Ние сме Марто и Креми. Радва ме се че можем да споделим това приключение с вас. Тя разказва:
1-ви ден-200 км
Тръгване от София към Видин. Още с излизането си от София започнахме да се подготвяме за безкрайните въртележки и виещи се планински пътища. Преминахме и първия си планински проход – Петрохан. Съвсем нетипично по Петрохански го минахме този проход- без непрогледна мъгла и вятър и дъжд и лед и мъгла, винаги до тогава така сме пътували през него. На спускане от Стара планина решихме да минем да Клисурски манастир, да хапнем и да се заредим с малиново вино. Задачата е изпълнена и продължаваме напред. Неусетно стигнахме до Дунава, минавайки по затънтени междуселски пътища, които бяха забравени от Бог, именно заради което беше спокойно. С влизането ни във Видин ми стана много приятно, поради това, че не бе претрупан с нищо. На основната улица имаше едно в излишък- широта и това ми бе достатъчно. Явно в София ми бе станало тясно. Марти имаше малко неприятен спомен от този град, защото при предишното му посещение със стария мотор му се е налагало да бута мотора из целия град и да търси акумулатор. Старият си бил изпял песента и моторът не винаги палел и пеел. Настанихме се в квартирата, която беше в самия център и имаше двор за мотора. Веднага сложихме „цивилните“ дрехи и тръгнахме на разходка.
приготвяме се за излизане в градинката ни в квартирата
Да видим реката и разбира се на Баба Вида кулите. Стигнахме да крепоста, но я затвориха под носа ни. Марти беше влизал вътре, а аз не.
крепоста баба Вида
широтата на водата
Докато се тюхкахме пред входа на крепоста забелязахме наблизо спрял моторист с много лачен мотор- Honda Shadow.
1-ва среща с мотора на колегата Дани
Оказа се, че не само е българин, (бяхме убедени в обратното), но е и тръгнал по същия път към Румъния през Карпатите, за които тогава не знаехме много. Освен всичко друго бе от Стара Загора, а аз съм от Ямбол. Някак ненадейно се надушихме взаимно с този човек, който се оказа че освен всичко друго е бил на мястото, в което отивахме няколко пъти и бе врял и кипял по тези места. Близо до крепоста баба Вида, където се засякахме с моториста, се натъкнахме и на една прекрасна сграда, която за съжаление бе потънала в собствените си руини, но не до толкова, че да не я разгледаме от вътрешноста й. Оказа се старата синагога на града, запусната с времето от видинчани. Тъжна история има. За това пък предлага невероятен декор за снимки в двора си, защото е сериозно обрасла с растителност навсякъде. Надиплени като драперия стъкла и парапети, арки, колони, извисяващи се докато ти стига погледа и орнаменти, с вити стълбища.
изоставената Синагога от вън
влизаме в нея и 1-ви впечатления от Синагогата
прекрасните дантелени прозорци
и малко по-широк поглед в/у двора й
част от двора на Синагогата с мен
аз, потопена в двора й
Вечерта се видяхме с колегата, разгърнахме картата и решихме да караме заедно, ако темпото и стила на каране ни допада един на друг. Така и беше до самия край. Оказа се невероятно удоволствие да караш в компанията на опитен и разумен моторджия.
маршрутът, който изминахме през 1-вия ден от пътуването
1-ви ден-200 км
Тръгване от София към Видин. Още с излизането си от София започнахме да се подготвяме за безкрайните въртележки и виещи се планински пътища. Преминахме и първия си планински проход – Петрохан. Съвсем нетипично по Петрохански го минахме този проход- без непрогледна мъгла и вятър и дъжд и лед и мъгла, винаги до тогава така сме пътували през него. На спускане от Стара планина решихме да минем да Клисурски манастир, да хапнем и да се заредим с малиново вино. Задачата е изпълнена и продължаваме напред. Неусетно стигнахме до Дунава, минавайки по затънтени междуселски пътища, които бяха забравени от Бог, именно заради което беше спокойно. С влизането ни във Видин ми стана много приятно, поради това, че не бе претрупан с нищо. На основната улица имаше едно в излишък- широта и това ми бе достатъчно. Явно в София ми бе станало тясно. Марти имаше малко неприятен спомен от този град, защото при предишното му посещение със стария мотор му се е налагало да бута мотора из целия град и да търси акумулатор. Старият си бил изпял песента и моторът не винаги палел и пеел. Настанихме се в квартирата, която беше в самия център и имаше двор за мотора. Веднага сложихме „цивилните“ дрехи и тръгнахме на разходка.
приготвяме се за излизане в градинката ни в квартирата
Да видим реката и разбира се на Баба Вида кулите. Стигнахме да крепоста, но я затвориха под носа ни. Марти беше влизал вътре, а аз не.
крепоста баба Вида
широтата на водата
Докато се тюхкахме пред входа на крепоста забелязахме наблизо спрял моторист с много лачен мотор- Honda Shadow.
1-ва среща с мотора на колегата Дани
Оказа се, че не само е българин, (бяхме убедени в обратното), но е и тръгнал по същия път към Румъния през Карпатите, за които тогава не знаехме много. Освен всичко друго бе от Стара Загора, а аз съм от Ямбол. Някак ненадейно се надушихме взаимно с този човек, който се оказа че освен всичко друго е бил на мястото, в което отивахме няколко пъти и бе врял и кипял по тези места. Близо до крепоста баба Вида, където се засякахме с моториста, се натъкнахме и на една прекрасна сграда, която за съжаление бе потънала в собствените си руини, но не до толкова, че да не я разгледаме от вътрешноста й. Оказа се старата синагога на града, запусната с времето от видинчани. Тъжна история има. За това пък предлага невероятен декор за снимки в двора си, защото е сериозно обрасла с растителност навсякъде. Надиплени като драперия стъкла и парапети, арки, колони, извисяващи се докато ти стига погледа и орнаменти, с вити стълбища.
изоставената Синагога от вън
влизаме в нея и 1-ви впечатления от Синагогата
прекрасните дантелени прозорци
и малко по-широк поглед в/у двора й
част от двора на Синагогата с мен
аз, потопена в двора й
Вечерта се видяхме с колегата, разгърнахме картата и решихме да караме заедно, ако темпото и стила на каране ни допада един на друг. Така и беше до самия край. Оказа се невероятно удоволствие да караш в компанията на опитен и разумен моторджия.
маршрутът, който изминахме през 1-вия ден от пътуването
Коментар