Проби, грешки, снимки...

[lubashki777]

От: Проби, грешки, снимки...

Последните снимки с кое фото са правени...?

[a100]

От: Проби, грешки, снимки...

Всичкото е със Sony Rx100 m2

[Enduro Club Kornitsa]

От: Проби, грешки, снимки...

Доспат

[a100]

От: Проби, грешки, снимки...

[lubashki777]

От: Проби, грешки, снимки...

Малей...девойките как можа да ги качиш горе на сламата по къси ръкави...не те ли хукаха после, заради неистов сърбеж...

[a100]

От: Проби, грешки, снимки...

Не съм виновен, те сами

[a100]

От: Проби, грешки, снимки...

Неделя. Шест сутринта. Алармата бръмчи продължително. Отварям едно око и посягам към телефона. Не е алармата... Простатата е. Тя не обича пропуснати повиквания. Подчинявам се на природата и ставам. Излизам от банята и започва обичайното мислене - да или не?! Снощи преди лягане ми се заби натрапчивата идея да снимам изгрев между Равда и Несебър. Има един потънал ръждив кораб и от няколко месеца му се точа... Поглеждам синоптика на телефона - облачност 20%, температура -3 градуса По дяволите, вчера го даде 80% процента облаци и затова отложихме ходенето до Ахтопол (щяхме да снимаме фара с колегите от фото-курса - "сектата"). Да бъде или да не бъде. Прегрешението ми ще бъде санкционирано и наказано жестоко... В сектата всяко самоволно снимане на пейзажи се наказва сурово... Абе аз мъж ли съм...
Започвам да се обличам. От 5 самосиндикални чорапа успявам да сглобя чифт (няма значение, че са черен и сив), обличам една тениска, запътвам се към пуловера, който ме очаква на облегалката на стола и ... греда... Спъвам се в нещо (впослествие се оказва адаптера на захранването на лаптопа), чува се адски трясък зад мен... Останах без палец на левия крак. Започвам да изброявам наум всички роднини по женска линия на лаптопи, кабели, захранващи устройства и прочее... Опитът от военното училище си казва думата. След две минути благословии и подскачане на един крак се обръщам да видя пораженията - каната с водата е разглобена на земята, чашата с водата и тя й прави компания, двата адаптера и кабелациите плуват във вода, а на пода има вода, колкото една водоноска върху паркета... По дяволите, застигна ме проклятието на сектата... Половинката се надига, разбудена от трясъка и започва да ми съчувства - "Айде лягай, не виждаш ли, че това е явен знак". Да, бе... Аз не съм суеверен. Подскачайки, забърсвам водата, събувам мокрия чорап, напосоки обувам някакъв, обличам се експресно, мятам фотографската раница и се изстрелвам навън.
Излизам от входа и покрай мен, със скоростта на сто диви прасета прелита една черна котка. Поглеждам в посоката, от която идва и забелязвам глутница лаещи бездомни псета. В момента в който ме забелязаха, изквичаха и вкупом се изнесоха в обратна посока... Хмм, нещо много знаци се събраха. Сега и ако джипката не запали... Пали, браво на машинката! "Скорпиънс" на макс и газ! "Кафе, кафе, кафе"... Спирам на бензиностанцията за кафе. Пред мен шофьор на бус за хляб плаща... "А фактура може ли???" Аз вече закъснявам, каква фактура бе, синият час вече тече! След пет неупешни опита, касиерката се отказва - "друг път да си знаеш булстата", вземам кафето, минералната вода и поемаме с джипката и "Скорпиънс" към ръждивия кораб. Натискам педала на газта и се опитвам да си представя физиономията на катаджията, който би ме спрял и в отговор на въпроса "Къде си се забързал в 6.45 в неделя", получи отговор - "Бързам, че ще изтърва Слънцето"... Боже... Смея се на глас и припявам на германците. За 15 минути съм на мястото... Успях!
Добро утро!

[Marin Stoyanov]

От: Проби, грешки, снимки...

Добри, кадри! С какво са снимани?

[a100]

От: Проби, грешки, снимки...

Благодаря! К-1 с 24-70. Не ми се сменяше обектива. Другият път ще пробвам 43-ката.

[Marin Stoyanov]

От: Проби, грешки, снимки...

Благодаря! К-1 с 24-70. Не ми се сменяше обектива. Другият път ще пробвам 43-ката.

Обработваш ли ги? Или направо от картата?

[niva-r]

От: Проби, грешки, снимки...

Чудесни снимки! И искренно се посмях на разказа

[a100]

От: Проби, грешки, снимки...

Обработваш ли ги? Или направо от картата?

Колкото да махна петната от матрицата и коригиране баланса на бялото. Нищо сериозно.

niva-r, благодаря!

[lubashki777]

От: Проби, грешки, снимки...

Този път се смях с глас...Е, нЕма такъв филм...
Пак, че си успял навреме, че можеш и само да се разходиш до там...

[a100]

От: Проби, грешки, снимки...

„Среща в 5.15 на Лукойла...“
Вайбърът избръмчава за пореден път... В групата на „сектата“ се уговаряме за снимане на прословутия фар на Ахтопол. Предната събота го отложихме заради прогнозата, но сега няма мърдане.
„Облачността ще е около 90-97%, а няма и вятър“ – опитвам се да се измъкна аз. Все пак, какъв изгрев ще е като няма слънце и морето е тава... Не става, имам да изкупувам грях от миналата неделя, така че няма как... Уточняваме колко колеги трябва да взема „пътьом“ (в един момент се оказахме шестима, карай, сърце да е широко, ще се разместим на бензиностанцията), явката е ясна – в такива случаи, естествено е Лукойла на изхода за Созопол, часът също.
Часът е 4.20, неделя... Хората си ползват почивните дни да си отспят, а аз да стана рано-рано... Дивотия, ама както е казано – като си шантав е за цял живот... Да ставам ли??? Естествено, че ще стана – 5 човека разчитат на мен в 5 сутринта, не мога да ги оставя да мръзнат навън, защото ме мързи да си отворя и другото око. Ставам и се запътвам към банята. Предвидливо съм предотвратил всички препятствия по отсечката – имам чиста писта. Половинката мрънкоти в просъница „Топло е, намали радиатора, изгаси тая лампа, че ми избоде очите (лампата е в коридора) и т.н“... Успокоявам я, целувка за успех, раницата, бойните обувки (подарък от нея за подобни мероприятия) и хуквам...
Отварям входната врата внимателно и поглеждам навън – няма черни котки, няма бездомни псета. Дотук – добре. Събирам колегите (без две колежки, едната детенцето й било болничко „да се оправяте по-бързо“ и другата, прибрала се в един и нещо „отивайте, май няма да стана“) и в уреченото време сме на бензиностанцията. Двете коли сме налице. Хората също. Нещо ми е гладно, май. Ха, носи се аромат на топли банички... Набързо хапвам една и вземам задължителното кафе за из път...
По пътя лафче, приказки, приятно... От Царево към нас се присъединяват още две колежки. В шест и нещо сме на пристанището в Ахтопол. В колонка по един, с включени челници се придвижваме към заветния фар. Камъните са мокри, тук-там се подхлъзвам, но качествените обувки си казват думата – държат ме, само един палец ми подсказва какво е било миналата неделя. Заемаме позиции. Разпъваме стативи (триножници, както казваше един наш „лектор“), монтираме апаратите и се започва – композиции, мерене и прочее. Щракане на поразия. Небето леко започва да изсветлява, очакваме да пробие слънцето...
Вместо слънцето, обаче, мен ме спохожда едно такова усещане... Познато, нали... В долната част на стомаха, едно натрапчиво такова, не търпящо възражение. „Ще отмине“, мисля си аз и се опитвам да се концентрирам върху поредния кадър. Да, ама не. Става все по-настоятелно. Започвам да губя концентрация върху изгрева. Някак избледняват нещата наоколо - фарът срещу мен, слънцето, плахо опитващо се да ни окуражи, чайките... Поглеждам часовника – 7.30, боже имаме поне още час тук... Започвам да мисля какво мога да направя - вариант А - да се скрия някъде зад камъните – току-виж съм цопнал със свалени гащи във водата (почти видях заглавието на челната страница на „Монитор“ в понеделник – „Пишман-фотограф се удави, докато се опитва да се облекчи“), не става. Вариант Б – някакво заведение с тоалетна. Глупости, кой работи в Ахтопол в неделя в 7.30 сутринта... Не стигнах до вариант В.
Опитвам се да избягам от натрапчивата мисъл, като мисля за други неща. Ето рибарите палят лодките и излизат в морето. Една лодка минава покрай фара, щракам я в несвяст, сякаш като щракам по-бързо и времето ще мине по-бързо... Хората ни поглеждат, махат с ръце за поздрав, махвам и аз. „Какво ли правят те в открито море, като имат такъв зор“? „Танасе, вземи се в ръце“! Прелитат ято птички... Отново щракам... Как беше оня виц: „Искам да съм птица, да летя и да сера...“. Неее, не е на добре тая работа. Събирам статива, прибирам техниката и тръгвам към колата, с тайната надежда, че всички ще тръгнат. Събираме се пред колите. Да , ама има двама, които си снимат лодки, камъни, изгрев... Еее, стига с тия лодки, имаме си такива и в Бургас. И фар си имаме, и камъни. Вече съм на ръба на отчаянието. Другият път ще си взема памперс. Най-накрая се събираме всички . „Къде ще пием кафе“? Традицията повелява след изгрев да пием кафе. „Карайте след мен“ казва едната колежка и тръгваме. Излизаме от Ахтопол, минаваме Варвара, всеки изминат километър е мъчение... Колегите говорят нещо, смеят се, а аз не чувам нищо и само се усмихвам... Царево. Спираме на паркинга. „Ей тук, наблизо е“. Дано!!! Опитвам се да вървя спокойно. Всичко в мен е натегнато като струна, една грешна стъпка и ... цял живот срам. Влизаме в кафето, сядаме, сервитьорката идва на момента. „Какво ще обичате“? ТОАЛЕТНАТАААА... Културно изчаквам известно време и небрежно се запътвам към заветното помещение – „аз, не че имам зор, просто така се полага след 2 часа снимане“. Моля се да няма никой в радиус от 100 метра. Тихо и спокойно освобождавам натрупаното напрежение – като ЗИЛ самосвал, пълен с баластра... Точно като Сандра Бълок в аналогичната ситуация. Боже, тове е щастието... Въпросът е как да изляза, идея нямам какви гръмотевици са се чули отвън. Лееко отварям вратата, няма жертви и ранени. Спокойно си допивам кафето и съм готов за тръгване.
Другият път да не забравя да си взема памперс!

[lubashki777]

От: Проби, грешки, снимки...

Баси...то част 2 пак екшън...