Tweet
От доста време се канехме да щурмуваме тези двата култови прохода в Карпатите и все нещо не ни се получаваше организацията. Най-накрая избрахме датите в средата на септември за това пътуване. Септември не е най-подходящият месец, за да се качваш над 2000 м нмв в Карпатите, но разни метеорологични сайтове даваха прозорец с хубаво време точно тогава и ние решихме да им се доверим. Да се доверяваш на метеоролози и то за дългосрочни прогнози си е доста голям риск, но поехме силно въздух и решихме, че ще скачаме в дъбокото...
Ние - това бяхме аз дядо ви Влади с BMW R 1100 GS, Жоро Черноземски с Хонда VFR 750 и Митко Петров с Ямаха FJR1300. Двамата мои приятели са от Пловдив, а аз от Пазарджик.
Започнахме да уточняваме маршрута. Плана ни беше такъв. Още първият ден влизаме в Румъния с ферибота при Оряхово-Бекет, спим в Крайова и на другият ден атакуваме Трансалпина от юг на север. После спим в Сибиу, минаваме през Трансфагарашана от север на юг и цепим към Русе през Дунав мост. За да не изнасилваме нещата спим в Русе и се прибираме спокойно на четвъртият ден по домовете си. Решихме да не се занимаваме с разглеждане на замъци, манастири и разни други подобни. Интересуваха ни Карпатите, карането през тях и коравите завои на проходите им. Освен това решихме, че палатки и къмпиг обурудване няма да носим, а ще спим на хотели, хостели, квартири, или други подобни, защото се доверявахме на метеоролозите, ама не чак толкова много... Значи от време на време се появяваха някакви зачатъци на разум в празните ни рокерски глави.
Запазихме места в хотели в Карйова и Сибиу, чрез сайта на Букинг.ком, след по-подробно проучване на картите на България и Румъния, като нагласихме маршрута ни така, че да минаваме по горе долу 350 км на ден. Започнах да търся средствата за това пътуване. Реших въпроса със средствата, като просто пропуснах да платя един наем на време. Да ме прощават собствениците, ама за добро дело го направих, за пътешествие, а не, за да ги профукам парите....
Пловдивчани не искаха да карат по магистрали и решиха, че ще минат през Беклемето за Северна България. Аз също не съм фен на карането на мотор по магистрали, но изчислих, че ако и аз карам през Беклемето пътя ми до Оряхово се удължава с близо 100 км, така че приех предложението на Гугъл да карам по магистрала Тракия, околовръстното на София, после магистрала Хемус и т.н. Разбрахме се с пловдивската агитка да се чакаме и съберем в Оряхово някъде към 13,30 часа, защото имаше ферибот за Бекет-Румъния в 14 часа.
13.09.2014 събота
Качих малко зимни дрешки в задният куфар на мотора си, екипа за дъжд, несесера за баня, три сандвича, малко солен кекс, три - четири краставици плюс четири варени яйца и в 9 часа сутринта в събота се качих на магистрала Тракия към София. Бях се уредил със 440 румънски леи при курс за 1 лев = 2.24 леи, бях купил 20 евро за всеки случай, а имах и 150 лева суха пара за пътя и спането в България. Повече от богато по отношение на средствата този път.
Плана ми беше след магистралите да хвана от Луковит към Кнежа и от там право към Оряхово. Залепих километража на 120 км/час и взех да дремя на мотора. Към Ихтиман изскочи мъгла по магистралата и ми стана много студено. Спрях, навлякох си всичките дрешки, които носех и продължих да газоподавам нататък. След София се качих на Хемус и там по същата схема залепих на 120 и започнах да пресичам Стара планина. Някъде след 10,30 часа, когато вече подминавах Ботевград, както си дремех на мотора и изведнъж видях отбивка в дясно на магистралата с табела, на която пишеше - "Ферибот Оряхово" - и число до там за сто и не знам колко си километра.... Брех мамка му, аз нещо много бързо пристигнах?!?! До като се освестя и спра успях да подмина отбивката поне със 150 метра. Огледах се наоколо. КАТ нямаше. Това ми позволи спокойно да обърна и да се върна обратно до отбивката в насрещното. И така напуснах магистралата и подкарах нататък. Появиха се табели за Враца. Абе аз през Враца не съм си прекарвал маршрута?!?! Спрях, извадих картата и разбрах, че съм се объркал. Слезнал съм от магистралата поне 50-60 км преди отбивката за моят маршрут. Сега трябваше да мина през Мездра, Враца и Борован за Оряхово. Тръгнах пак нататък. Няма да си развалям сега рахатлъка, поради недомислените български указателни табели... Какво значение от къде точно ще мина? Нали пак в Оряхово ще стигна. Този маршрут беше по-дълъг от моят с 10-15 км. Карай. Ще го преживеем. В 12,30 часа видях Дунава.
Към 13,15 точно пред Оряхово реших да спра и да направя фотосесия.
От другата страна на реката се вижда пристанището на Бекет.
На мода е сега да се прави селфи....
Стигнах Оряхово. Брояча ми показа, че до тук съм минал точно 290 км. Заредих бензин до капачката на резервоара, защото в Румъния е малко по-скъп, та да не се прекарам и се паркирах пред пристанището на ферибота. Групата от Пловдив беше вече там. Подкрепихме се с Кока кола и зачакахме да дойде времето, за да се качим на ферибота. Купихме си билети. За сам човек с мотоциклет билета беше 6 лева. Наредихме се пред бариерата за качване на ферибота. Изведнъж от някъде изскочи още един моторджия с БМВ R 1150 GS Адвенчър. Мотора беше доста окалян, обурудван с офроуд гуми с трите куфара и доста багаж по него. Момчето говеореше доста сносно и почти без акцент български, но в същност се оказа чех. Направихме малко мохабет преди да се качим на ферибота. Ростислав (така се казваше чеха) се оказа, че познава добре Димо Калайджиев и Събин. Помоли ме да им предам поздрави и на двамата, когато ги видя. Сподели, че обича да кара много офроуд с този мотор, а сега се прибира у дома в Чехия.
От дясно на ляво сме аз, Ростислав, Жоро Черноземски и Митака. Най в ляво е мотора на Ростислав. Зад нас е бариерата за качването на ферибота.
Качихме се на ферибота. Освен нас с моторите имаше още два ТИР-а и две румънски леки коли. Не успяхме да запълним и 30% от мястото по кораба. Изобщо голям теенелък, около този ферибот. Аз очаквах доста по-голямо оживление тук в Оряхово, около ферибота, но мястото се оказа доста пусто и спокойно. Тръгнахме към другият бряг и Бекет.
Отделяме се от българският бряг и отплуваме.
Част от пристанище Оряхово.
За 15-20 минути успешно преплувахме Дунава и слезнахме на пристанището в Бекет. Тук минахме граничен контрол. Провериха ни личните карти, талоните на моторите и потеглихме из Румъния. До Крайова имахме да караме още към 60 км по път №55. Проблема тук беше, че трябваше да минем точно през центъра на поне 20 села за тези километри, но така стоят нещата в нашата съседка Румъния. Асфалта е сравнително добър, а движението не е много натоварено , може би поради това, че не е главен път. Проблемът както казах е многото села, през които се минава. Всяко село си има табела с името, пред която можеш да се изправиш и да сричаш 5-10 минути. И даже и да успееш да го прочетеш, и да го произнесеш името трябва да си сигурен, че ще си далече от истината и от това как се произнася това в действителност.
Има много пешеходни пътеки и ограничения. Често се среща трафик полиция. Къщите по селата им са хубави, големи и в повечето случаи нови. Покрити са с най-различни модели и видове скатни покриви. Лъха си на цигания, като им гледаш оградите и архитектурните елементи използвани по къщите. Освен това самите къщи са боядисани с ярки цветове в розов, виолетов, резедав, или син цвят, та както казах нещата си лъхат на цигания. Но пък в много от дворовете на къщите има всякакви цветя и рози, а аз в България в циганска къща цветя не съм виждал, така че има разлика. Има изключително много улични кучета в Румъния, а през пътя преминават и други животни и птици. Гъски, мисирки и кокошки ни пресичаха понякога пътя. Стигнахме в Крайова към 16 часа и започнахме да си търсим хотела.
Разликата между селата и града се оказа доста осезателна. Крайова е близо 250 000 град. Широки булеварди с големи кръстовища. По центъра има много стари достолепни сгради от 18 и 19 век. Много европейски изглеждащ град. Нищо общо с циганията по селата преди това. Има международно летище до града. Точно в посока на летището, но преди него беше и "нашият" хотел Ханул Докторулуи, ако изобщо го произнасям правилно.
Табелата на хотела.
А ето как изглеждаше и самият хотел.
А това е статуята, която те посреща пред ресторантът градина в хотела.
Хотелът беше с две звезди, като стаята с две легла струваше 110 леи, или 50 лева. По 25 лева на легло. Това ни устройваше идеално. Настанихме се, освежихме се от пътя и тръгнахме с моторите към центъра на града, за да разгледаме и да заредим малко провизии за вечерята.
Части от Крайова.
Булеварди в Крайова.
Университетът.
Старт пред входа на университета. Бронзова статуя.
Ще се състезаваме....
Скулптури пред библиотеката на Крайова.
Скулптура пред библиотеката.
Ритуал пред кметството на Крайова. Булката дава вода на маладоженеца.
Цветарник пред кметството.
Това би трябвало да е сградата на кметството.
Сградата на полицията в Крайова.
На площада в центъра на града имаше някакви игри и тържества. Беше пълно с млади хора. Фонтаните им бяха пеещи и работеха под звуците на виенски валсове. Седнахме на ларгото им, за да пием по бира в едно заведение. Бирата беше много хубава и евтина. Халба от половин литър наливна Старопрамен беше 5 леи, или към 2,20 лева. Интересното беше че Кока кола 300 милилитра също струваше 5 леи. Или колата скъпа, а бирата евтина... Как да не им завидиш на тия румънци?!?! Тръгнахме си към хотела. Пътьом заредихме дисагите със зеленчуци, бира и хляб, за да спретнем една вечеря. В двора на хотела освен ресторантът градина имаше голяма палатка, в която се оказа, че ще има сватба. Хъмммм. Това не бяхме го предвидили. Уредбите им дънеха и ни "забавляваха" точно до 3,30 часа през нощта. Чак тогава мирясаха и успяхме да поспим малко. Така приключи този дълъг ден. Прехода ми за днес беше от 355 километра.
Ние - това бяхме аз дядо ви Влади с BMW R 1100 GS, Жоро Черноземски с Хонда VFR 750 и Митко Петров с Ямаха FJR1300. Двамата мои приятели са от Пловдив, а аз от Пазарджик.
Започнахме да уточняваме маршрута. Плана ни беше такъв. Още първият ден влизаме в Румъния с ферибота при Оряхово-Бекет, спим в Крайова и на другият ден атакуваме Трансалпина от юг на север. После спим в Сибиу, минаваме през Трансфагарашана от север на юг и цепим към Русе през Дунав мост. За да не изнасилваме нещата спим в Русе и се прибираме спокойно на четвъртият ден по домовете си. Решихме да не се занимаваме с разглеждане на замъци, манастири и разни други подобни. Интересуваха ни Карпатите, карането през тях и коравите завои на проходите им. Освен това решихме, че палатки и къмпиг обурудване няма да носим, а ще спим на хотели, хостели, квартири, или други подобни, защото се доверявахме на метеоролозите, ама не чак толкова много... Значи от време на време се появяваха някакви зачатъци на разум в празните ни рокерски глави.
Запазихме места в хотели в Карйова и Сибиу, чрез сайта на Букинг.ком, след по-подробно проучване на картите на България и Румъния, като нагласихме маршрута ни така, че да минаваме по горе долу 350 км на ден. Започнах да търся средствата за това пътуване. Реших въпроса със средствата, като просто пропуснах да платя един наем на време. Да ме прощават собствениците, ама за добро дело го направих, за пътешествие, а не, за да ги профукам парите....
Пловдивчани не искаха да карат по магистрали и решиха, че ще минат през Беклемето за Северна България. Аз също не съм фен на карането на мотор по магистрали, но изчислих, че ако и аз карам през Беклемето пътя ми до Оряхово се удължава с близо 100 км, така че приех предложението на Гугъл да карам по магистрала Тракия, околовръстното на София, после магистрала Хемус и т.н. Разбрахме се с пловдивската агитка да се чакаме и съберем в Оряхово някъде към 13,30 часа, защото имаше ферибот за Бекет-Румъния в 14 часа.
13.09.2014 събота
Качих малко зимни дрешки в задният куфар на мотора си, екипа за дъжд, несесера за баня, три сандвича, малко солен кекс, три - четири краставици плюс четири варени яйца и в 9 часа сутринта в събота се качих на магистрала Тракия към София. Бях се уредил със 440 румънски леи при курс за 1 лев = 2.24 леи, бях купил 20 евро за всеки случай, а имах и 150 лева суха пара за пътя и спането в България. Повече от богато по отношение на средствата този път.
Плана ми беше след магистралите да хвана от Луковит към Кнежа и от там право към Оряхово. Залепих километража на 120 км/час и взех да дремя на мотора. Към Ихтиман изскочи мъгла по магистралата и ми стана много студено. Спрях, навлякох си всичките дрешки, които носех и продължих да газоподавам нататък. След София се качих на Хемус и там по същата схема залепих на 120 и започнах да пресичам Стара планина. Някъде след 10,30 часа, когато вече подминавах Ботевград, както си дремех на мотора и изведнъж видях отбивка в дясно на магистралата с табела, на която пишеше - "Ферибот Оряхово" - и число до там за сто и не знам колко си километра.... Брех мамка му, аз нещо много бързо пристигнах?!?! До като се освестя и спра успях да подмина отбивката поне със 150 метра. Огледах се наоколо. КАТ нямаше. Това ми позволи спокойно да обърна и да се върна обратно до отбивката в насрещното. И така напуснах магистралата и подкарах нататък. Появиха се табели за Враца. Абе аз през Враца не съм си прекарвал маршрута?!?! Спрях, извадих картата и разбрах, че съм се объркал. Слезнал съм от магистралата поне 50-60 км преди отбивката за моят маршрут. Сега трябваше да мина през Мездра, Враца и Борован за Оряхово. Тръгнах пак нататък. Няма да си развалям сега рахатлъка, поради недомислените български указателни табели... Какво значение от къде точно ще мина? Нали пак в Оряхово ще стигна. Този маршрут беше по-дълъг от моят с 10-15 км. Карай. Ще го преживеем. В 12,30 часа видях Дунава.
Към 13,15 точно пред Оряхово реших да спра и да направя фотосесия.
От другата страна на реката се вижда пристанището на Бекет.
На мода е сега да се прави селфи....
Стигнах Оряхово. Брояча ми показа, че до тук съм минал точно 290 км. Заредих бензин до капачката на резервоара, защото в Румъния е малко по-скъп, та да не се прекарам и се паркирах пред пристанището на ферибота. Групата от Пловдив беше вече там. Подкрепихме се с Кока кола и зачакахме да дойде времето, за да се качим на ферибота. Купихме си билети. За сам човек с мотоциклет билета беше 6 лева. Наредихме се пред бариерата за качване на ферибота. Изведнъж от някъде изскочи още един моторджия с БМВ R 1150 GS Адвенчър. Мотора беше доста окалян, обурудван с офроуд гуми с трите куфара и доста багаж по него. Момчето говеореше доста сносно и почти без акцент български, но в същност се оказа чех. Направихме малко мохабет преди да се качим на ферибота. Ростислав (така се казваше чеха) се оказа, че познава добре Димо Калайджиев и Събин. Помоли ме да им предам поздрави и на двамата, когато ги видя.
Сподели, че обича да кара много офроуд с този мотор, а сега се прибира у дома в Чехия.От дясно на ляво сме аз, Ростислав, Жоро Черноземски и Митака. Най в ляво е мотора на Ростислав. Зад нас е бариерата за качването на ферибота.
Качихме се на ферибота. Освен нас с моторите имаше още два ТИР-а и две румънски леки коли. Не успяхме да запълним и 30% от мястото по кораба. Изобщо голям теенелък, около този ферибот. Аз очаквах доста по-голямо оживление тук в Оряхово, около ферибота, но мястото се оказа доста пусто и спокойно. Тръгнахме към другият бряг и Бекет.
Отделяме се от българският бряг и отплуваме.
Част от пристанище Оряхово.
За 15-20 минути успешно преплувахме Дунава и слезнахме на пристанището в Бекет. Тук минахме граничен контрол. Провериха ни личните карти, талоните на моторите и потеглихме из Румъния. До Крайова имахме да караме още към 60 км по път №55. Проблема тук беше, че трябваше да минем точно през центъра на поне 20 села за тези километри, но така стоят нещата в нашата съседка Румъния. Асфалта е сравнително добър, а движението не е много натоварено , може би поради това, че не е главен път. Проблемът както казах е многото села, през които се минава. Всяко село си има табела с името, пред която можеш да се изправиш и да сричаш 5-10 минути. И даже и да успееш да го прочетеш, и да го произнесеш името трябва да си сигурен, че ще си далече от истината и от това как се произнася това в действителност.
Има много пешеходни пътеки и ограничения. Често се среща трафик полиция. Къщите по селата им са хубави, големи и в повечето случаи нови. Покрити са с най-различни модели и видове скатни покриви. Лъха си на цигания, като им гледаш оградите и архитектурните елементи използвани по къщите. Освен това самите къщи са боядисани с ярки цветове в розов, виолетов, резедав, или син цвят, та както казах нещата си лъхат на цигания. Но пък в много от дворовете на къщите има всякакви цветя и рози, а аз в България в циганска къща цветя не съм виждал, така че има разлика. Има изключително много улични кучета в Румъния, а през пътя преминават и други животни и птици. Гъски, мисирки и кокошки ни пресичаха понякога пътя. Стигнахме в Крайова към 16 часа и започнахме да си търсим хотела. Разликата между селата и града се оказа доста осезателна. Крайова е близо 250 000 град. Широки булеварди с големи кръстовища. По центъра има много стари достолепни сгради от 18 и 19 век. Много европейски изглеждащ град. Нищо общо с циганията по селата преди това. Има международно летище до града. Точно в посока на летището, но преди него беше и "нашият" хотел Ханул Докторулуи, ако изобщо го произнасям правилно.
Табелата на хотела.
А ето как изглеждаше и самият хотел.
А това е статуята, която те посреща пред ресторантът градина в хотела.
Хотелът беше с две звезди, като стаята с две легла струваше 110 леи, или 50 лева. По 25 лева на легло. Това ни устройваше идеално. Настанихме се, освежихме се от пътя и тръгнахме с моторите към центъра на града, за да разгледаме и да заредим малко провизии за вечерята.
Части от Крайова.
Булеварди в Крайова.
Университетът.
Старт пред входа на университета. Бронзова статуя.
Ще се състезаваме....
Скулптури пред библиотеката на Крайова.
Скулптура пред библиотеката.
Ритуал пред кметството на Крайова. Булката дава вода на маладоженеца.
Цветарник пред кметството.
Това би трябвало да е сградата на кметството.
Сградата на полицията в Крайова.
На площада в центъра на града имаше някакви игри и тържества. Беше пълно с млади хора. Фонтаните им бяха пеещи и работеха под звуците на виенски валсове. Седнахме на ларгото им, за да пием по бира в едно заведение. Бирата беше много хубава и евтина. Халба от половин литър наливна Старопрамен беше 5 леи, или към 2,20 лева. Интересното беше че Кока кола 300 милилитра също струваше 5 леи. Или колата скъпа, а бирата евтина... Как да не им завидиш на тия румънци?!?! Тръгнахме си към хотела. Пътьом заредихме дисагите със зеленчуци, бира и хляб, за да спретнем една вечеря. В двора на хотела освен ресторантът градина имаше голяма палатка, в която се оказа, че ще има сватба. Хъмммм. Това не бяхме го предвидили. Уредбите им дънеха и ни "забавляваха" точно до 3,30 часа през нощта. Чак тогава мирясаха и успяхме да поспим малко. Така приключи този дълъг ден. Прехода ми за днес беше от 355 километра.
"
Вятъра си беше направо леден.
Коментар