог си е доста РАБОТА) хорана научават по нещо или просто ги радва или им носи вдъхноение или дори им променя живота по някакъв начин (нещата които прочитат и снимките, които виждат). И някои от тях са до такава степен развълнувани или благодарни за прочетеното и видяното, че решават да ни почерпят 10-20 кинта. Не е същото като да си протегнеш ръката на улицата и да просиш, съгласни ли сте? Тези, които ни ДАВАТ го правят защото ПОЛУЧАВАТ нещо в замяна, било то информация, удовлетворение, озарение или вдъхновение. Бас хващам, че 100% от хората, които са ни изпратили дарение са го направили след като са чели блога, а не просто защото са чули за нас от някъде.

Спонсорите, които ни дават отстъпки или каяци, плучават реклама на нашият сайт. Така стоят нещата при пазарната икономика.

И колкото повече време минава, колкото повече щури неща ни се случват (за които да пиша), колкото повече опит придобиваме и колкото "по-известни" ставаме (това го казвам на шега) -толкова повече хора се намират, които искат да помогнат или да си помогнем взаимно.

На въпроса "Как се омайват спонсори, за да могат да ти платят Мечтата?!?" отговорът е "Не знам..." Не че няма и такъв вариант- има. Има хора, които обикалят и се молят и обещават и се договарят и ближат з*** си намират спонсори ПРЕДВАРИТЕЛНО.

Не знам как стоят нещата точно с пътуването до Нос Хорн, но чух, че там са тръгнали с големи спонсори- национална телевизия, Нашанъл Джеографик и т.н. за да "развеят трибагреника на Еверест на моретата". Аз много им се радвах и от време на време ги следях, но последно гледам се връщат наобратно без да са ходили до Нос Хорн и това малко ме разочарова... Но ето- те си имат спонсори от самото начало, не са си продали къщите предполагам... Те имат концепция- определена идея, която да прослави държавата ( и съответно държавата помага). Ние не сме тръгнали с подобно грандионо обещание. Та значи- питай ги тях как става...

[maystor]

От: The Life Nomadik

Май - май само със спонсори не става, и дупе си трябва.

[BENZBOSS]

От: The Life Nomadik

Преди време ТИРаджийството водеше класацията за най-опасната работа в света та От кьде пари.....на мен ми е ясно,от каране.

[blackfirefly]

От: The Life Nomadik

...Или спосорите са при тези, които имат дупе!!!
Благодаря за отговора! От мен попътен вятър и ще чета с интерес следващите Ви приключения.

[BENZBOSS]

От: The Life Nomadik

...Или спосорите са при тези, които имат дупе!!!
Благодаря за отговора! От мен попътен вятър и ще чета с интерес следващите Ви приключения.

Спонсор е някой да ми купи лодка,друг да ми поеме храната,трети да ми оборудва лодката,четвьрти да ми поеме разходи по марини..............спонсор е и някой да ти даде каяк който и да дьржи на бой,че тоя каяк без динги празен ден не вижда.

Марините са ти последния проблем в оная част на света,лодка как се купува ме питай,но като прочетох ТИРаджия / по нашенски / и ми стана ясно как може да спи,да лови риба и лодка да кара по едно и сьщо време.


Давайте по темата,че май имам една лодка за тях от там до тук,Бенетау 50 май беше,тьрся я.

[The Life Nomadik]

От: The Life Nomadik

Изводът е: със или без спонсори- дупе требва... В единия вариант се изкъртва от работа, в другия вариант...от други неща...

Но не е невъзможно това със спонсорите. даже е добра идея. Ако измислиш по-висша цел от тази да си вееш дупето, защото ти е кеф, ако кажеш например, че ще правиш обиколка на света в чест на еди кой си юбилей по случай годишнината на Българското еди какво си или ако примерно кажеш, че си българин-морски-артист и ще посетиш всички острови и пристанища по света, където живеят други българи-морски-артисти (наприер, може и друго да се измисли) за по-малко от 2 години, може да потърсиш спонсорство от организацията на Българските-морски-артисти. Така става, само да ти дойде идеята и да ти се върже някой с пари.

Иначе тираджийството е доста опасно, особено зимно време в Роки Маунтинс...(за това се и плаща добре). На мен ми е танцувало ремаркето по леда и не е приятно с малките деца в кабинката...Но пък си беше щура емоция и разгледахме континента безплатно. Ходихме и в Йосемите с камиона, едвам ни пуснаха в парка....Но сега пък никой няма морска болест и сме свикнали да живеем в тясно пространство, вечно на път... Като стигнем в Австралия с лодката мислим да я оставим на марина и да покараме там онези чудовища с по 3 ремаркета през пустинята. Off-road

Живот и зраве!

[orlinezze]

От: The Life Nomadik

Поздрави и от мен , следя ви откакто Венци публикува материал за вас и много ви се кефя.

Не знам как стоят нещата точно с пътуването до Нос Хорн, но чух, че там са тръгнали с големи спонсори- национална телевизия, Нашанъл Джеографик и т.н. за да "развеят трибагреника на Еверест на моретата". Аз много им се радвах и от време на време ги следях, но последно гледам се връщат наобратно без да са ходили до Нос Хорн и това малко ме разочарова... Но ето- те си имат спонсори от самото начало, не са си продали къщите предполагам... Те имат концепция- определена идея, която да прослави държавата ( и съответно държавата помага). Ние не сме тръгнали с подобно грандионо обещание. Та значи- питай ги тях как става...

Пнеже аз съм един от "Нос хорноввците " ще поясня малко за спонсорите: Значи става така : измисляш си някаквя идея която ще хване дикиш, вземаш пари от национални телевизии, от нешуънъл джеографик, от общини и от държавата събираш 5-6 милиона пари и тръгваш .... ама като се събудиш бъркаш в джоба пресмяташ си възможностите и си караш кефа. Спонсори в България не можеш да намериш, понеже съм минал през това го знам със сигурност. Ако не се заемеш сам, няма кой да ти помогне. Не че не са ни помагали имахме няколко спонсора , но парите от тях са пренебрежимо малки за да има смисъл да се коментират , а очакванията им прекалено големи. Като сума, общо... може би 1/20 от парите които имахме. А от по-горе изброените от мен не сме получили и стотинка.
Извода за мен е един: при следващото ми по-далечно плаване не само че няма да търся спонсори , ами и ще го държа в тайна от всякякви медии за да не ме правят на маймуна . Взимам само приятели и ... друм . "Свободата Санчо..."
Успех ви желая от сърце

[JohnnyBravoBG]

От: The Life Nomadik

И аз да се включа, като един от "омаяните"
От години разглеждам катамарани и все се разбираме с един приятел да се сдобием с един, който да позиционираме в Гърция и да прекарваме там всяка възможна минута. Постоянно отлагахме и се колебаехме, докато не ми се родиха две близначки преди четири месеца и пак започна отлагането Така ровейки се из нета попаднах на блогът TheLifeNomadik и започнах да чета с огромен интерес. Когато прочетох за това как се радват на даренията и ги обръщат в сладолед и бира, реших да почерпя в знак на блаодарност за приятните емоции, които ми създават. След няколко часа получих благодарствено писмо, все едно бях завещал имот. Така се заприказвахме с Мира и разбрах за неволите с каяка. Дадох им съвет как да го ремонтират, но за 15 години дядото беше дал всичко от себе си
Направих кратка консултация с колегата ми от Поморие и решихме да им подарим един каяк на стойност малко над 2000лв.. Пуснахме обява за това как каяка ще бъде продаден с 15% по-евтино (1700лв.) и парите от продажбата ще заминат в PayPal акаунта на TheLifeNomadik. Първият коментар по обявата беше нещо от сорта "и аз искам кола, но няма кой да ми подари..." и си мисля, че ако не бяхме писали, че парите ще отидат като дар за някой, каякът щеше да се продаде по-бързо. Явно завистта ни е в природата. След няколко дни се появи човек, който си мисля, че повече искаше да помогне отколкото има нужда от каяк Така в знак на благодарност направихме жест и към него. Човека се сдоби с каяк от много по-висок клас, като си запази 15% отстъпка.

Аз за момента си оставам с моят тримаран, на който има дни, в които прекарвам по 8-9 часа на вода. Знам какво изпитвам, когато съм сам в морето посрещайки изгрева и чуя някой делфин да изплува близо до каяка или пък хвана някоя риба и това е вечерята ми. Представям си какво е това да е 24/7 и благородно им завиждам с надеждата някой ден жена ми да прояви разбиране и да отплаваме на място, където леда е познат само като охладител за коктейли

Преди много години баща ми беше част от една експедиция до Малта с яхтата "Хоро". Преди да заминат минаваха като просяци през по-големите предприятия и естествено не получиха нищо. От Родопа им казаха, че нямат по каква линия да им отпуснат средства, но направиха жест, като им позволиха да си купят колбаси от ведомственият магазин, което беше голям жест в гладните години на комунизма. От захарният завод пък се подиграха с няколко пакетчета бонбони, но въпреки всичко те заминаха. Когато имаш мерак за подобно приключение, винаги намираш начин, дори ако трябва да се подложиш на лишения. Ако всичко ставаше лесно и без трудности, нямаше да е интересно. Първият старт на експедицията беше ужасен, капитанът Стойчо Стойчев - Ройса получи инфаркт и почина, но те не се отказаха, просто отложиха.

Скоро гледах филм, в който един пътешественик каза следното:

“The word adventure has gotten overused. For me, adventure is when everything goes wrong, that’s when adventure starts”
Yvon Chouinard

с което съм напълно съгласен!

[The Life Nomadik]

От: The Life Nomadik

Здравей Орлин, радвам се че писа! Вие поне сте опитни моряци и идеята беше страхотна, защо да не ви спонсорира държавата? Предполагам, защото държавата е България... Но това само показва още по-нагледно как стоят нещата с българските спонсори. Изводът е- ако ти се иска трябва да ти стиска. Тръгваш с мисълта, че си сам и така от никого няма да зависиш и да се разочароваш.

Има един много готин документален филм Deep Water -историята за първото околосветско състезание, където Моатесие решава да тегли майната на всички, а Доналд Крохърст, понеже има много як спонсор, полудя и направи една много интерена врътка, ама няма да казвам за да не разваля изненадата, ако някой не го е гледал филма. Но и от там могат да се правят извди за това колко си струва да имаш много големи спонсори.

Иначе много хора ни помагат, дават отстъпки, ето- подареният ни каяк е нещо огромно за нас и сме безкрайно благодарни.

Сега ни трябват нови платна, ама сме с мисълта, че сами ще си ги купуваме преди да поемем през Тихия океан. Пък ако се появи спонсор за платна- ще слагаме надписи и картинки Но едва ли...

И по този въпрос- някой има ли съвет от къде да си вземем платна и дали китайските са кофти качество?