Сицилия 2014

[stefans]

Вече много хора ходиха до Сицилия и показаха част от красотите и, но аз бих желал да ви покажа и нашата гледна точка, пък и докато пиша пътеписа още веднъж преживявам пътуването .
И така, в края на юли прогнозите за времето сочеха яко дъждовна Европа и ние решихме да се насочим яко на юг. От доста време се точехме на Сицилия и решихме, че сега е момента. Ние - това сме аз - Стефан

и съпругата ми Силвия

Придвижваме се с моторетка BMW R 1150 R, вече десетгодишна.
Та на 28.07.2014 год. / понеделник / около 08 ч. потеглихме от Панагюрище. Целта за деня бе Игуменица, от където по справка с нета, трябваше да хванем ферибот за Бриндизи, Италия. Около 11 ч. бяхме преди Петрич, и решихме да се отбием до храма на Ванга.


Поразходихме схванатите си задници, поснимахме, хапнахме в близкото кръчме, заредихме бензин и влязохме в Гърция. Малко след Солун се отклонихме по магистралата към Игуменица и след стотина километра спряхме на единствената бензиностанция на тази част от магистралата. Беше яка жега, сипахме бензин, пихме по фрапе
и хайде отново на път.
Около 19 ч. пристигнахме на пристанището на Игуменица и тук ни чакаше първата изненада. Заявеният като тръгващ в 24 ч. ферибот, се оказа тръгващ в 04: 30 ч., като ни викаха за товарене в 03:30 ч. За сметка на това цената бе добра - 60 евро за двама с мотора он дек. Взехме билети и се замотахме по крайбрежните заведенийца. Снимахме залеза,

хапнахме, пихме по нещо, напазарувахме провизии за ферито, заредих бензин и около 24 ч. кацнахме на пристанището. Предвид многото време за чакане, си извадих шалтето, проснах го на завет и успях да си поспя.

Около 04 ч. се качихме на ферито и бегом в ресторанта, където си доспахме по канапетата

Като разсъмна излязохме на палубата да погледаме. Ферито се движи в пролива между Албания и остров Корфу - много е красиво


Сгради по остров Корфу


Отсреща са Албанските брегове


Някакво малко островче по средата на пролива, с фар на него

Около обед наближихме Бриндизи

Пое ни пилотска лодка и акостирахме

На борда се запознахме с италианци, живеещи в региона. Хората ни обясниха, че магистралите в южна Италия и на остров Сицилия / с изключение на отсечката Палермо - Месина / са безплатни и ни препоръчаха да караме по тях, като стриктно спазваме ограниченията предвид високите глоби. Препоръчаха ни да зареждаме бензин по малките селца, а не на самата магистрала, при това от колонките на самообслужване, като цената на горивото е по ниска с около 15 евроцента на литър. Иначе цената на бензина в Италия бе умопомрачителна - около 1,8 - 1,9 евро / л. Та така слязохме от ферито

и поехме на юг. Очакваха ни около 500 км. до върха на ботуша. Тъй като поради по-късното тръгване на ферито бяхме поизостанали от графика, решихме да преспим на континента максимално на юг и на следващият ден сутринта да минем на острова. Спряхме се на къмпинг Luna в Gioia. Пристигнахме доста късно, платихме 25 евро за целия катун и се разпънахме

Обиколихме къмпинга и ни направи впечатление чудесният басейн, непонятно за нас напълно безлюден

Ние обаче въобще не му се чудихме

Плацикахме се в басейна докато се стъмни - релакса бе пълен - хапнахме остатъците от гръцките провизии и легнахме да спим.
На другата сутрин поехме към Вила сан Джовани от където се качихме на фери за Месина.

Спомням си, че почакахме малко ферито и когато разрешиха качването, аз подкарах мотора без да съм си сложил каската. Един от охраната ме спря и ми обясни, че ако ще качвам мотора на самоход, трябва да съм с каска на главата, а ако искам да съм без каска, да гася двигателя и да бутам. Сложих си каската
Сицилия ни посрещна такава


Акостирахме в Месина и поехме на юг

Яка жега и ужасен трафик. Въпреки това поихме по панорамния път по крайбрежието, като целта бе Таормина. По пътя имаше страхотни гледки







Стигнахме до Таормина, паркирах моторетката на един тротоар и тръгнахме на разходка. Имаше невероятно много туристи от всякакви националности и раси. Скоро ни обхвана клаустрофобия, напазарувахме малко сувенири, хапнахме сладолед и тръгнахме към остров Изола белла







Помотахме се по брега покрай островчето - голяма красота, и отново поехме на юг


Карахме през живописни градчета по улици настлани с черни базалтови плочи



Насочихме се по шосетата към природен парк Етна. Започнахме да се изкачваме все по-нависоко. Наоколо всичко започна да се покрива с черни пластове камъни и сгурия от втвърдена лава


Стигнахме площадката с хотелите. От тук към върха и вулкана ставаше само с лифт и специални автомобили. Ние се разходихме наоколо, поснимахме





Времето напредваше и ние се насочихме към град Сиракуза, където предвиждахме да преспим тази вечер. Карахме до старият град и там спазарихме нощувка за 50 евро за двамата в хотел Архимед. Разтоварихме багажа и излязохме на вечерна разходка






Двете дървета от нощните снимки, заедно с няколко други бяха израсли в някакъв специално ограден и осветен парк - като ги погледнеш и имаш чувството, че си в декора на Аватар. Нощна Сиракуза ни впечатли много и аз реших на сутринта при изгрев да изляза и да направя малко дневни снимки. Прибрахме се в хотела и преситени от емоции се отдадохме на почивка.
Следва продължение

[egerchev]

От: Сицилия 2014

Благодаря за чудесните снимки!Най- южната точка на ботуша ми навява прекрасни спомени от преди десетина години когато бях там за две седмици служебно . От Сицилия видях само Месина, но ти си поредния човек , който ме кара да правя планове за този страхотен остров за следващото лято . А за тези на които в главите им се въртят мисли за mafia и кражби на дребно: (информация от гвардия ди финанца):ТУРИСТЪТ Е СВЕЩЕНА КРАВА, КОЯТО ДАВА МЛЯКО И НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ БЕЗПОКОЕНА ПО НИКАКЪВ НАЧИН!Още веднъж благодаря и очаквам продължението.

[NiksZh]

От: Сицилия 2014

Браво, добре сте си попътували, добре е станало, чакаме продължението

[stefans]

От: Сицилия 2014

Благодаря за ласкавите отзиви.
На сутринта се събудих около 07ч. Българско време, което предвид часовата разлика бе 06 ч. местно време. Слънцето току що бе изгряло и по улиците се мяркаха тук там работници по почистването. Въздуха бе прохладен и свеж. Грабнах апарата и излязох из града. Заснех моторетката пред хотела - спахме в стаята с отворения прозорец

След това продължих към центъра на стария град. Древна Сиракуза, по времето когато е била колонизирана от гърците, е била построена на остров, отделен с тесен пролив от континента. През средновековието и по настоящем острова е свързан с континента посредством четири моста, оформени, така че водата в пролива продължава да циркулира и част от него е оформена като пристанище. През средновековието, целия обществен живот е бил съсредоточен в сградите на острова, който е бил обграден от крепостна стена. Всички сгради са от дялан камък, а тесните улички са застлани с каменни плочи. Зеленината е в саксии по балконите. По главните улици тук там има дървета с оформени в интересни форми корони.
Едина запазила се от времето на гърците колонада с пантеона на заден план


Пристанището с новия град на заден план


Улиците с интересните дървета

Останки от древен храм на островната част от града


Фонтана от нощните снимки - за съжаление водата не течеше

Площада с катедралата




Постепенно излязох на крепостните стени

Гледката от крепостните стени към морето


Върнах се отново по уличките на стария град



Така лодките минават под мостовете



Върнах се в хотела, навлякохме доспехите, пихме по кафе и потеглихме на юг

Следваща цел бе град Агридженто, но на път за него минахме през старите градове Модика, Рагуза и Гела





Особено много ни впечатли Рагуза, за съжаление не бяхме предвидили повече време за разглеждане



Някъде около обед пристигнахме в долината на храмовете до гр.Агридженто, платихме по 10 евро на човек и ...
останките от храма на Кастор и Полукс


Останките от храма на Херакъл и каналите около него


Храма на Нике




Останките от древни гробници по площадките между отделните храмове


Останките от храма на Хера

Още останки от древни гробници по отсрещните хълмове

Посетихме и вилата на английския капитан - единственото място където можеш да намериш спасение от безжалостното слънце по хребета с храмовете

Около 16 ч. решихме, че е време да хващаме пътя към Палермо


По пътя спряхме в някакъв огромен търговски център и закупихме храна, плодове и освежителни напитки. Впечатлиха ни цените - еднакви и по ниски от тези в България.
Привечер пристигнахме в Палермо


От предварителни разговори с приятели, знаехме, че в Палермо цените на хотелите са много високи и определено има проблем с паркирането. По тази причина се насочихме към къмпинг в околностите, а именно къмпинг La Playa в Isola delle Femmine. Къмпинга е от запад на Палермо, а ние влизахме от към югоизток. Зададох координатите на Джи Пи Еса и тръгнахме, и се на Джи Пи Есихме здраво. Най напред ни вкара по някакъв път който се оказа зарит в боклуци

Върнахме се на зад и попаднахме по някакви улици пълни с мангали и чавета, които само чакаха да спрем, за да започнат да свалят каквото докопат по мотора. Така бяха вързани паркираните на около мотори

Жената започна да истерясва, аз също, макар да си давах вид на спокоен, за да нея паникьосвам допълнително. На едно разширение обърнах на обратно и с мръсна газ се изнесох от гетото. Зарязах Джи Пи Еса и тръгнах по главните улици в посока към морето. Избягахме от мангалите, но се натресохме в ебаси и трафика. Такова нещо не бях вижда, а съм карал в Атина и Истанбул. От всякъде, като оси изскачаха състезатели на всякакви марки и модели скутери, тук там някое дърто БМВ или Дукати. Всички караха все едно от това им зависи живота. Започнах да карам с тях и като тях. Хареса ми На жена ми не и хареса Аз обаче нямах избор и продължих. И така около час време. Адска жега, трафик, изчаквания, газ - спирачка. Мотора сигурно вдигна някакви фантастични градуси, но общо взето се справихме. Намерихме къмпинга и влязохме в рецепцията да се регистрираме. Регистраторката обясняваше на английски на някаква жена, как да се придвижи на следващия ден с влакчето до стария град в Палермо. Попита ни какво желаем и ние и отговорихме, че искаме да се настаним и на следващия ден да ползваме същия влак, така че да продължи разясненията, за да ги чуем и ние. Жената се съгласи да продължи, но преди това пожела да чуе от къде сме, като представи събеседничката си за холандка. Ние казахме, че сме българи. Тогава холандката по някакъв повод си излезе от рецепцията. Регистраторката ни разясни схемата на влака, регистрира ни в къмпинга - 28 евро на нощ за двама с мотор и палатка, и един час на ден безплатен WI FI. Вкарах мотора и започнахме да разпъваме. Тогава видях холандката от рецепцията, как събира прането от просторите и говори нещо на мъжа си, като ни сочи. Стана ми гадно. Тази жена ни мислеше за циганите представящи се за българи с които е пълна държавата им. Както и да е. На следващият ден им се реванширахме . За тази вечер просто се настанихме, баня, бира, малко храна и здрав сън. На следващият ден ни чакаше Палермо.

[stefans]

От: Сицилия 2014

На следващата сутрин станахме рано-рано, пихме по кафе и обсъдихме как да разгледаме Палермо. Предвид трудностите с паркирането, решихме да не ползваме мотора и да го оставим в къмпинга. Облякохме леки дрешки и се запътихме към спирката на влака. Намира се на около 300 м. от къмпинга. За наша изненада на спирката видяхме семейството холандци от къмпинга. Жената зяпаше някакви брошури, а мъжът умуваше пред устройството за продажба на билети - нещо подобно на автомат за напитки. Ние се изправихме до него и също започнахме да четем инструкции и да умуваме. Времето за пристигане на влака наближаваше, така че се наложи да обединим усилия с холандците и в крайна сметка успешно закупихме билети - по около 4,5 евро за двама, за 6 спирки до началото на туристическия маршрут в стария град. Тук холандците вече се отпуснаха и се разприказвахме. Обменихме маршрути и идеи за обекти за разглеждане, пожелахме си весело изкарване и се разделихме. Ние се насочихме към западната градска порта и от там се заплеснахме














Уморихме се и решихме да се отбием за кратка почивка в английската градина - истински оазис



Поседяхме, поосвежихме се и хайде пак



Излязохме на пристанището

Помотахме се между яхтите, съжалихме хората които живеят на тях, защото нямат пари да си купят апартаменти в панелка и се насочихме към ботаническата градина





Продължихме обиколките до около 17 ч. и вече напълно уморени и преситени решихме да се прибираме към къмпинга.

От един супермаркет купихме храна и бира, хванахме влакчето и около 18 ч. бяхме на плажа пред къмпинга

Къпахме се в морето, разпънахме софрата на скалите от страни, пихме бира и се кефихме на залеза

След залеза се прибрахме в къмпинга, изкъпахме се и се залафихме с холандците, които междувременно също се бяха прибрали. Стана на въпрос кой какво е видял и аз им показах част от снимките, които сме направили на екрана на телефона ми / GALAXY S5 /. Холандката започна да се прехласва какви красоти сме видели, а мъжът и я смъмри "Виждаш ли хората защо ходят, а ние цял ден в мола". Да дойдеш от майната си в Палермо, за да идеш в мола, е има и такива хора
Холандците се оказаха преподаватели в някакъв университет в Амстердам и споделиха, че ние сме първите българи, различни от цигани с които се срещат. Извиниха се за отношението си от предишната вечер. Говорихме дълго и те научавайки маршрута ни за прибиране, ни препоръчаха горещо да посетим гр.Лече, наричайки го южната Флоренция.
На следващата сутрин отпочинали и освежени си взехме довиждане с холандците и тръгнахме към Чефалу.



Навлязохме по уличките на стария град. Часът бе едва около 9, а лудницата бе пълна

Свърнах към морето и излязохме на крайбрежната улица

Паркирах моторетката

и дръпнахме един тегел по край плажа

Закупихме сувенири и си харесахме кафенце. По принцип не пия толкова много кафе, но италианското е неустоимо


Помотахме се още малко из Чефалу и тръгнахме към Месина. На изхода от Чефалу трябваше да се качим на платената магистрала. Тук магистралата е като сръбската - на входа получаваш билетче и на изхода те таксуват. Та подходих аз към входа, автомата изтрака, бариерата се вдигна, но билетче няма. Поогледах се, опитах да повторя упражнението, но нищо не се получаваше. Междувременно напиращите зад мене коли започнаха да свирят и аз прекарах от страни, слязох от мотора и отидох до автомата за билетчета. Видях, че другите прекарват, билетче излиза, бариерата се вдига и те влизат на шосето. Позавъртях се около автомата и гледам някакво билетче, паднало на земята от страни, реших, че е моето, взех си го, качих се на мотора и газ към Месина. И така около 200 км. Пристигаме на края на магистралата и на среща ми 6 изхода. Пред най левия опашка от коли, подхождат, подават билетчето на служител в кабинката, плащат и продължават. Аз като по умен, приближих до един от останалите и нали от няколко дни все с автомати се занимаваме, къде да купим билети, къде да заредим бензин, решавам, че и тук ще плащам на автомат. Та пъхам билетчето в някакъв процеп, автомата го прибира и на екрана се появява надпис "Invalid ticet". Бре, ами сега. По автомата упътванията само на италиански, а аз там съм гола вода. Подпрях мотора на стъпенката и беж до оня в крайната кабинка. Опитвам се да му кажа нещо на английски, а той ми маха с ръка да се разкарам. Проявих нахалство и застанах на гишето, и спрях и колоната към него, тогава той само ми каза "Push The Red Buton". Връщам се аз при мотора, разглеждам автомата, червените бутони поне три. Викам си майната му и един по един ги натиснах и трите Започна да вие някаква сирена. Колите подходили към този ръкав започнаха да дават на зад и да се престрояват към други изходи. Поклатих бариерата пред мотора и от зад се спусна, и втора бариера. Оказах се приклещен в капан. Знам, че по изходите има камери и започнах да се оглеждам къде е тази за моя, видях я приближих се и започнах да ръкомахам. В един момент предната бариера се вдигна, без да чакам втори шанс скочих на мотора, възпламених и изскочих зад толпункта, викнах на жената да сяда на мотора и с мръсна газ се изнесох към Месина. Жената пита - Няма ли да плащаш бе? Аз обаче бях толкова изнервен, че не ми пукаше дали върша нещо нередно или не. Освен това не бях сигурен защо се получи засечката - билетчето ли бе невалидно или аз подходих към грешен изход. След десетина минути вече бяхме по улиците на Месина

скочихме на ферибота и отплувахме


След още 20 минути бяхме на континента. Викам на жената "Тия от сицилианското пътно ще имат да взимат", пък тя след като ме е гледала от страни се хили и вика "Ти порови довечера в Ю Тюб и търси клип със заглавие "Бунак се бори с бариера" да се видиш що за образ си" Та още чакам честитка от италианските пътни или контролни служби
След като слязохме на континента, раздадох всичката газ и привечер пристигнахме в Бриндизи. Минахме към гишетата на порта, само за да разберем, че билети има чак за ферибота тръгващ след около 30 часа. Тогава си спомнихме за препоръката на холандците да посетим Лече - намира се на около 40 км. южно от Бриндизи. Влязохме в първия супермаркет, напазарувахме, опънахме палатката на една зелена площ в близост до порта, нахранихме се и се отдадохме на почивка. На другият ден ни чакаше Лече.

[stefans]

От: Сицилия 2014

На сутринта станахме, отидохме до порта, за да закупим билетите - оказа се, че поради това, че вече сме в активен сезон, билетите струваха 100 евро за двама с мотор он дек. Пихме по кафе в кафенето на порта и забихме към Лече. Разстоянието е около 40 км. първокласен път. Главният път ни отведе до огромен градски парк. По улиците на около имаше паркирани много автомобили, въпреки знаците за забрана на паркирането. Попитахме един от местните, ще имаме ли проблеми ако паркираме и той ни каза да си оставим спокойно мотора, щом сме туристи никой няма да го пипне. Решихме да се възползваме, като дори си разхвърляхме якета и каски и всичко оставихме струпано на мотора. На близо забелязахме огромен модернистичен фонтан и се насочихме към него

Помотахме се около фонтана, поснимахме и наблизо видяхме тази табела, ориентираща ни към стария град

Следвайки указанията на табелата се насочихме към стария град. Стария град е с площ около десетина декара и целият е заграден от крепостна стена висока около 5 метра и чудесно запазена

В града се влиза през множество врати в стената

Приближаваме се ние към старата част и на един кръстопът виждаме един обелиск, поставен там от римско време

На изток от обелиска - градска врата

На запад от обелиска - входа на гробищата

Влязохме в стария град и започнахме обиколки без край - църкви, сгради, паметници



Имаше стар римски цирк преоборудван като съвременна концертна зала



Като се уморихме от обикалянето поседнахме на кафе в едно паркче на близо. Беше около 15 ч. По едно време на една от масите започнаха да се събират жени на средна възраст. Заслушахме се и се оказа, че всички са българки. Явно по това време имат почивка и се събират на кафе. Някъде в това паркче видяхме дърво с интересни плодове

Някои от плодовете бяха узрели и ми се сториха много съблазнителни. Опитах един - голяма грешка. Два дни не можах да изчистя гадния вкус от устата си Та така, в Лече поседяхме до около 19 ч. напазарувахме от един Лидл и се върнахме при мотора. Излишно е да казвам, че намерихме машината и багажа, така както ги бяхме оставили, въпреки около 10 часовото отсъствие. Поехме към порта, там хапнахме и се строихме за товарене на ферито. По среднощ се качихме на кораба - по неписано правило пускат мотористите да се качват първи и ние се възползвахме от това, като отново заехме добри места по канапетата в ресторанта, където поспахме до сутринта. На сутринта с лека носталгия гледахме бреговете на Гърция и Албания


Пристигнахме в Игуменица, разтоварихме се и вече не ни беше до снимки. Сритахме моторетката и в късният следобед си бяхме в Панагюрище

Равносметката
осем дни емоции, много спомени, 3 400 км. изминати по суша, похарчени около 800 евро.
Съжалявам единствено, че не можехме да си позволим още поне два - три дни, но следващият път повече
Благодаря за вниманието и за търпението на всички прочели написаното. Дано съм бил полезен. Успех на всички пътуващи.

[Mitko69]

От: Сицилия 2014

Супер, мерси!

[Ilarioncho]

От: Сицилия 2014

Много хубав пътепис! Пожелавам още много такива да се нароят в този раздел с начална точка Панагюрище и крайна... много различни дестинации.

[Стефан Слабов]

От: Сицилия 2014

Пътеписа ми хареса, но имам следния въпрос ферибота от Дурас (Албания) до Брандизи (Италия) не е ли по-бърз и по-икономически изгоден?

[suzuki team]

От: Сицилия 2014

Благодаря за споделянето!

[stefans]

От: Сицилия 2014

На въпроса на Стефан Слабов "имам следния въпрос ферибота от Дурас (Албания) до Брандизи (Италия) не е ли по-бърз и по-икономически изгоден?" мога да отговоря следното:
Избрахме варианта Игуменица - Бриндизи по две причини
1. По времето на плануването на трипа, така и не попаднах на достоверна информация в интернет, относно разписанието на фериботи, тръгващи от Дуръс към Бриндизи или Бари.
2. Разполагахме с ограничен времеви интервал за пътуването и предпочетохме повече време да отделим на Сицилия и Италия. От опита ми за пътуване из Албания, натрупан по рано през годината, прецених, че няма да мога за един ден да измина разстоянието от Панагюрище до Дуръс, както успях да го направя с разстоянието до Игуменица.
Що се отнася до икономическата страна на въпроса, вероятно варианта през Дуръс е по изгоден, но в случая предпочетохме сигурността. Докато бяхме на касите на порта в Бриндизи, така и не видяхме работещи гишетата, обслужващи линията към Дуръс. Разписание също липсваше. Как е положението на порта в Бари, не знам, до там така и не стигнахме. Поздрави и успешна Нова година.

[zoro-1]

От: Сицилия 2014

Благодаря за споделеното. Невероянто.

[mitiracing]

От: Сицилия 2014

Благодаря колега........прекрасен пътепис,с доста материал за размисъли.Незнам дали е заради малкото време или славата която се носи за тази част на Италия,но така и не можах да стигна до там и все пак се надявам един ден да обиколя и тази част на страната,защото найстина има толова красоти!

[К.Наков]

От: Сицилия 2014

Благодаря и от мен!
Красива е тази част от ботуша.