Grand Routes Des Alps 2014

[Ro-di]

От: Grand Routes Des Alps 2014

след като не намерихме „фибата“

Ето я фибата: 43.740232, 7.429704

Понякога си запаметявам предварително някакви точки, на които държа.
И аз съм фен на F1 и на "фибата" и на тунела, обаче след последните 2-3 години останах фен само на "фибата" и на тунела.

Много хубав пътепис и снимки !

Лесбийките внесоха допълнителен колорит.

Имах възможност да посетя Монте Карло (бях в Ница, не с мотор), но не го направих, толкова ми е бил акъла.

Заслужава си да се види, феноменално е (в световен мащаб) как един стръмен бряг, презастроен с огромни правоъгълници и яхтено пристанище е така управляван, че се е превърнал в притегателна сила за най-богатите хора от цял свят, което е донесло богатства и висок жизнен стандарт за местните.

Ница също си заслужава да се види (на 20 км).

[asobgbg]

От: Grand Routes Des Alps 2014

Caravan Park La Vesima => Pisa => Empoli => Firenze (Флоренция) => Arrezo => Antico Posto Di Ristoro => Sansepolcro => Urbino => Camping Panorama di Marco Piperno



Както вече споменах в предишния си пост, не спахме много добре, но за сметка на това станахме рано събудени от звуците на влаковете и хеликоптери Девойките в съседната палатка си спяха тихо, явно изморени от бурната вечер и ние решихме ударно да събираме и тръгваме…..нищо не ни задържаше повече тук и така към 8:30 вече минахме по допирателната на Гануа, като в морето забелязах един огромен кораб заобиколен отвсякъде от огромни платформи. Тогава доста се зачудих, каква е тази концепция, но оглеждайки се в табелите продължихме към магистралата. Владо също го беше забелязал, като вечерта, закачайки се за интернета на къмпинга, разбрахме, че това е било последното плаване на Costa Concordia, с крайна цел пристанището на Генуа, където ще бъде унищожен за скрап……жалко, че не спряхме да го снимаме.
Беше рано в неделя, като трафика беше минимален, като от допирателната на Генуа, имам само една снимка направена в движение:



Плана беше да спрем на първата бензиностанция на магистралата, където да хапнем нещо и да направим план за деня. Още от тръгването ни, идеята беше да се приберем с ферибот, въпреки че бяхме в т.н High Season (натоварен сезон) и цените на фериботите бяха най- високите през годината. Причината беше, че приятели които се занимават с докарване на коли от Швейцария, силно ми препоръчаха този вариант, тъй като евентуално можеше да имам проблеми на границите (най- вече на сръбската), тъй като мотора е Швейцарски.
Спряхме на бензиностанцията, хапнахме и се разбрахме да караме по магистралата до Пиза и от там по второстепенни пътища да пресечем Тоскана и да се насочим максимално близо до Анкона. Заредихме, разбрахме се държим около 140 км/ч и поехме по скучната и скъпа магистрала….. както вече казах горе- долу Евро за 10 км. Минахме около 200км, за който платихме по около 20 евро и някъде около обяд излязохме от магистралата, малко след Пиза. От магистралата снимки нямам, като след кратко обсъждане, решихме да не влизаме в Пиза, а продължавахме рязко на запад през Тоскана.

Признавам си, че тази година в предвид обстоятелствата, не направих необходимата подготовка за цялото пътуване, като фокуса беше върху детайлите за покупката на мотора, договори, регистрации, такси, митници, фериботи и друго подобни необходими щуротии, като за маршрута наблегнах основно на Grand Routes Des Alps и съответните проходи. Италия, въобще не я бях гледал, като на база на миналогодишното ни пътуване, единствено си поръчах много подробен и тежък атлас в мащаб 1:200 000. Италия е много голяма държава и карта на цяла Италия, не може да се намери в приличен мащаб. Приличен мащаб, за мен е някъде до 1:350 000 и по тази причина поръчах атласа, който се оказа неподходящ за мотор. Не може да се използва функционално в джоба за карти в чантата на резервоара, тъй като е много дебел, не може да се сгъне хубаво, а тъй като е много подробен, трябва да се спира и прелиства много често, като допълнително малко трудно се хваща общата картина. Тази година може би ще си поръчам 3 отделни карти на Италия – северна, централна и южна, като за това пътуване поръчах атласа, тъй като точно картата за северна Италия не беше налична. Поне аз винаги държа да имам основно карта на местата от където пътувам, като идеален вариант е да бъде в комбинация с ГПС.

Както и да е, правя това лирично отклонение, тъй като пишейки в момента, осъзнах че сме направили сериозен пропуск при преминаването през Италия/Тоскана, за който ще спомена по- долу. Има един мой любим цитат на Бенджамин Франклин: “By failing to prepare, you are preparing to fail” или в превод “Проваляйки се в подготовката се подготвяш за провал”.

В този ред на мисли, карахме вече през Тоскана, първо гонихме Empoli, после Firenze, по главен път, който по нищо не се отличаваше от магистрала, освен по липсата на такси…. по две платна в посока, разделени с мантинела, времето беше хубаво, направо приказка. През Firenze минахме по околовръстното, тъй като беше неделя, заредихме на бензиностанция на самообслужване и продължихме към Arezzo, но тъй като от тук вече основния път беше магистралата A1, хванахме по бели пътища на картата, които се виеха около магистралата….. тогава всичко изглеждаше ОК.

Та мисълта на Бенджамин Франклин "Проваляйки се в подготовката се подготвяш за провал", я разбрах в този момент, тъй като опитвайки се да пресъздам маршрута осъзнах, че всъщност Firenze е на италиански Флоренция, т.е. минали сме допирателно през Флоренция, без въобще да разберем. Правейки маршрута в Гугъл в момента, нещо след последните ъпдейти, започна малко да ме дразни, първо като променен интерфейс, второ като изписване на имената на картата. Аз ги въвеждам на Латиница, той ги обозначава на картата на кирилица. Та така, аз въвеждам Firenze, той изписва Флоренция и така на втория път се усетих и се почувствах малко глупаво….. със сигурност можеше да намерим няколко часа да се разходим из люлката на западноевропейския ренесанс, а ние се разписахме във Флоренция със зареждане на гориво…… До момента не бяхме разбрали, че сме минали през Флоренция…. чувствайки се в момента още по- глупаво, мога философски само да заключа, че човек се учи докато е жив, пък така си оставаме още една задължителна дестинация в To Do листата и още една възможност да преминем през очарователната Тоскана

Вече от Firenze нататък, или както е по български- Флоренция , избягвайки магистралата минахме през много красиви малки селца и пътища- наистина Тоскана е много красива:







Тук някъде по случайност съм успял да направя и едно „шантаво“ клипче, докато съм се опитвал да направя снимка, явно натискайки с ръкавицата грешното копче
С риск леко да ви заболи главата, го публикувам, първо защото пейзажите са интересни и второ защото в някаква степен показва техниката ми на снимане в движение…. апарата ми виси на врата в режим на готовност и автоматичен режим на снимане. С една ръка го насочвам в посоката, без да имам възможност да гледам в екрана и по усет минавайки през полу спусък, снимам. Отначало на може би от 5 снимки една се получаваше, като в един момента вече явно се усъвършенствах и вече съотношението беше някъде 1 от 3

Успоредно с красивите гледки на Тоскана и симпатичните селца, минавахме и през различни индустриални фабрики, като впечатлнеие ми направи тази на Pirelli Pneumatici S.P.A. във Figline Valdarno- град, който е разположен в тръгълника формиран между Флоренция, Арезо и Сиена. Туко що прочетох, че това е фабрика, за производство на стоманените въжета за производството на гуми, като следвайки стратегия за фокусиране основно върху производството на гуми, Pirelli са продали това си подразделение, включващо производствата в Италия, Румъния и Бразилия, през 2014 на белгийска компания Bekaert, която е най- големия им конкурент в този сектор.

Така някъде към 14 часа стигнахме до Арецо (Arezzo), който е един от 12-те най- важни градове на Етруските през древността, впоследствие бидейки независим и след това попада под влиянието на Флоренция. Стигнахме до стария град, който е заобиколен от внушителна крепостна стена, като нашата основна цел, беше да хапнем нещо, тъй като с изключение на един сандвич на бензиностанцията, не бяхме яли нищо, а и нямахме почти някакви хранителни запаси…. тук ударихме греда, тъй като беше неделя следобед- в стария град нищо не работеше, а след като намерихме само едно прилично и работещо заведение в новата част и седнахме, се оказа че то тъкмо затваря, тъй като вече е станало 15 часа…. Сериозни са Италианците, а ние трябваше да продължим гладни….като за спомен са ми останали само няколко снимки







Излизането от Арецо, се оказа сериозно предизвикателство…. не че инфраструктурата е много сложна, но точно в този моменти през града преминаваше някаква колоездачна обиколка и всички изходи на където можеше да се насочим бяха затворени. Пробвахме да ги заобиколим и отново стигахме до затворени от полицаи улици…. добре си бяха свършили работата хората. Въртейки се вече може би около час, спряхме и обсъдихме два варианта, които имахме- да изчакаме обиколката или да търсим тотално алтернативен маршрут….. тъй като имах много подробен атлас, намерихме алтернативен бял път на север и въпреки, че ние трябваше да се движим на запад, решихме да минем по него. За подобни моменти, както и за да се предпазя от наджипиес-ване или пък отказване на техниката, винаги държах да имам и хартиена карта

Сега като се сетя, че вместо това преживяване сме изпуснали Флоренция, още повече ме хваща яд, но поне пътя през който минахме беше много приятен….. сравнително нисък проход, на върха на който имаше хубаво ресторантче - Antico Posto Di Ristorо.
Вече беше към 16 часа и въпреки, че бяхме доста скептични, но бидейки тотално пригладнели влязохме с надежда. Казаха ни, че вече по принцип не би трябвало да работят, но трябвало някакъв дядо щял да празнува юбилей, та по тази причина стоели отворени за частно парти. Примолихме се дали не могат да ни направят нещо бързо за ядене, като явно една жена се смили над нас и импровизирано ни направи по един сандвич, който хапнахме на бързо доглеждайки състезание от Формула 1 в Унгария, с местни Италианци, в което Ферари имаше шанс да спечели, тъй като Фернандо Алонсо беше втори…… ама са малко
Преживяването се е запечатило дълбоко в съзнанието ми- мотори, проход, вкусен сандвич, Формула 1 с италианци викащи за Ферари- Безценно
От благодарност към лелката, която ни направи сандвич, пускам и линк към ресторантчето…. този район в Тоскана е наистина очарователен….. ех само да не беше тази Флоренция
http://www.anticopostodiristoro.it/home.html






Тръгвайки си от ресторантчето, минахме покрай Anghiari- отново красив крепостен град, но тъй като вече се бяхме забавили достатъчно го минахме транзит, само с една снимка от пътя:



След това минахме през Sansepolcro, където заредихме за по 10 евро гориво и през San Giustino тръгнахме към Urbino, през един къдрав проход, който много ми хареса на картата - Bocca Trabaria (1049м). Въпреки, че не беше много висок, тъй като тръгвахме от около 300м, денивелацията се беше добра, завоите отличи, асфалта перфектен, като явно по тази причина не ми се е спирало да снимам или да правя снимки в движение, но ако някой минава от там от/за Анкона, пътя си заслужва. Ще си позволя за закача една снимка от Гугъл, за визуализация на този наистина много красив път:



На спускането ни заваля лек дъжд, колкото да ни уплаши и да си сложим дъждобраните, които след има-няма 30ина минути трябваше да сваляме.
Пътя беше страхотен, ние гонихме неопределена крайна точка, някъде към морето и така съвсем случайно попаднахме в Urbino…. уникално място, като въпреки че вече беше към 19 часа, решихме да спрем набързо и да разгледаме…. заслужаваше си отвсякъде- скромен римски град, който се превръща в укрепление през Готическите войни на 6ти век, като около 1200 година бива управляван от фамилията Montefeltro, впоследствие преминал през папско регентство, превръщайки го в сериозен център на религията, изкуството и културата. В края на 18-ти и началото на 19 век, както по- голямата част от Северна и Централна Италия, попада под Френско влияние, където голяма част от неговото културно наследство е преместено в Париж или Милано. През 19ти век града е реновиран и подобрен и впоследствие обединен към Италия:













Вече се смрачаваше и се насочихме към къмпинг до морето, който беше част ACSI къмпингите, които бях заредил в ГПС-а. Това е уеб сайт, който е като база данни за къмпинги и препоръчва и оценява такива, като моето впечатление е, че на къмпингите, които са в ACSI списъка, може да се разчита. Имат и опция да се изтеглят като точки за ГПС, ето и сайта в случай, че на някой му е интересен => http://www.acsi.eu/

Ние се насочихме към къмпинг Camping Panorama di Marco Piperno, където управителя на къмпинга ни настани, поръчахме си кроасани за закуска и когато поискахме да платим, той каза че вярва в нас и Господ и можем да платим и утре. След такова доверие, хванахме последните поръчки от ресторанта на къмпинга, който затваряше към 22 часа, хапнахме, пихме по бира и по тъмно опънахме палатките.

[Стефан Слабов]

От: Grand Routes Des Alps 2014

..... всеки ден когато публикуваш нещо ..... "давам" газ зад монитора
А пък Флоренция е добър повод да се върнеш някой ден в Италия отново СПЕЦИАЛНО заради нея !

[panhead]

От: Grand Routes Des Alps 2014

Cool, dude! Чакаме продължение!

[mitiracing]

От: Grand Routes Des Alps 2014

Mинали сте през Bocca Trabaria,отклонявайки се в Sansepolcro,малко по надоло по SS73 в Cita di Castello е следващото отклонение за Bocca Serriola.....Също един от култовите проходи с уникални завой,нов асфалт,и много адреналин...имал съм възможност да карам доста по тези проходи,гледките и преживяването е уникално,не са за изпускане,ако се намирате в тази зона........Колега,върна ми доста прекрасни спомени...........и както каза колегата Слабов....чакаме с нетърпение да раздадем малко газ зад монитора!!

[asobgbg]

От: Grand Routes Des Alps 2014

Mинали сте през Bocca Trabaria,отклонявайки се в Sansepolcro,малко по надоло по SS73 в Cita di Castello е следващото отклонение за Bocca Serriola.....Също един от култовите проходи с уникални завой,нов асфалт,и много адреналин...имал съм възможност да карам доста по тези проходи,гледките и преживяването е уникално,не са за изпускане,ако се намирате в тази зона........Колега,върна ми доста прекрасни спомени...........и както каза колегата Слабов....чакаме с нетърпение да раздадем малко газ зад монитора!!

Благодаря за включването, погледнах на картата и Bocca Serriola, той е успореден на юг от Bocca Trabaria. Ще си включа и него в ToDo листата, заедно с Флоренция, като може би не тази година, а по- натам ще се опитаме отново да минем тази част от Италия. А защо не и с някакво съчетание на посещение на Moto GP на Сан Марино примерно

Като цяло Италия ме е впечатлила изключително много…. в тази държава има всичко, което може да търси човек- планини, море, плажове, климат, история, индустрия и пр. и поне за мен е може би най- хубавата държава в Европа.
За тази година, ако не ни мине котка път, и времето е подходящо, за началото на Май, правим някакви планове за Южна Италия => Игуменица- Бари/Бриндизи- Южно от Неапол и Сицилия…..

[Стефан Слабов]

От: Grand Routes Des Alps 2014

Като цяло Италия ме е впечатлила изключително много…. в тази държава има всичко, което може да търси човек- планини, море, плажове, климат, история, индустрия и пр. и поне за мен е може би най- хубавата държава в Европа.
За тази година, ако не ни мине котка път, и времето е подходящо, за началото на Май, правим някакви планове за Южна Италия => Игуменица- Бари/Бриндизи- Южно от Неапол и Сицилия…..

Какво съвпадение .......

[asobgbg]

От: Grand Routes Des Alps 2014

Camping Panorama di Marco Piperno => Ancona Ferri



За този ден маршрута ни беше около 80 километра, като управителя на къмпинга ни каза, че ще ни отнеме около 40 минути по магистралата и час и нещо покрай морето. Ако не грешах ферибота тръгваше в 12:30, т.е. не бързахме изобщо. Станахме, когато ни се ставаше, закусихме с кроасаните, които бяхме поръчали, платихме си за къмпинга и си приготвихме багажа:



Тъй като къмпинга се казваше „Панорама“, поинтересувахме се къде е панорамата и дори се разходихме до нея. Ако нещо не се бяхме объркали, „Панорама“ беше силно казано…… от отвесния хълм над морето, някак си между дърветата, имаше видимост към морето:



Разходихме се по диагонал из къмпинга, като впечатление ни направи интересна покривна палатка, която е монтирана като багажник на автомобил в случая френска баничарка, на която и интериора е направен къмпингарски…. Тъй като последната седмица бяхме опъвали и събирали палатките всеки ден, тази опция ни се стори някак си много тарикатска, ниско бюджетна алтернатива на кемпер…… хвърляш нещата в колата, затваряш тавана на колата и газ



Тръгнахме някъде към преди 10 часа с идеята да сме някъде около 11 на ферибота, като тъй като имахме време решихме да не караме по магистралата. За наша изненада трафика беше ужасен, придвижвахме си изключително бавно, тъй като постоянно минахме през различни населени места, кръстовища и кръгови, като в един момент изглеждаше, че можем да закъснеем и подгонихме малко талибанската в трафика- от ляво от дясно, по осовата линия, в насрещното и пр.. Владо водеше, като за тези има няма 80 километра може би направихме повече нарушения, отколкото за цялото пътуване. Като цяло това не е моя стил на каране, тъй като конкретно с мотор, вече ми идва прекалено рисково…… тъй като липсва елемент на сигурност и дори един разсеян шофьор би могъл да те изненада неприятно. В този случай бързахме за ферибота и се движихме в стегната група. Стигнахме на време, малко след 11 часа. Ориентирахме се лесно от къде да си купим билети, като на касата малко се скарахме с момичето.
Първо, въпреки че беше обявено в сайта им, не ми признаха студентско намаление, въпреки, че имах студентска карта, тъй като то важало до 27 годишна възраст, ако не греша…. направо си ме обидиха на възрастова основа .
Второ, бяхме в „Силен сезон“ (High Season) и цените бяхма най- скъпите през годината- отново на сайта им бяха обявени 120 евро за мотор + човек на палубата. На нас ни взеха по 150 евро на човек, като другите 30 евро бяха 2х15 Евро такси, за връзване, отвързване и не знам си още какви услуги по товаренето на моторите. Спорихме няколко минути, като накрая си платихме пълната сума…… гръцка им работа. Последно питахме в колко часа трябва да сме там, отговориха ни минимум 30 минути по- рано и поглеждайки се часовниците, решихме че нямаме време и се запътихме директно към зоната за товарене, където се наредихме най- отпред:



Като цяло, почти нямахме никаква храна, като Владо предложи да се разходим до Анкона да купим нещо, но аз като будна съвест и тъй като нямах никакъв опит с фериботи, го разубедих…. точно бяхме платили по 150 евро, сега оставаше да изпуснем и ферибота….. оставаме и чакаме. А жегата беше невероятна, много топъл ден, с моторите бяхме на слънце и поне аз изгорях качествено. В един момент отидохме на сянка в нещо като открита чакалня, а фериботът ни така и не се виждаше. Владо не издържа и пеша излезе от пристанището да потърси бира, като аз щях да му се обаждам, ако трябваше да тръгваме. Върна се с две големи ледени бири х 750мл, като той неговата си я отвори веднага за да не се стопли, а аз реших моята да я отворя на кораба, тъй като малко рано ми идваше да пия бира по обед.

Така отново зачакахме, като ферибота закъсня с пристигането само 2 часа и половина- Гръцка им работа…. Дано да не обидя някой



След това закъснение, последва разтоварване повече от час…..направо не можех да повярвам, колко коли, камиони и автобуси излязоха от търбуха на този ферибот. Така вече закъснението стана над 3 часа. Маршрута беше до Патра през Игуменица, имаше и ред на товаренето, като първи влизаха тези за Патра в ред: коли => мотори => тирове:



Следвайки тази последователност, ние влязохме предпоследни, като докато чакахме да се натоварим много силно впечатление ни направи един немец с Харлей и със спътница, който сигурно беше качил повече багаж от нас . Не знам как караше, за гледане на уредите, въобще и не коментираме….. което показва, че когато има желание, винаги ще се намери и възможност …… шапка му свалям



Натовархме се благополучно, настанихме се на завет на палубата, като до нас една двойка френско говорещи, дори си опънаха и палатка и само чакахме да тръгнем….. закъснението беше около 4 часа….. Гръцка им работа



Заради тази гръцка работа, бяхме гладни и жадни, като последните ни общи запаси, бяха една консерва, едно пакетче бисквити, бирата която си бях оставил за кораба и почти 500 мл. уиски с което си бяхме тръгнали от България и почти не бяхме отваряли.... и аз не знам за какво го нося това уиски всяка година, като всеки път си го връщам почти всичкото



След толкова чакане, тръгването си беше цяло събитие:





Разходих се из кораба, като някои дори бяха с домашните се любимци и направих последните си снимки за днес:









След като вече си го изкарах на гърците, като за първо мое пътуване с ферибот, изживяването беше доста позитивно. „Местата“ на палубата ни бяхме добри, тъй като бяхме на завет, гледката на морето, както вече бях споменал по- горе ме зареждаше позитивно и имахме възможност да си починем малко от карането, като същевременно минахме не малко километри. Хората, които се бяха настанили в ресторанта и кафетата, по някое време през нощта дойдоха да спят на палубата, тъй като може би ги бяха затворили. Ферибота се движеше бързо, беше приятно, като дори успяхме да дремнем 4-5 часа.

[panhead]

От: Grand Routes Des Alps 2014

Страхотно! Асене, за неупотребеното уиски не се безпокой, стига да пътуваме тази година заедно.

[asobgbg]

От: Grand Routes Des Alps 2014

Igoumenitsa => Thessaloniki => София



Последния ден, беше по- скоро тривиален- някъде около 9 и нещо пристигнахме в Игуменица, като преди това посрещнахме изгрева над Албанския бряг и минахме покрай о. Корфу и си го набелязахме в To Do листата:





От Игуминица до Солун вече бързахме да се приберем и минахме по магистралата, която за моя изненада се оказа нещо уникално- тунел- мост- тунел- мост до припадък, като в един момента пътя отиваше някъде около 2000 метра. Така както вече ги подкарах Гърците, очевидно добре са усвоили Евро програмите

В Солун, спряхме да хапнем в любимо мое заведение в центъра- Гръцка салата, Октопод и тиквички. И тъй като за последната година бях ходил до Солун почти всеки месец, от там обратно до вкъщи почти на авто пилот:



Тук може да се отклоня леко и да спомена, че през Октомври с група Приятели – Рени и Свилен, Емо Герчев, Дарин и Аз, направихме въпросното пътуване до о. Корфу, като ще използвам повода да мотивирам Емо да опише пътуването….
Емо, Приятелю, хем ти е ред, хем ти се пада, пък и вие с Дарин карахте най- много, тръвайки от Варна, карайки Солун- Игуменица, почти без магистрала, включително минахте и през Метеора и Охридското езеро, т.е. имаш най- много какво да споделиш Пък и както започнах, така и ще завърша, че е нужно съпричастие за да се поддържа енергията – Нека Силата бъде с теб!
Ако обещаеш да довършиш темата, аз може да започна с една откриваща тема и пост, за това как планувахме пътуването в Гърция….. тук ще отбележа само една обща снимка и обещавам да не публикувам тази, на която караш БМВ




В заключение може да конспектирам, че това беше едно невероятно пътуване, предизвикано от покупката на мечтан от мен мотор, което започна с кола, такси, самолет, влак, мотор и завърши с кораб. С това пътуване успях да съчетая страстта си към пътешествията, моторите, фотографията и същевременно да бъде споделено с Приятел! Тук искам да използвам възможността да Благодаря и на Владо за подкрепата и приятна компания. Аз съм силно изразен екстроверт и като цяло не бих пътувал сам, въпреки, че в този случай би ми се наложило, тъй като вече имах самолетен билет и беше наложително да докарам мотора.
Щастлив съм още, че въпреки напрегнатото ежедневие, успях да опиша и споделя това пътуване, тъй като наистина смятам за важно, че за да получиш, трябва и да дадеш. За мен това беше повторно удоволствие и сега пак ми е малко тъжно, че отново свърши, но пък всеки край е нова начало, така че продължаваме напред с планове таза година . Също така искам специално да Благодаря и на хората, които се включиха в темата и ме мотивираха да довърша започнатото и не на последно място да Благодаря и на всички Колеги и Приятели, които прочетоха този мой пътепис, съставен от над 10 хил. думи. - Надявам се да ви е харесал!

С пожелания за много безаварийни километри и приятни емоции!
Асен

[drago varvar]

От: Grand Routes Des Alps 2014

Чуден, чуден пътепис, брво за труда.

[pepito]

От: Grand Routes Des Alps 2014

За много години на всички ,много здраве,късмет и хиляди безаварийни километри.Да ,чудесен пътепис . И Емо чакаме подробно описан пътепис .

[К.Наков]

От: Grand Routes Des Alps 2014

Благодаря за споделянето!
Пътеписа е чудесен, умееш да пресъздаваш вече отминали моменти и да им вдъхнеш живот, все едно са станали вчера.
Имал си възможност да се накефиш и на новия мотор и на новия маршрут, супер преживяване.
Аз също много харесвам Италия и за мен тя е най хубавата държава в Европа.

П.П. Разказа ми подейства вдъхновяващо, да седна и аз да напиша нещичко за моите Алпи 2014.

[sivanov]

От: Grand Routes Des Alps 2014

Браво, Асене!!!
Благодаря за споделеното и най-вече за труда, който си положил за да опишеш цялото това пътешествие с толкова много детайли!

А, аз потвърждавам че BMW-то което е било повода за това е страхотно и се присъединявам към теб с апела Емо Герчев да се захване с пътеписа от нашето общо пътуване до Корфу!
Давай бате Емо, с теб сме!

[Mitko69]

От: Grand Routes Des Alps 2014

Точно такива теми ни трябват през зимата, мерси Асене!
Емо, много хора те сръчкаха, та и аз да не се мина...Емо, давай!