Браво, следях ви във феисбук, но разказа тук е много по-интересен.
Това ми е мечта от много години, но шансовете да я реализирам намаляват с всяка година, та твоя разказ ме зарежда с мерак
няма такова нещо като нулеви шансове, ей! това конкретно пътуване го решихме точно 5 дни по-рано... нищо друго освен mastercard и 5 дни отпуска не ти трябва!
типична за проекта National Tourist Routes джаджа покрай пътя – тази конкретно е там, за да ти пази завет, докато увисналото ти чене пречи на възобновяването на мисловните процеси
отново мостче, отново със странната стръмна и извита и в план форма, която властва над инженерната мисъл в тази част на Норвегия; дълго време се чудех – ок, стръмни са, за да могат отдолу да минават корабчета, ама защо са извити в план? единственото ми логично обяснение е свързано с факта, че като са толкова стръмни – не можеш да видиш, ако друго МПС се изкачва срещу теб от другата страна, пък те не са особено широки… ето ни точно като преваляме “билото” на моста:
… и левият край на горната снимка, леко зуумнат – не че ще помогне много за пресъздаване на усещането за мащаб – ама е повече от нищо.
поредното наблюдателно паркингче по пътя; това става и за обедно хранене, проверихме.
тамън сме потеглили и спираме отново на Viking Museet – Lofoten
възстановката на намерената Голяма Викингска Къща от 9 век така и не е влязла в обектива ми, но няколкото корабчета, заедно с личния ми Viking-wannabe, не са ми убягнали:
а тези симпатяги, очевидно местни, се разхождаха напред-назад из фиорда с една от възстановките…
специален поздрав за всички мои приятели – действащи пожарникари със симпатичното exit-че, с което беше оборудван музея…
и единствената снимка от вътрешността на музея – моя милост и подаващата се от пода Midgard Serpent, или Jormungandr- огромната змия, която е стегнала в прегръдката си трите свята на викингите, че накрая е захапала и опашката си…
на Рагнарьок въпросното змийче ще излезе от всемирните води и, след като отрови небето, ще бъде убито от Тор, малко преди самият Тор да падне, покосен от отровата му….
всъшност, властелинът на тази конкретно къща е натоварил цялото си домочадие на една-две от горните лодки, някъде в 9 век, и е заминал за Исландия; целия чутовен подвиг само, за да не трябва да склони глава пред друг подобен властелин, опитващ се да обедини земите на Викингите под обща шапка…
(а ние за къде трябва да заминем, а?! за Калипсо?)
респектирани от битието на Викингите, продължаваме да обхождаме някогашните им обиталища
на този плаж бяхме силно респектирани и от наследниците на Викингите, 10 века и отгоре по-късно:
дамата в кадър се натопи в ледената вода с тичане, стигна до кръста и стоя вътре близо 15 минути…. ние се задоволихме с леко омокряне на стъпалата; много леко
от другата страна на тия скали стигаме до следващия плаж, опиращ в перфектно зелено пасище
на места трево-торфът расте (нямам идея как) директно върху пясъка
трябва да отбележа, че чайките някак си все ми заставаха на най-подходящи места за снимка; позират, пущините! (ГМ)
ще ми се изрично да отбележа климатичното явление Залез на тия северни земи!
то няма нищо общо с красивото червено слънце, скриващо се зад Витоша и още по-малко се родее с южните залези, които, чувала съм, траят изумително кратко…
слънцето на Норвегия залязва 4 часа!
ма хич не се шегувам…
и зимата пак така прави, само дето тогава изгревът и залезът са единственото му дневно проявление, когато изобщо…
мога само да предполагам как изглежда същото небесно светило по изгрев; по това време на годината Дългият ден е свършил, но слънцето все още изгрява много по-рано и залязва много по-късно, отколкото в бг през август; а и ние не сме от най-ранобудните…
но залезът компенсираше късните ни събуждания и радваше очите ни от 8 вечерта, та до 12; и после още близо час здрач…
когато слънцето спре да огрява сладководните басейни, сгушени между насечените върхове, се получава интересна аномалия – водата е била стоплена през деня, температурата на въздуха спада изключително бързо, и скоро идва моментът, в който гъсти водни пари плъзват над водите в сенките…
тази мъгла направо течеше иззад зъберите…
просто за информация – освен овце, елени, кози и крави, тук се гледа и това животно; което май не смея да назова, предвид твърде оскъдните ми скотовъдни познания , за помогне някой.
Прекрасно, чакаме "следва"..
Последният пост в началото бе леко объркващ - пуснат от Хуко, който изведнъж почнал да прави прекрасни снимки, дори да се снима в гръб, да разказва по-добре от неговия иначе специфичен, телеграфен стил. И така, докато автора в поста не заговори в женски род...
Прекрасна страна , но студена ...гледам вие как сте се облекли , а на децата с колелото от предишната страница явно не им е толкова студено. .....Чакаме продължението.
Гери, кафявото рунтавото е най-доброто телешко на света, шотландска порода - Блек Ангъс. Само японските Кобе говедата държат по-висока цена на стековете. Иначе какво да кажа, геоложкото ми сърце пее в захлас, загубено из тия грандиозни гледки, дето ги споделяте. Ледниците навремето са били страховити, релефа е уникален.
Само ми стана малко чоглаво, те хората си се грижат да запазят всичко от викингите, доизграждат митовете и треперят над всяко дръвце, па наште траки горките да ги оплачеш, добре че са оставили по някой златен сервиз, че да ги помним.
Коментар