Tweet
Ще разкажа за едно пътуване през лятото на тази година по бесарабския край. От картата се вижда, че маршрутът минава през Карпатите отново, но за там писах миналата година. Тук ще пиша само за Молдова, Приднестровието и Украйна.
Влизайки в Молдова през основното КПП Хуш - Кашинев не срещаме никакви трудности. Обичайните въпроси къде отиваме, плаща се някаква еко-такса, но тук всъщност таксата е истина - издават документ. За съжаление на молдовците, в тази страна няма почти нищо, което да привлича туристи - западно от Кишинев има основно хълмове, като там някъде се намира и най-високата точка в страната - около 400 м. Пътят се спуска и изкачва по плавните хълмове, като тук-там навлиза в гора. Всъщност там и гора няма твърде често. Наистина цялата държава представлява това "едно и също". Не знам дали заради привидното еднообразие или пък заради войната в Украйна, но не си спомням да видяхме пътуващи хора през цялото време - дори мотористи и колоездачи. От границата до Кишинев са едва осемдесетина километра - в сравнение с Украйна е по-хубав, но все пак е главен. Селата наоколо изглеждаха бедни, но пък не кой знае колко по-различни от тези в близката Румъния и района на Вранча. Спираме на една крайпътна беседка за обяд - направено е скоро, но е запуснато, неподържано, тоалетните са в обичен за този район на света вид - влизането в тях за всеки западноевропеец е един малък адвенчър.
Кишинев прилича на София, но е много по-малък. Първите квартали са досущ като Люлин - нищо впечатляващо за нас. После все пак се оказа, че градът е по-приятен от София, защото е някак си по-зелен и по-чист. В центъра има един наистина внушителен площад, изглежда правен за паради, с триумфална арка - основна атракция на града. Любопитна е табелата на араката, останала от съветско време, когато ръмънския (молдовския) се е пишел на кирилица. Още вечерта забелязахме друга особеност - сватбите. Август месец е сезона на сватбите в Молдова. Навсякъде и по всяко време се виждат сватби, младоженци, лимузини и всякакъв кич.
В Кишинев има ботаническа градина и много подържан дендрариум, а се срещат доста паркове. Някак си е пълно със зелени площи, и не оставаш с усещането за огромно застрояване. Хората са нормално общителни - колкото украинци и руснаци, а младите очевидно имат огромна нужда от общуване с чужденци. Продавачка на кафе на входа на парка искаше да говори на английски, за да се упражнява, просто защото там няма никакви чужденци. А говореше, и то добре. Повечето естествено знаят руски, и за щастие не се мръщят като в Грузия. Може би само най-малките вече не го знаят.
Влизайки в Молдова през основното КПП Хуш - Кашинев не срещаме никакви трудности. Обичайните въпроси къде отиваме, плаща се някаква еко-такса, но тук всъщност таксата е истина - издават документ. За съжаление на молдовците, в тази страна няма почти нищо, което да привлича туристи - западно от Кишинев има основно хълмове, като там някъде се намира и най-високата точка в страната - около 400 м. Пътят се спуска и изкачва по плавните хълмове, като тук-там навлиза в гора. Всъщност там и гора няма твърде често. Наистина цялата държава представлява това "едно и също". Не знам дали заради привидното еднообразие или пък заради войната в Украйна, но не си спомням да видяхме пътуващи хора през цялото време - дори мотористи и колоездачи. От границата до Кишинев са едва осемдесетина километра - в сравнение с Украйна е по-хубав, но все пак е главен. Селата наоколо изглеждаха бедни, но пък не кой знае колко по-различни от тези в близката Румъния и района на Вранча. Спираме на една крайпътна беседка за обяд - направено е скоро, но е запуснато, неподържано, тоалетните са в обичен за този район на света вид - влизането в тях за всеки западноевропеец е един малък адвенчър.
Кишинев прилича на София, но е много по-малък. Първите квартали са досущ като Люлин - нищо впечатляващо за нас. После все пак се оказа, че градът е по-приятен от София, защото е някак си по-зелен и по-чист. В центъра има един наистина внушителен площад, изглежда правен за паради, с триумфална арка - основна атракция на града. Любопитна е табелата на араката, останала от съветско време, когато ръмънския (молдовския) се е пишел на кирилица. Още вечерта забелязахме друга особеност - сватбите. Август месец е сезона на сватбите в Молдова. Навсякъде и по всяко време се виждат сватби, младоженци, лимузини и всякакъв кич.
В Кишинев има ботаническа градина и много подържан дендрариум, а се срещат доста паркове. Някак си е пълно със зелени площи, и не оставаш с усещането за огромно застрояване. Хората са нормално общителни - колкото украинци и руснаци, а младите очевидно имат огромна нужда от общуване с чужденци. Продавачка на кафе на входа на парка искаше да говори на английски, за да се упражнява, просто защото там няма никакви чужденци. А говореше, и то добре. Повечето естествено знаят руски, и за щастие не се мръщят като в Грузия. Може би само най-малките вече не го знаят.
Коментар