Grand Routes Des Alps 2014

[asobgbg]

Здравейте,
Като продължение на пътеписа ми от миналата година, по ирония на съдбата започвам пътеписа си за 2014-та отново на същата дата, отново не намерил време през годината и отново притиснат от хиляди други ангажименти, но чувствайки се някак длъжен да го направя, тъй като с голямо задоволство съм се наслаждавам на пътеписите на другите колеги и осъзнавам, че е нужно съпричастие за да се поддържа енергията. Не на последно място спомените избледняват и тай като аз не си водя никакви бележки по време на пътуванията, пишейки впоследствие имам възможност за макар и виртуално повторно изживяване

Новото пътуване до известна степен е маркирано в края на миналогодишния ми пътепис, като подготовката беше започнало почти веднага, като следвах скромен план за подготовката, който впоследствие се промени тотално……. Купих нов (втора употреба) хибриден фотоапарат, нова каска, яке…. По мотора освен стандартното обслужване, смених още предната гума, извадих още 12V и USB изходи, стойка за ГПС и пр. Поръчах атлас на Италия, както и една книга, която я препоръчваха в Adventure Rider форума – “Motorcycle Journeys Through the Alps and Beyond: 5th edition” и горе долу само чакахме да наближи времето……

Така на 20 Юли направихме едно скромно 2 дневно пътуване през Видин до Сърбия с основна цел пролома Железни врата, Копаоник и пр. и може би отново по ирония на съдбата закусвайки в хотела във Видин, получих е-мейл от моя бивш шеф, англичанин, за който бях споменал в предишното ми пътуване. Той живееше в Швейцария, и ми пишеше, че ще се връща в Англия и тъй като бяхме коментирали миналата година, преди да си пусне за продаване моторите ни уведомяваше, ако имаме интерес. Горе долу мислех една закуска време, приятеля Владо с който пътуваме заедно обеща да ми помогне с финансирането и така се оказа, че това щеше да бъде последното ни пътуване заедно с Африката, а и след това допълнително продадох още и малката 250сс Хонда и за известен период отново останах „безмоторен“.Мотора трябваше да го взема до 25-ти Юли и започвайки да проучвам варианти кой и как да ми го докара, приятел който докарва ежемесечно коли от Швейцария, ме свърза с негов човек, който организира транспортирането на автомобилите, офертата ми изглеждаше ОК и БМВ-то щеше да пътува с автовоз и плануваното пътуване просто отпадаше.

Вече обсъждайки последните детайли, нещо сериозно взех да размислям…… приятелят ме посъветва мотора да бъде сниман много детайлно, за да не изчезне мистериозно нещо от него…….. мотора щеше да бъде допълнение на пълен с автомобили автовоз, т.е. притиснат някъде между два „по- малки“ автомобила…… дата на доставка беше относителна, тъй като след като се съберат колите се обикаля допълнително за да се уплътнят и вътрешно и т.н. Още същата вечер прегледах какви варианти за полети има до Цюрих и попаднах на сравнително изгоден еднопосочен директен полет до Цюрих, който пристигаше в Швейцария около 9 сутринта. Реално мислех точно колкото и покупката и след 30 минути, вече бях платил билета.

Имах няколко седмици да направя нови планове с начална точка гр. Brunnen, близо до Цюрих и с мотор, който никога не бях карал и така се роди идеята да направим “Grand Routes Des Alps”. С две думи това е маршрут между Женевското езеро на Север и гр. Ментон (Средиземно море) на Юг. Този маршрут е сравнително по- малко комерсиален в сравнение с другите Алпи, но същевременно преминава през много красиви пътища и много високи проходи в Алпите.
Тъй като поне аз не съм попадал на подробна информация за тази част на Алпите в български сайтове, мисля че този пътепис би трябвало да представи едни по- различни Алпи, или както са известни още Gray Alps.
За всеки, който се интересува, по- долу прилагам линкове към скромна статия в Wikipedia, както и много подробно описание в две части, което успях да открия в интернет:
http://en.wikipedia.org/wiki/Route_des_Grandes_Alpes
http://www.losapos.com/great_alpine_road
http://www.losapos.com/route_des_grandes_alpes_2

Допълнително, като увертюра ще започна с две снимки:
1.Карта, който свалих от интернет за “Grand Routes Des Alps”.
2.Обща снимка на мен и мотора, направена от професионален фотограф при изкачването на Le Col de l'Izoard- проход през който само няколко дни пред нас бе минал Тур Дьо Франс/2014. Тази снимка представлява и много добър бизнес модел…… реално на един много хубав завой стои професионален фотограф, който снимка всичко живо, което мине от там, прави по няколко кадъра, който се качват в интернет и след това, при интерес, снимката може да бъде закупена, като информация под формата на билборд има на върха на прохода. На който му е интересно ето и сайта:
http://www.griffephotos.com/,en,igf2891p96n82.html

[stefans]

От: Grand Routes Des Alps 2014

Добро начало, давай и продължението.
Точно сега е време за писането на пътеписи - на вън е студено, а спомените стоплят. Пък и лятото е време за каране, а не за писане.
Успех през новата година.

[rraadd00]

От: Grand Routes Des Alps 2014

Е-хее, честито за новата придобивка. Обещаващо начало, давай още.

И обезателно поздрави на Владо

[asobgbg]

От: Grand Routes Des Alps 2014

Няколко дни преди датата, към мен реши да се включи и Владо, с който пътувахме и миналата година, като тази година той беше с бившата Yamaha Fazer на Балкански. Той тръгна два дни по- рано и имахме уговорка да се срещнем на къмпинг в Швейцария в гр. Disentis, където миналата година ни беше най- крайната точка от пътуването. Плана беше Владо да направи два ударни дни…..един до Баш Къмпинга в Австрия и втори до Централна Швейцария….. сериозно каране, което в последствие се оказа и в много сериозен дъжд за него.

Моето пътуване започна рано сутринта с такси и самолет, като в предвид опита ми с висене по летищата, реших този път да отида малко по- късно, което в последствие ми излезе през носа Старателно си подготвих багажа..... вързах с колани двете чанти с които пътувам с мотора- едната с нещата за къмпинг, другата с дрехите, като за по- сигурно ги заключих и с едно ново пособие с което се бях сдобил наскоро- въже, заключващо се с код, за заключване на дрехите върху мотора….. между другото много полезно нещо . Допълнително имах ръчен багаж, където ми беше и каската, като поради липса на място пътувах с моторджийското яке и с ботушите. На проверката на ръчния багаж, ме върнаха за нож… бях забравил, че в комплекта за къмпинг имам нож, вилица и лъжица, от които ми взеха ножа, което ме забави и вече бях почти закъснял за полета, като за моя изненада за първи път си чух и името по уредбата- трябваше да се върна отново на входа, тъй като е имало проблеми с основния ми багаж…… Тичам на обратно, слизам на входа и багажа ме чака….. имало контейнери под налягане вътре….. гледайки заедно на скенера,….. бях взел ремонтен комплект за безкамерни гуми и въпросните контейнери бяха патроните с въздух… последва сложното развързване на багажа- нали го бях подготвил сериозно, кодове, ластици, колани с тречотки и пр., хората гледайки тази подготовка и каската ми ме питаха дали не съм катерач? –Моторист им отговорих аз и чувайки си отново името на уредбата, този път за качване в самолета, продължавах да се мъча с багажа….. колкото повече бързах, толкова по- бавно се получаваше . Заминаха и патроните с въздух, трябваше да мина отново през проверка за ръчен багаж, чух си името още 2 пъти по уредбата и съпроводен от ескорт, стигнах до самолета. Тук може би трябва да спомена и някоя добра дума за хората от летището…. Въпреки моята глупост и незнание, всички ми помагаха максимално и така успях да хвана самолета БЛАГОДАРЯ!

Няколко въздушни снимки- ето с какво се бореше Владо на земята, а за си бях взел въпросната книга, като и разни записки…. за прехвърлянето на мотора за маршрута, пътни карти и пр.:





След 2 часа вече кацахме в Цюрих, успях да снимам интересна реклама на Victorinox:



Според мен е излишно за споменавам, колко уредена държава е Швейцария…..може би 30 минути след кацането вече бях във влака за Brunnen, като за да не чакам директен влак, смених 2 влака:





Времето беше доста лошо, Питър ме чакаше на гарата и отидохме до съседния град – Schwyz, който e окръжен за кантона носещ същото име. Като историческо отклонение от този кантон е тръгнало основаването на Швейцария, от там идва и името й, като и ако не греша основата и на знамето им. За около 10 минути прехвърлихме мотора, дадоха ми талон на мое име, транзитни номера и застраховка до края на месеца. Отидохме в Питър, където жена му ни беше направила сандвичи, запознахме с мотора, питаха ме за Владо и като им обясних, че взимам мотора и имаме среща на къмпинг, хората сериозно се изплашиха…. Според Питър, който живееше от около 10-ина години в Швейцария, това е може би най- сериозния дъжд, който е виждал и вместо да ходим до къмпинга, със същия успех сме можели да опънем палатка и в езерото пред тях (eезерото Люцерн). Настояха да останем да спим у тях, те вече бяха продали къщата и имаха още 4 дни да се оправят багажа, имаха две стаи за гости, с легла, но без завивки и ни поканиха да останем при тях ……на бира и вечеря. Не се дърпах много, наистина времето беше отвратително, а е било такова и последните 3 дни, пък и това беше добра възможност да се видим за по- дълго с Питър вечерта. Пътищата ни се бяха разделили , не се бяхме виждали от доста време, а сега той се връщаше и обратно в Англия. Имахме уговорка да се чуем с Владо в 12:00, чухме се, дадох му новите наставления и тъй като хората си имаха работа, помолих за един чадър и реших че е удачен момент да се разходя и да се порадвам на новото си старо хоби- снимането. Хубавото на лошото време е, че светлината е добра за снимки и така екипиран с мото ботушите, чадър и фотоапарат, зашляпах из локвите.
Малко снимки от Brunnen:
Езерото Люцерн- самоснимачка, като чадъра пази фотоапарата:



Кооперацията, където живееше Питър и гаража на моторите:



Brunnen – център:







Реално Brunnen е малко градче, Владо беше далече, аз имах много време и реших да хвана влака и да отида до другия кантон Zug и да поснимам в гр. Zug. Едно време, като ученик съм посещавал кръжоци по фотография, след това малко се отвратих да вадя за целия блок по 20+ копия от един кадър, прекарвайки дни в тъмната стая, но сега отново имах възможност да снимам избирайки сам настройките на фотоапарата, без след това да е необходимо да вися с дни в тъмната стая . Наистина ми беше много приятно и направих много снимки, но за да не натоварвам много темата, ще кача само няколко от тях:











Като се прибрах обратно, Владо вече беше пристигнал, взехме си по един душ, излязохме с Питър и жена му на бирария, после хапнахме, водейки интересни разговори за работа и моторите, за предстоящия ни маршрут, дали и кога ще можем да караме заедно, тъй като на него му остават няколко години до пенсиониране. Поканиха ни евентуално да му гостуваме в Англия, където може да ни е гид за едноседмично каране на острова и така си легнахме изморени- аз от ранното ставане и вълнението, Владо, минал повече от 2000км в страхотен дъжд, радвайки се на тунелите, тъй като там не го е валяло , Питър и жена му от работата и организацията с преместването ……..

[Ilarioncho]

От: Grand Routes Des Alps 2014

Адмирации за доброто начало! Давай нататък, моля те!

[s_s1]

От: Grand Routes Des Alps 2014

Началото изглежда доста обещаващо. Очакваме продължението.

[asobgbg]

От: Grand Routes Des Alps 2014

За мен започваше същинското пътуване, взаимно запознаване и привикване с мотора. В кръга на шегата разчитах и на него, тъй като за него това си беше позната територия, пък и той вече беше минавал Grand Routes Des Alps

Съвсем няколко думи и за BMW-то, още миналата година, Питър ни беше споменал, че най- вероятно ще се връща да живее в Англия и ще си продава моторите, тъй като за внос от Швейцария ще трябва да плати такси може би равни на цената на подобен мотор на острова и тогава се разбрахме, ако реши да продава да се обади. Мотора е във визуално перфектно състояние, купен е от него нов през 2004-та от Дубай тъй като тогава е бил на работа там, има 3 оригинални куфара, АБС, роубари, подгряващи ръкохватки, имобилайзер, джанти със спици и пр.. На малко над 100 хил. километра е, но е подържан само и единствено в BMW, за което ми бяха предадени всичките оригинални фактури . Като въпреки, че аз трябваше да продам двата си мотора + допълнително финансиране, според мен от неговата гледна точка мотора си е направо подарък, тъй като на 80 хил. фактурата от БМВ за стандартно обслужване е на стойност 4300 CHF (включва и комплект гуми). Въпреки, че тази операция ми дойде „малко“ в повече и от към пари и от към време и ангажименти….организирай, проверявай, продавай, купувай, регистрирай и пр., все пак за първи път имах възможност да купя мотор в отлично състояние, с пълна история, от човек, който познавах и на който имах пълно доверие и само и единствено по тази причина се реших толкова категорично.
Както беше ми казал Владич, с мотора са разбрахме почти мигновено, като изключим мигачите ….. нищо общо с нещо общо, но това беше нещо, което по- скоро ме забавляваше . В един момент дори, аха да свикна с мигачите и когато трябва да свирна с клаксона- пусках ляв мигач…. който е карал такъв мотор, предполагам ще ме разбере

Обратно на пътуването- утрото наистина беше по- мъдро от вечерта Сутринта времето беше наистина уникално и тогава успях да направя може би най- добрата си снимка за цялото пътуване . от балкона на кооперацията, като езерото е същото езеро, на което съм се снимал в поста по- горе- нищо общо с вчера, като снимката е снимана в JPG и няма абсолютно никаква обработка. Малко ми стана чудно, защо му е на Питър да се връща в Англия, разполагайки с всичко това под носа си, но както се казва във вица „Родина, брачед “



Това пътуване за мен започваше от най- крайната ни точка от миналата година и щяхме отново да се завъртим около голям група върхове в Алпите (около 3000 м.), които са заобиколени от красиви долини: Gotthardpass, Nufenen Pass, Grimselpass, Sustenpass & Furka Pass.



Като цяло нямахме достатъчно време и от въпросните 5 прохода минахме през Andermat и направихме само Furka Pass и Grimselpass….Тъй като миналата година минахме и през 5-те прохода, осъзнавахме какво изпускаме и се питах, може би по- скоро риторично, кога ли ще имаме възможност да обикаляме без постоянни компромиси:



Аз се настройвах с новата машина на фибите….. някак се усещах, че първа е прекалено дълга и втора ми идваше една идея по- висока за обратните завои, но след първия проход се почувствах доста по- уверен…. в мотора имаше изобилие от мощност, динамика и уникален въртящ момент….спор няма, големи инженери са си немците
Тук от снимката се подсещам, че Владо е с тактически, тарикатски чорапи от найлонови пликове, тъй като ботушите са му все още са подгизнали от дъждовете, в които беше карал последните два дни







Бях сложил твърд 16мм обектив/палачинка с идея да се пробвам да снимам и в движение и явно висейки ми на врата, тъй като апарата е с тъч скрин се беше сменил от JPG към RAW, но това го разбрах 2 дни по- късно, та следващите снимки от този и част от следващия ден съм ги прекарвал през Photoshop, за да ги запазя в JPG. Като първи стъпки с RAW файлове с някои снимки съм си играл леко и с някои автоматични плъзгачи за настройките, частично изрязване и т.н., нещо което ми беше интересно, но за съжаление нямам времето да го правя, като в този случай просто беше необходимо





След като минахме през проходите, навлязохме в много живописен път между езерата Brienzersee и Thunersee. От супермаркет в Brienz напазарувахме и разни неща за хапване и си направихме много добър пикник на една от многото пейки около езерата:





Маршрута, който съм маркирал в карата по- горе е 1:1 с този който минахме и ни беше горещо препоръчан от Питър и жена му, тъй като основния път Brig – Martigny e бил тип магистрала, изключително натоварен и скучен, но за сметка на това и опасен, тъй като на практика целия трафик минава от там.…… Препоръчваме го с две ръце и ние- наистина карането през долините и езерата беше много зареждащо, не по- малко от това през проходите.





Целта беше Женевското езеро и Camping Rive-Bleue в източната част на езерото, който бях набелязал още от България, през уеб сайта „MySwitzerland.com”. Привечер стигнахме до къмпинга, като дори остана време за бърза разходка и няколко снимки:











Въпреки, че бяхме в Швейцария, вечерта в палатката успях да хвана Френски мобилен оператор, за да звънна до вкъщи на доста по нормални цени, както и безплатен интернет от къмпинга, което всъщност не се оказа здравословно за мен, тъй като проверявайки се пощата констатирах, че при зареждане с кредитна ми карта на бензиностанция на самообслужване някъде по пътя са ми били хванати към 200 CHF, при положение, че аз бях заредил за около 20 – 25 CHF. Както бях изморен, директно се разсъних, чудих се какво може да се объркало при зареждането, писах писма до банката ми през нощта, като в общи линии не получих почти никакво съдействие…… такава информация не можело да се комуникира по мейли и телефони и да отида в някой от офисите им….. при положение, че им пиша от Швейцария…. Както и да е, Владо се беше наспал доста по- добре, въпреки че и той зарежда с неговата карта на същата бензиностанция, но той определено направи по- добре, като се изключи от целенасочено от всякакви комуникационни електронни канали . В последствие се оказа, че всъщност всичко си е било ОК, просто при зареждане въпросната сума ти се блокира, тъй като бензиностанцията е на самообслужване, за да са сигурни, че след това ще има достатъчно пари в картата, за да я покрие, като след няколко дни разликата в сумите се отблокира


П.п.
Днес занимаваме със семейството в c.Баня за посрещане на Новата години, т.е. ако не успея да си открадна малко време вечерите, може и да се забавя в продължението, но при всички положения обещавам да довърша разказа, възможно най- скоро, за да не изгубя момента….или както казват в „Господари на Ефира“=> ОБЕЩАНО!

[mitiracing]

От: Grand Routes Des Alps 2014

Браво....единственият начин да се зареди човек с положителни емоции и попътен вятър през новата година.......очакваме с нетърпение продължението...и Честита нова година на всички!

[asobgbg]

От: Grand Routes Des Alps 2014

Честита Нова Година, с пожелания за много здраве, късмет и безаварийни километри!

Плана за пътуването, който бях спретнал, беше на база на дните с отпуската, които бяхме взели и на база на тази лимитация, днес трябваше да направим избор…. вариант 1 беше да останем на този къмпинг още един ден и да направил пълна обиколка на женевското езеро; вариант 2 беше от тук да тръгнем на Юг и стигайки до морето да отбием съвсем леко на Запад и да разгледаме Монако. Неприятен избор, на и това пътуване беше стегнато програмирано и нямаше да можем да направим и въпросните две неща. Аз лично клонях за обиколка на Женевското езеро, но Владо беше категорично за Монако и тъй като ако не се беше включил реално трябваше да си пътувам сам, реших, че е редно да изберем Монако…. пък от друга страна и аз имах известни сантименти, тъй като едно време бях голям фен на Формула 1, за мен също разходка из Монако беше нещо специално

И така, беше решено, от тук нататък няколко дни пътят ни щеше да се движи криволичейки основно на юг, като днес в един момент трябваше да влезем и да следваме Grand Routes Des Alps. Опитах се да пресъздам маршрута през Гугъл Карти, но упорито отказваше да ми направи маршрут през прохода Малък Сан Бернард, както и през Валдизере…. може би към днешна дата смята, че проходите не са отворени….. като и да е, поиграх си и нарисувах сам маршрута върху картата, ето и опорните точки:

Camping Rive-Bleue => Martigny => Grand-Saint-Bernard => Aosta => Terme Pré-Saint-Didier => Petit St-Bernard => Séez => Val-d'Isère => Col de l'Iseran => Susa => Oulx => Sestriere => Montgenevre



Сутринта тръгнахме съвсем навреме от къмпинга, пътя до Martigny е стандартен такъв в долина между планините, като по пътя минахме покрай представителство на БМВ и реших да спря да си купя 1 литър двигателно масло. Въпреки, че Питър ми беше казал, че мотора няма необходимост от доливане, някак си не се чувствах комфортно…. спряхме, попитах- оказа се, че това и дилърство само за коли и не всички обслужват и мотори, по пътя ни нямаше такива и продължихме……. реално Питър се оказа прав- всеки ден проверявах маслото и до България то си беше ОК. Така и така бяхме спрели, снимахме и изложена отпред i3-ка:



Чувствайки се вече по- спокоен на мотора, вече се пробвах и с някоя и друга снимка в движение, но не ми се получаваше много добре, реално от 4-5 снимки само една обикновено ставаше и то с доста уговорки



Вече бяхме съвсем близо до Мон Блан, като плана беше да минем през Големия Сан Бернард (Grand-Saint-Bernard) и бях прочел, че трябва да внимаваме да не влезем в тунела преди върха, тъй като ще го изпуснем. Ето и две снимки от спиране по време на изкачването – назад към ниското и нагоре към високото, като някъде там на дясно трябваше да бъде и Мон Блан Не знам дали по принцип се вижда, но времето при нас не беше най- доброто и видимостта беше сравнително лоша:





Качихме се на прохода, като трябваше да внимаваме да не влезем в тунела в гората част, тъй като така щяхме да изпуснем най- високата част на похода. Горе имаше още сняг, тук изпробвах и един мъничък статив, който си носех, както и спусък с дистанционно, но тъй като явно бях по- далеч от обхвата му, трябваше да се приближавам и след това да тичам на обратно



На прохода беше доста студено, като всеки момент щеше и да завали…. снимах се бързо с една табела със куче от породата Сан Бернар, успяхме да видим на живо и кучетата:







На върха на този проход реално излизахме от Швейцария и ми бяха казали, че за последващата митница в България, мога да си спестя митото, ако ми извадят Евро сертификат, тъй като мотора е европейски. Спрях, на мястото където се предполагаше, че трябва да питам за подобно нещо, но там нямаше никаква следа от живот и така и не направих нищо, освен една снимка за спомен



Пуснахме надолу, вече в Италия, към град Aosta, където температурите отново се повишиха, появи се слънце, някак си по интуиция намерихме центъра и успяхме да хапнем пица на парче и уникални еклери на нормални цени, не по различни от обяд в Бизнес Парка в София







От тук продължихме пред долина по сравнително главен път в Италия, който водеше към тунела под Мон Блан от южната му страна, като ние трябваше да се отклоним на юг към Малкия Сан Бернард (Petit St-Bernard).



Отклонявайки се на юг, спряхме за малко, за да погледнем на север, тъй като някъде там в далечината трябваше да бъде Мон Блан. Бях чел, че реално само при хубаво време и от само от няколко конкретни места може да се види върха, като ние определено не бяхме близо до тях, но все пак при всяка възможност се оглеждах с надежда



Не че ще кажем нещо ново, но и големия и малкия Сан Бернард, са уникални проходи- препоръчваме ги за който планира пътуване в тази посока. Горе на прохода, минаваше и границата с Франция, което се разбираше само по табелата:



На спускането се откриха уникални гледки, като от указателна табела на панорамна отбивка разбрахме, че повечето са 3000+ метра.







Някои се наслаждаваха на тази гледки и от още по високо , а пък аз по някакъв начин тук разбрах, че последния ден съм снимал в RAW формат и обърнах отново фотоапарата в JPG



Наистина беше много красиво, но ние трябваше да продължаваме, тъй като бяхме сравнително далеч от крайната точка за деня, а времето напредваше. Нашата посока беше леко на запад, движейки се почти по границата с Италия към Валдизере… ски курорт, който съм запомнил гледайки ски алпийските дисциплини:





Пътя премина през Валдизере и продължи към Col de l'Iseran (2770м). На излизането от Валдизере направих една снимка към курорта и панорамата наоколо:



Лично аз не вярвах, че имаме още, но ние продължавахме да се изкачваме. На върха духаше уникален вятър, като трябваше да се внимава дори как си оставяш мотора, за да не го обърне вятъра, всички си стояха с каските, като определено най- голям респект заслужаваха колоездачите- наистина шапка им свалям…. някой ден, ако имам възможност с голямо желание бих се пробвал с велосипед поне на един подобен проход. Поради силния вятър станахме свидетели на интересна сценка с въпросните колоездачи ….. момче и момиче, явно двойка, тъкмо изкачили върха се промъкнаха една идея извън пътя, като момичето държеше двата велосипеда а момчето се облекчаваше, бидейки с гръб към нея. Но както споменах вече, горе си беше кръстопът на ветровете, като освен че бяха много силни, наистина духаха от всички посоки и в такава ситуация въпросното момче се опитваше да ги държи в гръб, въртейки се наляво- надясно без много успех, като в един момент дори се обърна с лице към девойката, която бидейки в шок не успяваше да избяга, тъй като беше върху едното колело, а пък също така държеше и другото…… голям смях бяха, съжалявам само, че ми беше малко неудобно да ги снимам, те си бяха не са снимка, а директно за клипче









Слязохме в по- надолу, минахме през Col du Mont-Cenis (само 2084 метра) и отново влязохме в Италия:





Стигнахме до град Susа/ Италия, като вече беше към 19 часа, бяхме карали доста стегнато цял ден и трябваше да се ориентираме към намиране на място за нощувка. За капак започна леко и а пръска, оставихме моторите в центъра, под нещо като навес на някакъв информационен център, който не работеше, като до нас се сри под дъжда и едно момиче с някакъв скутер, ако си спомням добре, който не палеше и въртеше със звук, който не даваше надежда, че може да запали. Предложихме да помогнем, момичето ни отказа с думите, че този мотопед често й правил подобни номера и че ще оправи и ние тръгнахме през града да потърсим магазин, за да си купим нещо за хапване. Имаше разни пици, които този път не ни хванаха окото, купихме си някакви дребни провизии от два супер- маркета, минахме покрай един хотел, където решихме да попитаме за цена за нощувка, като минималната беше нещо над 100 евро, благодарихме любезно и продължихме към моторите с идея да продължим по маршрута и да търсим къмпинг.





При моторите девойката още се мъчеше със скутера, но този път вече на манивела, а звука беше все така безнадежден. Владо реши да се направи на кавалер и предложи и той да порита, тъй като той има подобен Кимко скутер, момичето ни каза, че вече е повикала помощ, но Владо все пак беше много настоятелен и започна той да се бори със скутера…. както и очаквах, нямаше никакъв шанс и след още 5 минути дойде един мъж, може би баща й с бутане си отнесоха скутера…… поне вече можеше с чиста съвест да тръгваме

От тук нататък вече трябваше максимално бързо да открием къмпинг, но нещо не се получаваше…..тези в ГПС-а бяха несъществуващи, а пък и пътя минаваше през сложен терен и решихме да се качим за около 20-30 км на магистралата до гр. Oulx, за да продължим по- бързо, към зона където евентуално има по- голям шанс за къмпинг. Магистралата се оказа добро решение, тъй като реално беше само тунел-мост-тунел-мост.......

За моя изненада, след като се отбихме от магистралата, започнахме отново да катерим здраво и когато видях табелите „Sestriere“, отново известен ми зимен курорт от ски алпийските дисциплини, вече ми стана ясно, че и тук няма да можем да къмпингуваме. Първо вече беше много високо и второ всичко наоколо си беше абсолютно празно. Спряхме за малко за да обсъдим плана, като се разбрахме да търсим нещо след спускането в „ниското“, като от детайлите на снимките виждам, че вече е било към 20 часа:





Вече отново минахме във Франция и пускайки се надолу, видях табела за къмпинг, който за наше щастие работеше, тъй като вече се смрачаваше. Разпънахме ударно палатките, трансформирахме куфарите в маси и столове, хапнахме разни сухоежбини и за десерт имахме по един от уникалните еклери, които си бяхме купили от Aosta. Въпреки, че половината крем беше изцапал куфарите, еклерите си бяха все така уникални. Бяхме и доста изморени след почти 12 часа каране и заспахме почти мигновено……..

[Стефан Слабов]

От: Grand Routes Des Alps 2014

За много години на теб и всички "колеги" във форума, здраве пожелавам.
Страхотни панорамни снимки, съчетани с увлекателен разказ.
Благодаря за споделянето.

[asobgbg]

От: Grand Routes Des Alps 2014

Сутринта се събудих сравнително рано, но чувствайки се приятно отпочинал…. отново гледайки детайлите на снимките, някъде към 7 часа. Владо още спеше и аз реших да се възползвам от хубавата светлина и да направя няколко снимки. Къмпинга беше в подножието на склона, който спуснахме разположен под огромни борови дървета и на 360 градуса наоколо имаше само красиви гледки:













При регистрацията вчера вечерта, бяхме поръчали по два кроасана за закуска и връщайки се обратно в къмпинга минах да ги взема. Не бяха лоши, но бяха малки или по- скоро с ниска плътност ……аз моите ги хапнах на почти на един дъх. Владо тъкмо се събуждаше, аз започнах да преглеждам записките и картите и ако вчера бяхме на карали много, днес се очертаваше една идея повече и затова започнахме ударно да събираме багажа.

Може би тук трябва да направя едно отклонение, също както миналата година, ние бяхме избрали „стратегия“ на пътуване с цел самото каране и не се задържахме две нощувки на едно и също място. Разпъването и прибирането го правихме за не повече от 20 минути, може би защото нямахме и време да се разхвърлим достатъчно . Може би най- общо казано има две стратегии- едната, която в момента практикува Балкански е с избирането на базов лагер и максимално детайлно „обхождане“ на района, който се намира на до половин ден каране около базата….ние се го представяме нещо като паяжина и паяк в центъра ходещ по нея Другата е нашата- стегнато каране само напред, без задържане на едно място. И двете концепции си имат и плюсове и минуси, като може би нашата беше продиктувана и от ограничението от към време и желанието да се види максимално за минималното време с което разполагахме или пък е функция от нагласата към живота……. - Не мога да отговоря категорично, но това беше нашата стратегия и миналата и тази година и в предвид днешното ни очертаващо се каране от около 400км, само през проходи във Франция, нямахме никакво време и още преди да се е разбудил къмпинга ние вече бяхме на моторите.

Маршрута за днес трябваше да ни приближи максимално до морето:
Montgenevre => Briancon => Col de l'Izoard => Guillestre => Col de Vars => Barcelonnette => Col de la Cayolle => Guillaumes => Saint-Martin-Vesubie => Col de Turini => Sospel



Първата точка беше град Briancon- крепост построена през 17 век, пазеща района от Австрийците. За района, който щяхме да караме днес, бях прочел в книгата, че е тотално различен от по- комерсиалните Алпи, известен още като Gray Alps (Сивите Алпи) и по тази причина зареждането с гориво може да се окаже проблем, т.е. трябва да се допълва резервоара при всяка възможност….. това направихме и ние в град Briancon, а аз използвах възможността да направя една снимка от бензиностанцията, където спряхме:



От тук в перфектно време тръгнахме към Col de l'Izoard, като тази година преди по- малко от седмица от тук беше минал и Тур Дьо Франс- също състезание, което преди години следях с интерес, когато имах възможност. Уникален проход, уникален асфалт, уникално време, невероятно удоволствие, като просто нямам повече прилагателни или с две думи всичко беше перфектно. Спряхме на една отбивка, където направих и малко снимки, включително и на мотористи, които се качваха по прохода, като както щях да разбера в последствие, правейки ми снимката, с която започнах темата, по- добре се получава, ако си застанал от вътрешната страна на серпентината и пускайки апарата на няколко кадъра













Продължавайки към прохода, в един момент видях, че и мен ме снимат в един завой, като горе разбрахме и модела- беше според мен нестандартен и добър бизнес модел, като ако се харесаш, си избираш каква опция искаш и си купуваш, снимка, чаша и пр..



На прохода още разбрах и от къде им идва “power”- на колоездачите



А на върха беше уникално, като надолу още се виждаха надписите по Асфалта за Тура:



Както казах, времето беше перфектно и на където и да погледнеш се открояваха невероятни гледки, като дори се опитах да направя една панорамна такава снимка, въпреки, че според мен няма как да може да се разгърне във форум:











И една снимка специално за Bikerz.bg



Спускането беше също толкова уникално, като долу в ниското преди Guillestre, спряхме на крайпътна скара, където имаше още няколко мотористи и хапнахме доста прилични сандвичи срещу 5 евро/парчето.







От известно време още от вчера следвахме само известния Grand Routes Des Alps, като освен трите карти и ГПС-а, които следях имаше и доста табели, които ни упътваха:



От Guillestre, тръгнахме към Col de Vars и Col de la Cayolle и от тук до морето, може да се обобщи, че наистина Алпите са съвсем различни, като природа, пътища, дори състоянието на настилката и наистина правиха впечатление за някак си не толкова комерсиални, колкото тези във Австрия, Италия и Швейцария например:













Към върха имаше и доста пешеходни туристи, както и колоездачи…. Останах с впечатлението, че може би въпросния проход Col de la Cayolle, би бил доста подходящ за велосипедисти, тъй като почти нямаше движение и поне от мотора не ми се стори някак си по полегат:





Спускането продължаваше да бъде все така красиво, и в един момент започнах да си давам сметка, защо наричат тази част от Алпите „сиви“ (Gray Alps) или поне такова беше моето обяснение:









От гр. Guillaumes се отклонихме на Изток, и през изключително красиви, самотни и къдрави пътища преминахме през Valberg (отново ски курорт) и след това на едно място Владо отби, върнахме на обратно и ми каза „Снимай! Ето това е къщата ми мечта- от камък, на уникално място в планината и въпреки, че се намира на сериозен склон има и гараж“ …..специално за Владо и неговата къща- мечта:





След това някак си по- греша преминахме през едно наистина много красиво селце скупчено почти на върха, имащо уникална панорама с няколко кафенета, през което минава само една главна улица, която завършва с път без изход, където имаше доста хора, като само съжалявам, че не съм спрял да направя снимки там….. след 30 минутно търсене в Гугъл го открих- казва се Roubion, основано през 12 век, като по- долу прилагам една снимка от нета, както и една която направих аз, но нещо първо светлината беше лоша, като допълнително и фокуса не се е получил добре:





След това изкачвайки се към Valdeblore, преживяхме момент, който ни се запечати дълбоко в съзнанията . Насигнахме Porsche Cayenne, с който започнахме да караме “в група“, като аз водех зад него с никаква идея да го притесняваме или изпреварваме, спазвайки прилична дистанция. В един момент човека явно нещо се изнерви и се опита да ни изръси и започна да натиска здраво по изкачването, като ние съответно здраво да го следваме…..за нас се получи страхотно каране, тъй като си имахме водач каращ на предела, дори може би малко над него, като накрая, човека явно примирил се, че не може да ни изръси излизайки от един завой на правата просто намали и даде десен мигач…….имаше достатъчно мощност и контрол, както в БМВ-то, така и във Фейзъра => Respect
Горе във Valdeblore, спряхме да пием кафе и напазарувахме провизии от един супер маркет:



Часа вече беше към 19 часа и моторите бяха на резерва, като наистина почти нямахме много варианти за гориво, започнахме да се оглеждаме приоритетно и след двукратно преминаване през градче, което се казваше Roquebilliеre, спряхме на единствената опция за зареждане на бензиностанция на самообслужване с карти. Аз все още живеех с чувството, че съм сериозно прекаран и по тази причина използвахме картата на Владо, като заредихме и двата мотора. Излизайки от въпросното градче Roquebilliеre, минахме покрай известното за мен Belvеdеre, но тогава, пък и сега все още не мога направя конкретна асоциация от къде ми е толкова познато. Преглеждайки Уикипедия, това е департамент и едноименен град обитаван още от бронзовата епоха, след това Гали, Римляни, Варвари, Бургунди, Италианци, Французи, Сардинци, последно окупиран през войната от Италианци и след това върнат отново на Франция…. Наистина интересна история, но аз си мисля, че моята асоциация е по- скоро от някой филм, но така и не мога да си спомня от къде конкретно.

Чудейки се на ум от къде ми е толкова познат Belvеdеre, без да се усетя влязохме в един от може би най- добрите проходи, които бяхме минавали през Алпите => Col de Turini. В последствие четейки за него в Гугъл, разбрах че е част от Рали Монте Карло, включително бидейки и нощен етап, 3 пъти е бил част от Тур Дьо Франс и е представен в началото на откриващия епизод на Сезон 10 на Top Gear, представящ едни от най- великите пътища в света. Ние го карахме от Север на Юг, като от линка на Top Gear по- долу, можете да му се насладите през погледна на Джереми Кларксън, Ричард Хамънд и Джеймс Мей, каращи Aston Martin, Porsche и Lamborghini. Долънително при интерес в YouTube може да бъдат намерени и още много спортни клипчета, които обясняват множеството следи от пързаляне на гуми по завоите, които тогава сериозно ме озадачиха и държаха на нащрек

Уникален проход, който за наше съжаление преминахме при съвсем незначителен дъжд, но достатъчен да намокри асфалта и да промени подхода към прохода. Снимките, които имам са от северната страна, докато ако не греша в клипа на Top Gear е показана южната страна.







Спускането го направихме предпазливо, тъй като беше мокро, но прохода наистина си заслужава всеки метър- дано един ден да имамe възможност да го минем отново при суха настилка. Вече наближаваше 9, ГПС-а намери къмпинг близо до гр. Sospel, който за наше щастие работеше и ни настаниха на последното свободно място. Опънахме палатките по тъмно и точно когато бяхме готови заваля сериозно. Хапнахме набързо в моята палатка, тъй като беше по- голяма, пихме по една глътка уиски и под звуците на дъжда бързо заспахме.

Следваше Монако, където уцелихме невероятно време

[Mitko69]

От: Grand Routes Des Alps 2014

Поздравления, че точно в тези празнични дни си намерил време да споделиш това свое пътуване, пейзажите са страхотни.
За много години

[BENZBOSS]

От: Grand Routes Des Alps 2014



БРАВОс за убавите снимки,напълни ми окото

[egerchev]

От: Grand Routes Des Alps 2014

Как ме ядоваш с тия снимки не е истина! Благодаря!

[asobgbg]

От: Grand Routes Des Alps 2014

Sospel => Menton => Monaco => Savona => Caravan Park La Vesima (near Genova)



Тази сутрин не бързахме да ставаме, тъй като деня не се очертаваше да бъде натоварен като предишните. Времето отново беше хубаво и единствените следи от дъжда вчера бяха мокрите палатки. Бяхме си поръчали хляб за закуска и отивайки да си го вземем, имахме възможност да огледаме къмпинга. Тъй като е на склон е разположен на тераси, обграден с маслинови дървета. Баните и тоалетните бяха хубави, имаше дори и басейн, където беше пълно с деца. Явно не случайно имаше само едно свободно място, на което успяха да ни настанят вчера. Дори продаваха зехтин собствено производство, като едвам успях да разубедя Владо да си купи една бутилка за вкъщи. Някак си ми се струваше малко „авантюристично“ да си метнеш стъклена бутилка пълна със зехтин да ти се лашка из багажа
Наистина къмпинга беше хубав и можем да го препоръчаме, пък и е на много добра локация, ако идеята е да се кара през Col de Turini или пък да се разгледа Монако - ето линк към сайта им и няколко снимки:
http://www.camping-sainte-madeleine.com/







Тръгнахме някъде към 10:30 – 11:00, като от къмпинга минахме през град Sospel и от там пътя ни се спускаше само надолу към морето, като карахме с известна тъга, тъй като си давахме сметка, че се сбогувахме с Алпите:





След около 30-ина минути, вече бяхме в гр. Ментон, където и официално свършва Grand Routes Des Alps, но пък ни пострещна прилично задръстване, може би защото беше събота?!? Природата и климата от Алпийски се промениха към средиземноморски:





Идеята ни беше да стигнем до самото море и от там по крайбрежната да тръгнем към Монако. Карайки по крайбрежната улица на Ментон, някак си много ми заприлича на крайбрежната улица на Солун:





Не знам по каква причина, но мен по някакъв много магнетичен начин морето ме зарежда изключително положително и вече бях забравил за Алпите, наслаждавах се на морето и очаквах с нетърпение Монако и по- конкретно като фен на Формула 1, ако мога да мина през „тунела“ и „фибата“……феновете на Формула 1 ще ме разберат







Врътнахме се през Монако, като за мое съжаление не минахме нито през „тунела“ нито през „фибата“, но пък за сметка на това паркирахме точно пред пристанището, като се оказа, че за мотоциклети е безплатно, което може би превръща този транспорт в най- удачния за подобни дестинации.
Спретнахме скромен стриптийз на самия център на Монако, намятахме нещата по моторите, кое заключихме, кое не и екипирани само с фотоапарат и меко казано „екстравагантни“ дрехи тръгнахме на обиколка…… просто нямахме голям избор в гардероба, пък и времето беше много горещо и сложихме кой каквито къси панталон и тениски има







Времето беше много хубаво и въпреки, че беше точно около обяд, снимките се получаваха много добри…… или поне аз така ги намирах











В търсене на „фибата“ или поне панорамна гледка, се изкачихме по крепостната стена и след като не намерихме „фибата“, поне имах хубава панорама към пристанището и града:




Слизайки отново на долу, минахме покрай полицията и превозните им средства, които бяха избрали явно за да са максимално мобилни:



Композицията на авто- мота парка, беше много пъстра……ретро коли, спортни съвременни такива, скутери с „уникални“ топ каси, както и разни резачки









Някак си ми е трудно да направя някакво обобщение за Монако- интересно място, където на площ от около 2 кв. км. има 36 хил. души население, което прави Монако най- гъсто населената държава в света и съответно държавата с най- много милионери и милиардери на глава от населението и най- скъпият пазар на имоти със средна цена от над $58 000/ кв.м.. Кралството е известно с хазарта, който е бил застъпен като приоритет към средата на 19 век, като основна стратегия за подобряването на икономиката, което впоследствие донася толкова много пари за кралството, че то може да си позволи да отмени данъците, което го прави привлекателна дестинация за много знаменитости. Известно е с хазарта, знаменитостите, Формула 1 и ФК Монако, където в момента играе Димитър Бербатов.
За обобщение в едно изречение, може да се използва с един цитат на Джереми Кларксън от Top Gear в епизода <The Perfect Road Trip>: “Това е Монте Карло, ако се появим тук с Фолксваген или Форд, ще ни арестуват за скитничество”

Лично на мен, толкова лукс и суета ми идва малко в повече, пък от друга страна е наистина уникално място, което трябва да се види. След разходката, пихме по едно кафе и една кола на пристанището, като цените не бяха невъзможни, нещо около 4-5 едно за Кола/кен. След това направихме бърз тур по вътрешните улици, облякохме се, качихме се на моторите и направихме още няколко завъртания в търсене на „тунела“ и „фибата“. При подготовката за пътуването, се концентрирах основно върху маршрута през Алпите и съответните проходите и въобще и не погледнах Монако и тъй като и от няколко години почти не гледам и Формула 1, явно спомените ми за трасето са избледнели. Допълнително улиците извън седмицата на Формула 1 са много различни. Има колчета, пешеходни пътеки, разделители, като всички те са с възможност за демонтиране, за да може в това толкова тясно място да се направа трасе за Формула 1. Явно съм бил доста дезориентиран, тъй като търсихме „фибата“ на запад, а пък тя е била на изток, но поне успяхме да минем през „тунела“, но в обратна посока спрямо трасето на Формула 1 и то зад автобус, който пък беше български на „Витоша Експрес“ ….. явно ще трябва да се ходи пак, за да броим мисията за изпълнена









От тук нататък, пътя ни тръгваше рязко на изток, т.е. към дома. Вече беше събота следобед, като ние във сряда трябваше да сме на работа, което предполагаше сравнително стегнато прибиране с минимални елементи на туризъм

От Монако се върнахме по крайбрежния път до Ментон, където в задръстването настигнахме натоварен колоездач, който имаше табела Мадрид- Непал…. не беше минал много, като ако не се е отказал, може би още пътува => Respect.
От Ментон хванахме магистралата, към Генуа, като плана беше след около 130 км, някъде около Савона, да слезем от и да се придвижим покрай морето и да се опитаме да намерим къмпинг на първа линия, с идея да направим един плаж, ако е възможно. За магистралите в Италия, няма какво да се каже, освен че са много скъпи, излиза някъде около 1 евро за 10 км.. Допълнително бензина беше близо до 2 евро, като има опции за самообслужване, като цената е една идея по- ниска.
Някъде около Савона, слязохме до морето, пътя беше красив и интересен, но минаваше през безброй селца със засилен трафик, кръгови, прелези и пр.. Времето минаваше бързо, ние напредвахме бавно, но за сметката на това, нещо с намирането на къмпинг не ни вървеше:







След доста търсене, може би някъде към 5 часа, вече сравнително близо до Генуа, намерихме един къмпинг съвсем до морето- директно влязохме, питахме за свободни места и ни настаниха на малко меко казано странно място, напомнящо по скоро за сцена от Втората Световна Война….. обърнете внимание на покрива на къщата от втората снимка





Само си хвърлихме нещата за да си маркираме мястото, сложихме банските и тръгнахме към „плажа“. Кавичките не са случайни……самия подход към плажа беше през подлез под влакова линия с метална въртяща се врата с достъп с чип, който ни дадоха на рецепцията. А „плажа“ беше нещо невиждано до сега от мен…..тъмни едри камъни, които след всяка вълна тракаха силно, търкаляйки се на обратно. Хората си имаха походни легла и обувки за плаж, нещо което на нас ни липсваше, но за сметка на това, човек можеш да направи скок във водата или салто директно от брега, тъй като само след няколко метра, дълбочината вече беше няколко метра.





Слънцето се скри сравнително рано, тъй като брега беше висок и след като си изръмбихме краката, решихме че сме се наплажували и се прибрахме в къмпинга….. бърз душ, опъване на палатките и хапване на пица в ресторанта на къмпинга. Преди да си легнем ни направи впечатление романтична установка на палатката пред нас- запалени свещи под формата на сърца запалени пред палатката, в която се бяха настанили две момичета….. Купона тепърва предстоеше, както вече споменах между къмпинга и плажа минаваше влакова линия, която не спря почти през цялата нощ, средно през около 20- 30 минути…… а в промеждутъка се чуваше здраво пъшкане от двете момичета от романтичната палатка…. На зазоряване от съседната палатка вече цареше тишина, докато влаковете все така си минаваха, а в промеждутъка, някак си фоново се чуваха камионите от близката магистрала……атмосфера, с която почти бях започнал да свиквам, когато изведнъж започнаха да прелитат и разни хеликоптери или поне това си представях, че чувам. Вече почти бях започнал да си мисля, че халюцинирам, но когато чух отново вертолетите, излязох от палатата и ги видях…. нямаше измама. Владо също беше станал, но той най много се беше впечатлил от лесбийките…. как поддържали такава гореща страст през цялата нощ
Къмпинга се казваше „Caravan Park La Vesima“ – НЕ го препоръчваме!
http://www.caravanparklavesima.it/en/