Лекции на 9 и 11 декември, всички сте добре дошли!

[Венцислав Петров]

От: Лекции на 9 и 11 декември, всички сте добре дошли!

Не го знаех, много интересно, напълно съвпада и ще го добавя към бележките ми по темата. Благодаря!

Колкото до това за обаждането и запознаването, за другият път ако някой колега не се обади и обозначи, глоба по бутилка... вино..., каквото Chinela одобрява...

[zzlatev]

От: Лекции на 9 и 11 декември, всички сте добре дошли!

Приятна среща, ще се радвам пак да участвам

Ти къде се беше скрил, та не те видях, а
И Чинел, моля да не махаш някои от галерите си, Венци говореше за безраборното щракане, а събраната от тебе прекрасна колекция от различни гледни точки към женската анатомия си е тотално изкуство.

[Марто (Мартин Христов)]

От: Лекции на 9 и 11 декември, всички сте добре дошли!

Предполагам, че можем да заформим дискусия тук по темата "Е ли е изкуство фотографията?"

За мен е, защото:
Регистрацията приключва с обективността на гледната точка - важното е съдържанието! Изкуството започва със субективната гледна точка на автора - важното е посланието! Аз си мисля, че най-трудното нещо на света е, да запечаташ напълно обективно и безпристрастно един стоп кадър от историята му - да бъде просто носител на информация, без да разказва конкретна история (независимо на кой план).?!? Следователно фотографията е изкуство и то уникално само по-себе си... Снимката винаги запечатва мисълта на автора и, а понякога и на човека в кадър - гледайки я, разбираме какво е искал да ни покаже автора и, и разчитайки изражението на лицето, езика на тялото, но според мен - най-вече на очите, на човека на снимката (особено ако не е знаел, че го снимат...), разбираме и какво си е мислил той в момента! Киното някак си изгуби тази магия на "великите мълчаливци", но продължават да го наричат "изкуство"!? Е... Следователно и фотографията е!

Иначе Венци перфектно описа и показа еволюцията на изобразителното изкуство до фотографията от неолита до наши дни! Според мен той се дели на три етапа: 1 - Осъзнаване на законите на "симетрията". 2 - Задоволяване на новопоявилата се нужда от "пропорции". 3 - Осъзнаване на неизбежността на "перспективата" като претенция за "реализъм". Така на края на тази еволюция, се стига до "фотографията" - съвършената кратка форма на разказ - само един миг!!!

Разбира се, горното са си мои свободни размишления по темата и нямам претенции за миродавност.

[damon]

От: Лекции на 9 и 11 декември, всички сте добре дошли!

Вчерашната лекция беше особено смела. Темата е твърде необятна и е метафорично казано, един дълбок океан, в който допълнително плуват големи акули. Аз поздравявам Венци за смелостта да говори за изкуство, и да споделя неговите виждания и търсения. Беше изключително полезно. Макар да имам желание за някаква дискусия по тази тема, мисля си, че във форумен вариант е сложно. Аз съм за организиране на срещи-дискусии по определени теми... Вчера се видя, че има потенциал.

На края на лекцията се повдигна един доста дискутиран философски въпрос около морала на фотографията. Тези въпроси се задават отдавна, и аз си мисля, че е доста нечестно да се зачеркне фотожурналистиката с лека ръка. Последните години жанра "ангажирана фотография" е на особен почит, а и World Press Photo побутват натам цялата индустрия. Винаги съм считал, че истинските добри фото-документалисти са едновременно и, съвсем просто казано, добри хора. Вчера някак си настрани тръгна дискусията за снимки при разни катастрофи и т.н., което си е абсолютно папарачество, нямащо нищо общо с истинската фотожурналистика. Снимането на един обезобразен труп в катастрофа е меко казано безсмислено занятие, освен ако фотографът не е съдебен медик. Но разликата между един такъв невеж папарак и Стив Маккъри, който си е натъпкал филмите в гащите, и е пресякал нелегално в Афганистан през 1980, изкарвайки кадри от войната, ако да не е могъл да помогне на тия хора веднага. Фотографиите могат да променят хората, и това е огромната им сила.

Точно по тази тема и препоръчвам няколко филма, които разкриват тежкия живот и стремежите на репортажните фотографи.

- Военен фотограф (War Photographer) - базиран на живота на Джеймс Нахтуей, вероятно най-известния в момента военен фотожурналист.
- Big-Bang Club - по едноименната книга на Грег Маринович, за клуба на четирима южноафрикански фотожурналисти и техния живот и работа. Двама от тях - с Пулицър (Маринович и Кевин Картър). А пък по снимката на Кевин Картър в Судан колко може да се говори точно по темата с морала на фотографа...
- Хиляда пъти лека нощ - миналата година беше на София филм фест. Темата е подобна, макар първите два да са по-добри.
- лекцията на James Nachtwey на TED - всъщност тази лекция резюмира целия жанр. Ако не сте я гледали препоръчвам горещо, има и субтитри.

[Венцислав Петров]

От: Лекции на 9 и 11 декември, всички сте добре дошли!

Ники, ти очерта един серизен цикъл лекции, ако вземеш да обещаеш помощ, може да се обмисли...



Сега специално за Марто, понеже съм му длъжник:

Pentax 645z - първи впечатления



Обещах му да пробваме нещо да счупим. За сега още нямам положителни резултати, но съм упорит...