Преди много-много години, реших да заменя добрият Канон S80 с DSLR и почна проучване на пазара и техниката, което ме отведе при Sony a100.
Апарата предлагаше много добър екран, сравнено с конкуренцията и цената му беше добра. Това беше първият ми Sony фотоапарат. След това минах на а700 и накрая а99.
А99 е фул фреим, както е прието да се казва за 35мм матрица и е така наречената SLT технология, т.е. има един найлон пред матрицата, заради който много хора не го харесват. За мен този найлон не беше проблем като изключим, че нещо го беше наранило и трябваше да го сменя. За щастие Сони имат най-добрият сервиз за фотоапарати а именно СТЕМАРК. Всичките недостатъци на найлона за мен са глупости и в реалният живот не се отразяват на снимките.
Апарата си беше супер с един огромен недостатък - липса на хубави обективи. Дори прехвалените супер скъпи цайсове бяха просто едни обективи със задоволително качество, като изключим 135 ф1.8, който всъщност е единственият наистина качествен обектив за тази система (по моите стандарти).
Всъщност аз това не го знаех и си бях доста щастлив от системата, като изключим големината и тежестта на цайсовете, които трябваше да возя с мотора и така докато не пробвах във Фотосинтезис X-T1 с 14мм фуджинон обектив. Направих две снимки, една с минолтата на 17-35 и една с фуджинон-а. Разликата беше от небето до земята! Да знам че минолтата не е цайса 16-35, но нямах излишни 4000лв за поредният едно-килограмов буркан със задоволително качество. И понеже знам какво си мислите, че сравнявам зум с твърд, но реално 24-70 на цайс ми беше най-хубавия обектив с подобна дължина а 50-тката и 20-ката бяха по зле.
Почнах да чета и се оказа, че фуджи са направили уникална система с невероятни обективи и прилични тела с невероятен дизайн, който ми допадна от пръв поглед.
Продадох почти всичко от Сони и се сдобих с X-T1, 14мм ф2.8, 23мм ф1.4, 35мм ф1.4, 56мм ф1.2 и един зум 18-135 ф3.5-5.6 със стабилизация, който е устойчив на дъжд и прах (както и апарата).
От четеното очаквах проблеми с фокуса, но се оказа, че X-T1 фокусира дори по-добре от А99, дори при снимане на спорт! За съжаление гадното забавяне във визьора при снимане на серия си го има точно както при А99. Забавянето се получава от това, че във визьора се показва не какво сочи обектива а какво вече си снимал, т.е. малко назад върви всичко. Това за мен си е все още най големият минус при електронните визьори.
DSCF5314 by Sabin Kolarov, on Flickr
За нощни снимки също очаквах лека стъпка назад, поради факта, че от фул фреим слизам на кроп, но и там останах приятно изненадан, защото на практика апарата се представя брилянтно за нощна фотография.
Leonids by Sabin Kolarov, on Flickr
Нещото обаче което направо ми спестява стотици часове работа е качеството на джъпезите. От както съм с х-т1 почти не съм обработвал снимка! Със Сонито прекарвах стотици часове да обработвам RАW файловете за да извадя хубава картинка.
Ето малко снимки директно от апарата без обработка:
DSCF0341 by Sabin Kolarov, on Flickr
DSCF0469 by Sabin Kolarov, on Flickr
DSCF2466 by Sabin Kolarov, on Flickr
DSCF2507 by Sabin Kolarov, on Flickr
DSCF2809 by Sabin Kolarov, on Flickr
DSCF3374 by Sabin Kolarov, on Flickr
DSCF3392 by Sabin Kolarov, on Flickr
DSCF3396 by Sabin Kolarov, on Flickr
DSCF3411 by Sabin Kolarov, on Flickr
DSCF3413 by Sabin Kolarov, on Flickr
DSCF3900 by Sabin Kolarov, on Flickr
DSCF3943 by Sabin Kolarov, on Flickr
DSCF4441 by Sabin Kolarov, on Flickr
DSCF5106 by Sabin Kolarov, on Flickr
DSCF6588 by Sabin Kolarov, on Flickr
DSCF7785 by Sabin Kolarov, on Flickr
DSCF7797 by Sabin Kolarov, on Flickr
DSCF7821 by Sabin Kolarov, on Flickr
Апарата предлагаше много добър екран, сравнено с конкуренцията и цената му беше добра. Това беше първият ми Sony фотоапарат. След това минах на а700 и накрая а99.
А99 е фул фреим, както е прието да се казва за 35мм матрица и е така наречената SLT технология, т.е. има един найлон пред матрицата, заради който много хора не го харесват. За мен този найлон не беше проблем като изключим, че нещо го беше наранило и трябваше да го сменя. За щастие Сони имат най-добрият сервиз за фотоапарати а именно СТЕМАРК. Всичките недостатъци на найлона за мен са глупости и в реалният живот не се отразяват на снимките.
Апарата си беше супер с един огромен недостатък - липса на хубави обективи. Дори прехвалените супер скъпи цайсове бяха просто едни обективи със задоволително качество, като изключим 135 ф1.8, който всъщност е единственият наистина качествен обектив за тази система (по моите стандарти).
Всъщност аз това не го знаех и си бях доста щастлив от системата, като изключим големината и тежестта на цайсовете, които трябваше да возя с мотора и така докато не пробвах във Фотосинтезис X-T1 с 14мм фуджинон обектив. Направих две снимки, една с минолтата на 17-35 и една с фуджинон-а. Разликата беше от небето до земята! Да знам че минолтата не е цайса 16-35, но нямах излишни 4000лв за поредният едно-килограмов буркан със задоволително качество. И понеже знам какво си мислите, че сравнявам зум с твърд, но реално 24-70 на цайс ми беше най-хубавия обектив с подобна дължина а 50-тката и 20-ката бяха по зле.
Почнах да чета и се оказа, че фуджи са направили уникална система с невероятни обективи и прилични тела с невероятен дизайн, който ми допадна от пръв поглед.
Продадох почти всичко от Сони и се сдобих с X-T1, 14мм ф2.8, 23мм ф1.4, 35мм ф1.4, 56мм ф1.2 и един зум 18-135 ф3.5-5.6 със стабилизация, който е устойчив на дъжд и прах (както и апарата).
От четеното очаквах проблеми с фокуса, но се оказа, че X-T1 фокусира дори по-добре от А99, дори при снимане на спорт! За съжаление гадното забавяне във визьора при снимане на серия си го има точно както при А99. Забавянето се получава от това, че във визьора се показва не какво сочи обектива а какво вече си снимал, т.е. малко назад върви всичко. Това за мен си е все още най големият минус при електронните визьори.
DSCF5314 by Sabin Kolarov, on Flickr
За нощни снимки също очаквах лека стъпка назад, поради факта, че от фул фреим слизам на кроп, но и там останах приятно изненадан, защото на практика апарата се представя брилянтно за нощна фотография.
Leonids by Sabin Kolarov, on Flickr
Нещото обаче което направо ми спестява стотици часове работа е качеството на джъпезите. От както съм с х-т1 почти не съм обработвал снимка! Със Сонито прекарвах стотици часове да обработвам RАW файловете за да извадя хубава картинка.
Ето малко снимки директно от апарата без обработка:
DSCF0341 by Sabin Kolarov, on Flickr
DSCF0469 by Sabin Kolarov, on Flickr
DSCF2466 by Sabin Kolarov, on Flickr
DSCF2507 by Sabin Kolarov, on Flickr
DSCF2809 by Sabin Kolarov, on Flickr
DSCF3374 by Sabin Kolarov, on Flickr
DSCF3392 by Sabin Kolarov, on Flickr
DSCF3396 by Sabin Kolarov, on Flickr
DSCF3411 by Sabin Kolarov, on Flickr
DSCF3413 by Sabin Kolarov, on Flickr
DSCF3900 by Sabin Kolarov, on Flickr
DSCF3943 by Sabin Kolarov, on Flickr
DSCF4441 by Sabin Kolarov, on Flickr
DSCF5106 by Sabin Kolarov, on Flickr
DSCF6588 by Sabin Kolarov, on Flickr
DSCF7785 by Sabin Kolarov, on Flickr
DSCF7797 by Sabin Kolarov, on Flickr
DSCF7821 by Sabin Kolarov, on Flickr
Коментар