До Кения и назад...

[Марто (Мартин Христов)]

От: До Кения и назад...

И така на следващия ден трябваше да станем в 4:00 сутринта... В 4:30 в ресторанта ни очакваше целият персонал, приготвил цялата закуска за деня в количества за двама души, а двама усмихнати сервитьора усмихнато очакваха и най-малкият ни жест, на дискретно разстояние. Признавам - малко ми беше напрегнато - спазарих сафарито на "черния пазар" за една трета от цената обявена на рецепцията в хотела. Ако и да имах договор в джоба, ако и да бях проверил човека до колкото мога, приказките на персонала (най-вече на момчета от охраната), да не се изненадам, ако никой не дойде да ни вземе, ме изнервяха (дори и съпругата ми, вътре в себе си искаше това да се случи, за да ми покаже, че не се прави така - в смисъл, че съм глупак...). Разчитах единствено, че образа на "отричащия военен" (или наемник...) който умишлено градях още от първия ден, ще свърши работа, защото ние бяхме едни от малкото туристи в целия курорт в момента,и единствените разходили се в копторите на бедната част на града - бяхме нещо като "новина" и благодарение на персонала в хотела ни и приятелското ни отношение към всички. Както и да е - слязох в ресторанта с максимално "зъл" вид, като и жена ми не бе за подценяване, въпреки преобладаващото розово и електрическо оранжево по нея. Видимо - по одобрителните реакции на двамата униформени полицаи с автомати и пълно бойно снаряжение (оказа се, че във всеки хотел в който има чужденци и освен хотелската охрана, всяка вечер има по двама въоръжени до зъби полицаи с радиовръзка с управлението и колегите си в другите хотели), явно изглеждахме на хора, които знаят какво правят. Абе - бяхме се натокали, като за National Geograpfic:





Следва продължение...

[Veni1]

От: До Кения и назад...

Марто, защо не качиш снимките някъде, и да даваш линковете към тях само?
Или направо целия репортаж, и един прост линк натам?

То работата в тоя вид - никаква не е..
_______________________________________
"Ледът се пука, господа съдебни заседатели"

[Марто (Мартин Христов)]

От: До Кения и назад...

Марто, защо не качиш снимките някъде, и да даваш линковете към тях само?
Или направо целия репортаж, и един прост линк натам?

То работата в тоя вид - никаква не е..
_______________________________________
"Ледът се пука, господа съдебни заседатели"

И последните две снимки ли не се виждат..?!! При мен излизат ОК.

[Еделвайс]

От: До Кения и назад...

Последните две снимки ги виждам, явно се е оправило засега...

[ikristiqn]

От: До Кения и назад...

Аз ги виждам!
Поздравления!
Страхотно е било. Накрая да напишеш, ако не е тайна какво ти костваше и с коя агенция пътува.

[davc]

От: До Кения и назад...

И последните две снимки ли не се виждат..?!!

Снимките се виждат, само физиономията ти я няма

[Марто (Мартин Христов)]

От: До Кения и назад...

И така закусихме обилно, проверихме лекия си багаж (основно репеленти, стерилни превързочни материали, дезинфектанти, някои медикаменти и вода) и седнахме във фоайето на хотела да допием кафето си в очакване на отговора на въпроса "Имаме ли сделка или ни прекараха с 200$...?!". В интерес на истината - предната вечер шефа на малката агенция се обади да потвърди всичко, но някак си - не ми беше ОК до последно. Точно в 5:15 пред хотела спря панорамно бусче 4х4 от вездесъщата марка в Африка - Тойота. Возилото, макар и не първа младост изглеждаше добре поддържано и от него не се чуваха странни звуци издаващи проблем. Напротив - в последствие се оказа, че е в отлична кондиция и ме изненада с ниския разход и приличен вървеж. Шефчето ни запозна със нашият шофьор - Али на вид свестен и солиден мъж и след това ни разигра типичната за този край на света сценка, разказа ни сълзлива история за семейство немци, които трябвало да пътуват с нас, но отпаднали заради стомашни проблеми, и как сега цената малко се била вдигнала, защото бил предплатил за немците, а сега щял да изгуби парите и т.н. глупости... Изслушах го учтиво и след това съвсем на кратко му обясних, че повече пари няма да получи и, че там от където идвам се приема като много тежка обида, ако някой се опита да промени вече сключена сделка. Обещах му, че ако останем доволни - ще дам добър бакшиш на шофьора (веднага получих неговата преданост за следващите 24 часа - направо се прочете в очите му...), пък те да си го делят както искат и евентуално да го препоръчам на гости на хотела, и да раздам негови материали. После му дадох останалите $200 и си подадох ръката. Тоя се загледа в издутите джобове на камуфлажните ми панталони и се предаде... Пожела ни приятно пътуване докато го оставяхме пред офиса му и поехме към "Tsavo West National Park". Чакаха ни 5 часа по най-натоварената пътна артерия в Кения - магистралата (всъщност обикновен двулентов път) свързваща Мумбаса със столицата Найроби...



За днес толкоз! Следва...

[Марто (Мартин Христов)]

От: До Кения и назад...

За да почустваш наистина Африка и да я оцениш по достойнство, обезателно трябва да излезеш от цивилизацията... Това което те шокира почти веднага е мащаба и дълбочината на хоризонта (гледката)!!! Независимо сред какъв релеф се намираш, на където и да се обърнеш, имаш чувството, че виждаш на стотици километри. Разстоянията са огромни, хълмовете са огромни, планините са огромни, реките са огромни, повечето от растителните и животински видове - също! Африка е огромна във всеки един смисъл... Рядко населена и с неразвита пътна инфраструктура, със все още запазена и изключително чиста природа (контраста с мизерията и мръсотията в гетата на големият град, и чистотата и приветливостта на дълбоката провинция е огромен, до степен на непонятност...)! Според мен за последното огромен принос има и местното население! Те наистина гледат на природата си като на капитал, който завещават на децата си, не само заради дела на туризма в БВП на Кения! То е заложено в начина им на живот - те все още умеят да живеят в хармония с природата и въпреки малкото с което им се налага да преживяват, не спират да се усмихват, да пеят, да танцуват, да правят любов и деца, или казано с две думи - истински да се радват на живота! Това нещо, ние белите отдавна сме го загубили, превръщайки се в жертви на най-страшната и най-масова наркомания на планетата - вещоманията! Може би, поради тази причина и ние не правихме изключение от всички бели попаднали в тази атмосфера (направо си е друга вселена...) и почувствахме напълно спонтанно еуфорично чувство на свобода! Неописуемо е... Все едно те връща на живо в най-ярките и щастливи детски спомени и те обзема онова детското въодушевление, което събужда у теб героите от любими романи и филми! В такъв момент наистина осъзнаваш, че точно в тази секунда осъществяваш една велика детска мечта... Мечта от времена в които "бягахме през оградата" в библиотеките и пред малкия екран с "Един човек, един автомобил, една камера" на великият за мен Симеон Идакиев...

[Марто (Мартин Христов)]

От: До Кения и назад...

Ако обаче, трябва да перифразирам лафа - "Африка не е само цветя и рози!" и тя не те оставя нито за миг да забравиш този факт! Добре е да не го забравяш, защото може и да ти коства живота...

[Марто (Мартин Христов)]

От: До Кения и назад...

Намирахме се в държава, в която ислямисти извършваха бомбени атентати и масови разстрели, вземаха се заложници (белите са предпочитана плячка) и от която само преди седмица САЩ, Канада, Великобритания, Холандия и още няколко държави, бяха изтеглили туристите си със чартъри и под охраната на кенийската армия, заради пряка заплаха от терористични атаки. Бронираната машина само ни напомни колко сериозен е проблема в същност... Иначе на всеки 10-15 километра има полицейски КПП-та с опънати шипове на асфалта (не като нашите мъници, а с по една педя подострени железа). На всяко КПП има по 5-6 полицая и една патрулка. Всички са въоръжени с автомати (пълен тюрлюгювеч от системи, марки и калибри - все едно, е нарочно) и спират, и проверяват наред. Нас само ни огледаха и ни пуснаха... Обяснението - туристите не се закачат! Ако и в Кения да има многомилионни последователи на всички религии и местни вярвания, то божеството което обединява всички е Негово Светейшество Туристът.... Не снимах КПП-тата, защото бях предупреден от водача ни, да не го правя, щом вдигнах апарата с намерението да снимам първото КПП на излизане от Момбаса. Основният риск бил да дадем повод на полицаите да ни искат подкуп, а той за белите туристи започвал от 150 евро, иначе можело да се стигне и до арест (според мен малко пресоли манджата, но нямах избор - трябваше да го слушам..).

[lubashki777]

От: До Кения и назад...

Искрено се надявам финала да е скоро.Тази сутрин изчетох на куп всички постове , които умишлено чаках да се понатрупат и си изпих кафето с невероятен старт на деня.
Благодаря!

[Марто (Мартин Христов)]

От: До Кения и назад...

Тези дни, че болести, работа и т.н., а тази история изисква време и най-вече определено състояние на духа...

[Alexr]

От: До Кения и назад...

Марто, хората на тези КПП-та наистина вършат работа там и наистина съществува опасност за тях. Затова са толкова чувствителни на тема снимане. Имат си достатъчно проблеми, за да ги изнервят допълнително снимащи туристи. Правилно сте се съобразили с инструкцията на водача.

Разказа ми харесва много! Искрено съжалявам, че не се виждат снимките от няколко поста. Чакам продължението.