Tweet
ПРЪСТЕН ОТ НЕБЕТО
Тази история е написана по мотиви на народна песен от Петричко, появила се по време на Балканската война. Няма много интерпретации. Останала е само песента от тогава - и до днес. Един човек ми я разказа по-иначе:
Мъжете отишли на война - най-жестоката - братската война. Жените трябвало да се грижат за домът, прехраната, децата, добитъкът, нивите. Там живяла млада красива девойка наследила ловът от предците си. Тя нямала друго оръжие освен лък. Сутрин отивала в горите, а вечер се прибирала с улов. Приготвяла вкусна вечеря и се нареждали около масата дечицата на нейния брат и старите й родители. Нейде далече се чувал тътенът на оръдията.
В един ден девойката видяла черен гарван, който носел човешка ръка. Девойката пуснала стрела по птицата. Стрелата стигнала крилото му и той паднал на земята. Когато го приближила, гарванът я попитал: "Защо ме удари…не съм ти сторил нищо, не съм и твоя плячка…аз само нося храна на малките в гнездото така както и ти в къщи?". Но девойката взела човешката ръка и свалила от единият пръст златен пръстен - огледала го и заплакала горчиво. После попитала птицата: "Откъде идваш черен гарване, от къде носиш тази ръка?".Отвърнал гарванът: " От войната идвам мило момиче, само там мога храна да намеря в тази война! А ти защо плачеш?". Девойката го погледнала болно в черните лъскави очи и му отвърнала: "Този пръстен дадох на любимия си и му се врекох да съм негова жена. После той отиде на война…".
Взела гарвана, превързала крилото му, дала му храна и го отнесла до гнездото с малките. А ръката погребала !
Така ми го разказаха - така ви го разказвам!
Анелин
Тази история е написана по мотиви на народна песен от Петричко, появила се по време на Балканската война. Няма много интерпретации. Останала е само песента от тогава - и до днес. Един човек ми я разказа по-иначе:
Мъжете отишли на война - най-жестоката - братската война. Жените трябвало да се грижат за домът, прехраната, децата, добитъкът, нивите. Там живяла млада красива девойка наследила ловът от предците си. Тя нямала друго оръжие освен лък. Сутрин отивала в горите, а вечер се прибирала с улов. Приготвяла вкусна вечеря и се нареждали около масата дечицата на нейния брат и старите й родители. Нейде далече се чувал тътенът на оръдията.
В един ден девойката видяла черен гарван, който носел човешка ръка. Девойката пуснала стрела по птицата. Стрелата стигнала крилото му и той паднал на земята. Когато го приближила, гарванът я попитал: "Защо ме удари…не съм ти сторил нищо, не съм и твоя плячка…аз само нося храна на малките в гнездото така както и ти в къщи?". Но девойката взела човешката ръка и свалила от единият пръст златен пръстен - огледала го и заплакала горчиво. После попитала птицата: "Откъде идваш черен гарване, от къде носиш тази ръка?".Отвърнал гарванът: " От войната идвам мило момиче, само там мога храна да намеря в тази война! А ти защо плачеш?". Девойката го погледнала болно в черните лъскави очи и му отвърнала: "Този пръстен дадох на любимия си и му се врекох да съм негова жена. После той отиде на война…".
Взела гарвана, превързала крилото му, дала му храна и го отнесла до гнездото с малките. А ръката погребала !
Така ми го разказаха - така ви го разказвам!
Анелин
Коментар