Черна гора 2014

[s_s1]

От: Черна гора 2014

А нашата екскурзия беше в първите дни на май 2014 г. и беше гъч.

[Венци- малкия]

От: Черна гора 2014

Излъгах! Сега погледнах датите на снимките - 10.04
Което също си има минуси де. Работеше една единствена кръчма

[ВладиЧ]

От: Черна гора 2014

Ако си в сезона просто трябва да станеш по-раничко. Ставаш, когато се пукне зората и си разглеждаш спокойно всичко без тълпи от туристи наоколо. Сутрин рано обикновенно и времето е по-добро. След обяд освен тълпите туристи се случва да се развали и времето, поради самата география на мястото и високите планини наоколо.

[paksss]

От: Черна гора 2014

Ако си в сезона просто трябва да станеш по-раничко. Ставаш, когато се пукне зората и си разглеждаш спокойно всичко без тълпи от туристи наоколо. Сутрин рано обикновенно и времето е по-добро. След обяд освен тълпите туристи се случва да се развали и времето, поради самата география на мястото и високите планини наоколо.

Благодаря за пътеписа.


А на мен пък ми харесва да има тълпи от хора. Защото донякъде пресъздава точно разцвета на пристанищният град, такъв, какъвто е бил някога- кръчми, кораби, тълпи от хора, различни облекла и езици.

И както е написал и Владич, винаги може да станеш призори, да се помоташ по пустите улици, да поснимаш, а като се умориш, в Котор има и кафенета в старият град, които работят от 4 сутринта, да седнеш на кафе и да наблюдаваш как се събужда и заживява своят живот града.

[bgrali]

Нощуване в Которския залив

След като разгледахме набързо стария Котор (набързо, защото не ни понесе тълпата хора, небето стана заплашително черно, вечерта приближаваше, а ние не знаехме къде ще спим), се качихме на колата и тръгнахме да обикаляме залива в търсене на място за спане. В Гаргата (GPS-а) бяха записани координатите на един малък къмпинг в северната част на залива и се упътихме към него.
Но само няколко минути след като потеглихме, отново заваля. Заваля беше слаба дума - все едно някой изливаше вода от небето. Беше ясно, че няма как да се спи на палатка. Трябваше да търсим по-солиден покрив над главите ни за през нощта. Трудна задача, когато не искахме да е хотел или луксозен апартамент - само такива табели гледахме по пътя. Надявахме се в къмпинга да има някое бунгало, което да ни приюти.
За съжаление не видяхме нищо от залива - едни караха, а аз оглеждах дали няма да намеря някое местенце за спане, неизвестно в мрежата, което да ни хареса. От потопа и мъглите наоколо се виждаше на не повече от 20-30 метра. За съжаление се виждаха само хотели и апартаменти 4 или 5 звезди.
Пътят минава близо до брега и всяко място, на което може да се построи нещо, беше плътно застроено. Минавахме през селца и по-големи населени места и дъждът продължаваше да се лее. Накрая Гаргата изписука, че наближаваме къмпинга. За наш късмет вече валеше малко по-слабо. Но разочарование! Къмпингът беше един не много голям двор, с един паркиран кемпер и няколко места за палатка. Все пак имаше някаква постройка, в която можехме да имаме шанс да ни приютят за една вечер. Напразни надежди - нямаше никой на рецепцията. Въртяхме се 10-ина минути, но напразно. Не ми се коментира изобщо цената, която беше обявена - 23 евро за палатка, кола и двама човека! Без каквито и да е условия за нормален къмпинг. За тези пари може да се отседне в луксозен къмпинг на хубав плаж в Гърция!
Но като човек е в безизходица, е съгласен на всичко. Стига в случая да има покрив над главата си заради прогизналата земя и продънилото се небе.
Вече притеснени за това къде ще спим, продължихме напред. Малко след това видях табела за къмпинг! Веднага отбихме от пътя. Бях направо шокирана от това, което представляваше "къмпинга"!
Една наклонена и наводнена поляна на брега на залива с площ около декар. В единия ъгъл тоалетна и мивка. С това се изчерпваха всичките удобства. Но пък имаше залепен ламиниран лист, че удоволствието да преспим в тази голяма локва ще ни струва 12 евро . Само не беше ясно кой ще ни вземе парите, като нямаше и помен от рецепция... За същите пари в Дурмитор спахме в бунгало, имаше баня, кухня с хладилник, газов котлон и беседки в къмпинга.
В единия край на поляната имаше палатка, покрита с найлон и двойка младежи, скрили се от дъжда в колата. Попитахме ги за условията и те обясниха, че по някое време сутринта или през деня се появявал собственика и прибирал парите.
Беше се стъмнило и решихме, че нямаме шанс да намерим нещо по-добро за спане. Следваше аварийното решение - ще спим в колата. Поне в нея е сухо. Спането може да се преживее, но бяхме гладни. Не ни се ядяха само сухи неща, а и тясната и пълна с багаж кола не е най-доброто място за вечеря. След запитване на младежите разбрахме, че най-близката кръчма е на над километър в посока Котор. Облякохме туристическите найлони, взехме единствения чадър и въоръжени с фенери (поляната беше в нищото) се упътихме към заведението.
То се оказа много приятно - на открито, но с покрив, до нас течеше малка река, вливаща се в залива. Беше почти празно, имаше само наколко местни. Посрещна ни учтиво младо сервитьорче. Поръчахме си ядене и пиене, а половинката се сети да попита няма ли да се намери място за спане на нормална цена. След малко получихме положителен отговор - една жена от персонала можела да ни приюти за 20 евро двамата. Радост! Няма да спим в локвата, наречена къмпинг. Естественото решение беше, че трябва да докарат колата, преди да вечеряме.
Ядохме огромни вкусни плескавици, пихме прилично наливно местно червено вино. И трябваше да чакаме да затворят ресторанта, за да ни заведе жената до мястото, където ще отседнем. То се оказа, че отново е на поне километър и трябваше да се придвижим с колата. Наложи се аз да легна върху несгънатата палатка върху задната седалка. Но щяхме да спим на закрито, което беше най-важното в това мокро време.
Взехме по един душ и веднага заспахме.
Станахме рано сутринта и тогава видях невероятната красота на мястото, на което бяхме. А то се оказа селце с името Долно Морини - няма го на почти никоя карта. Но гледката от терасата, докато си пиех кафето, беше невероятна!





























Можехме да гледаме до безкрайност призрачните гледки, но закусихме набързо, сбогувахме се с хазяина и с местните котки



и отново потеглихме на път. Към най-дивото място в Черна гора - планината Проклетия.

Следва продължение.

[bgrali]

От Которския залив до Проклетия

С поредното закъснение ето продължението:

Ден седми - от Которския залив до Проклетия

В този ден отново прекосихме цялата Черна гора. Добре, че е малка

Ето маршрута за деня:


И статистиката от Гаргата:


След като се насладихме на невероятните гледки в събуждащия се в мъгла Которски залив, събрахме багажа, качихме се на колата и потеглихме към Проклетия.
Решихме, че ще спестим много време, ако вземем ферибота през залива, който тръгваше само на няколко километра от мястото, където нощувахме. А и местните казаха, че се движел непрекъснато. Цената беше 4.50 евро - ако бяхме обикаляли по пътя, щяхме да изгорим бензин за същата сума, и щяхме да загубим много време.
Стигнахме до ферито.



Постоянно се движат два малки ферибота - веднага, щом се запълни единия, и потегля през залива.



Ние бяхме първите - предишния тръгна под носа ни. За съжаление не се осъзнах и не излезнах навън от колата, за да снимам. За това на следващите снимки част от кадъра е превзет от различни части на ферито.



Ферито се запълни за няколко минути и потеглихме сред тътен и пушилка от двигателя.







За няколко минути прекосихме Которския залив в най-тясното му място и продължихме към Проклетия. В началото пътят е най-неатрактивния в цялата Черна гора, но има и плюсове - беше широк, равен и можеше да се кара с добра скорост на 5 предавка - нещо, което бяхме забравили в последните няколко дни.

минахме покрай град Тиват - нищо интересно, промишлени халета, големи магазини - позната гледка от Бг. Единственото интересно беше един самолет, който летеше ниско сред мрачното небе.



Минахме отново през Будва и продължихме на изток. Времето ставаше все по-лошо, на моменти се опитваше да завали. Пътят се извиваше нагоре-надолу.
Все пак успяхме да видим още малко от морето.





Като любопитни туристи се отказахме да минем през тунела, който води директно към Подгорица, и започнахме да се катерим по един много добър път в посока Шкодренското езеро. Естествено, че по него се движеха само чужденци, доста от тях с мотори. Отново пред нас беше типичния черногорски пейзаж - безкрайни планини. Само да не валеше слаб и гаден дъжд. Снимането с чадър в ръка за пазене на фотоапарата не е от най-приятните занимания.



След поредния остър завой за пръв път видяхме и Шкодренското езеро.



Въпреки красивата природа не можехме да забравим, че сме на Балканите - на поредната отбивка беше пълно с боклуци



От високо езерото е красиво.



И пътят към него е един от най-добрите в Черна гора.



А около нас отново се издигат диви планини.





След като се бяхме качили много високо, започна поредното спускане със завои към езерото. Което е голямо, определено туристическа дестинация. Но на места доста жабурнясало.



Лодки с различни размери возят туристи по него.









Езерото е разделено на две от пътя и железопътна линия.





На един полуостров през ж.п. линията се издига антична крепост. Аз не посмях да се катеря по насипа и да я пресичам, за разлика от мъжката половина. За това - снимки от полусапунерка от крепостта.





Слънцето напичаше жестоко, и докато разглеждаха крепостта, аз се чудех къде да се скрия на сянка. Но се загледах в една огромна табела с пътищата на Черна гора. И за мое удивление пътя, който трябваше да минем по-късно - Колашин- Андриевица, беше посочен като магистрален! А от това, което бях чела, е ужасен.



Видяхме Шкодренското езеро и продължихме към Подгорица. В тази част на Черна гора няма нищо интересно - отново имаше малко равно място, където можеше да се кара нормално. Равнина, куп кръгови, минахме през столицата и продължихме по долината на р. Морача.
Каньонът на Морача е много красив, само да не беше толкова мрачно!





В горния му край видяхме поредните сурови върхове, забулени от облаците.



В края на каньона се намира манастира Морача.















Стенописи от манастирските църкви:





Разгледахме набързо манастира и продължихме да се изкачваме към Колашин. Времето съвсем се скапа и нищо не се виждаше от околните планини.
От Колашин продължихме по екзотичния "МАГИСТРАЛЕН" път към Андриевица. Който на ширина беше като четвъртокласен общински нашенски, на места и с дупки, каквито и у нас не се срещат често между селата...
На мене ми се падна късмета да карам по това чудо. На един остър ляв завой пред мене изскочи камион с трупи, който беше по-широк от пътя. Добре че имаше черно пътче в дерето, по което да се измъкна на заден, за да се разминем.
Пътят минаваше през гори, на места се виждаха високи върхове, забулени в облаците. Качихме се на 1500 метра, преди да започнем да се спускаме към Андриевица. Спускането беше поредното каране по екстремни завои, но гледките си заслужаваха.





Слезнахме в Андриевица и от там продължихме към Гусинье - село в подножието на Проклетия. По закона на всемирната гадост заваля сериозно.
Селото се оказа невзрачно, със смесено население - черногорци и албанци. Прекосихме го и продължихме към мястото, което бях избрала за спане - в по-голямата долина над селото. Мястото се оказа обезлюдено и заключено. Минахме на вариант Б - еко катуна в съседната къса долинка. Карахме по тесен път сред забулените в облаци шилести върхове на Проклетия.



По каменист черен път стигнахме до катуна, като се молехме да можем да спим на закрито - дъждът беше много силен и спането на палатка беше просто невъзможно в дъжда, на тази височина и в студеното.

Накрая стигнахме до оградата на Еко катун Гребайе.



Паркирахме колата и обзаведени с чадър и туристически найлони се отправихме към основната постройка, която беше заведение. Аз бях толкова уморена, че първото нещо беше да си поръчам една бира.
За наше щастие, имаше къде да спим на закрито. Изобщо не питахме за цената и тръгнахме да пренасяме багажа. Настанихме се на долния етаж на дървено бунгало - огромна стая с две огромни легла и голяма баня към нея. Пред бунгалото под покрив - маса и столове. Кеф!
Целият катун го обслужва едно семейство - мъжа сервира и върши други неща, жената (македонка с нашенски паспорт) готви много вкусно.
Парите ни бяха на свършване и мислех, че при тези луксозни условия ще фалираме. Но се престраших да питам мъжа колко струва спането. Отговорът беше поредната приятна изненада - 16 евро за стаята!
По този случай след тежкия ден се отдадохме на чревоугодничество в заведението - телешка супа, салата, ракия, пилешки пържолки с гарнитура и много хубаво сръбско бяло вино. Пилешките пържоли бяха съвсем различни от гадориите, които ядем у нас. И същите огромни порции, както по морето - 300 гр месо плюс гарнитура. В този случай на смешна цена - 4 евро порцията.
След което легнахме да спим, защото на следващия ден искахме да походим по планината.

Следва.

[s_s1]

От: Черна гора 2014

Очаквам продължението и сигурно не само аз.

[Валери Недялков]

От: Черна гора 2014

Един различен поглед на планинската част на Черна гора.
Наканил съм се да поскитам из планините на черногорците.
Благодаря за споделеното!