Черна гора 2014

[s_s1]

От: Черна гора 2014

Много красиво. Страхотен пътепис.

[lubashki777]

От: Черна гора 2014

Донякъде язовира ми напомня за нашия Въча...
Очаквам следващата доза от наркотика...

[bgrali]

От: Черна гора 2014

Донякъде язовира ми напомня за нашия Въча...
Очаквам следващата доза от наркотика...

А аз не съм виждала на живо Въча, което определено е пропуск.
При тези думи не ми остава нищо друго, освен за продължа най-бързо с писането. Надявам се тази нощ по някое време да пусна следващата част.

[bgrali]

Ден пети - от Тара до Плужине

В този ден прекосихме цяла Черна гора от север на юг - от босненската граница до Будва.

Ето целия трек и интересните места в него.



И статистиката от гаргата:

Етно село Green

Мястото, на което спахме, заслужава да бъде отбелязано - много добри условия, нормални цени и не искат да се плащат неизползвани легла.
Координатите според гаргата са N43 20.697 E18 55.660. Може да има отклонение от верните заради стръмните склонове и мъглата.
Ето и малко снимки от "селото"







Сутринта станахме, а навън времето беше същото като вечерта - прихлупено сиво небе, облаци и мъгла. И дъжд от време на време. Докато кипне водата за чая, снимах мъглите над каньона.









Селските къщички в Босна се събуждаха в лошото време.









Закусихме, сбогувахме се с Мачо, купихме си един литър много силна местна ракия и потеглихме. Този ден ни чакаше доста път - щяхме да прекосим цяла Черна гора от север на юг. Добре че е малка и километрите, които ни чакат, са направо смешни за нашите разбирания. Но пък ни очакват тесни пътища, много завои, тунели, катерене на планини и стръмно спускане към долините.
Вчера забелязахме табела, която указваше пътя към някакъв манастир и старинна крепост. Решихме, че е време да видим нещо различно от природата и в ужасното време тръгнахме нагоре към манастира Заградже.

Манастира Заградже

На разклона спряхме да снимаме отново каньона. За съжаление в същото ужасно време като предишния следобед.



След стръмно кратко изкачване по тесен път стигнахме и до манастира. Ръсеше ситен дъжд и бяхме в облаците.
Манастирът "Св. Йоан Кръстител" е малък, но както разбрах по-късно, е основан през средновековието.





Както и при селските църкви, има малко гробище към манастира. Странното за мене беше, че навсякъде на гробовете имаше изкуствени пластмасови цветя.





За моя голяма изненада в планината, без метър равно място, на около 750 м височина и на ширината на Берковица имаше малко лозе. Извоювано от хълма, с изкуствени тераси. Парцали и цветни пластмасови пликове изпълняваха ролята на плашила.



И друго интересно имаше - между лозите беше посадено зеле - явно в стремежа от малко земя да се отгледат колкото може повече неща.



До манастира има изградена наблюдателна прощадка с гледка към Тара и мястото, в което се слива с Пива. Рафтинг къмпинга е последния в Черна гора, зад него се крие Пива, а по-широката река след него вече е Дрина. В хубаво време гледката би била наистина уникална.





Гледката на изток към каньона на Тара също е много интересна.



От манастира има черен път, който води към някаква крепост. Нямаше време да стигнем до нея, а и отново заваля.
Манастирът заслужава да се посети - заради невероятните гледки към Тара. Координатите му са N43 20.697 E18 51.183
Продължихме по пътя си.

Отново Пива и Пивско езеро

След няколко минути стигнахме до КПП-то на границата и се наложи отново да влизаме в Черна гора, без изобщо да сме я напускали...
Карахме по същия път от предишния ден покрай Пива. Поне в момента не валеше и успяхме да направим няколко снимки.







Поредния тунел на пътя.



Отново борове, растящи сред скалите, където друго дърво не може да оживее.



Стигнахме до язовира, който ни посрещна с мъгли.













Минахме отбивката, по която предишния ден слезнахме от Дурмитор и сме по път, по който не бяхме минавали. Пред нас се откри друг ръкав на язовира.





След малко мъглата се вдигна и стана по-светло. Успяхме да видим отсрещните върхове.



Минахме през Плужине и продължихме на юг. Пътят се качи високо и Пива вече не се виждаше.
Последен поглед Към Плужине и язовира.




Следва.

[bgrali]

Ден пети - Пивски манастир

Още когато правих логистиката за пътуването из Черна гора Пивския манастир беше от местата, които трябваше да посетим.
Ако се пътува от Плужине, няма как да се подмине - има голяма табела преди отклонението за манастира. Той се намира непосредствено до пътя.
Паркирахме на паркинга пред манастира (безплатен и не много населен). Бяха спряли само туристи от Европа. Нямаше руско нашествие - много е далеко от морето и от лъскавите дестинации.
Първото впечатление - голяма и много висока църква, издигаща се зад оградата. При това строена през 16 век!



Човекът, неизвестно защо свалящ знамето, е добър ориентир за височината на църквата.



Жилищните постройки изглеждат нови и не са интересни.



Първата изненада - вратата на огромната църква беше миниатюрна. Аз не съм от най-високите, но трябваше да се наведа, за да влезна - предполагам, че вратичката беше висока не повече от 1.50.



За разлика от миниатюрната вратичка църквата беше много впечатляваща. Изписана със стенописи (от началото на 17 век) от горе до долу. И с интересен иконостас.





Отпред висеше нещо много интересно, което не съм виждала до сега в православни храмове - подобно на венец, със свещи, закачени на него.





Средновековните стенописи са добре запазени (или умело реставрирани, за да не си личи). И както в нашите църкви, надписите са на църковно-славянски.









Още нещо необичайно - от основната зала на храма има врата, в която се влиза в друго помещение. Вратата е впечатляваща - цялата в инкрустации.







Зад вратата има помещение, в което има нещо като църковен магазин. Продават се свещи, икони и богословски книги, изложени във витрина.



Продават се и манастирски билкови отвари и разни други благини.



Не устояхме на изкушението да пробваме манастирската сливовица въпреки високата цена и купихме една бутилка. Заслужаваше си - доста силна, но мека и много добра.
Преди да купим ракията, искахме да запалим свещи. Но вътре нямаше човек, от когото да си купим. На маса пред жилищната постройка имаше хора. Отидохме да запитаме кой ще ни продаде свещи. Стана едно младо момче, учудено от въпроса ни. Явно не бяхме местни. С любопитство ни запита какви сме. Отговорихме, че сме българи. Купихме си свещи и ракията. Но странно - в църквата никъде не горяха свещи. На въпроса ни къде да ги запалим, ни обясни, че има друга постройка, в която се палят свещите.



В първия момент ми се стори нелепо това. Но това е начин да се запазят стенописите, без да се упушват.
Вътре в помещението нямаше свещници, а две места с пясък, на които се палят свещите за живите и покойниците.





През цялото време, докато бяхме в манастира се чудех - как по времето, когато е построен, е могло да се издигне такава грандиозна църква? Като знам какво е било по това време у нас. Мислех си, че явно османската империя не е вилняла по тези места, както в България.
След като се върнах и се разрових в мрежата, разбрах, че вътрешността на Черна гора е била васална, а не е била част от Османската империя. Че Котор и част от крайбрежието и била венецианска, го знаех отдавна. Дали непристъпните планини, дали непокорните черногорци, или пък това, че са били по границата на империята е причината за това, но са имали късмет и не са били в положението, в което са били нашите предци по това време.

Следва.

[s_s1]

От: Черна гора 2014

Очакваме продължението.

[bgrali]

Ден пети - от Пивския манастир до Острог

От Пивския манастир до Острог

След Пивския манастир продължихме по дългия път. Искахме да видим и Острожките манастири, които бяха почти на пътя ни. Като цяло денят ни беше прекосяване на страната от север на юг и посещение на манастири.
Пътят от Пивския манастир до Никшич, (а и след него) минава през най-неатрактивната част на Черна гора. Нямаше почти нищо интересно. За това имам само няколко снимки на поредните планини, този път май и без име.











След известно време на склона на близка планина се видя и горния Острожки манастир. Малко след това видяхме и кафява табела, указваща пътя към манастирите.

Острожките манастири

Манастирите Острог са два - долен и горен. Горният е най-посещаваният манастир в Черна гора - както от местни, така и от туристи.
Според информация от мрежата вече имало нов добър път до манастирите. Наистина пътят е нов, но това беше първата ни среща с невероятните и трудни за описване пътища на Черна гора. Тесен, трудно се разминават две коли, а на тези места има много и големи туристически автобуси. Катери се по планината, отдолу пропаст. Завоите много остри. Няма мантинела, а на разстояния каменни прагове.
След няколко трудни разминавания (за наш късмет нямаше автобус насреща ни) стигнахме до долния манастир. Спряхме на безплатен паркинг и влезнахме да разгледаме манастира. В него нямаше много хора и беше приятно. За пръв път видях изображения на светци, направени от мозайки.
Изображения на местни светци на оградата на манастира.





Църквата:





Църквата и жилищната постройка



Явно е имало скали на това място, защото една скала е вградена в манастира



На съседна скала има икона от мозайка



На един прозорец видях красиво цъфнал фаленопсис



Входа към църквата



Църквата е сравнително нова, както и стенописите в нея.







Времето напредваше и продължихме с колата към горния манастир. Вече се караше доста по-леко - стръмен, но достатъчно широк път се виеше нагоре в гората.
На един разклон мъж ни каза, че трябва да спрем на съседния паркинг. Отново безплатен. На него - луксозни тоалетни без такса, във всяка имаше дори и душ! Наличието на тоалетна хартия и течен сапун на мивките се подразбира при този лукс.
Купихме си по един сладолед и продължихме към манастира. Оказа се, че той е доста високо и трябваше да се катерим по пътека с безброй стъпала.
На едно място видяхме интересна чешма. За да се пие от нея, трябва да се изпомпа водата.



След като стигнахме до манастира, видях, че пред него има голям паркинг, на който имаше празни места. Не знам защо ни принудиха да паркираме толкова ниско.
В манастира имаше невероятно много хора. Отделно го ремонтираха. Така че го погледнахме набързо.
Входът на манастира





Чешма през входа.



Манастирът е построен в скалите и е много интересен. Само да не беше толкова пренаселено. За съжаление пред него беше пълно с хладилници, сергии и чадъри - нещо, което разваля атмосферата и не е на мястото си.







Отново икона от мозайка в скалата



Вратата към изповедялната



Имаше няколко неща, които ни учудиха. Много от жените бяха забрадени като мюсюлманки.



А част от двора на манастира беше пълен с шалтета и завивки. Изглежда поклонници спят в двора. Не съм срещала подобно нещо до сега.



Манастирът е интересен, но работниците, строителните материали и прекалено многото хора не ни допаднаха и тръгнахме по пътеката надолу към колата.
Решихме да не се връщаме на главния път и продължихме по един стар през Даниловград към Подгорица.

Следва.

[bgrali]

Ден пети и шести - около Будва

Към Будва

От Острожките манастири продължихме по стария път през Даниловград към Подгорица. Не ни се искаше да се връщаме до главния път, а и Даниловград бил старо градче с история. Пътят беше приличен за черногорски. Тесен, завои, катерене и спускане. Стигнахме до Даниловград - беше си нещо подобно на село, нямаше нищо интересно и Гаргата ни забута по разни разкопани улици. За кратко време се наложи да караме по черни пътища, докато излезнем на главния път към Подгорица.
Столицата я подминахме, без да влизаме в нея и продължихме към Цетине. Времето напредваше, нямаше нищо интересно наоколо и дори не спирахме за снимки. Минахме без да спираме и през Цетине (в плана ни беше на следващия ден да я разгледаме) и продължихме към Будва.
В късния следобед за пръв път видяхме адриатическото крайбрежие на Черна гора. В облаците ниско над нас се показа морето.



След малко с голямо разочарование видяхме, че Будва е много застроено място, но морето наоколо беше красиво. А и вече се виждаше хоризонта.



За спане бях харесала един къмпинг, който беше в града, доста на високо и далеко от морето. Не знам поради какви причини бях решила, че той е в покрайнините и е на спокойно и тихо местенце.
След като влезнахме в Будва, се ужасихме. Невероятно гъсто застроено градче, с трафик колкото в центъра на София в час пик. Гаргата този път се представи много добре. Изведе ни от главната улица и ни заби по места, в които трябваше да караме със скоростта на пълзящ пешеходец. След като на няколко пъти едвам успяхме да минем (по-голяма кола просто не би имала шанс), влезнахме в тъй наречения "къмпинг". Представляваше просто един по-голям двор, пълен с кемпери и няколко палатки. Времето беше лошо и решихме да попитаме дали няма къде да ни подслонят под покрив. Естествено, че нямаше такива луксове (имаше добре изглеждащи постройки, но явно не бяха за нещастните туристи). С много маневри успяхме да обърнем колата и чудейки се къде са спим, бързо напуснахме това ужасно място. Аз се сетих, че в Гаргата бях записала координатите на един прехвален къмпинг Джаз, на запад от Будва, на брега на морето, където според Гугъл дори имаше плаж.
Тръгнахме към къмпинга, а слънцето вече залязваше. За да стигнем до него, трябваше почти да плуваме - имаше огромни дълбоки локви по пътя за него. Успяхме да се доберем до рецепцията, където разбрахме, че просто няма как да спим на това място - беше си блато или езеро, всичко плуваше във вода и дори и най-големия мазохист нямаше как да опъне палатка там. Ставаше само за кемпери и каравани.

Къмпинга

За пръв път започнахме да се притесняваме какво ще правим. В това презастроено и пренаселено място нямаше никаква възможност дори да спрем някъде и да спим в колата. Трябваше спешно да намерим някакъв къмпинг (да спим в хотел просто не ни е присърце, независимо от цената). Аз се сетих, че съм чела във форума за добри отзиви от къмпинг Маслина - доста на изток, но нямахме друга възможност и отново се качихме на колата и минахме за втори път през Будва.
Започва да се стъмнява и ние започнахме да се отчайваме. Но след малко - щастие! Огромна табела, показваща че има къмпинг!



Веднага завихме по тесния изоран път сред строежи на високи хотели и започнахме да се спускаме към морето. Стигнахме до рецепцията. На въпроса ни дали има бунгала или друго място със стени и покрив отговора беше отрицателен. Но нямаше време да търсим нещо друго и решихме, че ще спим тук на палатка въпреки скапаното време и риск китайската палатка да протече.
Вече беше почти тъмно и ни отне известно време, докато си харесаме място (къмпинга не беше пренаселен, по причини, които ще прочетете след малко).
Харесахме си едно място, което беше близо до едно осветително тяло (опъването на палатка на фенерче не е от най-приятните и лесни неща). А и санитарния възел беше наблизо.
Докато опъваха палатка установих, че санитарния възел беше в ужасно състояние, дори сравняван с тези от нашите къмпинги по татово време. Разбити тоалетни, само студена вода, а луксове като душове или каквото и да е подобие на баня просто нямаше...
Докато опъваха палатката, аз приготвих салатата и извадих ракията. По обясними причини тази вечер бяхме на суха и студена храна. И хранихме изгладнелите черногорски котки.




Имахме късмет, че през нощта не валя.
Ето какво представлява къмпинга.




Сутринта, след като закусихме, решихме, че няма да сгъваме палатката, а просто я събрахме заедно с шалтетата и спалните чували и я прибрахме в колата, защото се опитваше да завали отново.
Преди да продължим пътя си, тръгнахме надолу по черен път, за да видим морето (май вече ми стана ясно, че само ще го гледам, без да се изкъпя в него). Времето беше мрачно и облачно, но все пак бяхме в Адриатика и имаше красиви местенца ( но не и плажовe).



















Имаше и гледка към остров Св. Стефан - може би най-богаташкото място в Адриатика. Не мога да разбера какво привлича там звездите, освен снобското мислене, че като отседнеш някъде за страшно много пари, значи си нещо различно...





Имаше не само синьо море. Към вътрешността се издигаше планина, опитвайки се да скрие върховете си в облаците. И там не беше застроено и беше по своемо му красиво.





Отново се опитваше да завали, чакаше ни дълъг ден и тежък път.
На излизане от къмпинга се оказа, че въпреки меко казано мизерните условия цените не бяха мизерни - платихме 12 евро за това, че опънахме една миниатюрна палатка и използвахме няколко литра студена вода... За пръв път разбрахме огромната разлика в цените по Адриатика и вътрешността (планините) на Черна гора.

Следва.

[bgrali]

Ден шести - Цетине

Ден шести

В този ден плановете ни бяха от Будва да стигнем до Цетине, да разгледаме градчето и манастира, да минем по атрактивния път до Которския залив, да разгледаме Котор и да спим някъде в залива.
Трека на пътя:



И статистиката от Гаргата:



Както се вижда, средната ни скорост на придвижване беше "цели" 31 километра в час - ясно е какво представлява пътя, поне в частта Цетине - Которския залив.
От мизерния къмпинг до Цетине нямаше нищо интересно, а и предишния следобед бяхме минали по същия път. Сега времето беше още по-лошо и валеше слаб дъжд.

Цетине

В Цетине (старата сторица на Черна гора) гаргата без проблем ни заведе до паркинг пред Цетинския манастир. Паркингът е голям, безплатен, но беше пълен със сергии със всякакви дрънкулки. Навсякъде бяха разпънати чадъри за продан за скромната цена от 7 евро! Явно местните светкавично се ориентират или пък почти непрекъснато вали в тази част от Балканите. Но имаше една екстра, този път срещу заплащане - хубави тоалетни. Нещо, за което май само можем да си мечтаем в България.
Дъждът продължаваше и ние се отправихме към манастира. За пръв, но не и за последен път се сблъскахме с тълпи руснаци.
Времето беше ужасно, небето тъмно сиво и за това някои от снимките са черно-бели - на тях на практика нямаше никакви цветове и така според мене доста по-добре показват това, което е снимано.
Първо видяхме Църквата на Чипур "Рождество на света Богородица" (дворцовата църква). Тя е построена на място на древен стоеж, от който са запазени колони и други руини. В църквата са саркофазите на черногорски крал и кралица, но тя е сравнително нова и не много интересна.







Между църквата и манастира е разположен двореца на Ньегуш (наречер Билярдната къща).









В основата на хълма над двореца се издига Цетинския манастир. Сегашните постройки са от началото на 18 век.







Над манастира има запазени крепостни стени.



Нямахме много време за манастира и тръгнахме да разгледаме градчето.
Излезнахме на площад, на който се издига странно изглеждащ паметник на основателя на града Иван Чърноевич.



Наблизо са дворецът на крал Никола



и етнографския музей



За съжаление вемето напредваше и не ни позволяваше да разглеждаме музеи. Продължихме разходката из градчето.
Видяхме две големи и интересни сгради - кралския театър на Черна гора (Зетски дом)



и общината. Общината се намира в сграда, не-по-малка от тази на Софийската община. А Цетине е само с 15 000 човека население. Архитектурния стил на тази постройка е странен.



Центърът на градчето е тих и спокоен, повечето сгради са може би от началото на 20 век.























Къщите в Цетине не могат да се сравнят с красивите постройки в Русе, Варна и София от същото време. Но е запазена автентична атмосфера без модерно строителство.

Следва...

[bgrali]

Цетине - Которски залив

Извинявайте за дългото забавяне, но все пак имам намерение да си довърша пътеписа, нищо че е с голямо закъснение. Както се казва - по-добре късно, отколкото никога...

Ден шести - Цетине - Которски залив

След като разгледахме Цетине, в ръмящия дъжд се качихме на колата и потеглихме към Которския залив по стария път. Само човек, минал по тези места, знае за какво става дума. Естествено, че само туристи минават по него - никой нормален черногорец, свикнал с тежките планински пътища, няма по работа да мине от там - трябва да е с психични отколения, за да си причини това
В началото пътят си е нормален планински - катери се над старата столица, и може тя да се види от високото. За съжаление на мястото, на което спряхме, се виждаше типичната за Балканите гледка - купища боклуци



Но гледката към старата столица си заслужаваше да се види:







Продължихме да се катерим нагоре по стръмния тесен път. Надморската височина се увеличаваше, а ние се бяхме запътили към морето. Пейзажът беше див, с руини от съборени къщи.



Пътят продължава да се катери по пущинака. Вече се вижда високата почти 2000 метра планина Ловчен, издигаща се над Которския залив:





Най-после се покатерихме на най-високото място (над 1000 метра) и тръгнахме да се спускаме към морето. Пейзажът беше полупустинен, но не може човек да не се възхити на хората, прокарали път по тези планини!
И от тук започнаха силните усещания за каране по пътища, които поне аз не мислех, че може да съществуват...







Пътят постепенно слизаше и стигна до малко селце в равно място, където бяхо построени много къщички за гости. Май това беше първия ни сблъсък с руското нашествие в Черна гора! Въпреки че не мога да проумея кой би искал да отседне и да спи срещу доста пари на това място, където няма никаква гледка, а само камънаци сред пустощта. При това на късо разстояние от най-южния и невероятно красив фиорд в Европа.



Продължихме надолу ком Которския залив. По един от най-налудничавите пътища, които може да измисли човек. С номерирани обратни завои, на всеки от които човек можеше да види задния номер на колата си, без да слиза от нея! Ето как изглежда пътя в Google maps:



Завоите бяха меко казани идиотски, но пък красотите, които се виждаха от високото, бяха невероятни! Въпреки ужасното време и масираното руско нашествие на всяко място, на което можеше да се спре и да се снима (автобуси с руснаци, рент-а-кари с руснаци, които бяха съгласни да пропаднат 1000 метра надолу, но да се снимат къде са стигнали...). На всяко миниатюрна отбивка от пътя купища руснаци, снимащи се с телефони, таблети и други скъпотии, не ставащи за нормални снимки. Но най-важното за тях явно е да се увековечат до къде са успели да стигнат...
Ето малко красоти, успели да се открият в мъгливото и дъжделиво време при спускането към Которския залив:














От планинския субтропичен пущинак, в който се намирахме, явно имаше начин да се стигне напряко пеша до морето:



Въпреки невъзможността да снимаме на някои от местата, на които можеше да спре кола (без да снимаме купищата руснаци), въпреки ужасното време все се намираше от къде да се заснеме някой кадър към невероятната природа под нас. Само мога да си представя каква уникална гледка би се показала пред очите ни, ако времето беше малко по-благосклонно към нас.





















Не минахме и без голямо забавяне и силни усещания - по невероятно тесния път, където трудно биха се разминали и две малки леки коли, трябваше да се разминат два ОГРОМНИ автобуса! Екшън, който ни забави поне с половин час, но не можах да снимам, защото от време на време колата ни пропълзяваше по няколко метра, а нямаше как (по-точно нямаше място) да ходя след нея, за да излезна и да снимам.

След доста емоции в доста късния следобед успяхме да минем по този екстремен и невероятно красив път и да стигнем до Которския залив.



Бяхме близо до Котор и тръпнехме с нетърпение да го разгледаме.

Следва продължение.

[automax]

От: Черна гора 2014

Много добър пътепис. С надежда чаках продължението. Невероятната природа на Черна Гора винаги ме е привличала. Браво

П.П. В Цетине се намира сградата на старото Българско посолство. Там винаги се вее български флаг. Така беше преди 7-8 години.
След този пътепис нещо пак почва да ме върти на там......

[bgrali]

От: Черна гора 2014

Много добър пътепис. С надежда чаках продължението. Невероятната природа на Черна Гора винаги ме е привличала. Браво

П.П. В Цетине се намира сградата на старото Българско посолство. Там винаги се вее български флаг. Така беше преди 7-8 години.
След този пътепис нещо пак почва да ме върти на там......

За съжаление имахме много малко време, за да разгледаме Цетине, а и времето не беше с нас - валеше слабо почти през цялото време. Успяхме да се разходим само за кратко в центъра на градчето, но не видях никъде българско знаме. А бих се зарадвала много, ако го видя.
В интерес на истината, и аз имам желание отново да посетя това дивно кътче от толкова красивата планета Земя.

[bgrali]

Котор - уникалния старинен град

За Котор, може би най-известното място в Черна гора, е писано много.
Няма никакъв смисъл да дублирам това, което е писано. Само малко информация - преди повече от 1000 години съвсем за кратко по времето на Самуил Котор е бил част от Българската държава. Другото, което е важно - градът е част от обектите на световното наследство под егидата на ЮНЕСКО. Следващите впечатления са лично мои, както и снимките, опитващи се да покажат интересни места от този старинен град с опит да се игнорират тълпите туристи.

След безкрайното и доста тягостно каране по стария атрактивен път от Цетине към Которския залив спряхме за последен път, за да починем за малко и да се насладим поне на това, което не беше скрито от мъглите, пълзящи по околните върхове. Круизен кораб плуваше в най-южния фиорд на Европа, а някъде вдясно от кадъра е стария Котор.



Не е лесно да се стигне до него в туристическия сезон - тесен път, заклещен между залива и постройките по стръмните склонове на околните планини. Единственото място, където може да спре кола, е на тесен и неголям платен паркинг, разположен между марината и пътя. Естествено, пълен с коли. Трябваше да чакаме, задръствайки движението по пътя, докато се освободи място, за да паркираме. Изобщо не се интересувахме за цената за паркиране. В последствие се оказа направо смешна - само 90 евроцента на час - по-малко от цената за паркиране по разбитите улици в синята зона в центъра на София!

Първото впечатление, преди да видим Котор - невероятните яхти и уникален круизен кораб, приютени в марината. Явно това е място, посещавано от богати, невероятно богати хора!
Първото, което видяхме, още преди да успеем да стигнем до паркинга, беше един тримачтов кораб. Никога не съм виждала на живо подобно нещо, но ми напомни за клиперите, за които съм чела много.







След справка с Google след завръщането ни в България разбрах, че този уникално красив ветроход (поне в моите очи), е един от няколкото подобни луксозни круизни кораби - Sea Cloud.

Не по-малко впечатляващи бяха няколко яхти, всяка от които струваше колкото голяма част от външния дълг на нещастната ни държавица...







След като дочакахме свободно място на паркинга, тръгнахме да разгледаме Котор. Като всеки богат град от средновековието е обграден от крепостни стени от всички места, от които може да се очаква нападение.
Защита от нападения от морето:





И крепостна стена за защита от евентуални нашественици от планината.









Сред тълпи от туристи, промъкващи се между палмите, успяхме да влезем през една от укрепените порти, водещи към града. В него имаше вавилонско стълпотворение на хора от всякакви нации и раси. Много от туристите бяха организирани в групи с платени екскурзоводи, говорещи на знайни, незнайни и екзотични езици. За да не се загубят подопечните им, всеки екскурзовод държеше в ръцете си кол с табела с номер. Организираните и подчиняващи се на всякакви правила западни (и много източни) посетители трябваше да бъдат предпазени от изгубване в тълпите от хора.
Но многобройните посетители освен че ме подтискаха, правеха много трудно снимането и личното възприемане на това уникално място. Защото сме от малцинството хора, които не обичат лудницата, тълпите и организираното гледане на каквото и да е.
Бързо се ориентирахме и се оказа, че тълпите се струпват само на няколко места. А имаше много тесни улички, през които никой не преминаваше. За снимките се намери и друго решение - просто снимах високите части на сградите, без хората.













Това, което ме впечатли, е множеството църкви на толкова малка площ - строени по различно време, в различни стилове, някои католически, а други православни. За съжаление вечерта приближаваше, не знаехме къде ще спим, и за това ги видяхме само отвън.













Архитектурата на Котор не е в един стил. Явно сградите са строени по различно време, и стиловете се различават много. Повечето сгради са с каменни фасади, с турски керемиди, но някои са измазани и с метални покриви.













Каменните фасади на повечето сгради за мене бяха много сурови. Като цяло - много малко неща, които да раздвижат равните каменни стени и да ги направят по-приятни за окото и духа. Все пак имаше някой и друг детайл, който да грабне окото и да направи по-уютно присъствието на хора в този каменен град. Малки или по-големи балкони с метални или каменни решетки и няколко наистина уникални прозорци.





Друго ме впечатли много - явно градът не е мъртъв. Освен многото заведения на открито и закрито, хотелите, луксозните магазинчета имаше дори и адвокатска кантора!





Оглеждайки прозорци и балкони останах с впечатлението, че в накои къщи дори живеят хора - надали някой хотел без обозначителни знаци би поставил саксии и сандъчета с цветя по миниатюрните балкончета!

Повечето постройки са много добре поддържани, но някои се рушат. И стените им са превзети от растителност, има дори и цъфнали самозасяли се цветя!



Вечерта наближаваше, небето ставаше все по-свъсено, а ние не знаехме къде ще спим. За съжаление трябваше да напуснем това уникално място и да продължим по пътя.

Следва.

[s_s1]

От: Черна гора 2014

Много готин разказ и страхотни снимки. И аз съм минавал през Котор, но времето беше гадно, валеше и избягах. На мен не ми харесват такива шумни туристически атракции, но пък градовете са много красиви... Как да ги разгледаш без тълпите от други такива като теб туристи? Благодаря за споделеното.

[Венци- малкия]

От: Черна гора 2014

Като ходиш там извън сезона.
Аз бях преди няколко години около 24-25 Април и беше празно!

Поздрави за хубавият репортаж
Котор ми е от най-любимите дестинации