Tweet
Не знам "падащ чук" ли е най коректният термин. Да,ударното сондиране е с единия крак в историята.Много недостатъци,и малко предимства.
Едно от предимствата е,че всеки може да си направи такава,да не кажем машина,а приспособление.Лебедка,със фрикционен съединител от лекотоварно камионче,с диаметър на фрикционният диск не по малко от 240 мм. ,въже,чук,шпил,стержен,знам ли как да го нарека.ьна английски май е drill bit ,и жалонка.Даже мислих за автоматизация на процеса,но не както класиците с коляномотовилков механизъм,а със сензор на въртящата се ролка по която се движи въжето,за долна позиция,и следене на горна позиция.Тоест електромагнитно управление на диафрагмата на съединителя.
Въпросът ми е за дизайна на чука.Челна форма,и по дължина.Имам предвид хидравличният удар.Явно не е добре да е плътно кръгло желязо,какво правим ако имаме пет метра воден стълб.Разглеждам снимки,и мисля че видях дори съчленени,два чука.С това се постига двоен удар,първо удря единият и обирайки хлабината удря другият.Явно десетилетия на приложение на този метод в петролната индустрия,практиката е развила няколко подхода,форми на тези чукове,длета,ударници или както там ще ги наречем.
За да е проходима флуидната фракция,и не отнема от кинетичният импулс на летящото към твърдината надолу сечиво,явно трябват странични изпразвания в drill bit-а ? Гледам,отпред челото като площ е половината от кръга,и веднага нагоре,има изпразване в стеблото,това смятам,че е за ударната хидро вълна,изпразване за да "олаби жилата "
Лаик съм,питам,може пък знаещите да оценят въпроса. На последната снимка,мисля е жалонка,със според мен по добрият клапан,мнения ?
Едно от предимствата е,че всеки може да си направи такава,да не кажем машина,а приспособление.Лебедка,със фрикционен съединител от лекотоварно камионче,с диаметър на фрикционният диск не по малко от 240 мм. ,въже,чук,шпил,стержен,знам ли как да го нарека.ьна английски май е drill bit ,и жалонка.Даже мислих за автоматизация на процеса,но не както класиците с коляномотовилков механизъм,а със сензор на въртящата се ролка по която се движи въжето,за долна позиция,и следене на горна позиция.Тоест електромагнитно управление на диафрагмата на съединителя.
Въпросът ми е за дизайна на чука.Челна форма,и по дължина.Имам предвид хидравличният удар.Явно не е добре да е плътно кръгло желязо,какво правим ако имаме пет метра воден стълб.Разглеждам снимки,и мисля че видях дори съчленени,два чука.С това се постига двоен удар,първо удря единият и обирайки хлабината удря другият.Явно десетилетия на приложение на този метод в петролната индустрия,практиката е развила няколко подхода,форми на тези чукове,длета,ударници или както там ще ги наречем.
За да е проходима флуидната фракция,и не отнема от кинетичният импулс на летящото към твърдината надолу сечиво,явно трябват странични изпразвания в drill bit-а ? Гледам,отпред челото като площ е половината от кръга,и веднага нагоре,има изпразване в стеблото,това смятам,че е за ударната хидро вълна,изпразване за да "олаби жилата "
Лаик съм,питам,може пък знаещите да оценят въпроса. На последната снимка,мисля е жалонка,със според мен по добрият клапан,мнения ?
Коментар