Tweet
Здравейте,
Това може да е интересно за почитателите на ретро техниката и по специално на българското автомобилостроене през СОЦ-а:
Източник: http://botevgrad.com/news/56896/Izle...zavod-Chavdar/
Това може да е интересно за почитателите на ретро техниката и по специално на българското автомобилостроене през СОЦ-а:
“През 1930 г. след изпит пред Софийската търговско-индустриална камара, Рачо Джамбов получава майсторско свидетелство по изработване на каросерии, но въпреки всичко, в продължение на дълги години условията на работа остават все така занаятчийски. По спомени на неговия син Васил, той сам проектира каросериите, рисувайки върху площадка с пясък. От „нахвърляните” форми се правят шаблони, а заоблените и най-сложни за изработване метални части от каросерията се оформят с чук върху издълбан пън, който е бил запазен в двора на предприятието до неговата ликвидация, като автентичен паметник от зората на каросерийното дело в Ботевград. Боядисването става със саморъчно изработен „компресор” от самолетен цилиндър и биела, като в ролята на филтър е било използвано кече.”. Това е откъс от най-новата книга на Иван Колев – „Автобусите на Ботевград”, която излезе от печат в края на миналата седмица. Книгата проследява историята на предприятието – някогашната гордост на родното автобусостроене, което осигуряваше препитание на повече от 2000 човека. За написване й са използвани материали от държавните архиви в София, Пловдив, Кърджали и Разград и от военния фотоархив, както и документи, и снимки, предоставени от хора, допринесли за развитието на завода. Богатият снимков материал и авторските рисунки към текста правят книгата още по-ценна и интересна. Тя съдържа пет части. Първата запознава с ранните години на каросерийното дело в Ботевград, разкрива малко известни факти за живота на неговия основоположник Рачо Джамбов и разказва за каросерийната работилница на Христо Николов и Илия Кунин. Следващите три части описват периода на изграждането на „Чавдар” /1947 – 1969 год./, годините на възход /1970 – 1990 / и последните години от съществуването на завода /1991 – 1999/.
Последната пета част – „Модели, модификации и прототипи. Техническо и графично описание”, предоставя изчерпателна информация за производствената дейност на „Чавдар”.
Книгата „Автобусите на Ботевград” е плод на четиригодишен труд. Идеята за нея обаче датира от 1995 година, когато авторът Иван Колев се запознава с инж. Александър Гавалюгов – бивш главен конструктор на „Чавдар” и директор маркетинг и развитие.
„Всъщност идеята за създаването на тази книга възникна у мен именно тогава - преди близо 20 години, когато в България за кратко се възроди надеждата за възстановяване на автомобилното производство, което от своя страна съживи и спомена за първите стъпки на родната автоиндустрия от 50-те и 60-те години на миналия век”, пише Иван Колев в предговора към книгата. Той изброява имената на още няколко души, водили битка за реабилитирането и възобновяването на автобусното производство. Сред тях са инж. Слави Боев, инж.Иван Балтов – бивш директор на Института по автобусостроене и директор на Базовия завод на комбината, инж. Цветан Матеев – бивш директор на комбината, инж. Борис Георгиев – бивши директор на комбината, Петко Сираков – дългогодишен директор на ДПП „Родина”, инж. Марин Живков – бивш главен конструктор на завод „Чавдар”. Техните спомени и интересни истории за предприятието също са включени в книгата.
„За съжаление редица ключови фигури с огромен принос за развитието на предприятието, които помогнаха изключително много при изготвянето на тази книга, не доживяха нейното отпечатване. Сред тях са синът на Рачо Джамбов – Васил Джамбов, който почина през 2009 год., някои от бившите директори, като Петко Петков /починал през 2009 г./ и Златьо Златев /починал през 2011 год./, ръководителят на конструктивно-технологичната група Тодор Кръчмарски /починал през 2013 год./…, пише авторът във встъпителната част.
Относно необходимостта от книгата днес, в края на предисловието Иван Колев изразява недвусмислено своето мнение: „След поредица от законови актове политиците поставиха „Чавдар” в безизходно положение, което в крайна сметка доведе до обявяването на неговата ликвидация през 1999 год. Докато ликвидаторите вършеха своята част от работата, силуетите на заводските халета лека полека изчезнаха на фона на планината, докато най-накрая на тяхното място остана само едно голо поле, такова каквото го е заварил Рачо Джамбов, когато преди 90 години е дошъл в града изпълнен с надежда за по-добър живот…
Старият майстор създава своята работилница точно преди един век – през 1914 год., а десет години по-късно премества дейността си в Ботевград и полага началото на каросерийното дело. Вековният юбилей от тази дата и деветдесетата годишнина от началото на автобусното производство в града са достатъчен важен повод за равносметка на изминалия път. Точно за това и появяването на тази книга е напълно закономерно и необходимо, независимо от това, че автобусното производство, успешно развивано в България повече от седем десетилетия отдавна вече е само част от историята.”.
За автора: Иван Колев е роден през 1968 година в София. През 1997 год. завършва висше художествено образование. Автор е на книгите „Автомобилът в България – хроника на XX век” /2001 год./ и „История на автомобила в Царство България 1896 – 1946” /2010 г./.
През юни 2002 год. става инициатор за създаването на списание „Автокласика и мотоциклети” и изготвя цялостна концепция за развитие на списанието, като в периода 2003-2013 год. /с прекъсване между 2006 и 2008 год./ е автор на основната част от статиите в него.
През 2004 год. създава собствен сайт, посветен на българската автомобилна история.
Ива Колев е автор на редица статии и рисунки в наши и чужди издания.
Последната пета част – „Модели, модификации и прототипи. Техническо и графично описание”, предоставя изчерпателна информация за производствената дейност на „Чавдар”.
Книгата „Автобусите на Ботевград” е плод на четиригодишен труд. Идеята за нея обаче датира от 1995 година, когато авторът Иван Колев се запознава с инж. Александър Гавалюгов – бивш главен конструктор на „Чавдар” и директор маркетинг и развитие.
„Всъщност идеята за създаването на тази книга възникна у мен именно тогава - преди близо 20 години, когато в България за кратко се възроди надеждата за възстановяване на автомобилното производство, което от своя страна съживи и спомена за първите стъпки на родната автоиндустрия от 50-те и 60-те години на миналия век”, пише Иван Колев в предговора към книгата. Той изброява имената на още няколко души, водили битка за реабилитирането и възобновяването на автобусното производство. Сред тях са инж. Слави Боев, инж.Иван Балтов – бивш директор на Института по автобусостроене и директор на Базовия завод на комбината, инж. Цветан Матеев – бивш директор на комбината, инж. Борис Георгиев – бивши директор на комбината, Петко Сираков – дългогодишен директор на ДПП „Родина”, инж. Марин Живков – бивш главен конструктор на завод „Чавдар”. Техните спомени и интересни истории за предприятието също са включени в книгата.
„За съжаление редица ключови фигури с огромен принос за развитието на предприятието, които помогнаха изключително много при изготвянето на тази книга, не доживяха нейното отпечатване. Сред тях са синът на Рачо Джамбов – Васил Джамбов, който почина през 2009 год., някои от бившите директори, като Петко Петков /починал през 2009 г./ и Златьо Златев /починал през 2011 год./, ръководителят на конструктивно-технологичната група Тодор Кръчмарски /починал през 2013 год./…, пише авторът във встъпителната част.
Относно необходимостта от книгата днес, в края на предисловието Иван Колев изразява недвусмислено своето мнение: „След поредица от законови актове политиците поставиха „Чавдар” в безизходно положение, което в крайна сметка доведе до обявяването на неговата ликвидация през 1999 год. Докато ликвидаторите вършеха своята част от работата, силуетите на заводските халета лека полека изчезнаха на фона на планината, докато най-накрая на тяхното място остана само едно голо поле, такова каквото го е заварил Рачо Джамбов, когато преди 90 години е дошъл в града изпълнен с надежда за по-добър живот…
Старият майстор създава своята работилница точно преди един век – през 1914 год., а десет години по-късно премества дейността си в Ботевград и полага началото на каросерийното дело. Вековният юбилей от тази дата и деветдесетата годишнина от началото на автобусното производство в града са достатъчен важен повод за равносметка на изминалия път. Точно за това и появяването на тази книга е напълно закономерно и необходимо, независимо от това, че автобусното производство, успешно развивано в България повече от седем десетилетия отдавна вече е само част от историята.”.
За автора: Иван Колев е роден през 1968 година в София. През 1997 год. завършва висше художествено образование. Автор е на книгите „Автомобилът в България – хроника на XX век” /2001 год./ и „История на автомобила в Царство България 1896 – 1946” /2010 г./.
През юни 2002 год. става инициатор за създаването на списание „Автокласика и мотоциклети” и изготвя цялостна концепция за развитие на списанието, като в периода 2003-2013 год. /с прекъсване между 2006 и 2008 год./ е автор на основната част от статиите в него.
През 2004 год. създава собствен сайт, посветен на българската автомобилна история.
Ива Колев е автор на редица статии и рисунки в наши и чужди издания.
Коментар