Tweet
От: МОТО ТЕРАПИЯ 2014
Ден 7 ми, Обратно в Колорадо.
Днес беше денят в който тръгвахме обратно.
Пътуването отиваше към своя край. Факт, който малко ни натъжаваше, но все пак оставаха още 3 дни до края.
Опаковахме багажа, снимахме се с Омар, Рики беше изчезнал рано-рано и потеглихме.
Тъй като тръгвахме един ден по-рано имахме достатъчно време и не бързахме. Планът беше около 300 мили за деня. Избрахме да пътуваме по магистрала I70. Може и да звучи странно, но аз очаквах този етап от нашето пътуване с голямо нетърпение. Магистралата е всичко друго, но не и скучна скоростна отсечка. Има невероятно много изкачвания и спускания, на моменти стига до 12000 фута надморска височина, много завои и естествено е заобиколена от убийствените Скалисти Планини.
Преди да се качиме на I70 покарахме около 40 мили покрай Colorado River за да се насладиме за последен път на неземните скални форми и цветове.
След около 100 мили по I70 се отклонихме отново към планината, време имахме достатъчно и беше грехота да го губиме на магистралата, колкото и живописна да беше тя.
Веднага атакувахме Colorado National Monument.
Там някъде ни заваля и първият сериозен дъжд за пътуването, въпреки, че събираха по 5$ на кола/мотор, от парка не бяха построили поне един навес за каръци като нас. Просто си карахме.
В този момент кобилката Сузи навърши 10000 мили. За изключителното си поведение си обещах да я измия когато се приберем в къщи.
Продължихме през планината с идеята след около 100 мили да се огледаме за къмпинг.
Видяхме табела за къмпинг и отбихме. Жената-домакин ни каза, че сме големи късметлии, тъй като в Петък обикновенно е пълно, но някой си бил тръгнал по-рано. Айде, пак се уредихме.
Опънахме катуна и заминахме до близкото село за храна. А там пълна идилия. Имаше само една улица с по 12-15 къщи от двете страни. Хората щъкаха насам- натам, като, че ли бяха на курорт. В местния ресторант изглеждаше като, че ли има градинско парти. Имаше дори жива музика. Подозирам, че тези къщи или се ползват за вили от собствениците, или се дават под наем за ваканция.
Ден 7 ми, Обратно в Колорадо.
Днес беше денят в който тръгвахме обратно.
Пътуването отиваше към своя край. Факт, който малко ни натъжаваше, но все пак оставаха още 3 дни до края.
Опаковахме багажа, снимахме се с Омар, Рики беше изчезнал рано-рано и потеглихме.
Тъй като тръгвахме един ден по-рано имахме достатъчно време и не бързахме. Планът беше около 300 мили за деня. Избрахме да пътуваме по магистрала I70. Може и да звучи странно, но аз очаквах този етап от нашето пътуване с голямо нетърпение. Магистралата е всичко друго, но не и скучна скоростна отсечка. Има невероятно много изкачвания и спускания, на моменти стига до 12000 фута надморска височина, много завои и естествено е заобиколена от убийствените Скалисти Планини.
Преди да се качиме на I70 покарахме около 40 мили покрай Colorado River за да се насладиме за последен път на неземните скални форми и цветове.
След около 100 мили по I70 се отклонихме отново към планината, време имахме достатъчно и беше грехота да го губиме на магистралата, колкото и живописна да беше тя.
Веднага атакувахме Colorado National Monument.
Там някъде ни заваля и първият сериозен дъжд за пътуването, въпреки, че събираха по 5$ на кола/мотор, от парка не бяха построили поне един навес за каръци като нас. Просто си карахме.
В този момент кобилката Сузи навърши 10000 мили. За изключителното си поведение си обещах да я измия когато се приберем в къщи.
Продължихме през планината с идеята след около 100 мили да се огледаме за къмпинг.
Видяхме табела за къмпинг и отбихме. Жената-домакин ни каза, че сме големи късметлии, тъй като в Петък обикновенно е пълно, но някой си бил тръгнал по-рано. Айде, пак се уредихме.
Опънахме катуна и заминахме до близкото село за храна. А там пълна идилия. Имаше само една улица с по 12-15 къщи от двете страни. Хората щъкаха насам- натам, като, че ли бяха на курорт. В местния ресторант изглеждаше като, че ли има градинско парти. Имаше дори жива музика. Подозирам, че тези къщи или се ползват за вили от собствениците, или се дават под наем за ваканция.
Коментар