Пътуването ни на мотор из Карпатите от изминалото лято

[p-pleven]

От: Пътуването ни на мотор из Карпатите от изминалото лято

Хубав разказ и снимки!

По кое време на лятото пътувахте, струва ми се, че не видях или съм пропуснал (основно се наслаждавах на снимките)?
Според вас, а и другите с опит с тази дестинация, след като сте преминали през Трансфагараш и Трансалпина - смятате ли, че може да се разчита навариант за преспиване на открито при една такава обиколка?

[dkarshakov]

От: Пътуването ни на мотор из Карпатите от изминалото лято

Първата вечер от въпросното ни пътуване беше на открито. Много други пъти също съм/сме нощували на палатки. Румънците много практикуват свободното къмпингуване, особено през уикендите, когато по Трансфагараш е пълно с хора на палатки. Аз лично не съм имал проблеми.

[mastora]

От: Пътуването ни на мотор из Карпатите от изминалото лято

Браво Марти, ще си взема и аз В-стром заради теб!Ти си много спокоен карач, а Кремена пише хубаво и много чувствено пресъздава усещанията на мототуриста, когато той контролира мотора , а не обратното!

Мерси Докторе. Взимай няма да съжаляваш . Но не важно мотора какъв е, а усещането което ти дава.

Хубав разказ и снимки!

По кое време на лятото пътувахте, струва ми се, че не видях или съм пропуснал (основно се наслаждавах на снимките)?
Според вас, а и другите с опит с тази дестинация, след като сте преминали през Трансфагараш и Трансалпина - смятате ли, че може да се разчита навариант за преспиване на открито при една такава обиколка?

Благодаря!
Пътуването е в началото на август. Спокойно може да се спи на палатки. Въпреки твърдението че има мечки в карпатите, ние не видяхме такива. Нашата идея бе именно такава, за спане на открите, но времето не беше благосклоно към нас. Беше влажно и студено. А и квартиите бяха на прилични цени.

[mastora]

От: Пътуването ни на мотор из Карпатите от изминалото лято

7-ми последен ден от приключението ни в Румъния– 366 км
Първото ни препятствие бе минаването на Дунава. Фериботът, който взехме от единия бряг до другия на Дунава, беше най-малкият който бяхме виждали и ползвали до тогава. Доста неуверено плаваше и смело се клатеше, заедно с всичко на него. Бяхме доста нагъчкани там, точно като сърдели в консервна кутия. На Марти за малко му призля от клатушкането.

салът и кея, от който потеглихме към отсрещния бряг


Марти и аз не се откъснахме от мотора през плаването


ето ме и мен на сала


Беше като огромен сал. След като слязохме от плавателния съд , поехме към Тулча. Карахме в близост до Украинската граница и покрай пътя започнаха да се появяват тресавища и блата. Зърнахме и прословутата украинска степ, за която аз лично бях само слушала дълги истории. На места пейзажа заприлича на джунгла с лиани и водни лилии. Крайната цел ни беше Сулина. Оказа се, че да стигнем до там с мотора трябва да взимаме още фериботи и да караме по прашни и лоши пътища. Другият начин беше да оставим някъде мотора и да вземем лодка. Ние обаче нямаше да сме спокойни да го зарежем заедно с целия багаж, пък и времето напредна.

Вече бяхме изгладнели и наоколо открихме домати при една бабичка, която ги продаваше в двора си, естествено само на румънски и без кантар. Беше доста колоритна, както и доматките й, които с удоволствие хапнахме и там около пътя до един кладенец. Той, между другото се оказа доста честа гледка по тамошните пътища, както и помпите за вода, които сме свикнали да виждаме в доста затънтените села в България и то основно едно време. На мен ми ставаше много мило покрай тях- някаква носталгия към отминалото ми време на щастливо детство изкарано на село. Нямаше как да пием от този кладенец- беше с някаква сложна за нас система за употреба и май с катинар.

Продължихме и стигнахме доста близо до предвидената цел по тесни и доста прашни пътчета и блата наоколо. Сред тях бяха разположени китни селца с типичната им архитектура на леко кичести покриви тук-таме покрити според нас със слама. В последствие се установи, че не е никак слама, а някаква доста сериозна трева подобна на папур, която е само за декорация, а отдолу са си с масивен покрив. Не стигнахме точно до самата делта уви, а до може би около 20-30 км около нея. Според това, което виждахме на картата, пътищата ставаха все по-тесни, а водата около нас все повече и тя се разклоняваше на доста места. Помотахме се по плетеницата от пътечки и водни канали и поехме на юг по черноморието към България.

спряхме за почивка и се порадвахме на птиците


ето и лебедите


Запътихме се към Дуранкулак, който вече бленувахме след сериозните дъждове и прахове, които ни брулиха по пътя. Изключително интересно и вълнуващо пътуване по пътя обратно.

гоним наближаващият залез


малко завръщане към миналото


Снимахме и по пътя през Мангалия и безкрайните поля с жита по пътя към Дуранкулак.

все по-близо до залеза и до България се любувахме на житата


Където и да минавахме, попадахме на всякакви сватби по селцата за последни дни към България. Броих ги, мисля бяха 12 сватби- коя от коя по-колоритни и живописни с коя от коя по-млади младоженци и особено булки. Много им се радвах на всички- бяха толкова щастливи, струеше щастие от тях! Всичките, с неописуемо широки усмивки по лицата. Капакът на посрещането бе сватба и в нашия къмпинг. Бяха направили дори арка на пясъка на най-северния ни плаж, на 2 метра от водата.

Там, в бивака ни чакаха с маса едва ли не на брега на морето, където бяха нашите приятели. Всъщност, те ни изчакаха два дни повече там, защото плановете ни за 4, 5 дневна екскурзия в Румъния се удължиха с 2, 3 дни, демек останахме седмица. Нямаше как да се препуска бясно с около 300 км на ден, както предвиждахме, поради малките пътища с постоянни завои навсякъде, от които си виждахме дори опашката на мотора. Нямаше и магистрали, през които да минаваме. Освен това, нямаше как да се усетим тази извечна мощ на планината ако бързахме. Можехме да си го позволим и го направихме.

В България пристигнахме към залез слънце, което отново ни подейства енергийно.

ето какво ни очакваше у дома


беше като нежна прегръдка на нощта


изминатите километри от този ден


а това са всичките изминати 1640 км -7 дни

[balkanski]

От: Пътуването ни на мотор из Карпатите от изминалото лято

Браво, супер пътепис!
Ще се ходи в Румъния, то се е видяло

[damon]

От: Пътуването ни на мотор из Карпатите от изминалото лято

Делтата си заслужава според мен за 1-2 дни. А на тоя ферибот и ние се возихме преди 2 години и си беше страшен цирк Тука съм писал за другата страна на Дунав - Украйна http://www.offroad-bulgaria.com/show...97#post1692897

[Димо]

От: Пътуването ни на мотор из Карпатите от изминалото лято

Благодаря за разказа и поздравления за избора на книга!

ПС Досега се чудих откъде сте ми познати - миналата година се видяхме с вас на Боровица.

Не, не беше Боровица, а Чамдере.
А преди това, пак така случайно по пътя край Костенец

Много готин, искрен разказ. Благодаря ви.

Въобще не разбрах на къде сте кривнали след къмпинга с дървените къщички по Трансалпина ... Те всъщност са на северния склон и прохода свършва 30-40км след тях. Вие сте се върнали ( на юг) или има някакъв пряк път към Трансфагарашан?

[mastora]

От: Пътуването ни на мотор из Карпатите от изминалото лято

Вие сте се върнали ( на юг) или има някакъв пряк път към Трансфагарашан?

След дървените къщички, продължихме не на север, а на изток. Точно където са бунгалата има кръстопът, там се продължава на право. Този път върви успоредно на планината, (билото) в посока Транфагараш и излиза на пътя Е81, който е път между Траналпина и Трансфагараш. По него продължихме на север и след това стигнахме до северния склон на Трансфагараш.

[Димо]

От: Пътуването ни на мотор из Карпатите от изминалото лято

След дървените къщички, продължихме не на север, а на изток. Точно където са бунгалата има кръстопът, там се продължава на право

Да, сетих се ...
Ние завихме на ляво А точно преди бунгалата си поиграхме в реката. Има слизане до нея ...
Много хубаво ви се е получило

[s_s1]

От: Пътуването ни на мотор из Карпатите от изминалото лято

Чак сега попаднах на този страхотен пътепис.
Много красиво и увлекателен разказ.

[Iron Horse]

От: Пътуването ни на мотор из Карпатите от изминалото лято

Много хубав пътепис! Благодаря!

[StefanAS]

От: Пътуването ни на мотор из Карпатите от изминалото лято

Много хубаво и увлекателно пишеш! Накара ме да се замисля за нова обиколка из Карпатите.