До морето и назад

[Evgeni Enduro]

От: До морето и назад

Евгени,по подробни репортажи е трудно да се намерят! Благодаря много за което! Бъди здрав,че още много смучене те чака!

За следващото смучене замислям една ендуро изродщина, но се опасявам, че Стоян ще ме изостави като му посоча маршрута-няма да му издържи черния дроб толкова дълго време
Обаче му давам година време да тренира, че и за мен и моторите ще трябва подготовка

Ужасно съжалявам, че се разделих с ендурото
Ще се самонакажа с кърфици под ноктите, заливане с вряла вода и слушане на чалга


Браво момчета... въпреки, че Тор е бил нещо сърдит вярвам, че сте си искарали добре. Такива моменти се помнят

Ти си първият, който срещам и казва, че е сменил ендуро с писта.
Моите познати все обратното правят. Да не си се объркал нещо!?

[RoadBoy]

От: До морето и назад

Ти си първият, който срещам и казва, че е сменил ендуро с писта.
Моите познати все обратното правят. Да не си се объркал нещо!?

Ммм не, не съм се объркал
Работата е там, че от винаги съм бил с ПВЦ-та.
Често обаче си правим разходки по балкани и кърища и това беше повода да взема, оффроуд играчка. Пробвах първо с АТВ, кеф ама нещо ми липсваше... след него взех ендуро (КТМ MXC)... трудно се подържат няколко машини и въпреки, че сърцето ми метнато някъде между пластмаситетe... за ендурото наистина съжалявам
Нека да не плескам темата с излишни неща.... Но искрицата май ще се запали пак

P.S. другия път като сте близо до Карнобат да знайте, че има бая за смучене... Карнобатска панацея. Планувайте една спирка наоколо

[Evgeni Enduro]

От: До морето и назад

Планувайте една спирка наоколо

Не спирка. Там сме стояли с дни и то не една година(Сунгурларе) и сме се лутали из храсталаците без да знаем път и посока. Оглеждахме се да срещнем някой моторист да ни води, но беше преди години и наоколо се брояха на пръсти , нямахме и гпс. Момче от групата има къща и му ходехме на гости. Даже последния път нещата с платформата, която трябваше да ми закара мотора до там се объркаха, а желанието ми да му гостувам беше голямо, та се наложи да се транспортирам така:

[fanfan]

От: До морето и назад

Такъво чудо не бях виждал после по схема ли сглобявахте матора.наздраве смукачи

[RoadBoy]

От: До морето и назад

Разчитайте на още едно рамо значи... наздраве и от мен или както се казва по нашия край - наздравии

[Evgeni Enduro]

От: До морето и назад

Такъво чудо не бях виждал после по схема ли сглобявахте матора.наздраве смукачи

Това ми е запазена марка. По- горе се вижда ХР 400 в Ситроен Ксара, а я виж по-долу ДР 600 в Ауди 80





Така си возехме моторите ние ... преди 7-8 години

п.с. обещавам, че следващата ми публикация ще е по темата.
Наздраве и да смУчеме

[Evgeni Enduro]

От: До морето и назад

>>>

Ден последен

Денят започва с ремонтни дейности или по-скоро смяна на гуми. Вярно, че остана един ден, но пък времето си е все така кално, а гумите с всеки изминал ден все по-износени.
Както казах и по-нагоре в темата, в Троян получихме фул сървиз. След смощното /компилация от снощно и мощно/ смУчене в една троянска къчма, сега сме се захванали с гумите. Захванали .......!? Аз съм се захванал с гумите, а Стоян си е захванал .... гпс-а! За целта са ни осигурени всички необходими условия-за мен необходимите инструменти, за 100Ю-кафе

Боря се със задната Стоянова гума









После идва ред и на предната



Доволен от свършената работа, позирам със струга на Стоян. За моя мотор гуми няма, ще си карам с наличните.




Стоян проучва пътищата из троянския Балкан







Приключихме с пояснителните разговори за днешния маршрут, обличаме се и любезния домакин ни качва отново в колата за да ни закара до начална точка-Шипково. По път се зареждаме с вода.




Вече сме на мястото, където се налага да се разделим с нашия незаменим асистент и да продължим към голямото Село. Вариантите ни са два – по асфалт или по черно до Рибарица, от където ще стъпим на трака. Първо обаче ще стоварим моторите за да освободим приятеля ни, после ще му мислим.







Тук за пореден път, без да предполагаме какво следва, вземаме правилното решение и поемаме по „Царскио път“, с което отново печелим адски ценно време, необходимо ни в края на деня.
Влизаме в Рибарица, като намеренията ни са да заредим и да поемем посока с. Дивчовото. Така и стана. Напълнихме и стъпваме на трака. Времето е променливо-опитва се да е слънчево, припръсква дъжд ... като цяло е добре в сравнение с миналите дни.

Непосредствено преди да започнем да катерим планината, на изхода на едно село се озовахме пред импровизирана „бариера“.



Псувайки извършителят, който според мен е решил, че своеволно може да ограничава достъпа до планината, разхвърлям набързо барикадата. За миг обаче си помислих, че може пък някой дядо да си е заградил животинките. Тази мисъл ни накара веднага да възстановим съоръжението във вида, в който го намерихме.Процедурата ни отне цели 20 минути.
Ето и доказателството за това



Минахме няма и половин километър след загражденията и всичко ми се изясни. Пътят, по който ни минава маршрута НЕ съществува, вече ..... Дъждовете са накарали планината да слезе в селото. Затова е и този знак, който преминахме преди малко. Просто някой човечец е решил да предупреди минаващите, че ще имат проблем.


Огромни земни маси се бяха свлекли, сякаш преди броени часове, с което правеха нашето пътуване невъзможно. Подпрях мотора и тръгвам пеша на разузнаване. Стоян остава за да огледа алтернативите на гпс-а.
Няма никакъв изглед да успеем да преминем. Почвата е подгизнала и дълбока до кръста, дори пеша не може да се върви











Връщам се, а 100ю ме окуражава като заявява, че е открил друг път, който минава точно над затрупания. Грейнах от щастие като разбрах, че можем да продължим. Намерихме подходящо място и атакувахме изкачването, което осъществи връзката ни с обиколния маршрут.


Усилията ни обаче да се доберем до него бяха напразни, а радостта ни твърде кратка. Състоянието на този път бе апокалиптично. Пред очите ни течаха реки от кал с примес на клони и камънаци. Всичко бе отнесено – път, дерета, склонове, цели букове с внушителни размери .....

Спрях за да снимам















Стояли сме не повече от 5 минути и Стоян даде зор да се омитаме по най-бързия начин. Има право, защото всеки момент може да тръгнат тези огромни маси, по които се стичат реки от кал и ние да бъдем погребани живи. Само при мисълта, че дори няма и да ни открият, тръпки ме побиват и пришпорих моторетката наобратно.
Естествено, давахме газ до клоните натрупани върху пътя. С досада отново се налага да си „отворим“, след това грижливо да го затворим импровизираната порта.



Тези гимнастики ни загубиха повече от час

На връщане снимах това. Не знам дали само аз правя разни асоциации между тази снимка и тези отгоре!?



Като видяхме какво е положението в този участък се отказахме да търсим други маршрути. Тръгваме по асфалта към Тетевен, после Черни Вит и към Ямна, където силно се надявам да е проходимо.
Въпреки че сме изгорили не повече от литър, отново допълваме гориво, защото не знаем какво още ни очаква.
На бензиностанцията се засякохме с някаква оффроуд експедиция от джипове с френска регистрация



Добрахме се до разклона за Ямна и Дивчовото. Тук се отклоняваме с няколко километра за да видя мои близки в Дивчовото. След около 30 минути отново стъпваме на маршрута.
В Ямна свиваме по черно









Тук се оказва, че не можем да намерим трака и шунтираме и този участък от няколко километра спестен асфалт. Времето напредна, а ние сме до никъде.
Трябва да се качим на Кокалско, от където да идем до Кашана. После го знаем на изуст. Да ама НЕ!
И тук пътищата не са от най-проходимите


Огромни коловози, придружени с паднали дървета. Неизвестността за предстоящото още повече ни кара да бъдем изключително внимателни. Да не бутаме един час моторите и да се окаже, че минаване напред няма. После още час назад.
От нищото изскочи една табела, която ни се видя примамлива, може би е някой горски мол!?



Сред нищото, път, широк като магистрала и насипан с инертен материал. Може би подарък за нашия последен участък от дългото пътуване!? Без да проверим няма как да разберем.





Караме си по аутобана и си мисля за чий хОй е таз работа? За дърварски път си мисля, ама като гледам водостоците, колекторите под пътя .... масивна работа, много пара е вложена... ако е за дърва, тези за да избият разходите ще трябва безпощадно да смелат гората. Не, че няма хора, способни на това...

Опаа-ааааа! Мамини златни ... Аз ви казах. Тия мотористи, тяхното мами!!! Гората съсипаха,ей!

„Във гората гъста се намирам,
тънки сухи пръчки да събирам....“

както се е изразил „поетът“.




Тука до Стоян съм снимал и един ДР 600 



Малко преди да излезем на прохода Етрополе-Златица снимах тази табела, с която си обясних някои събития:


Веднага след като стъпих на т.нар. асфалт установявам, че настилката на този проход е в пъти по-зле от пътя, по който току що дойдохме. За там си трябва баш еднуро 

Поемаме към Кашана и отново сред нищото, забелязваме една патрулка с един чичко полицай на един разклон, който полицай отбиваше колитепрез един тунел, които пък един бог знае какво правеха по този лунен пейзаж. Видя ми се като наскоро прокопан, ама не знам. Не съм минавал от там преди. Спираме при господина за да го питаме дали има проблем ако продължим не от там където той ни праща, ами нагоре, в посоката която ни е указана от навигацията. Споменава, че има срутен участък по пътя, но ние ще се отклоним преди него и може да продължим. Разгеле, излязохме на тази Кашане. Вече сме много по-спокойни, защото стъпихме на позната територия. Това обаче не връща часовника назад, нито пък ни съкращава километрите до Нови Искър. Вече прежалих каплата и даваме газ колкото позволяват възможностите ни. Вече има скъсани спици, но все си мисля, че ще устиска за да ме прибере.
Гласи се да вали, а денят е към своя край. Ние имаме да изминем поне още 100 километра, като един от участъците е с намалена проходимост, или поне преди 4 години беше такава.
Някъде по билото преди вр. Баба














>>>

[Evgeni Enduro]

От: До морето и назад

>>>
Елаците мед














Днес от толкова проблеми и бързане сме забравили да свършим нещо жизненоважно. В този момент мърдане няма. (Тук Стоян ще ме попита защо само него излагам и злепоставям!? Ами Стояне, защото само аз снимам. Селфи няма как да си направя в гръб, а ако го направя в анфас, модераторът ще ме изхвърли от форума. Нищо лично!)



Продължаваме напред. Времето се смрачава, а небето сякаш ни притиска към земята





Вр. Баба в далечината








Не сме на много високо, а е студено все едно сме в Сибир





Паметникът на загиналите 841 руски войници и офицери при преминаването на Стара планина, под вр. Баба



Спираме, поглеждаме го за кратко и се спускаме към хижа Чавдар



Следващата ни спирка за снимка е на Арабаконак




Между Арабаконак и пр. Витиня преди време имаше една пътечка, която беше обрасла, но с повечко усилия се минаваше. Тръгваме с намерението да я намерим и да караме по нея- Големи ентусиасти !!!







Тука пак стигаме до израза за властите и края на Дунава.
Загатка: какво виждате на снимката?


Не познахте ли? Малък жокер


По-голям жокер


Мдаааа. Тук ще ни се е*а майката. Каква пътека, какъв джипиес, какъв х*й ни доведоха тука!? На седмия ден! Малко ни се видя карането до момента, на ти сега! Свинак, драки и нулева проходимост.
Кръгом и обратно да търсим нещо по-човешко за преминаване

Е, намираме нещо ама не е по-човешко. Напротив. Черен и сух!









Тъпи ама упорити. Заядохме се накрая и решаваме, че що го минем тоя скапан участък, никакво връщане назад. Налага се Стоян да реже с швейцарското си ножче драките пред мен, че се заплитат по краката и успешно ме свалят от мотора. Тук си загубих и щраймер на ботуша, което ме изкара извън нерви. Междувременно заваля и порой и картинката беше пълна.
Зорле се измъкваме от въпросната пътека, като 100Ю вървеше напред и чупеше клони с ръка, а аз зад него с мотора, после обратно пеша за раницата, после обратно за другия мотор .... Сили не останаха, вир вода сме и без бензин. Хубавото е, че наближаваме Витиня, където ще презаредим
Щепрезаредим ... дръжки. Снимката красноречиво показва, че пак от торбата с това, извадихме онова



„Ало, жена. Не ме чакай за вечеря!“ Обяснява се и пуши нервно


Докато се преобличаме звъня да търся някой, който може да ни зареди с бензин ако закъсаме някъде около вр. Мургаш.


Егати майтапа! На финала да се провалим пак! Като на отиване преди Синеморец!

И да се чудим и да не се чудим, по-добре няма да го измислим. Събираме и тръгваме, пък „каквото сабя покаже“


По пътя към върха изцеждаме възможностите на моторите, защото не ми се нощува на Мургаш, едва ли и Стоян има такова желание.

Видях едно приятелче край пътя и спирам да го снимам. Да го сним го заради някои от колегите ловци. Тези, които твърдят, че заради нас (мотористите) не е останал дивеч в планината. Същите тези, които слагат шипове по пътеките и опъват телове. Тази гледка съм я виждал многократно и не само със сърни, ами и с кошути и с диви свине





Животинката ни отрази точно толкова, колкото Стоян-напитка с градус под 40
Залагам си мотора, че за разлика от шума на двигателите, един изстрел ще прати това създание скрито през 7 дерета в 8-мо, а в повечето случаи в тенджерата. Както и да е....
Отново ни запука як дъжд, мъгла и студ. Успокоява ме фактът, че качихме планината и дори и да закъсаме ще бутаме по склона, а не срещу него.

На няколко километра от върха проумявам, че ще завършим успешно, макар и след това да берем ядове с горивото. Няма да описвам как се чувствах, защото това трябва да се изпита-пулсът ми се ускори, ушите ми изпищяха. След 7 дни, през повечето, от които имахме проблеми, сега сме на няколко минути от кулминацията.




Дъждът не спира, видимостта на моменти е на не повече от 50 метра, часът е след 18.00 ама на никой вече не му пука.

Мале, мале... гледам и не вярвам на ушите си. Май приключихме, май е време да се отбележим у фейСо





Следващите две снимки няма да ги коментирам. Те „говорят“ достатъчно. Илюстрират преживяното през последните 7 дни и изминатите 1600 километра.





Постояхме цигара време горе (за повече времето не ни позволи) и се спускаме, защото е твърде вероятно историята да не свършва с happy end тук.Темпото ни обаче е в пъти по-кротко. Постигнахме това, което искахме, сега трябва единствено да се приберем без проблеми.
Е, оказа се, че се добрахме и до бензиностанцията в Бухово. Вече спокойни и може би малко стресирани (поне аз) се отправяме към дома ми.

От тук тръгнахме преди 7 дни, тук се връщаме-живи и здрави




Сега е ред и на благодарствените слова

НА ПЪРВО МЯСТО-Троянската група-момчета, помощта Ви беше изключително важна и навременна за нас.Спасихте положението. Милко, признателен съм!!!
Благодаря и на двамата Жоровци, които бяха невероятна компания през първите дни. Жалко, че за толкова кратко. Следващия път за повече! Благодаря!
Благодаря и на Емо от Триград. Емо, помощта ти ни улесни доста, имаш обилно черпене!
Благодаря и на всички приятели, които следейки ситуацията в сураттефтера се обаждаха за да заявят готовността си за помощ при евентуална нужда.
Благодаря и на колегата от Форума, с който дори не познаваме и въпреки това още в началото предложи помощта си, изразена в предоставяне на транспорт, резервни части, резервни мотори!
Колега, трогнат съм от ЖЕСТА!

Сега сигурно ще трябва да благодаря и на председателя на STET (Смукачите турист еднуро тийм)-Стоян, че ми е приятел все още и ми се води по акъла, въпреки че го изкарах доста алкохолизиран тип. Хората, които ни познават обаче знаят, че глупостите изникнали изпод моята клавиатура са само и единствено с цел да направят темата ни по-забавна.
И така ... Стояне, Благодаря, че споделяш тези хубави моменти с мен!

Благодарен съм и на моторчето си, че в продължение на няколко години е подложено на зверски тормоз, включително и три дълги прехода и въпреки това не ме е изоставяло никога! Заслужи си цялостния ремонт преди следващото ни взаимно изпитание Ком-Кърджали-Синеморец-Емине-Шипка-Ком. Само да сме живи и всичко да е наред. Естествено и 100U да е наличен.

Айде стига, че ще взема да разплача някого 
Приключвам с цитат от любимо стихотворение на Георги Джаргов
„Земя като една човешка длан...Но по-голяма ти не си ми нужна...“




П.п.с. До нови срещи и...
да смУчеме

[Mitko69]

От: До морето и назад

Евала

[edoors]

От: До морето и назад

Много интересно, адаш! Благодаря!

[Венци- малкия]

От: До морето и назад

Благодаря за споделеното!

[s_s1]

От: До морето и назад

Благодаря и аз за споделеното. Много интересен разказ. Очакваме издание 2015.

[100U]

От: До морето и назад

Е бре Евгени!
Наистина щях да се разплача!!
Присъединявам се към благодарностите, които си отправил.
За всички са заслужени.
И моите лични са към теб, защото с упоритостта и енергията си
ме увличаш и както се вижда нашите мечти,намерения и планове се осъществяват
и от тях остават безценни спомени.
Както винаги се справи страхотно с пресъздаването на нашето тазгодишно пътешествие,
а и по време на него/тук таме където ми изкара мотора,но пък аз ти носих раницата нали?/
.........................все пак както и друг път сме казвали "Всеки край е едно ново начало"!
Нека Господ да е с нас и да сме живи и здрави имаме какво да довършваме.
Като единствен член на СТЕТ/Смукачите турист ендуро тийм/, а аз като самопровъзгласил се
председател по заслуги/естествено няма да ги споменавам за какво са/ те натоварвам
със задачата да подготвиш план програма за 2015 година и да го представиш на закриващото
мероприятие на клуба за 2014,което естествено ти трябва да организираш със всичките му реквизити
....... а сега е редно да опънем СМУКАЧА и гАз!!!

[suzuki team]

От: До морето и назад

Продължавай все така Евгени и никога не се променяй.Огромно благодаря за споделянето и за хумора който вкарваш!

[Chinela]

От: До морето и назад

Браво, нямам какво друго да кажа, но го казвам от сърце!