Най общо казано бойните куршуми се делят на два основни вида: Военни и Специални(служебни). Тук трябва да отбележим, че ловните, спортните, химическите и халосните патрони също спадат в една или друга степен към тези групи, но за тях сега не ми се пише.
1.Военни куршуми.
Съгласно Хагската конвенция от 1899 г. са изцяло облечени в ризница от по-твърд от оловото метал.Те биват островърхи или тъповърхи, с цилиндрична или с форма на пресечен конус опашка. Предназначени са пушки, картечници, автомати, пистолети и револвери. Могат да бъдат обикновени (леки и тежки), бронебойни, трасиращи, бронебойно-трасиращи, възпламеняващи се, стрелички, миниракети, и др.
А. Островърхите куршуми имат аеродинамична форма и най-голяма далекобойност и пробивна сила. При голяма скорост при среща с сравнително мека среда загубват стабилност, отклоняват се от посоката си и правят сериозни наранявания. За осигуряване на по-висока скорост има тенденция към намаляване на калибъра.
По същество островърхи са и стоманените стрелички, изстрелвани в различни по форма подкалибреници.
Б. Тъповърхите (заоблените)куршуми имат добра далекобойност и по-голяма стабилност, като при попадение продължават да се движат праволинейно. Нанасят тежки поражения на костната система. Тази универсална форма се използва успешно за всякакви видове войскови, служебни и спортни автоматични, самозарядни и еднозарядни оръжия.
Варианти на горните два вида са коничните (и полуконичните) и заоблените плосковърхи куршуми.
2. Специални (служебни) куршуми.
Те се явяват специфично допълнение на военните патрони за нуждите на охраната на обществения ред. Те се характеризират с голямо разнообразие - в едни случаи целят голяма смъртоносност, в други точно обратното. Характерни са формите на куршумите, материалите, от които се изработват, и видът на металната им обвивка. Те са три основни групи:
А. Куршуми с повишен смъртоносен ефект.
Б. Куршуми с намален смъртоносен ефект.
В. Куршуми без смъртоносен ефект.
А.С повишен смъртоносен ефект.
В тази група влизат куршуми които при удар значително увеличават площта си (разширителни експанзионни) и по-пълно отдават кинетичната си енергия.
-Полуплосковърхи. Тази форма на куршума осигурява сравнително добри балистични качества. Имат необходимата далекобойност и пробивна сила. Произвеждат се от олово или с жакет. Каналът оставен при проникване в тялото, има диаметър съответстващ на калибъра. Рядко пронизват тялото, но за това пък при удар отдават цялата си кинетична енергия. Имат силен нервно-паралитичен и смъртоносен ефект.
-Плосковърхите куршуми имат сравнително добра стабилност на полета на по къси разстояния, като на 25-30 м. дават отлична групираност. Произвеждат се от олово. При попадение в мускули и кости перфорират канал с диаметър по-голям от този на оръжието,поради това, че лесно се деформират. Не пробиват тялото, като отдават при удара цялата си кинетична енергия и имат подчертан шоков и смъртоносен ефект. Не рикошират. Произвеждат се предимно за револвери. За гладкоцевно оръжие се използват ловни плосковърхи бренекета.
-Куховърхите куршуми имат разширителна дупка в оловния си връх, която спомага за лесното им разплескване дори при среща с полутвърда преграда. По този начин поразената площ може да се удвои и да се получи изключително изразен шоково-паралитичен ефект. Произвеждат се от олово или с жакет. Не пронизват тялото и не рикошират. Предназначени са основно за револвери и неавтоматични пушки. Пушечните куршуми имат медно остроносо калпаче, което прикрива дупката и подобрява балистичните им качества....
Следва продължение.
1.Военни куршуми.
Съгласно Хагската конвенция от 1899 г. са изцяло облечени в ризница от по-твърд от оловото метал.Те биват островърхи или тъповърхи, с цилиндрична или с форма на пресечен конус опашка. Предназначени са пушки, картечници, автомати, пистолети и револвери. Могат да бъдат обикновени (леки и тежки), бронебойни, трасиращи, бронебойно-трасиращи, възпламеняващи се, стрелички, миниракети, и др.
А. Островърхите куршуми имат аеродинамична форма и най-голяма далекобойност и пробивна сила. При голяма скорост при среща с сравнително мека среда загубват стабилност, отклоняват се от посоката си и правят сериозни наранявания. За осигуряване на по-висока скорост има тенденция към намаляване на калибъра.
По същество островърхи са и стоманените стрелички, изстрелвани в различни по форма подкалибреници.
Б. Тъповърхите (заоблените)куршуми имат добра далекобойност и по-голяма стабилност, като при попадение продължават да се движат праволинейно. Нанасят тежки поражения на костната система. Тази универсална форма се използва успешно за всякакви видове войскови, служебни и спортни автоматични, самозарядни и еднозарядни оръжия.
Варианти на горните два вида са коничните (и полуконичните) и заоблените плосковърхи куршуми.
2. Специални (служебни) куршуми.
Те се явяват специфично допълнение на военните патрони за нуждите на охраната на обществения ред. Те се характеризират с голямо разнообразие - в едни случаи целят голяма смъртоносност, в други точно обратното. Характерни са формите на куршумите, материалите, от които се изработват, и видът на металната им обвивка. Те са три основни групи:
А. Куршуми с повишен смъртоносен ефект.
Б. Куршуми с намален смъртоносен ефект.
В. Куршуми без смъртоносен ефект.
А.С повишен смъртоносен ефект.
В тази група влизат куршуми които при удар значително увеличават площта си (разширителни експанзионни) и по-пълно отдават кинетичната си енергия.
-Полуплосковърхи. Тази форма на куршума осигурява сравнително добри балистични качества. Имат необходимата далекобойност и пробивна сила. Произвеждат се от олово или с жакет. Каналът оставен при проникване в тялото, има диаметър съответстващ на калибъра. Рядко пронизват тялото, но за това пък при удар отдават цялата си кинетична енергия. Имат силен нервно-паралитичен и смъртоносен ефект.
-Плосковърхите куршуми имат сравнително добра стабилност на полета на по къси разстояния, като на 25-30 м. дават отлична групираност. Произвеждат се от олово. При попадение в мускули и кости перфорират канал с диаметър по-голям от този на оръжието,поради това, че лесно се деформират. Не пробиват тялото, като отдават при удара цялата си кинетична енергия и имат подчертан шоков и смъртоносен ефект. Не рикошират. Произвеждат се предимно за револвери. За гладкоцевно оръжие се използват ловни плосковърхи бренекета.
-Куховърхите куршуми имат разширителна дупка в оловния си връх, която спомага за лесното им разплескване дори при среща с полутвърда преграда. По този начин поразената площ може да се удвои и да се получи изключително изразен шоково-паралитичен ефект. Произвеждат се от олово или с жакет. Не пронизват тялото и не рикошират. Предназначени са основно за револвери и неавтоматични пушки. Пушечните куршуми имат медно остроносо калпаче, което прикрива дупката и подобрява балистичните им качества....
Следва продължение.
Коментар