МОТО ТЕРАПИЯ 2014

[Mitko69]

От: МОТО ТЕРАПИЯ 2014

Ден 2 ри, Небраска и Канзас.
За съжаление напоследък чистата ми съвест не е достатъчно условие за дълъг и продължителен сън. Отворих очи преди 6 и се върнах в действителността. А тя не беше никак лоша-бяхме в началото на може би най-вълнуващото ни мото пътуване, но все още ни предстояха много мили до крайната точка. Време беше тръбата да свири и да събираме палатките.
Едно от предимставата на спането на палатка, е че няма нужда да се почуква или подсвирква на другите да стават. Първо изпускаш въздуха от дюшека докато все още си върху него, чува се едно много неприятно свистене, а после отваряш и затваряш ципа със замах и готово, който спал, спал.
Направихме кафе, хапнахме по нещо за закуска и събрахме багажа.



Удивително, след по-малко от 2 часа бяхме на път.
Разстоянието за деня-480 мили. Планирахме да се отклониме от I80 и да хванем някакви първокласни пътища, на юг от магистралата и леко да навлезнем в Канзас. Трафик нямаше, всъщност нямаше никакво движение, но скучните пътища, вятърът и жегата ни влудяваха.
Целта-Colorado Springs.
Системата от предишния ден работеше и продължихме по същия начин-спиране през 140 мили за бензин и кратка почивка за обяд.



Спряхме за малко до Културния Център на Бъфало Бил, избил бизоните на индианците и станал национален герой, ти да видиш!



Температурата отиде на 106 по Фаренхайт, на всяка бензиностанция пиехме по литър-два вода.



След близо 2 дни и 1000 мили каране навлязохме в Колорадо.



Това беше второто ми идване в този щат.
Първият път, група младежи взехме един мини ван под наем и след 20 часа бяхме на ски в Аспен.
И до ден днешен помня една случка разиграла се на един от лифтовете. На четворна седалка бяхме аз, брат ми и мъж на около 40 със синът си. Попита ни какъв език говориме и като разбра, че сме от България, сподели, че има приятел, който пътувал служебно много често до нашата Родина. Та този негов приятел му бил казал, че в София всяка трета кола била БМВ или Мерседес. Не го каза с недоверие, по-скоро изрази възхищение от стандарта ни...годината беше 1995.

Колорадо не означаваше автоматично планини и красоти. Скуката остана още 100 и няколко мили.



Тук бих искал да отворя една скоба и да благодаря на всички, които са отделили малко от ценното си време и следват моите аматьорски опити да сглобя нещо като пъте-фото-пис. А също така и да се извиня, че описвайки следващите няколко дни ще използвам не веднъж фразата „Това трябва да се види”.
Думи като „Невероятно”, „Уникално”, „Невиждано”, не могат да изразят дори и 1% от величието на природата, която ни заобикаляше.
Това което не мога да опиша с думи, ще опитам да компенсирам със повече снимки, ако стана досаден, не е нарочно, то просто трябва да се види

Скалистите планини се показаха обвити в дъждовни облаци, няма значение, най-накрая скуката свърши.





Къмпинга в който трябваше да нощуваме се намираше в Cheyenne Mountain State Park,бяхме го резервирали още преди 5 месеца.

Причината да резервираме къмпинг за една нощувка, 5 месеца напред беше, че това е единствения къмпинг в непосредствена близост до пътя и не се налагаше да се отклоняваме излишно. Ако трябваше да разчитаме на късмет и се окажеше, че места няма, най-близкия резервен вариант беше на 20 мили и то не в нашата посока.

Платихме по 7$ за да влезем в парка.



Започнахме ентусиазирано да опъваме катуна. Скучната част от пътуването беше останала зад нас.

Ако има конкурс за образцов къмпинг Cheyenne Mountain Campground ще го спечели безапелационно. Местата за палатки бяха подредени под конец, със два различни цвята настилка-един за палатката, а другият за масата и огнището. Баните и тоалетните също бяха в безупречен вид. Това беше най-скъпата ни нощувка за цялото пътуване. За сравнение ще споделя, че само за тази нощ платихме колкото за целия ни престой от 4 дни в Моаб.

[Mitko69]

От: МОТО ТЕРАПИЯ 2014

Ден 3 ти, Colorado.
За поредна сутрин започнахме събирането на багажа.
Колкото и да е романтично, къмпингуването в нашия случай беше леко в тежест. Опъване и събиране на палатки, надуване на дюшеци, разопаковане и после подреждане отново на всичко и то във оригиналния ред, за да се знае кое къде е, и всичкото това само за една нощ...
От друга страна, спането на палатка не само помага на бюджета, но и придава завършен вид на приключението.
Докато си събирах багажа, изведнъж се замислих колко е удобно планирането на такива пътувания в днешно време.
Отваряш Гугъл-тонове информация за където си поискаш, вкарваш адреса в ГПС-а и той те води. Вдигаш телефона и резервираш хотел, или търсиш помощ, или просто звъниш в къщи да кажеш, че си ОК. Натискаш копчето на Спот-а и сума ти хора разбират къде си. Екипировката-кеф ти в магазина, кеф ти в нета. Четеш ревюта, питаш във форуми, купуваш, връщаш... Абе много сме разглезени.
Как ли се е пътувало преди 15и повече години? Една хартиена карта и много ентусиазъм. Би ми било доста интересно да прочета някой пътепис за пътуване от преди .com революцията.
Днес ни предстояха около 300 мили през планинските пътища на Rocky Mountains. Крайната цел беше едно малко градче в южната част на планината-Durango.
В момента в който бяхме готови за тръгване ми мина през ума, че не се опитах да намеря никаква информация точно за днешния маршрут по време на подготовката. Още по-добре, малко изненади, приятни разбира се щяха да са добре дошли.
Навлезнахме в планината и веднага бяхме пленени от природата…



За обяд спряхме в някакво забравено от бога село, всичко се движеше на забавен кадър, за сметка на това бъргъра и супата от фъстъци бяха на ниво.


Продължихме без да бързаме, точно за това бяхме тук.



Някъде към 4 бяхме в Junction Creek Campground. Доста примитивен, високо в планината и напълно достатъчен за едно преспиване къмпинг.



Опънахме палатките и се отправихме към местния басейн. Там ни взеха пари като, че ли ни пускаха да се къпеме при Папата, ама карай.



След като си честитихме банята се отправихме отново на пазар, и пак скара,бира и раздувки.



Тази нощ беше студено, за първи път използвах подплатата на спалния чувал.
Мечки все още нямаше.

[Mitko69]

От: МОТО ТЕРАПИЯ 2014

Ден 4 ти, Million Dollar Highway.



Оставаха още само 200 мили до крайната цел, но първо ни предстоеше да преминем през може би най-обичания и препоръчван път в Колорадо-US550 и Million Dollar Highway.

Без значение какво точно се има в предвид под живописно каране, Million Dollar Highway го има в изобилие. Заобиколен с неповторима природа , исторически, интересни и привлекателни малки градове , Million Dollar Highway е повече от достоен за името си.
Въпреки, че MDH е отсечка от 25 мили, част от магистрала US- 550 смятам, че този псевдоним е подходящ за цялото разстояние от 110 мили между Ouray и Durango.
Пътя се вие като змия в сърцето на Скалистите Планини, заобиколен с неповторима природа и гледки които не се забравят.
Карах и си мислех какво ли е да живееш тук, без значениедали отиваш на работа или на излет, да бъдеш част от тази красота.
За малко се върнах в организирания хаос по Чикагските пътища и скучните полета, осеяни тук-там с някой хълм образувал се от консервирането на отпадъци, но бързо пропъдих тези неприятни мисли и се върнах в реалността.
А тя си заслужаваше.

[Mitko69]

От: МОТО ТЕРАПИЯ 2014

Произхода на името на " Million Dollar Highway" е забулено в мит. Някои казват, че е бил използван за първи път след като пътник се оплаква от световъртеж от стръмния и криволичещ път и заявява, че няма да мине по този път отново дори и да му предложат един милион долара.
Друга версия е, че една миля от строежа е струвала $1000 000. Това малко ме съмнява, тъй като когато е строен пътя работната ръка и материалите са оценявани с друг аршин.
Любимото обяснение което за мен е и доста вероятно е,че по времето на строителството са изхвърлени стотици – хиляди тона руда богата на сребро и злато.



Million Dollar Highway в миналото.



И днес.



Спряхме за бърз обяд в Ouray и продължихме напред, днес трябваше да достигнем крайната точка на пътуването.
Постепенно природата се промени, Скалистите Планини отстъпиха място на високопланинската пустиня. Зеленината на около започна да се променя в червена скала, така характерна за Юта и Аризона.

[Стефан Слабов]

От: МОТО ТЕРАПИЯ 2014

.... добро утро - Благодаря за приятното събуждане!
Страхотни снимки и приятно поднесен пътепис ...... ще следя с интерес.

ПП Слагай по един интервал между снимките.

[Венци- малкия]

От: МОТО ТЕРАПИЯ 2014

Ех.. Скалистите Планини ...

[s_s1]

От: МОТО ТЕРАПИЯ 2014

Много красиво. Благодаря за споделеното.

[suzuki team]

От: МОТО ТЕРАПИЯ 2014

Ех,ако знаеш кплко бъдещи заеми ми спестяваш с тези пътеписи!! Благодаря,продължавай в същия дух!

[Mitko69]

От: МОТО ТЕРАПИЯ 2014

Най-накрая, след 4 дни и близо 1600 мили навлязохме в Моаб.





Къмпинга който бяхме избрали за наш дом се казваше Devils Garden Campground.
По време на подготовката на пътуването се колебаехме между няколко къмпинга за престоя ни в Моаб. Както се вижда на картата изборът беше голям.




За Devils Garden бяме напълно наясно, че сянка почти няма, има някакви много неприятни мини пясъчни бури и няма течаща вода, но въпреки всичко избрахме точно този къмпинг.
Причината-намира се в сърцето на Парк Арките, на 18 мили от Моаб. По съвет от нета, направихме резервации 6 месеца по-рано.
На входа на парка имаше информационен център където си платихме за 7 дни престой и взехме малко брошури с ценна информация.










Arches National Park е известен с червени арки от пясъчния камък Entrada .
В посетителския център имаше карта, показваща местонахождението на над 1000, вариращи по размер от Landscape Arch от 290 фута (89m) до съвсем малки образования с кухини 3 фута в диаметър, което е минималният размер за да бъдат официално класифицирани като арки.
За милиони години вятъра, пясъкът и водата са изваяли и много други уникални скални образувания, разпръснати в над 73 000 невероятни акра площ. За да се види целият парк са необходими няколко дни, които ние нямахме.
Термометъра закова на 110 градуса, суха, убийствена жега.





Първото ми ходене на къмпинг в живота беше преди около 38 години, семейна почивка на къмпинг Градина. От тогава до днес съм обиколил доста къмпинги. Едни по-обикновенни, други малко по-специални, но като цяло места където съм преспал за една- две вечери и съм забравил.
Devils Garden беше нещо различно, много различно. Заобиколен от невероятни скални форми и гледки спиращи дъха към Lasal Mountain, този къмпинг крещеше ADVENTURE.
Всичко наоколо беше уникално и на място, абсолюто най-невероятното кътче на което съм опъвал палатка.















































Вечерта отидохме до града да полеем пристигането в Моаб и там на маса, започнахме да променяме програмата. Първоначално трябваше да сме в Моаб 3 дни, но само за 2 от тях имахме задължителна програма, от друга страна Колорадо ни плени до степен да искаме да прекараме повече време там. В крайна сметка се реши да прекараме един екстра ден в Колорадо за сметка на Моаб.








На влизане в къмпинга ми направи впечатление, че имаше доста хора налягали направо на асфалта, загледани към небето.
Когато обърнах и аз поглед на там, почти подсвирнах, никога не бях виждал толкова звезди… Взех апарата и щтрак, щтрак, ама не става. Явно желанието беше по-голямо от възможностите.

Все пак свалих две снимки от нета. Това което се вижда на снимките е едно към едно с небето тази нощ.







През ноща ни удари и първата пясъчна буря. Палатката се огъваше от вятъра, пясъка влизаше направо през мрежата и ме блъскаше в лицето. На сутринта бялата възглавница беше почервеняла от пясък. Усещане, което се надявах да не се повтори.

[Mitko69]

От: МОТО ТЕРАПИЯ 2014

Ден 5 ти, Arches National Park.



Преди 7 месеца, когато пътуването беше в съвсем работен вариант се обърнах за съвет в един туристически форум, какво трябва да се види в Юта за 3 дни. Получих 10 отговора, 8 от които бяха препоръки изобщо да не тръгваме за толкова кратко време. Че времето не беше достатъчно беше ясно, всъщност целия трип беше 10 дни, но половината от тях бяха по магистралите в царевицата.



Първата половина на деня щяхме да прекараме в Арките.
Повечето от местата които искахме да посетиме бяха отдалечени от пътя и единствения начин да се стигне до там беше на собствен ход, това отнемаше време, но в карайна сметка, нали за това бяхме там.
Предстоеше ни малко каране и доста ходене. Излизането от асфалтираните пътища с МПС е абсолютно забранено, от една страна заради сигурността на стотиците туристи, от друга да се запазят малките пустинни растения.
За целта, използвайки подробна карта се спряхме на няколко точки от които след не много дълг преход трябваше да достигнем до малка част от задължителните за туриста места в парка.



Месеците преди пътуването бях гледал доста снимки и клипове за местата които планирахме да посетим. Това което се откри пред нас през следващите 2 дни обаче ме завари напълно неподготвен. Имах чуството, че се намирам на друга планета. Невероятните скални форми и убийствените цветове не могат да се опишат с думи, това трябва да се види.

[Mitko69]

От: МОТО ТЕРАПИЯ 2014

Към 2 отидохме до Моаб, където хапнахме и се отправихме към Dead Horse Point.
Лунният пейзаж, огромните каньони и Colorado River извиваща се в подкова ни смаяха. Най-долните слоеве са над 280 000 000 години, най-горните само на 170 000 000.
Това беше един от моментите в който човек просто трябва да замълчи и да свали шапка/каска пред природата…

[Стефан Слабов]

От: МОТО ТЕРАПИЯ 2014

УаУ .......... за момент сравних част от пейзажа с "Кападокия - Турция", но няма нищо обшо!
Тук мащабите са огромни ..... спиращи дъха.
Благодаря за споделянето още веднъж!

........ а и звездното небе е страхотно!

[s_s1]

От: МОТО ТЕРАПИЯ 2014

Много красиво!

[Mitko69]

От: МОТО ТЕРАПИЯ 2014

Ден 6 ти, Monument Valley.



Станахме към 7, пихме кафе, казахме си чао с Митака, който реши да се прибира и поехме на Юг, към границата с Аризона.
Когато започнах да събирам пъзела на това пътуване, целта беше една-по един или друг начин да стигнем до Monument Valley.
Поне за мен днес беше черешката на тортата на това приключение.
Разстоянието до там беше около 150 мили по първокласни пътища или около 200 по заобиколни, но доста по-интересни маршрути. Естествено избрахме дългият път.















Първата отбивка беше към Valley of the Gods-живописна долина, в близост до едно от най-популярните скални образувания на южна Юта- Mexican Hat.

Тя е на север от Monument Valley, пресича реката Сан Хуан и има подобни скални образувания, макар и в по-малък мащаб, с високи червени , изолирани плата , хълмове и скали.
Обиколката е около 17 мили-пуст, черен път Тук, преди 200 и няколко години са препускали Навахите с лък и копие в ръка, а днес ние, въоръжени с фотоапарати яздехме мотори по техните земи. Невероятно.






































































След като излязахме отново на асфалта, вместо да тръгнем на ляво, към Monument Valley, ние свихме на дясно към Cedar Mesa и невероятната алея, наречена път, известна с името Moki Dugway, изкачващ се на 1100 фута височина. Намирахме се само на някакви си 2 мили от там и нямаше как да го пропуснем.









Построен през 1958 Moki Dugway е отсечка от 3 мили, част от щатски път 261 с денивилация от 370метра съединяваща долината на Боговете и платото на Cedar Mesa. Първоначално е използван за извозване на уран от близката мина, а по-късно става част от задължителния маршрут на всички туристи в района.
Карането по него е изживяване, което не се забравя. Съставен от пясък , скала и чакъл, тясното парче път без никакви предпазни огради и страхотен наклон е 100% помпа за адреналин.
Този път има всичко, което един моторист иска да опита. Рязка промяна в надморската височина , "S" криви, 270 градусови завои , слепи завои ...уникат.
Гледките които се откриват към Valley of the Gods и Monument Valley в далечината са...абе това трябва да се види.































След като достигнахме платото на Cedar Mesa и документирахме тази част от пътуването продължихме още 5 мили до Muley Point. Там по информация от нета би трябвало тотално да загубихме звук и картина. Движихме се по черен път с червен цвят около 2 мили, когато в един момент пътя се превърна в пясъчна дюна.
Моторите се замятаха насам натам и естествено се стигна до това:





Вдигнахме мотора, за щастие само малко козметични проблеми и взехме единственото разумно решение-да се върнем, а гледката я оставихме за друг път.

Време беше да се концентрираме към главната цел за деня-Monument Valley. Запалихме и тръгнахме обратно. Спуснахме се по Moki Dugway и отново бяхме в долината, на около 20 мили от крайната цел.
Направихме още едно, последно спиране пред Mexixcan Hat. Скално образование което наподобява мексиканско сомбреро.

[Mitko69]

От: МОТО ТЕРАПИЯ 2014

Monument Valley е абсолютно, тотално и без никакво съмнение иконата на американския Запад.
Изолираните червени плата и хълмове, заобиколени от празна пясъчна пустиня са снимани безброй пъти през годините, за филми, реклами, любителски и професионални фото колекции. Поради тази причина, района изглежда доста познат. Любителите на Джон Уейн веднага ще познаят естествените декори присъствали в много от филмите му.
Цветовете наистина са толкова ярки и дълбоки като тези във всички снимки. Долината не е долина в традиционния смисъл на думата, а по-скоро широк плосък, понякога пуст пейзаж, прекъснат от рушащите формации издигащи се на десетки метри във въздуха, последните останки от пясъчни слоеве, които някога са покривали целия регион.
Обиколката на парка е 18 мили, черен, прашен, пясъчен и на места трудно проходим път. За съжаление мотори не се допускаха, а време за организиран тур с раздрънкан пикап, каран от индианец на 1234567 бири нямахме. Нищо, обиколихме парка отвън.
А, да не забравя. Това трябва да се види






















































На връщане се отбихме в градчето Mexican Hat за обяд. Седнахме в нещо като магазин, където се предлагаше и пица. Развалихме мързеливия следобяд на двамата индианци, които работеха там, но в крайна сметка ни нахраниха.
Ядяхме пицата с ръце, не ни дадоха нито чинии, нито прибори, дори и салфетки трябваше да си поискаме. На няколко пъти пред магазина спираха пикапи и жените отиваха до магазина, за да излезнат с един или два кашона бира. Червеният вожд, чакаше в колата на климатик.










След по-малко от 3 часа бяме обратно в къмпинга. Време беше да се погрижиме за веригите.







Докато се мотаехме наоколо до нас спря едно SUV. От него излезе един мъж и заговори Ванката. Оказа се, че пита дали може да си опъне палатката на нашето място. Къмпинга беше пълен и явно са му казали да пита наоколо ако някой има излишно място и е добра душа като нас.
Имахме достатъчно място и го пуснахме, аз бях на повече от 15 метра от него и в първия момент ми заприлича на китаец.
Започна да се стъмва и настана време за салата, точно я почнахме когато до нас спря един мотор, сега пък какво?
От тъмното изкочи един брадясал тип и пита говориме ли испански. Аз говоря-5 думи, казах му-не. Той го обърна на английски, като в последствие се установи, че речниковия му запас е 50-60 думи макс.
Поиска вода и да си опъне палатката. Ставахме дядовата ръкавичка, напоихме го и му казахме да опъва.
Като добри домакини поканихме гостите си на масата, подозирахме, че поне един от тия двамата ще има доста интересна история.
Отзоваха се веднага, запознахме се и на секундата стана ясно, че сме ударили седмицата от тотото.
Човекът с SUV-то-Рики не беше никакъв китец, а чист индианец-Навах. Живее в Аризона, където се препитава като фотографски гид, хобито му естествено беше да снима каньоните. Дошъл да снима арки, но закъснял и решил да преспи и да снима утре на светло. Показа ни невероятни снимки във Фейсбук, но когато му написах името, не го открих, дали сбърка или нарочно ни даде грешно име не знам.
Рики беше карал поне 200 мили, взел си палатка за всеки случай, но не взел храна, за сметка на това носеше един кашон с бира. Индианска му работа.
В интерес на истината беше доста интелигентен и добре образован, леко застъпихме темата за резерватите и хората които се раждат и умират там. Неговата позиция беше, че всеки има право на избор, той беше напуснал племето отдавна и се беше интегрирал в обществото като нормален човек.
Сега малко за другия образ- Омар Морено. От Богота, Колумбия.
На 28 години. До преди 2 години работил като касиер или нещо такова в юридическа кантора, докато един ден решил да спре да се занимава с глупости, метнал се на мотора и си осмислил живота.
Миналата година обиколил Колумбия, Панама, Коста Рика, Никарагуа, Хондурас, Ел Салвадор, Гватемала и Белис. Сега обикаляше Мексико, Сащ и Канада. Беше на път от 4 месеца и му оставаха още 3. ЕВАЛА!!!
Планира да напише книга със заглавие от рода на: Не е важно колко ти е голям мотора, а е важно колко са ти големи мечтите.
Предполагам, че заглавието идваше от факта, че караше мотор Apache 180сс.
Ако някой се интересува от пътуването, повече инфо тук: https://www.facebook.com/omarmoreno1111?ref=ts&fref=ts

Омар ми се обади когато стигнал до Чикаго и искаше да се видим. Казах ОК, къде си в Чикаго, а той в Гери, Индиана, да гледа родната къща на Майкъл Джексън.
Първо никой нормален човек не ходи в Гери, Индиана. От там се минава само по магистралата и дори не спираш за бензин. Един от най-престъпните градове в Америка.
Второ това е на 60 мили от нас, така, че не го видях повече.
Да е жив и здрав и дано сбъдне мечтите си.





Омар е с потника, а Рики със бейзболната шапка.
Нахранихме ги със шопска салата и печено пиле, изпихме бирата на Рики и си легнахме.