Tweet
Някои от вас може би си спомнят за пътуването ни през 2013г., описано в тази http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=162179 тема. През 2014г. маршрута беше малко по-дълъг – Баха Калифорния (Мексико). Та такааа: групата е от четирима амигос, всичките част от Занзибарската група 2013г. Явно след миналогодишната дестинация, конят ни е ухапал по-силно, та да се замъкнем чак в Северна Америка. Разбира се разчитахме на силна логистика от наш приятел и другар по оръжие, който работеше като спиърфиш гид в местната фирма за подводен риболов. Датата е 30.05.2014г. Пътуваме по маршрут София – Мадрид - Мексико Сити - Ла Паз и оттам още 50-тина километра с кола на юг до Ла Вентана.
https://www.google.bg/maps/@24.0660106,-109.9932783,13z
Нещата още от самото начало тръгнаха напреко. Докато чакахме на летището в Мадрид за прикачване, се обадиха от България, че единият от куфарите си стоял на летище София и никой не рачил да го метне на самолета. Обещаха да го доставят с 24-часово закъснение. Преглътнахме го някак си, благодарение на бутилка уиски Glenmorangie, закупена от безмитния и няколко бири.
Карта на полета:
След близо 26 часа тътрузене по летищата и във въздуха, най-накрая около полунощ местно време сме в Ла Паз. Тръпнещи се редим около лентата за багажа и… ядец. Вече липсва всичкият ни чекиран багаж на 100%. Бяхме толкова скапани от пътя, че нямахме ни сили, ни желание за една яка балканска попържня. Явно служителите в Мексико сити и в София са преминали едни и същи курсове за губене на багаж. Успяхме само да попълним оплакванията за липсващия багаж с приблизително посочване на вида на куфарите. Оттам в рент-а кар-а да си получим превоза и с помощта на добитата от любимия ни форум карта на Северна Америка, къде 02.00 часа се добрахме до Ла Вентана. Наетата къща беше отключена според предварителната уговорка и ни очакваше с цялата си прелест. Направихме бърз разбор на ситуацията, като не намерихме ни място, ни сили за притеснение и къде 03.00 часа се опитахме да поспим. Да, ама не. Още преди 7.00 се облещихме подвластни на вътрешния си часовник. Първият посрещач се беше настанил пред стаята
За да не го настъпим, го пуснахме в съседния двор, да припка на воля, но след малко един друг посрещач закуси с него
Първият ни изгрев в Мексико
Който имаше излишни къси гащи в ръчния си багаж, раздаде на тези, които нямаха и така пременени се затътрихме по плажа към нашият човек в Palapas Ventana (фирмата за подводен риболов).
Океана беше притихнал, като за добре дошли.
Там ни очакваха с топло кааве и студена бира
Помотахме се малко, предупредихме, че поради липсата на багаж и екипировка, вероятно ще отложим първото планирано гмуркане с един ден и отидохме да направим едно бързо плажче по без бански (нали сме корабокрушенци все пак
). Починахме малко и след обяд се отправихме към Ла Паз еърпорт, с детинската наивност, че багажа ни вече е долетял от Мексико Сити. Почти. Поразговорихме се надълго и нашироко с отговорника за изгубените багажи. Той се опита да открие някого в Мексико Сити, но да намериш служители на Еър Мексико в събота на работното им място, се оказа невъзможно. За да уплътним времето да последният полет (пристигащ около 23.30 часа), се поразходихме до местният хипермаркет и накупихме къси гащи, чехли и тоалетни принадлежности, след което хапнааме такоси, гуакамоле и други местни специалитети, обилно гарнирани с бира и текила. Малко преди полунощ отново сме на летището и о, чудо! Двата куфара и тубуса с харпуните вече ни чакаха там. Така на ¾ приключи сагата с багажа. Последната ¼ приключи чак след три дни и многократни разправии със служителите.
В тази спретната къщурка прекарахме две незабравими седмици:
Пейзажът около къщата беше досущ като Мексикански
Цвят на кактус
По пътя към Ла Паз
Бензина почти като в България (някакво си левче и жълти стотинки за литър
)
Крайбрежната улица на Ла Паз
И още от града:
Огромни и празни плажове, по които се развявахме само ние, а понякога и още една-две групички плажуващи.
Водата 28-29 градуса, докъм 15-ия метър с лек почти незабележим термоклин надолу.
С храната беше мъка. Салата и прясна риба, ударена няколко часа преди приготвянето й на скара:
...на сашими:
... или на савиче:
... с гадни тортили
... и салата с авокадо, кактус и всичко останало
Разбира се и неизменната рибена чорба
и един по-общ план на тайната вечеря:
И за да не си помисли някой, че рибата ни е идвала даром, малко снимки на процеса по добиване на тази благодат, която беше и основната цел на пътуването ни:
Първо се влиза с лодка, сутрин рано призори
После се гмурка 6 часа нон-стоп
След това се прави така:
Следва продължение....
https://www.google.bg/maps/@24.0660106,-109.9932783,13z
Нещата още от самото начало тръгнаха напреко. Докато чакахме на летището в Мадрид за прикачване, се обадиха от България, че единият от куфарите си стоял на летище София и никой не рачил да го метне на самолета. Обещаха да го доставят с 24-часово закъснение. Преглътнахме го някак си, благодарение на бутилка уиски Glenmorangie, закупена от безмитния и няколко бири.
Карта на полета:
След близо 26 часа тътрузене по летищата и във въздуха, най-накрая около полунощ местно време сме в Ла Паз. Тръпнещи се редим около лентата за багажа и… ядец. Вече липсва всичкият ни чекиран багаж на 100%. Бяхме толкова скапани от пътя, че нямахме ни сили, ни желание за една яка балканска попържня. Явно служителите в Мексико сити и в София са преминали едни и същи курсове за губене на багаж. Успяхме само да попълним оплакванията за липсващия багаж с приблизително посочване на вида на куфарите. Оттам в рент-а кар-а да си получим превоза и с помощта на добитата от любимия ни форум карта на Северна Америка, къде 02.00 часа се добрахме до Ла Вентана. Наетата къща беше отключена според предварителната уговорка и ни очакваше с цялата си прелест. Направихме бърз разбор на ситуацията, като не намерихме ни място, ни сили за притеснение и къде 03.00 часа се опитахме да поспим. Да, ама не. Още преди 7.00 се облещихме подвластни на вътрешния си часовник. Първият посрещач се беше настанил пред стаята
За да не го настъпим, го пуснахме в съседния двор, да припка на воля, но след малко един друг посрещач закуси с него
Първият ни изгрев в Мексико
Който имаше излишни къси гащи в ръчния си багаж, раздаде на тези, които нямаха и така пременени се затътрихме по плажа към нашият човек в Palapas Ventana (фирмата за подводен риболов).
Океана беше притихнал, като за добре дошли.
Там ни очакваха с топло кааве и студена бира
Помотахме се малко, предупредихме, че поради липсата на багаж и екипировка, вероятно ще отложим първото планирано гмуркане с един ден и отидохме да направим едно бързо плажче по без бански (нали сме корабокрушенци все пак
). Починахме малко и след обяд се отправихме към Ла Паз еърпорт, с детинската наивност, че багажа ни вече е долетял от Мексико Сити. Почти. Поразговорихме се надълго и нашироко с отговорника за изгубените багажи. Той се опита да открие някого в Мексико Сити, но да намериш служители на Еър Мексико в събота на работното им място, се оказа невъзможно. За да уплътним времето да последният полет (пристигащ около 23.30 часа), се поразходихме до местният хипермаркет и накупихме къси гащи, чехли и тоалетни принадлежности, след което хапнааме такоси, гуакамоле и други местни специалитети, обилно гарнирани с бира и текила. Малко преди полунощ отново сме на летището и о, чудо! Двата куфара и тубуса с харпуните вече ни чакаха там. Така на ¾ приключи сагата с багажа. Последната ¼ приключи чак след три дни и многократни разправии със служителите.В тази спретната къщурка прекарахме две незабравими седмици:
Пейзажът около къщата беше досущ като Мексикански
Цвят на кактус
По пътя към Ла Паз
Бензина почти като в България (някакво си левче и жълти стотинки за литър
)Крайбрежната улица на Ла Паз
И още от града:
Огромни и празни плажове, по които се развявахме само ние, а понякога и още една-две групички плажуващи.
Водата 28-29 градуса, докъм 15-ия метър с лек почти незабележим термоклин надолу.
С храната беше мъка. Салата и прясна риба, ударена няколко часа преди приготвянето й на скара:
...на сашими:
... или на савиче:
... с гадни тортили
... и салата с авокадо, кактус и всичко останало
Разбира се и неизменната рибена чорба
и един по-общ план на тайната вечеря:
И за да не си помисли някой, че рибата ни е идвала даром, малко снимки на процеса по добиване на тази благодат, която беше и основната цел на пътуването ни:
Първо се влиза с лодка, сутрин рано призори
После се гмурка 6 часа нон-стоп
След това се прави така:
Следва продължение....
Въх!
. От България се запасихме и с всякакви подправки, така че бяхме подготвени. А какво и трябва на рибата - марината от лайм, зехтин и малко лук. За сашимито - соев сос, зехтин, уасаби, чесън. 
. Честно казано, бях забравил, че се подвизавате в този район. Виноват 
Коментар