Tweet
Родопи 2014г.
Здравейте! Както обещах на колегата Любашки, ще разкажа и за моите девет дена, последни за 2014г. в Родопите. Снимките са направени с обикновен любителски фотоапарат, но... все пак природата се вижда. По време на отпуската осъзнах, колко е важно да имаш качествена техника, за да пресъздадеш максимално от красотата на природата. Въпреки, че 50% от работата ми е сред природата, поради забързаното ежедневие, гонене на служебните задачи и време, нямаш възможност да възприемеш красотата, да я осъзнаеш. Да, ама сега имам време - девет дена. Не съм вярвал, а и не съм го правил - да карам и да спра за да снимам. Но стига обяснения.
И така - тръгваме на 23.08.2014г., с краен срок 31.08.2014. Багажа е приготвен предварително няколко дена, аз не трая много. Отбиваме от главния път и се почва по черния път, който е ето това:
От страни на пътя имаше и това:
За първи път през живота си спирах за да снимам , но имаше защо:
горски ягоди:
и червена боровинка (кокози)
и ....
А тук, колкото и да не Ви се вярва има пъстърва - Балканка. Но трябва да си майстор с ръцете или въдицата:
Това е поредното ни спиране
при което решаваме аз и дъщерята да продължим последните 3-4км. с велосипедите, а съпругата след нас с караваната
Не след дълго пристигаме на ето това магнетично място с н.в. 1396м.
Колкото е високо тук
толкова е дълбоко тук
А ето и нашия лагер
Вечер (съжалявам но снимкта е с обикновен фотоапарат, направена от непрофесионалист)
На следващия ден разходка с колелетата, а после в гората, където имаше гъби, но щом не са обрани, значи не са и за нас
Госпожицата от горната снимка после се качи на красавеца от долната снимка, снимките им са в телефона, сори
Релаксирахме активно,
спортувахме с дъщерята колоездене, а съпругата ми се грижеше през това време за обяда с въдицата, резултата
Достатъчно от времето си помогнах с ето това
Дните се изнизваха бързо. Всеки ден се събуждах все по - късно, вземах въдиците в ръка и се насочвах към носа, където слънцето ме огряваше рано и ме стопляше при сутрешни температури от три градуса, но вече се събличах по къс ръкав. След като се събудеше детето, вече с направено кафе идваха с майката при мен на слънце, а кефалите влизаха в живарника, а съответно те бяха за обедната бира. Риболава е до 10ч., а после чистене на рибката, бира , обяд. Оставям половинката да почива и отново колоспорт. Интересното е, че първите вечери под форселта (допълнителния навес към караваната) бе доста студено и си палехме газовата пита. Но минахме на вариант "В", при който си стоях до 22ч. по къс ръкав.
Вариант "В" :
Красотата на Родопи е неоспорима
разбара се , и като нас
А даровете на природата са прекрасни
Детето изяде толкова много горски плодове, че явно я хвана мързела да бере и каза - Тате болят ме вече ръцете да бера, и последва това
Познайте кой кара тук с кеф през локвите ?
А тук аз съм фотографа, а жената е от дясно на шофьора, забележете гумите в локвата!
Преди да ме упрекнете за младия шофьор да се оправдая - последните три години кормува в скута ми, но вече е голяма и си пречим. Реших, запалих, натисни левия педал(аз съм в дясно), включвам на първа, отпускай бавно (стана), и тръгна с газ. Кефеше се през големите локви. На първа кара, казвам засили, натисни левия педал, включвам и втора, пускай левия. Държи си пътя, дори заобикаля големите камъни. Но спирането за сега е само със спирачка.
Изкарахме едни невероятни дни сред природата САМИ, небеозпокоявани от нищо, освен от тишината или полъха на ветреца сред вековните смърчове. Дневната температура беше 16-18 градуса, но се криехме на сянка, явно се усеща поне като 25, а вечер 10-12 градуса. Съжалявам, че съм пропуснал това място последните две години!!!
п.п. снимките са лаптоп със седмица, надявам се ако ги преместя от една папка в друга, да не изчезнат от поста - съвет?!
И така - тръгваме на 23.08.2014г., с краен срок 31.08.2014. Багажа е приготвен предварително няколко дена, аз не трая много. Отбиваме от главния път и се почва по черния път, който е ето това:
От страни на пътя имаше и това:
За първи път през живота си спирах за да снимам , но имаше защо:
горски ягоди:
и червена боровинка (кокози)
и ....
А тук, колкото и да не Ви се вярва има пъстърва - Балканка. Но трябва да си майстор с ръцете или въдицата:
Това е поредното ни спиране
при което решаваме аз и дъщерята да продължим последните 3-4км. с велосипедите, а съпругата след нас с караваната
Не след дълго пристигаме на ето това магнетично място с н.в. 1396м.
Колкото е високо тук
толкова е дълбоко тук
А ето и нашия лагер
Вечер (съжалявам но снимкта е с обикновен фотоапарат, направена от непрофесионалист)
На следващия ден разходка с колелетата, а после в гората, където имаше гъби, но щом не са обрани, значи не са и за нас
Госпожицата от горната снимка после се качи на красавеца от долната снимка, снимките им са в телефона, сори
Релаксирахме активно,
спортувахме с дъщерята колоездене, а съпругата ми се грижеше през това време за обяда с въдицата, резултата
Достатъчно от времето си помогнах с ето това
Дните се изнизваха бързо. Всеки ден се събуждах все по - късно, вземах въдиците в ръка и се насочвах към носа, където слънцето ме огряваше рано и ме стопляше при сутрешни температури от три градуса, но вече се събличах по къс ръкав. След като се събудеше детето, вече с направено кафе идваха с майката при мен на слънце, а кефалите влизаха в живарника, а съответно те бяха за обедната бира. Риболава е до 10ч., а после чистене на рибката, бира , обяд. Оставям половинката да почива и отново колоспорт. Интересното е, че първите вечери под форселта (допълнителния навес към караваната) бе доста студено и си палехме газовата пита. Но минахме на вариант "В", при който си стоях до 22ч. по къс ръкав.
Вариант "В" :
Красотата на Родопи е неоспорима
разбара се , и като нас
А даровете на природата са прекрасни
Детето изяде толкова много горски плодове, че явно я хвана мързела да бере и каза - Тате болят ме вече ръцете да бера, и последва това
Познайте кой кара тук с кеф през локвите ?
А тук аз съм фотографа, а жената е от дясно на шофьора, забележете гумите в локвата!
Преди да ме упрекнете за младия шофьор да се оправдая - последните три години кормува в скута ми, но вече е голяма и си пречим. Реших, запалих, натисни левия педал(аз съм в дясно), включвам на първа, отпускай бавно (стана), и тръгна с газ. Кефеше се през големите локви. На първа кара, казвам засили, натисни левия педал, включвам и втора, пускай левия. Държи си пътя, дори заобикаля големите камъни. Но спирането за сега е само със спирачка.
Изкарахме едни невероятни дни сред природата САМИ, небеозпокоявани от нищо, освен от тишината или полъха на ветреца сред вековните смърчове. Дневната температура беше 16-18 градуса, но се криехме на сянка, явно се усеща поне като 25, а вечер 10-12 градуса. Съжалявам, че съм пропуснал това място последните две години!!!
п.п. снимките са лаптоп със седмица, надявам се ако ги преместя от една папка в друга, да не изчезнат от поста - съвет?!
/
Коментар