Tweet
Поздрави на всички!
И така, реших да напиша един кратък пътепис за едно събитие, което остави незабравими спомени в мен, а именно Elefantentreffen. Това е най-голямата зимна мото-среща в Европа (а може би и в света). Тя се провежда в ежегодишно от 1956 година в Thurmansbang-Solla/Loh в Bayerischen Wald (Германия). Името си дължи на мотоциклет Цюндап КS 601 с кош, който заради цвета и мощността си е наречен от собственика си „зеленият слон”. Собственикът (Ernst „Klacks” Leverkus) е организирал събитието, с идеята да види колко хора ще се съберат зимата на мотоциклетна среща. Присъствието надминало всичките му очаквания!!!!
Денят е петък, 30.01.2014 (предварително си бях взел почивен ден). Лежах си в леглото и гледах как дъжда кротко се обръща в суграшица. Нели ме попита ,,Е, ще ходим ли някъде?” ,,Ми де да знам, виж какво е времето.Хайде да отидем до магазина и да видим как е времето на вън” – отвърнах аз. Час и половина по-късно ,,Добре де, не е толкова зле, ще ходим, пък да видим какво ще стане!”
В 12:30 на обяд моторът е натоварен и готов за път. Обличам дъждобрана и поглеждам през прозореца – суграшицата се е превърнала в сняг, който си вали вече доста силно. Нели пита,,Ми сега к’во прайм?” ,,Ааа вече всичко е готово, тръгваме пък докъдето можем ще продължим. После ще видим.” – отговарям аз.
Тръгваме от Заарбрюкен. Посоката е Кайзерслаутерн, Манхайм, Нюрнберг, Регенсбург, Пасау. Първите 30 километра вали сняг, но не толкова силно. Около Кайзерслаутерн вече си вали сериозно, при скорост около 100км/ч не мога да смогна да си чистя визьора на шлема.Не мога да карам по-бавно, защото ме очакват още 460 километра. „Дали не беше глупава идея да тръгваме?” - мисля си аз. Двадесет километра по-късно всичко си е наред - сухо и студено (около 0 до -1 ºС).
Повишавам темпото до 120-130км/ч. До Нюрберг е добре, но вече е 17,00 часа и ежедневните задръствания започват. Темпото ни спада до 20-30 км/ч, тръгни-спри и т.н.
,,Така до никъде няма да стигнем, а ни остават още около 200 километра!” - мисля си аз. Те се’а ще им покажа на Немчетата как се кара: газ между колите и с много късмет, и 45 минути по-късно сме вън от задръстванията. Решавам да спра за почивка и зареждане - все пак 270 километра в това време не са малко. Зареждам, един бърз чай и тръгваме. Вече е тъмно, а да караш зимата през нощта не е най-приятното нещо.
Към 19:00 часа вече стана доста студено, решавам да карам още малко и спирам. Карам с около 120км/ч и си мисля че ако намаля ще е доста по-добре. Да, но студа, който трябва да изтраем ще е повече, затова повишавам темпото на 130км/ч. Студа става нетърпим. След 70 километра решавам да спра, питам Нели как е? „А всичко си е наред, на задната седалка не е толкова зле”. „Остават още 50 километра до Тhurmansbang. Не мисля, че ще можем да си разпънем палатката тази нощ. По-добре да спим на хотел тази нощ” - предлагам аз.
Четиридесет километра по-напред слизаме от аутобана. Намираме хотел и питаме за свободни стаи. Има! „Има и гореща вода” - подчертава собственичката, смеейки се. Отвън виждам 4 мотоциклета с италиански регистрации: Хонда Голд Уинг, ЦБР 600 и две Ямахи. ,,Те тия не са добре” -казвам си аз.
До Elefantentrefen остават 15 километра, но повече не мога - 540 километра, за седем часа, зимата ми стигат. Трябва да кажа, че ми беше студено само на главата и мисля, че ако карах по-бавно нямаше да е толкова зле.
Гореща вана, вечеря и в леглото.
Сутринта ставам, поглеждам през прозореца: мммда, наваляло е още сняг. Закусваме , излизам от вън да паля и там се запознаваме с притежателите на останалите мотори. Единият е за 17 път на това събиране. Е да, но до сега не е спал на палатка там, което ние пък мислим да направим.
Предната вечер не свалих акумулатора на мотора, с надеждата че няма да е толкова студено. Беше малко трудно да запаля, но като си имаш и кикстартер не е толкова зле.
По пътя се виждат все повече мотори. „Е, сигурно ще има поне 100 мотора” - мисля си аз. Пристигаме на мястото на срещата. Гледам като препариран – „Не бе,не може да има толкова много мотори!”. Има около 3000 мотора и поне 4500 човека.Моторите са всякакви: пистови,чопъри ,ендуро и самоделки. На всякъде е заринато с палатки. Намираме си място за палатката и се настаняваме. Организаторите са приготвили сено за под палатката и за около огъня. Всичко се е уредено,има си място където продават дърва за огъня.
След като напалихме огъня, при идват едни словенци и питат дали могат да се настанят. „Разбира се, няма проблем!” - казвам аз на чист български и веднага се разбираме.
От тук нататък всичко е един голям купон и неуписуема еуфория. Обикаляме целия стан и се запознаваме с много хора. Освен немци има много италианци, испанци,холандци, англичани, руснаци и въобще хора от цяла Европа. Всички са много дружелюбни и непринудени. За сведение - други българи не видях (което очаквам след моя пътепис да се промени, за догодина).
Както казах мотори имаше всякакви: Нови ,стари самоделки.
Това е Банцинг с задвижване от мотор !!
През нощта купона беше на 6 (както се казва). Няма жива музика или сцена, просто хората обикалят от огън на огън и се забавляват.
Словенците в нашия лагер си правят бяло греяно вино и черпят (беше много хубаво). Аз ги черпя с моето „пийенйе” Stroch 80% и заздравяме българо-словенската дружба.По късно край огъня дойдоха и едни немци и купона беше супер.
Ставам на другата сутрин, около минус 5-6 градуса е, но аз вече съм си научил урока. Акумулаторът на мотора беше от предната вечер зарит в сеното - палим без проблеми и излизаме от снега самостоятелно (за разлика от много други).
За обратния път няма какво толкова да кажа, защото беше слънчево и студено 400 километра и нямахме проблеми. Само последните 160 километра валеше суграшица и беше малко заледено, та се наложи да намалим скоростта на около 110км/ч. Но общо взето взехме цялото разстояние за под 6 часа.
В заключение трябва да кажа че това беше едно от най-запомнящите се събития в моя живот или както казва Нели: „Никога не съм вярвала, че могат зимата да се съберат толкова откачалки с палатки и мотори на едно място. Просто чувстваш, че не си сам!”
И така, реших да напиша един кратък пътепис за едно събитие, което остави незабравими спомени в мен, а именно Elefantentreffen. Това е най-голямата зимна мото-среща в Европа (а може би и в света). Тя се провежда в ежегодишно от 1956 година в Thurmansbang-Solla/Loh в Bayerischen Wald (Германия). Името си дължи на мотоциклет Цюндап КS 601 с кош, който заради цвета и мощността си е наречен от собственика си „зеленият слон”. Собственикът (Ernst „Klacks” Leverkus) е организирал събитието, с идеята да види колко хора ще се съберат зимата на мотоциклетна среща. Присъствието надминало всичките му очаквания!!!!
Денят е петък, 30.01.2014 (предварително си бях взел почивен ден). Лежах си в леглото и гледах как дъжда кротко се обръща в суграшица. Нели ме попита ,,Е, ще ходим ли някъде?” ,,Ми де да знам, виж какво е времето.Хайде да отидем до магазина и да видим как е времето на вън” – отвърнах аз. Час и половина по-късно ,,Добре де, не е толкова зле, ще ходим, пък да видим какво ще стане!”
В 12:30 на обяд моторът е натоварен и готов за път. Обличам дъждобрана и поглеждам през прозореца – суграшицата се е превърнала в сняг, който си вали вече доста силно. Нели пита,,Ми сега к’во прайм?” ,,Ааа вече всичко е готово, тръгваме пък докъдето можем ще продължим. После ще видим.” – отговарям аз.
Тръгваме от Заарбрюкен. Посоката е Кайзерслаутерн, Манхайм, Нюрнберг, Регенсбург, Пасау. Първите 30 километра вали сняг, но не толкова силно. Около Кайзерслаутерн вече си вали сериозно, при скорост около 100км/ч не мога да смогна да си чистя визьора на шлема.Не мога да карам по-бавно, защото ме очакват още 460 километра. „Дали не беше глупава идея да тръгваме?” - мисля си аз. Двадесет километра по-късно всичко си е наред - сухо и студено (около 0 до -1 ºС).
Повишавам темпото до 120-130км/ч. До Нюрберг е добре, но вече е 17,00 часа и ежедневните задръствания започват. Темпото ни спада до 20-30 км/ч, тръгни-спри и т.н.
,,Така до никъде няма да стигнем, а ни остават още около 200 километра!” - мисля си аз. Те се’а ще им покажа на Немчетата как се кара: газ между колите и с много късмет, и 45 минути по-късно сме вън от задръстванията. Решавам да спра за почивка и зареждане - все пак 270 километра в това време не са малко. Зареждам, един бърз чай и тръгваме. Вече е тъмно, а да караш зимата през нощта не е най-приятното нещо.
Към 19:00 часа вече стана доста студено, решавам да карам още малко и спирам. Карам с около 120км/ч и си мисля че ако намаля ще е доста по-добре. Да, но студа, който трябва да изтраем ще е повече, затова повишавам темпото на 130км/ч. Студа става нетърпим. След 70 километра решавам да спра, питам Нели как е? „А всичко си е наред, на задната седалка не е толкова зле”. „Остават още 50 километра до Тhurmansbang. Не мисля, че ще можем да си разпънем палатката тази нощ. По-добре да спим на хотел тази нощ” - предлагам аз.
Четиридесет километра по-напред слизаме от аутобана. Намираме хотел и питаме за свободни стаи. Има! „Има и гореща вода” - подчертава собственичката, смеейки се. Отвън виждам 4 мотоциклета с италиански регистрации: Хонда Голд Уинг, ЦБР 600 и две Ямахи. ,,Те тия не са добре” -казвам си аз.
До Elefantentrefen остават 15 километра, но повече не мога - 540 километра, за седем часа, зимата ми стигат. Трябва да кажа, че ми беше студено само на главата и мисля, че ако карах по-бавно нямаше да е толкова зле.
Гореща вана, вечеря и в леглото.
Сутринта ставам, поглеждам през прозореца: мммда, наваляло е още сняг. Закусваме , излизам от вън да паля и там се запознаваме с притежателите на останалите мотори. Единият е за 17 път на това събиране. Е да, но до сега не е спал на палатка там, което ние пък мислим да направим.
Предната вечер не свалих акумулатора на мотора, с надеждата че няма да е толкова студено. Беше малко трудно да запаля, но като си имаш и кикстартер не е толкова зле.
По пътя се виждат все повече мотори. „Е, сигурно ще има поне 100 мотора” - мисля си аз. Пристигаме на мястото на срещата. Гледам като препариран – „Не бе,не може да има толкова много мотори!”. Има около 3000 мотора и поне 4500 човека.Моторите са всякакви: пистови,чопъри ,ендуро и самоделки. На всякъде е заринато с палатки. Намираме си място за палатката и се настаняваме. Организаторите са приготвили сено за под палатката и за около огъня. Всичко се е уредено,има си място където продават дърва за огъня.
След като напалихме огъня, при идват едни словенци и питат дали могат да се настанят. „Разбира се, няма проблем!” - казвам аз на чист български и веднага се разбираме.
От тук нататък всичко е един голям купон и неуписуема еуфория. Обикаляме целия стан и се запознаваме с много хора. Освен немци има много италианци, испанци,холандци, англичани, руснаци и въобще хора от цяла Европа. Всички са много дружелюбни и непринудени. За сведение - други българи не видях (което очаквам след моя пътепис да се промени, за догодина).
Както казах мотори имаше всякакви: Нови ,стари самоделки.
Това е Банцинг с задвижване от мотор !!
През нощта купона беше на 6 (както се казва). Няма жива музика или сцена, просто хората обикалят от огън на огън и се забавляват.
Словенците в нашия лагер си правят бяло греяно вино и черпят (беше много хубаво). Аз ги черпя с моето „пийенйе” Stroch 80% и заздравяме българо-словенската дружба.По късно край огъня дойдоха и едни немци и купона беше супер.
Ставам на другата сутрин, около минус 5-6 градуса е, но аз вече съм си научил урока. Акумулаторът на мотора беше от предната вечер зарит в сеното - палим без проблеми и излизаме от снега самостоятелно (за разлика от много други).
За обратния път няма какво толкова да кажа, защото беше слънчево и студено 400 километра и нямахме проблеми. Само последните 160 километра валеше суграшица и беше малко заледено, та се наложи да намалим скоростта на около 110км/ч. Но общо взето взехме цялото разстояние за под 6 часа.
В заключение трябва да кажа че това беше едно от най-запомнящите се събития в моя живот или както казва Нели: „Никога не съм вярвала, че могат зимата да се съберат толкова откачалки с палатки и мотори на едно място. Просто чувстваш, че не си сам!”
Прикачени файлове
Направо ме разби с този събор. 
Коментар