До морето и назад

[Evgeni Enduro]

Дойде момент да пусна и тази тема.
Като продължение или по-скоро обединение на маршрутите, които изминахме през последните няколко години с моят верен боен другар-100U, тазгодишното ни "издание" ще е компилация.
Много скоро ще припалим моторите и ще се опитаме да изминем разстоянието до морето и обратно до Софето за 6 дни (грубо 1700-1800км.) , като 80% и повече от пътищата ни ще са офф. Намеренията ни са на отиване да преминем Родопите, а на връщане-Стара планина.

Като цяло маршрутът изглежда така:
1. Самоков-Триград; 2. Триград-Кърджали; 3. Кърджали-Тополовград; 4. Тополовград-Синеморец-Приморско; 5. Приморско-вр. Шипка; 6. Шипка-вр. Мургаш.

Някои от дните ще са с доста километри, но няма да ни е сефте. Условието ни е да не правим нищо задължително и на всяка цена.

Съпорт нямаме, но пък имаме големи раници Моторите са същите, муцуните-и те

Един познат съфорумец има желание да ни съпроводи по част от маршрута. Сега е на море. Като се прибере, нека се издаде сам!

Пожелайте ни късмет, а аз обещавам да снимам при всяка възможност.

[Венци- малкия]

От: До морето и назад

Късмет и чакаме снимки

[evelin d]

От: До морето и назад

Като пристигнете в Синеморец и ако имате време, се отбийте на първия магазин вдясно/зелено-бяла сграда/.Ще се радвам да се видим ,а и да си спомня за хр-а 400 ,ако още го караш.Евелин 0885901122

[Evgeni Enduro]

От: До морето и назад

Утре, рано сутринта, тръгваме към началната точка:

01.ІХ - Самоков>Белово>Велинград>Доспат>Триград
02.ІХ - Триград>Пампорово>Кърджали
03.ІХ - Кърджали>Чал>Маджарово>Любимец>Тополовград
04.ІХ - Тополовград>Звездец>Граматиково>Бродилово>Синеморец>Приморско
05.ІХ - Приморско>Ясна поляна>Маринка>Меден рудник>Равнец>Айтос>Върбишки проход> вр. Шипка
06.ІХ - вр. Шипка>Узана>Априлци>Троян>Рибарица>Дивчовото>Ямна>Кашана>вр. Мургаш>Нови Искър

До гр. Кърджали, компания ще ни правят двама представители на мото клуб "Урвич"-Пасарел.

Моля модератор да премести темата! Вечер мога да пускам по едно редче през телефона

[aptt]

От: До морето и назад

Ще ви хване лошото време, сигурно няма да избегнете дъжда.

[Evgeni Enduro]

От: До морето и назад

Днес към 18.30 ч., на вр. Мургаш, завършихме 7-дневното си пътуване , в мъгла и дъжд.
Времето през цялото време беше много лошо. Планините не бяха никак гостоприемни, но пък бяха благосклонни.
Изпреварвахме наводненията и бурите буквално с часове.
Изминали сме около 1500 км, (не знам точно, не съм гледал ГПС-а).
Последните два дни ни се объркаха плановете заради лошото време, но със сигурност е било за добре. Днес попаднахме на огромни свлачища в Тетевенския Балкан, а вчера без малко да замръкнем някъде преди вр. Шипка, гладни и мокри.
В крайна сметка сме удовлетворени от това, което преживяхме тази седмица и най-важното-прибрахме се без травми и технически проблеми по моторите.



От първия ден още стана интересно


П.с. имам около 1100 снимки

[NGK]

От: До морето и назад

Ко става със снимките,че много ми се кара пак с вас?Поздрави.

[Evgeni Enduro]

От: До морето и назад

Ко става със снимките,че много ми се кара пак с вас?Поздрави.

Ще има! Само, че много ми е тегаво обработването им, после качването, после публикуването ....... голяма занимавка!

Потърпи, има уникални красоти!

[NGK]

От: До морето и назад

Ок

[Evgeni Enduro]

От: До морето и назад

Този пейзаж от Родопите го публикувам експериментално за да пробвам дали ФБ качеството на снимките ще става за тук




Екстра. "Накарай мързеливия на работа да те научи на акъл"

[Evgeni Enduro]

От: До морето и назад

Още от финала на прехода ни през 2011 г. решихме със Стоян, че някой ден ще съединим маршрутите Мургаш-Емине и Ком-Синеморец, които вече бяхме изминали. Да де, ама все имаше някакви фактори, които не позволяваха това да се случи.
Тази година още от началото се бях зарекъл, че и земята да се преобърне ще направим това пътуване. Нахвърляхме някакви измислени дати с моя спътник и си планувахме и отпуските.
Дойде месец август, а с него и времето за почивки. Всеки тръгна на някъде, като се разбрахме, че към края на месеца ще се срещнем за да обсъдим предстоящото пътуване.

Както си се бях излегнал един ден на плажа, телефонът ми звънна-Жоро Донечки. Оказа се, че сме на едно и също място по едно и също време. Срещнахме се и от дума на дума се заговорихме за нашите намерения. Жоро изяви желание да ни придружи по част от маршрута. Речено-сторено.

Прибрах се към края на август, срещнахме се със Стоян, отворихме една карта и нахвърляхме грубо някакъв маршрут / времето, с което разполагахме беше едва 6 дни. Поради тази причина участъкът от вр. Ком до гр. Самоков го шунтирахме/.

Обслужихме моторите, сдобихме се с два ГПС-а (по един за всяка посока) и зачакахме да дойде датата 1-ви септември, за която имахме уговорка с Жоро и чичо му да се чакаме в Самоков и да поемем към морето.

Уговорихме и наш приятел да ни закара рано сутринта до началната точка.

И така ........

01.ІХ
5.30 ч. сутринта е. Ставам, обличам се набързо и се качвам на кантарчето


Правя го с цел да видя колко товар нося и дали ще смъкна някое килце. (Така облечен и натоварен съм с 12 килограма по-тежък, а в края на пътуването бях свалил 2 кг. телесно тегло)

Излизам навън и чакам 100Ю и буса. Моторите сме ги натоварили още предишния ден. След като
пристигна групата, правим снимка и поемаме към Самоков.



Срещата ни бе в 8.00 на бензиностанцията до моста. Пристигаме с 20 минути по-рано и виждам, че Жоровците са тук преди нас. Те са стигнали на ход от с. Пасарел, с което са си удължили и без това не малкия преход за деня с още 40 километра. Сваляме моторите:










Поемаме към Боровец, Радуил, Костенец, Белово и т.н. през Велинград до Триград.











Жоро и Жоро дават газ напред по техния ГПС, ние със Стоян изоставаме назад като си пазим машините и силете и се ориентираме по нашата навигация. Къде какво объркахме не знам, но карахме последни, а на шосето в Белово стигнахме първи. Помислих си, че другите са дръпнали напред към бензиностанцията. Пристигаме на нея, а тях ги няма ...



Звъня на Жоро-не вдига. Викам си „Тия са заредили и са изскубали напред“. Пълним гориво и ... мръсна газ да ги настигнем. (Преди да тръгна си изключих звука на телефоните за да не ме притесняват. Когато звънях на Жоро той не е вдигнал не защото кара, а защото не е могъл да отговори веднага. След това той ме е набрал, но телефонът ми не е сигнализирал по разбираеми причини.)
Така ние си мислим, че те са напред и даваме газ за да ги настигнем, другите си мислят, че сме назад и се връщат да ни търсят.
Изминаваме ние още 15-тина километра и спираме. Става ясно, че нещо не е наред-нито има прах пред нас, нито пък следи от мотори.Разбрахме се по телефона, че сме в противоположни посоки.
Докато чакаме, един си почива, друг разглежда наоколо





Навлизаме вече в същинските Родопи и спираме на водопой и за кратка почивка





Някъде преди Велинград











Във Велинград зареждаме с гориво и без да се мотаем продължаваме напред, защото денят преполовява, а има много път до Триград. Маршрутът ни за Костандово минава през р. Мътница. Същата тази, която през 2011 г. беше дълбока повече от половин метър и се наложи да заобикаляме. Този път нивото на водата е достатъчно ниско, че да я преминем успешно






Пропуснах да отбележа, че до този момент не е паднала капка дъжд, напротив. Жега страшна и пепел на килограм, въздушният филтър ми се запуши.









Изглед към язовир Батак





Минаваме по крайбрежния път, през Цигов чарк и хващаме някогашната ски писта. Имало е големи порои. Това се познава от двуметровите ровини по пистата





Малкия Жоро атакува пистата, след него Големия, после Стойчо и накрая аз





Забелязах, че Стоян спря рязко, което говори, че нещо не е наред



Оказва се, че големия Жоро е изтървал мотора в образувалата се мини пропаст









Изваждаме мотора и продължаваме към Беглиците



>>>

[Evgeni Enduro]

От: До морето и назад

>>>
Към момента още не мога да се осъзная от къде съм тръгнал и къде отивам. Карам си все едно съм си на разходка, без да подозирам какви приключения ни чакат. Държим стегнато и постоянно темпо без да се мотаем много. Почивки правим през 50-60 километра. Само аз си позволявам на места да изостана или да изпреваря групата за да правя снимки.


Тук Жоро се любува на красотата на няколко коне, някъде преди Малък беглик



Ето ни вече и на него


Стената на яз. Голям беглик


Няколко секунди за снимка, прибирам апарата и бързам да настигна останалите. Тук дори съм ги изпреварил



Пейзаж от някоя родопска полянка. То всяка една е красива и ми се иска да сляза от мотора и да снимам в околовръст, но другите ще се сърдят, че се бавя

Караме си ние и малко преди Сърница усещам, че предницата ми поднася. Още преди да видя защо, знаех какъв е проблемът

Спукана предна гума. От тук започна динамичната част на нашето пътуване. До момента някак всичко беше по мед и масло-направо скука.


Ето защо казват, че не може да се прави се@с на жълтите павета: тия наоколо ще дават акъл ...





Една от причините за тежките ни раници е наличието на резервни вътрешни гуми в тях. Предимството им обаче е, че за минутки сменяваш и заминаваш. После в хотела си възстановяваш и спуканата-ако е възможно, де!
Гумата е готова, само трябва да се монтира


В късния следобед се добираме и до Сърница


От там поемаме към Доспад за гориво и ..... О, чудо! Жегата за секунди е угасена от градушка. Наби ни канчетата хубаво, още преди да се усетим за да си облечем дъждобраните. Така гадно забиваше, че зурлите ми се израниха.

Все пак успяхме да се доберем до бензинджийницата



Хапваме по един кроасан и поемаме към Триград охладени и освежени .... абе направо си бяхме замръзнали ама да не се оплаквам ....



Ето ни вече и на пътечката близо до с. Змеица. Като цяло нищо особено-приемливо стръмна пътека с камъни, дълбоки коловози и паднали дървета. Давам газ напред с цел да се залостя някъде и с надеждата да уловя кадъра на живота си. Е внимавам и да не се пребия де, в този мой устрем. А ако пък аз падна,гледам да направя така, че другите да не ме видя. Аз може да им се присмивам като някой се пречука, но не ми е Ок мен да бъзикат




Ей го Стоян, пристига. Обаче той ми знае навиците и ме лишава от удоволствието да премине дърветата, седнал върху мотора си ... егати тъпото!



Жоро търпеливо изчаква на опашката



В крайна сметка всички преминават без каквито и да е драми и аз съм принуден да си прибера апаратчето и да продължа напред.

Вятърът ни поизсуши дрехите, но ботушите ни „джвакат“
Наближаваме Триград




Вече сме пред къщата за гости, в която ще пренощуваме



Минаваме набързо през баните и слизаме в механата на раздумка. Идва и нашият Приятел Емо, който ни е осигурил необходимите горивни запаси за следващия ден



Собственичката е инструктирана по-рано по телефона и вече се е погрижила за трапезата, като се е стремила да задоволи всеки наш каприз




Tук е време да сложим край и на първия 280-километров участък /за Жоровците е малко над 300 км, с идването им от Пасарел до Самоков/.
Повече снимки нямам, тъй като вечерта премина в „смучене“, а там няма нищо красиво за показване.
>>>

[Спас]

От: До морето и назад

Ах, как завиждам :-)

[Evgeni Enduro]

От: До морето и назад

ДЕН 2
Както всяка една сутрин от нашите разходки, будилникът звъни в 7.30 ч. сутринта. Аз съм се събудил много преди него, защото 100Ю има завидни умения да става в 5 сутринта и незавидни умения да не се съобразява със спящите му съквартиранти.
Ставам и отивам на терасата с надеждата, че дрехите ми, висящи на простора, са изсъхнали. Ядец. Все толко мокри са. А времето никак не е подходящо за това облекло


Температурата на въздуха е около 12-13 градуса С
Обличам си „цивилните“ дрехи с намерение да си спестя 30 минути студ, поне докато закусваме.
Закуската е сервирана, а на масата има невероятни домашно приготвени вкуснотии




След като се нахранихме, излизаме се навличаме и излизаме навън. Утрото е хладно, но се очертава хубав ден



Последни приготовления

[img]https://htftp.offroad-bulgaria.com/Evgeni_Enduro/To%20the%20sea%20and%20back-day%201/day%202/3.jpg[img]





Всички са готови, трябва само да сипем горивото и да отпрашваме



Спомените ми от миналото пътуване по този маршрут са, че тракът ни завъртя някъде около Чаирските езера и загубихме близо един час. За да избегнем това, този път се съветваме с Емо и пренебрегваме показанията на навигацията. Човекът миналата вечер ни обясни всичко в най-дребни детайли.
Ето ни вече по път за езерата



Не бързаме много и се любуваме на природата













Стойчо наднича плахо към пропастта

То си е и за страх, де!


Продължаваме към Чаирите



Жоро среща някакъв човек и спира за кратка раздумка. Аз се възползвам за да снимам наоколо











Тук пък срещаме една жена, която се кахъри около огромно стадо овце. Няколко са се отделили от стадото и са се натръшкали по земята. Предишните дни няколко са умрели. Съмненията са за син език




Продължаваме към с. Мугла. Жоро по традиция спира до една чешма, за да налеем вода





Тази техника на заден план, да знаете, отива да залесява. А тези мотористи, тяхното мами, съсипаха гората ....



На този като че ли му е дотегнало



Леденостудена планинска вода





Зареждаме пресушените хидратори и се отправяме към с. Мугла. Красотите наоколо










Преминаваме през с. Мугла, с. Касъка и се насочваме към Пампорово.
Някъде в подножието на вр. Орфей. Групата се съобразява с кротко пасящото стадо и преминава на разстояние





Минаваме толкова близо до върха, няма как да пропуснем гледката от него. Жоро прави еднозначен жест и групата потегла нагоре







Вече сме горе. Справка за местонахождението ни от тутурутките



Красотата ми пълни душата... Мирисът на билки, звукът от хлопките на наблизо пасящите овчици .... Само гайда нямах щастието да чуя ...







Спускаме се от върха и хващаме по една пътечка





Дълго спорехме това всъщност булка ли е, поп ли е ......!?



Пътечката ни извежда на една полянка, на която се вижда малко параклисче Другите къде намериха кал, не знам, но се заиграха в едно блато, с което ми дадоха малко време за да снимам. Присядам на земята за да извадя апарата и .... О, чудо! Една пепелянка ми минава грациозно през краката, все едно е на парад. Как съм се изправил не помня. Забравих и за снимки и за почивка. Тръпки ме побиха, от змии ме е страх. Естествено, че я оставих да си замине по живо, по здраво. Аз съм й навлязъл в пространството, не тя в моето.

След полянката следва нова пътечка, която никой от присъстващите не я е минавал. Оказва се, че съкращава трака и решаваме да я пуснем. Упс, май не трябваше





Като цяло пътеката си е екстра, но много ни дотегнаха тези раници, тая жега ....



[img //htftp.offroad-bulgaria.com/Evgeni_Enduro/To%20the%20sea%20and%20back-day%201/day%202/52.jpg[/img]

Срамно, ама сигурно



Тук, на тези корени, Стойчо получи съобщение свише. Бил Криско, който му наредил: „Покажи на тия хора как са движиш, как са мяташ, колко са раздаваш ...“ и 100Ю хоп, под мотора. За момент си помислих, че този човек е от локум. Така си изви крака, че не знам как не го счупи.





Най-накрая слязохме и правим кратка пауза.



Къде сме слезли!? След полянката пътеката продължава





В крайна сметка се добрахме до път, който през Стойките, ще ни заведе до Пампорово. Срещаме двама туристи, Жоро им обяснява за пътищата наоколо



Странен багаж си носят



Тия мотористи, тяхното мами ... съсипаха гората!

[Evgeni Enduro]

От: До морето и назад

От години ми е направило впечатление, из Родопите какви заслони и чешми се правят. Виждал съм чешма със сребърни чучури, заслон, оборудван с агрегат, dvd, телевизор и консерви с храна на г*за на географията. И този заслон беше заключен, а ключът на бравата, привързан с една връвчица за да не се загуби. Дълбок поклон на хората, които ги строят и на тези, които са съумяли да го опазят. Това по моя край няма да оживее дори един ден.
Ето как изглежда един заслон в гората, да не кажете, че си измислям. Снимката е правена преди 5 години, отново в Родопите



Подобна е случката и със заслона на бай Спас. Беше в Стикъл или Стойките, вече не помня.
Жоро казва, че при предишните му пътувания този Бай Спас, все още го е строил. Сега вече е готов







В далечината се вижда кулата на Снежанка






Наближаваме Пампорово











Трябва ни гориво. Отправяме се към бензиностанцията.
Жаден е като смок ....
Да не си помислихте, че говоря за мотора!? Не, не. На Стойчо му се пие ...



....и го мързи .....



След кратка раздумка и по няколко сгънати кроасана, продължаваме напред.
с. Бостина


Това пък е ловна хижа, някъде над гр. Баните


От някъде се чува скърцане и звук на метал. Оказва се, че гъбар, яхнал вярната си машина, чиято марка аз много харесвам, се спуска по баира, пестейки ценната течност, чиято цена гони 3 лева на литър. Като ни видя, човекът се присъедини към нашата групичка
Е тука вече ме опъна канапа здраво. Уморен съм и зверски ме мързи. До сега не бях се оплаквал, ама раните започнаха да се появяват. В мокрите ботуши нямах пръст или глезен без израняване.
Това отговаря на въпроса защо лежа така:



100Ю не остава по-назад


Направихме малко по-голяма почивка и обяздихме конете за да изминем и последното парче от трака, до бивака.







Съществуват най-различни архитектурни решения при строенето на заслони


Някъде, преди





с. Гълъбово. Последен напън веч настал е .....








Разхвърля ме се за една последна почивка. Денят е към своя край.


Хапнахме каквото имаше останало по раниците и се отправяме към с. Главатарци, където сме резервирали и стаи.






















Поглед към поречието на р. Арда




Пуснахме се в реката. За пореден път сме адски близо до Дяволския мост и за пореден път нямаме време за да го видим .......
яз. Кърджали















Това е мостът който ще ни отведе от с. Сухово до с. Главатарци. Претърпял е реконструкция и вече не е толкова атрактивен, но пак си е вълнуващо преминаването по него


За да стане това обаче, пъrво трябва да преминем по един каменен праг, обрасъл с тръни








Боли ...


Остават ни още 300 метра до асфалта и още 8 километра до банята. Вече се стъмва









Това са последните ни снимки за деня. За 12 часа каране успяхме да изминем разстоянието от около 200 километра.


Следва бърз душ и ....... СМУЧЕНЕ!

Ах, тази доволна физиономия ....