ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

[Stas]

От: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

ПЛАЖОВЕТЕ

Един от най-приятните факти на този остров е, че по плажовете никъде не се виждат платени шезлонги, чадъри и всякакви други натрапчиви намеси. Единствено тук там има къщички и бунгала за нощувки, както и ресторантчета за хранене. Естествено, хотелите предоставят на гостите си шезлонги, а от чадъри най-често няма нужда, защото сянката на палмите е напълно достатъчна.



Ресторантите изнасят маси направо на пясъка.



И тъй като тук има сериозен прилив и отлив, на места покрай брега е изграден бетонен праг, за да спира настъплението на морето.



По кое време на годината е най-удачно да се идва тук? Това се определя най-вече от сезоните – дъждовният е от май до октомври, след това следва сух период, а лятото е през месеците март и април. Ясно е, че докато вали не е особено приятно да се почива на море. През лятото пък става адски горещо. Като най-подходящ остава сухият сезон. В момента сме тук в самото му начало и температурата на морската вода е от 30 до 32 градуса. Все още, обаче, можем да уцелим облачни дни, а даже и кратки превалявания.



По плажовете няма много хора, даже в най-силния за острова сезон, но пък винаги можеш да видиш необичайни посетители.



Разхождайки се из острова успях да разгледам и най-известния плаж – Белите пясъци. В известен смисъл наименованието му отговаря на истината – пясъкът е по-бял. Достойнствата му са и в това, че е просторен и широк, а покрай него в сянката на палмовите горички са разположени ресторанти и бунгала.





В северния край се натъквам на най-странния хотел – създаден сякаш по сценарий на филм за пирати.





Оживлението на плажа се засилва точно преди залез. Цветовете стават по-ярки, а жегата отстъпва място на вечерния бриз.



Моментът е подходящ за забавления с най-милите слончета – двете малки съседчета, които всяка сутрин чувам от стаята си. Точно по това време те забавляват срещу скромна сума туристи. Изкарват си прехраната душичките!





Стопаните им хем ги къпят за тяхно удоволствие, хем забавляват туристите.







Разказвайки за плажовете, няма как да пропусна едно от най-големите забавления – вечерята. След залез слънце отливът освобождава поне 100 метра от плажната ивица с което дава свобода за изява на ресторантьорите. Те веднага изнасят маси на пясъка, пускат фенерите и очакват да се появят гладни гости. Това с което ни привличат най-много е прясната риба. Разнообразието понякога затруднява избора, но каквото и да си харесаш го взимат от изнесената на плажа маса с подложка от натрошен лед, мятат ти го на барбекюто в съседство и след около 20 минути имаш най-вкусната прясна морска храна на света! Като добавка ти изпичат картоф във фолио или царевица. За пиене – двете най-търсени бири – Чанг и Синга, както и безалкохолни. Моят избор най-често е кокосов орех.





Като допълнение към вечерята понякога получаваме огнено шоу. Местни факири забавляват гостите направо на пясъка до масите.



Равносметката от хотелите и плажовете на остров Ко Чанг е, че мястото е идеално за почивка и никакъв излишен и натрапчив лукс не ме притеснява. Навсякъде се чувствам удобно и уютно. Цените в ресторантите са толкова прилични, че даже няма смисъл да си правиш предварително сметката – направо поръчваш каквото ти е на сърце!

[Stas]

От: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

УЛИЦИТЕ

Картинката на острова не би била пълна, ако пропусна разходките по улиците. Като цяло няма как да бъде интересно описанието на една релаксираща почивка. Единствено местата, които виждам биха представлявали интерес, а детайлите оформят пълното усещане.

Излизайки на главния път на острова попадам в обикновена селска обстановка. Разликата е, че тропическата растителност създава екзотичен облик. Като се замисля, едва ли има кой знае какво да покажа.





Тротоари липсват и тъй като движението е обратно на нашето се налага да внимавам много за минаващите автомобили, мотори и пикап-таксита. Шосето от снимките е основната пътна артерия на острова и го заобикаля почти целия с изключение на най-южния му край, където кръгът не е затворен. Ширината на улицата е толкова, че ако си ходим спокойно по нея, две коли не могат да се разминат.

Често срещам тези кашпи с лотоси и рибки, за които вече споменах.



По-интересни са сергиите за плодове. Не ме карайте да посочвам точните наименования на всичко – не ги знам. На следващата снимка червеното по средата отпред е драконов плод. Вижда се помело, зелено манго и другите не знам какви са.



На следващата сергия, която срещам има повече плодове. Особено разпространени и вкусни са малките банани. Ананас, мандарина, ябълка, диня – познаваме ги добре.



Ето това, обаче, не съм сигурен дали е рамбутан, а се среща често. Ако някой знае, да помага.



По улиците не можеш да срещнеш кой знае какво, но пък има много живописни къщички, които снимам с удоволствие. Като цяло островът не се отличава с архитектура, а с настроение.





Една от най-разпространените храни е ориза. Правят го във всякакви комбинации, но най-ароматен е този, сервиран в ананас. Здравословната ми храна се допълва от различни видове фрешове, в случая от диня.





Вечер ресторантите се опитват да те съблазнят с оферти. На едно място срещу 10 лв. можеш да ядеш на корем. Даже предлагат да си сготвиш сам на масата.



Вече споменах за заведенията по плажа, така че няма да повтарям, но те са едни от най-хубавите места за вечеря.

Някъде след 22 часа, който търси веселба, я открива в бар Мохито. Понякога има програма, която по тайландска традиция се интерпретира от травестити – пеят, танцуват, флиртуват...





Не всички са така женствени като тези в Банкок. Усещането, че пред теб е проблечен мъж е доста подтискащо за мен лично. Още повече, че тези даже не изглеждаха особено естетично, а отворят ли си устата да говорят, оставаш потресен от тембъра на гласа им.

Улиците на Ко Чанг са горещи през деня и само вечер след залез слънце можеш да изпиташ удоволствие от разходката по тях. Множество сергии с едни и същи стоки, магазинчета за козметика, за храни, дрехи, сувенири – има всичко, което може да привлече погледа на туриста. Основната част от хората през деня, обаче, е на плажа. Така че улиците остават празни чак до вечерната прохлада.

[Stas]

От: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

ТАЙЛАНДСКИ МАСАЖ

Масажите са едно от нещата, които носят голяма слава на Тайланд и не напразно. Често хората свързват масажа с някакви еротики или специални услуги. Държа да отбележа, че такива вероятно има, но аз не ги срещнах. Официално не е разрешено да се предлагат секс услуги с масажите, поне не и на Ко Чанг. За неофициалните неща по цял свят има вратички.

В крайна сметка се намирам на красив тропически тайландски остров и да не пробвам прословутите масажи ще е грехота. За да спестя пропуските на хората, които биха пътували след мен, искам да ги посъветвам да не губят време в колебания, ами направо да изпробват някое от многобройните масажни студия – било то на плажа, в хотела или някъде из улиците. Като не ви хареса, следващия път изпробвате друго и така докато намерите истинското.

Моят първи масаж беше на брега на морето в една кръгла шатра с вид на беседка. Вътре има обикновено по няколко масажистки в очакване на клиенти.





Тайландският масаж обикновено се прави на сухо и е свързан с малко по-болезнени процедури по разтягане и мачкане. Затова предпочитам да си правя масаж с олио, което ми е значително по-приятно.



Имам късмета да се подложа на процедурата привечер. Лягам, а пред мен се вижда невероятен залез. Затварям очи и чувам равномерния шепот на вълните... Досега не съм срещал нещо, което да ме отпуска и релаксира толкова качествено.

Масажистките са винаги много усмихнати и настроението по време на процедурата е страхотно.





Другото място, на което си правих масаж е студиото към хотел „Морски бриз”. За гостите правят отстъпка 10% от указаната на витрината цена. Сами можете да видите от снимката колко вида масаж правят и какви са цените преди отстъпката.



Като уточнявам, че в хотела не е най-евтино, ще поясня, че 250 бата са около 12 лв. Шефката (вляво на кадъра) е тайландка и ни прави всеки път отстъпки. Момичето до мен на снимката е 25-годишна камбоджанка, която работи на острова и се справя най-добре по мое лично мнение.

Самото студио на хотела е много чисто и красиво подредено, така че влизайки вътре, първо сме спокойни за хигиената, а след това и за трудолюбието на масажистките.



Благодарение на Милена имам цяла поредица снимки от процедура по класически тайландски масаж.





По мнение на Милена камбоджанката се справя чудесно с масажа на краката. Забравих да спомена, че нормално един масаж е един час, но има възможност да се поръча и 90 минутен.



Когато един ден изгорях от слънцето, камбоджанката ми направи масаж с алое вера за възстановяване на кожата. Извади една купичка с гел от хладилника и започна да ме маже целия. Усещането е доста противоречиво – леденостуден гел от алое вера върху горещата и зачервена кожа! Тялото ми пое цялата купа и се отпусна.

Препоръчвам на всеки, който пътува до Тайланд да не пропуска нито ден от почивката си без да си направи цялостен масаж. Опитайте всички видове, които ви вдъхват доверие и намерете най-подходящата масажистка.

[Еделвайс]

От: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

С голямо удоволствие чета и гледам продължението на снимките, обясняваш много хубаво сигурно си писател , благодаря пак за прекрасното споделяне и пътепис

[Asteri]

От: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

Отново майсторски разказ, и през джунглата сте прецапали, поздравления за авантюристичния дух, ама не се ли изкуши някой да хрусне поне една пържена буболечка?

Ето това, обаче, не съм сигурен дали е рамбутан, а се среща често. Ако някой знае, да помага.

Рамбутанът е по-космат. Това е "змийски плод", "ракам" в Тайланд, на Бали му викат "салак".

[Stas]

От: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

С голямо удоволствие чета и гледам продължението на снимките, обясняваш много хубаво сигурно си писател , благодаря пак за прекрасното споделяне и пътепис

Много благодаря за топлите думи. Не, не съм писател. По-скоро съм бил математик, но това с писането е близко до математиката. За мен е нещо ново и се занимавам с удоволствие. Съжалявам, че толкова бавно публикувам, но ми отнема доста време, а все пак трябва и да се работи.

Астери, ядохме пържени буболечки. Аз опитах скакалци и змийорка. Онези черните и много разпространени в цял свят, които биха устояли и на ядрена атака не се престраших. Благодаря за уточнението за змийския плод - никъде не намерих информация какво точно представлява, а не е да не съм търсил.

[Stas]

От: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

НА САФАРИ СЪС СЛОНОВЕ

Остров Ко Чанг, както стана дума вече, има планински релеф. Склоновете на хълмовете му са полегати, а най-високият е 744 метра. Множество рекички извират от гъстозелесените склонове на планините и слизайки към морето образуват няколко красиви водопада. Островът прилича на спящ слон и от там идва името му.

Растителността е типична за тропическите гори – различни видове палми, мангрови и каучукови дървета, множество видове цветя и ниска растителност. Има по много от всичко.

Животинският свят се състои от 29 вида бозайници, 74 вида птици и 42 вида земноводни. Около острова има коралови рифове и изклюително богат на видове морски свят.

От 31.12.1982 г. Ко Чанг е национален парк и се ползва с протекцията на държавата.

Във вътрешността има планински селца на местни хора, а някои от тях се занимават с отглеждане на слонове. Един от тези лагери се казва Бан Куан Чанг (Ban Kwan Chang). Хората много добре си знаят интереса. Да, наистина, издръжката на един слон никак не е лесна задача и изисква сериозен ресурс. Как се набавя най-лесно такъв? Ами простичко – имаш 10 слона, организираш сафари с тях и прибираш парите на туристите. За целта са създали стройна организация – различни туристически бюра им намират клиенти. От кампа изпращат такси да вземе туристите от хотела и после да ги върне. Всичко е идеално организирано.

Точно така дойдоха една сутрин да ни вземат и нас.



До селището в планината пътуваме около 30 минути. Пристигаме, настаняват ни да изчакаме предишната група преди нас и ни черпят с минерална вода и плод – ананас. След това ни викат и се отправяме към рампата за качване върху слон.



Местните успяват да се качат някак направо от земята, но за нас специално е направена платформа, от която да ни е по-лесно да седнем в седлото на гърба на слона.

В лагера Бан Куан Чанг разполагат с 10 слона, всичките женски. Явно мъжките не са много кротки и за езда се предпочитат женски. Моята слоница е на 49 години и се казва Шъри.

Качваме се по двама на слон и един след друг се понасяме към гората. От предишен опит си знам, че върху слон друса много. Особено, когато започват да слизат по склон и да пресичат рекички. Тогава направо имаш усещането, че ще изпаднеш, ще се изхлузиш и ще си строшиш главата падайки...





Преминаването през гората ни сблъсква с гигантските размери на някои растителни видове.



Програмата има два варианта. Първият вид е къса едночасова разходка с минаване през плантации за тропически плодове, каучукова плантация, пресичане на реки и най-накрая хранене на слоновете. Вторият е същото, но е два часа и се стига до някаква по-дълбока река в планината, където се къпем на гърба на животните. Ще покажа снимки от втория вариант, защото той най-много си струва.

Слоновете с водачите и туристите стигат до някакъв вир. Там, който иска се съблича по бански, слонът влиза във водата и на групички по 1-2 човека се плува до гърба на милия гигант. Следва веселба!







След купона в джунглата тръгваме по обратния път. Тук вече водачите лека полека слизат от слоновете с нашите фотоапарати и ни снимат. Колко се справят е предмет на друг разговор. Ние пък, вече съвсем смели, се смъкваме от седлото върху врата на слона. Много е приятно на пипане това животно. Една нежна кожа като кадифе...



Табелката с името на лагера е на 50 метра преди него, така че стигайки до нея значи сме се прибрали.



Отлично, но забравяме за последната част от двата варианта на програмата – храненето!



Слончетата ги строяват в една редичка, а на нас ни дават чепки с банани, за да ги гощаваме.



Не знам за вас, но на мен това животно ми стана много любимо. Може би заради контакта с него, докато му седях върху врата, или заради доверието, което изпитвам и което ми позволява да си сложа главата в устата му... С теглото си тези животни могат да ни смачкат когато си поискат, но не биха го направили!



Нито един човек от включилите се в сафарито със слонове не остана разочарован. Честно казано тук наистина можеш много по-добре да усетиш благородството на тези животни. Можеш да почувстваш тяхната доброта и да се влюбиш завинаги.

Накрая се прибираме отново с пикап-таксито до хотела, но този път пълни с впечатления!

[Stas]

От: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

ОБИКОЛКА НА АРХИПЕЛАГА

След разходката със слонове сред биоразнообразието в джунглата на Ко Чанг, в никакъв случай не бива да пропускаме целодневния круиз до някои по-малки островчета от архипелага. Ако на някой са му се сторили красиви плажовете, които показах до момента, нека има малко търпение, за да види едни още по-пленителни местенца.

Сутринта ни събират с обичайните за острова таксита. Тръгваме към най-южната точка на Ко Чанг, където се намира пристанището, но не кое да е, а това, готиното, от което тръгват всички видове транспорт към останалата част на архипелага.

За съжаление не съм снимал всичко наред и съм пропуснал пазара за джунджурии, намиращ се точно преди кейовете за кораби и лодки. Минаваме покрай сергиите с уговорката, че ще пазаруваме после... Кога е това после, никой не знае, но сега бързаме към една моторница за 25 човека, която ни чака специално. Наели сме си я само за нас и в 8:30 би трябвало да полетим по вълните.



Около кея, където е акостирала лодката на Банг Бао – най-известната фирма за круизи тук, стърчат от водата наколни жилища, изглеждащи достатъчно атрактивно, за да бъдат снимани на бърза ръка в движение.





Забелязахте ли, че двете снимки са на една и съща къща?

Изгарящата жега не се усеща толкова тежко, докато се движим с лодката в неизвестна за нас посока. Така, както се разположих удобно, така и за малко да заспя. Добре, че подухва ветрец и двата мощни двигателя вдигат достатъчно шум, че да не се размажа върху седалката и да не могат да ме събудят.



Не след дълго шумът на двигателите затихва и лодката намалява скоростта, защото пред нас се е появил остров. Приближаваме се тихо, все едно едно сме крадци, до един приказен малък безлюден плаж с чисто бял пясък.



Честно, снимка няма как да покаже нищо от това, което се усеща, когато скочиш във водата, за да излезеш на такъв бряг! Едни диви тропически дървета хвърлят плътна сянка върху снежнобелия пясък и контрастират невероятно с изумруденото море и светло синьото весело небе... Небрежно разхвърляни по брега кокосови орехи, сякаш се надпреварват да достигнат до вълната, която ще ги отнесе някъде надалеч...

Кокосовите палми се раждат от децата на предците си. Каква игра на природата! Дървото расте, ражда и от плодовете му тръгва нов живот... Само, без да пита никого и без да търси чужда помощ.



Влизам по-навътре и забелязвам, че някой все пак е оценил красотата на мястото и си е построил бунгала под сянаката на гъстите корони на дърветата. Всичко е пусто...



Намираме се на остров Koh Wai. Оказва се, че не е необитаем, но ние тайничко сме слезли на частен плаж, забранен за външни лица. Някои от нас тръгват по пътека през горичката, а другите се качваме на лодката, за да стигнем до публичния плаж на острова, където никой няма да ни изгони.



В никакъв случай не може да се говори, че мястото е пренаселено. Напротив! Тук господарка е н.в. Природата и всички й се подчиняват безусловно.

Към 12:30 се отправяме към пристана и лодката, за да си получим включения в цената на круиза обяд.



Като казвам обяд не разбирайте пир! Съвсем скромно хапваме ориз със зеленчуци и плодове за десерт. Вода в хладилния контейнер има студена, така че няма да умрем от жажда.

В 13:00 тръгваме от Ko Wai и след някакви 20 минути езда по вълните, стигаме до миниатюрното островче Koh Yai Lek.



Какво правим тук, ще попитате. Една красива скала и толкова! Така е, красива е, но не само. Водите около това място гъмжат от риби, а скалите служат за основа, към която се прикрепват корали. Можем да си представим как изглежда един красив аквариум. Същото нещо си го представете тук, само че сте с маска и шнорхел докато се наслаждавате на гледката под водата.





Последното е изваден морски таралеж, но толкова голям, с толкова големи игли, че ако някой го настъпи под вода, ще види звездите на небето отблизо. Затова момчетата от екипажа на лодката ни предупреждават да не стъпваме по скалите.

Много хубава работа ни върши оризът на тези, които не си го изядоха до край. Хвърляш малко във водата и се събират толкова много риби на едно място, че ако бръкнеш с кеп да ги вадиш, ще се скъса мрежата!



Рибите приличат на изгладнели пирани. Настървено се хвърлят на зрънцата ориз, а тези от нас, които плуват до тях, могат дори да ги пипнат с ръка.

Шнорхелинга ни продължи около 40 минути. Толкова ни трябваше, за да се съгалсим да тръгнем към следващия остров по трасето – Коh Rang. На външен вид много си прилича с Koh Wai. Отново плаж, лежане, плуване...



Малко по-навътре в морето, ако влезеш да плуваш, можеш да се натъкнеш на коралови рифове и поредица от красиви подводни картини.

Над водата художникът никак не е пестил цветовете!



На плажа на Ко Ранг убиваме времето чак до 15:30 часа. Пропускаме последното островче от програмата, където трябваше да се гмуркаме отново – толкова сме изморени, че идеята за втори шнорхелинг не ни се стори достатъчно добра.

Най-добре е лека полека да се прибираме към пристанището на Ко Чанг, за да имаме време да разгледаме и пазара. Набелязал съм си някои неща за снимане, така че ... и аз съм за пазар!

По обратния път, обаче, екипажът на лодката се отклонява малко от курса и спираме близо до скалистия бряг на някакъв по-малък остров. Не сме първи – преди нас някакъв друг кораб се е доближил опасно близо.





Изненадата е, че заглеждайки се различих по скалите цяло стадо маймуни, от тия, по-агресивните. Тези животни са от много крадливо племе! Имам опит с такива от други пътувания.



Тук, на това място, корабите минават и на връщане към пристанището изхвърлят остатъци от храна върху скалите. Маймуните само това чакат. Веднага настава бой за плячката.

Досега все си мислех, че тези животни избягват водата. Е, за тук това не важи. Един самотен мъжкар явно е успял да преплува известно разстояние, за да стигне до една издадена стратегическа скала. Така се намира по-близо до корабите и намазва храна само за себе си, без да я дели с останалите.



Време е да се връщаме. Съвсем близо сме до пристанището и това си личи по фара.



Отново минаваме покрай живописни къщи във водата.





Последната особено, има вид на дворец. Богата и със запомняща се конструкция.

Влизаме в пристанището. Корабите не са много, но са ярки и малко екстравагантни.



Часът е 16:00, а сме казали на такситата, че ще пътуваме обратно в 18:00. Имаме време за храна, пазар и каквото ни реши сърцето.

Моя милост, както вече споменах, си беше набелязал нещо за симане. Надявам се и на вас да ви хареса като край на тази история.



Фарът в най-южната част на остров Ко Чанг стои изправен сякаш не за да предупреждава моряците, а за да ни покани да опитаме вкуса на това, което се крие там някъде зад него – автентичната и ненадмината красота на природата.

Днешният ден ми поднесе много цвят и динамика. Докато в джунглата имахме близки срещи с така милите, но питомни слонове, то във водите между островите се срещнахме очи в очи с живописния естествен и див свят на кораловите рифове, с живота, който кипи и ни изумява с всеобхватността на творчеството си.

[Stas]

От: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

НА ЗАЛЕЗ СЛЪНЦЕ...

Като част от настроението ми по време на престоя на Ко Чанг задължително трябва да спомена залезите. И не толкова залезите като нещо, което си отива, а като природотворчество, което ме изумява. Защото сами ще видите, че не само всяка вечер наблюдавам различни картини, коя от коя по-красива, а даже с разлика от 15-20 минути цветовете се променят нереално.

Съпругата ми ме попита: „Тези снимки как ги оцвети така?”. Трудно ми е да я убедя, че не съм ги нарисувал с Фотошоп. Кадрите, които ще ви покажа са напълно истински, снимани са на планетата Земя, на място, наречено от мен по-рано „райско”. Цветовете са изцяло плод от творчеството на н.в. Природата, а обработката им е съвсем нищожна.

Откривам галерията с кадри от 25 октомври. Снимал съм много, но не искам да бъда досаден и ще ви покажа само това, което си струва.





Островчетата, които се виждат навсякъде, са част от архипелага, а хората, които ще видите в морето, ви гарантирам, че изпитват истинска наслада.

И за да видите, че не съм само аз този лудият, когото наричат Стас-Залеза, ще покажа с позволението на Весела един неин кадър от 24 октомври.



И един изключителен момент, запечатан от Милена, в който романтичното място с люлката е допълнено от нереалното отражение на дървото върху пясъка. Денят е 8 ноември.



Нататък ще се огранича в мои снимки. И без това са достатъчно много. Малко по-късно, след романтичния кадър на Милена с люлката, небето се стъмни и заприлича на злодей, който се опитва да изгони слънцето от земята – нещо като борба между доброто и злото. Контрастът е неестествено силен!



Поради лошото време следващия ден го пропускам, но на 10 ноември отново имам шанса да уловя нещо различно и ново, ярка илюстрация на твърдението ми, че в кратък интервал можете да видите крайно различни цветове на небето. Първата картина е от 17:37 часа, а втората от 17:58.





Следващите две снимки са от 11 ноември и са от едно много специално място. Малко поточе идва от планината на острова и достигайки до брега тръгва за кратко успоредно на него. След това излива сладките си хладни води в соленото и топло море.





Същият залез, но при люлката, която беше снимала Милена. Може би би трябвало някой да се люлее в този момент, нали?



И най-накрая ще покажа още една цветова метаморфоза. Този път разликата между първия кадър и втория е само 10 минути.





Играта на цветове, която ни предлагат слънцето, вятъра, облаците, водата и небето се сливат в едно изображение. На пръв поглед хаотично, но ако се загледаме по-продължително, ще открием баланс и спокойствие – пълната хармония на вселената.



Мисля, че показах достатъчно, а е добре да оставя малко място и за вашите лични впечатления, когато посетите това място. Нали ще го направите?

---

На следващия ден тръгваме за Камбоджа. Там ни очакват приключения от съвсем различно естество, преживявания на места, които нямат аналог никъде по света и история на една цивилизация, която е оставила силен отпечатък в световното културно наследство.

[Stas]

От: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

НА ПЪТ ЗА КАМБОДЖА

Дойде моментът за раздяла с романтиката на Ко Чанг. Не бих писал нищо за този ден, в който ставаме рано, качваме се на минивановете и потегляме от острова през ферибота на север към граничния пункт Тайланд-Камбоджа, ако нямаше нищо любопитно.

От ферибота си открадвам гледка като за последно.



От там нататък се движим поне 4-5 часа докато в един момент шосето се оказва, че свършва в една бяла постройка с позлатени кули.



Пристигаме на границата. Вановете не могат да продължат с нас нататък, така че ще продължим пеш. Покрай нас преминават всевъзможни превозни средства, освен камионите и безбройните товарни мотори. Само не разбрах какъв е този скрап, който се транспортира между двете граници, успоредно с множество бали с багаж и всякакви боклуци. Пълна мизерия!



Казвам пеш в прекия смисъл на думата. Слизаме от вановете и си взимаме куфарите. Който не си е направил снимка отива да се снима. Накрая тръгваме като чергари през границата, влачейки багажа на колелца. Някои от нас се осмеляват и срещу 1 долар на човек си дават куфара да им го носи един местен чак до Камбоджа.

Голямата бяла сграда с позлатените кубета в далечината не изглеждаше толкова красива, колкото е в действителност – една от последните на тайландска територия.



Минаваме покрай нея и продължаваме, влачейки куфари към проверката на паспортите.



След това преминаваме в нулевата гранична зона между Тайланд и Камбоджа. Какво ли е от другата страна? Границата изглежда като мравуняк с хилядите преминаващи хора и товари. Впечатленията са изострени допълнително от жегата и от това, че я пресичаме пеш, но няма как по друг начин. Има известна доза мизерия, която е плашеща за някои хора. Обобщавам – границата с Камбоджа не е никак привлекателно място.

[Layer]

От: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

Снимал съм много, но не искам да бъда досаден.

Надали може да се случи, с такова желание ти гледам снимките.
Благодаря ти.

[Georgi_G]

От: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

Поздравления и благодарности Стас! Пожелавам още много пътувания до желани места

Иде ми да се ритна сам отзад, че отново съм пропуснал поредния изумителен пътепис.
И един въпрос Стас, дали сами си организирахте пътуването или всичко е организирано от агенция?

[bleki1]

От: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

Изчетох всичко и разгледах снимките на един дъх. Надявам се някой ден и аз да имам възможност да посетя тези места

[Stas]

От: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

КАМБОДЖА

Все още сме на границата между Тайланд и Камбоджа. Жега, аромати, народ, мизерия, екзотика... Знае ли човек дали да се смее или да плаче. Като че ли за момента съм по-скоро изнервен от продължителните процедури и голямото обикаляне от сграда в сграда. В действителност самото излизане от Тайланд не е никакъв проблем.

В неутралната територия между двете държави има множество казина. Тъй като в Тайланд те са забранени, тук, на това място, се събират множество хора, за да опитат късмета си.



В същото време трафикът на боклуци продължава с пълна сила.



По-интересно за нас става, когато стигаме до надписа „Кралство Камбоджа”.



Вдясно от подобието на арка или врата има една модерна жълта сграда. Натам сме!



Това е мястото, където ни издават визи при пристигане. Необходими са: снимка, 20 долара, 100 бата, паспорт с валидност 6 месеца и попълнен по образец формуляр. С всичко това се взима камбоджанска виза. След като я получим се отправяме отново пеш към следващото място, на което вече падна истинското чакане. Паспортен контрол!

Преди да влезем в бараката с надпис „Пристигащи”, трябва да си вземем и да си попълним друг формуляр.



Вътре! Ах, вътре... Колко е горещо само! Някакви вентилатори се опитват да раздвижат въздуха, но това не помага особено и дрехите ми залепват за гърба. Около мен е пълно с чужденци – всички пъшкат и охкат. Тези камбоджанци хич не са го измислили това минаване.

На края на опашката ти взимат отпечатъци от пръсти, снимат те и след проверка на паспорта с визата и на попълнения формуляр те пускат да влезеш в страната.

Още с първите крачки на камбоджанска земя те посрещат разни амбулатни търговци и те засипват с какви ли не предложения. На дневен ред, обаче, е въпросът как ще се придвижим до мястото, на което ще спим вечерта. Към Сием Рип е най-удобно да хванем автобус.

Пътуването от границата до града, в чиято околност е разположен световноизвестният храм Ангкор Ват, отнема около 3-4 часа в зависимост от транспорта. В Сием Рип стигаме след залез слънце.

За щастие в хотела ни посрещат като царе. Такова гостоприемство не бях очаквал. От вратата ни канят да опитаме бялото или червеното вино, който каквито иска безалкохолни, плодове, специална торта. Мениджърът най-много ни хвали специалитета – патица със зеленчуци, полята с патешка кръв... Това давало страхотна сила и било много вкусно по неговите думи. Не всички се осмелиха да опитат. Аз пробвах и да, вкусно е, но и доста люто.



Докато ни гощават за добре дошли ни дават ключове за стаите и ни качват багажа. Предполага се, че сме изморени и ни глезят максимално. А стаите наистина са много приятни и вътре има всякакви удобства плюс ежедневно бутилирана вода и плодове.



И понеже времето напредва, уговаряме се, който иска след час да слезе на рецепция и да отидем в центъра на града да вечеряме и да се разходим. Мен лично любопитството да видя новото място в новата държава ме тресе здраво. Проверявам фотоекипировката и съм готов!

От хотела можем да ползваме безплатно най-популярния местен транспорт – това са такситата тук-тук. Ще ги видите по-нататък. В Сием Рип разстоянията не са големи и се стига бързо до центъра. Обикновено на един тук-тук се плаща по 2 долара за курс, но местните могат да поискат и 5. Въпрос на пазарлъци.

Желаещите за вечеря се събираме и се отправяме към ресторант Ангкор Палм в центъра. Там предлагат добра местна кухня на разумни цени, а и се намира на място, на което после можем да се разходим.



Мойта храна е типична камбоджанска супа и морски дарове със зеленчуци. Допълнително винаги дават варен ориз. По подразбиране всичко е люто и затова, който не обича е добре да пита предварително. Другото, което много често слагат е кориандър, който на мен не ми пречи, но голяма част от хората го мразят.



Забравих да спомена – в Камбоджа всички цени навсякъде са в долари. Рядко ще откриете в магазините или ресторантите цени в местна валута, а и да има, то задължително отдолу пише еквивалент в долари. Тъй като местните получават доста ниски доходи според европейските стандарти, то тук и цените са много ниски на всичко. Един щатски долар се равнява на 4000 камбоджански риела. По този начин лесно може да се сметне половин или четвърт долар на колко е равен. Монети няма. Банкнотата с най-малък номинал е 100 риела, което са си 2,5 цента и съответно с нея просто няма какво да си купи човек. Една минерална вода от 500 мл се пазарува по 1 долар на туристическите места, но в магазин за хранителни стоки струва 1000 риела. Ще спомена още, че в страната има хора, които работят и живеят с доходи по 5000-6000 риела на ден. Разбирате колко богат се чувства един европеец тук. В този дух – от време на време ще споменавам разни цени, които най-вероятно ще ви се сторят доста ниски. Поне е ясно защо е така.

След вечеря се пускаме по централните улици на Сием Рип – който накъдето му видят очите. Първите впечатления са страхотни – нищо общо с разочарованието от границата. Мястото има атмосфера, която няма как да опиша.



Минавам покрай сергиите за дрехи на Нощния пазар...



След това по улиците, където срещу 1 долар предлагат 15-минутен масаж на краката ... с риби.



Най-накрая се пускаме по Пъб Стрийт – улицата с нощните барове и клубове.



Вечерта завършва в един от баровете, където предимно чужденци пият коктейли и танцуват на силна музика. Въобще – животът през нощта ври!



Нощуваме в Сием Рип или както го наричат още „Вратата към Ангкор Ват”, което пък е най-голямата забележителност на Камбоджа. На следващия ден ще имам възможност да видя с очите си древната кхмерска столица Ангкор с храмовете, придобили огромна международна слава и привличащи милиони туристи от цял свят в Сием Рип.

[Stas]

От: ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

ДРЕВНИЯТ АНГКОР

Днес ще се посветим изцяло на древния Ангкор. На наше разположение е цялата светла част на денонощието и ще трябва да я оползотворим пълноценно.

Имаме нужда от лицензиран екскурзовод – първо, защото не пускат без такъв на повечето места, и второ, защото някой трябва да ни разкаже за най-важните факти от историята на кхмерите. Така се запознаваме с Ин Кемрин.

Под ръководството на Кемрин минаваме проверка на облеклото още преди да тръгнем от хотела – жените не трябва да са с голи рамене и крака, защото ще влизаме в будистки храмове, а там си има изисквания. Запасяваме се също с вода. Денят е горещ и ще ни е нужна.

Пътуваме петнадесетина минути и стигаме до билетния център. Цената на еднодневен билет е баснословната за Камбоджа сума от 20 щатски долара. Поради това ги печатат на специални принтери и на тях има снимка на титуляра. Така никой не може да използва чужд билет и най-вече – убиват нелегалния вторичен пазар. Кемрин ни предупреждава да държим билета винаги в себе си – ако в някой обект те хванат без него, глобата по правило е 100 долара. Да не говорим, че навсякъде проверяват и не те пускат, ако не го носиш.



Както се вижда на картата, Ангкор не е един храм или един дворец. Това е цял древен град. Основните части на археологическия комплекс, които ще посетим са:
- Ангкор Том, което означава „голяма столица“.
- Храмът Та Пром, където е сниман филма „Лара Крофт: Томб Райдър“.
- Храмът Ангкор Ват – най-големия храмов комплекс в света.
- Хълмът Пном Бакхенг.
Ще видим и още някои интересни места, обикаляйки археологическата зона.


АНГКОР ТОМ

След билетния център минаваме покрай Ангкор Ват, но не спираме – ще го оставим за накрая. Стигаме до изкуствен воден канал, от другата страна на който се виждат някакви руини.



На това място Кемрин използва да ни разкаже малко за това, което предстои да видим.

Като бивша френска колония, Камбоджа е държава, чиято история до голяма степен е стигнала до нас благодарение на французите. Те са открили над 1080 храма, което я прави една от най-богатите на храмове страни.

Мракобесните години на комунистическия режим на Пол Пот са една от най-големите трагедии на този народ, но за това по-късно. Чак през 2000 г. в Камбоджа започва да се формира туристически отрасъл и тръгва туристически поток, който се очаква през 2014 г. да достигне 3 млн. души годишно.

През годините столицата на Камбоджа се сменя многократно. Най-старата е от I – VI в. и се е намирала до днешната граница с Виетнам. Втората столица от VII до VIII в. е родния град на Пол Пот. През IX в. столицата се премества тук, в района на Сием Рип чак до XV в., когато рухва империята на кхмерите и се формира нова държава с център Пном Пен.

Ангкор Том става столица през X век и е такава до преместването й в Пном Пен. Кралете са построили тук общо 90 храма заради силното влияние на религията – днес в Камбоджа 95% от населението са будисти, а останалите 5% са мюсюлмани и християни.

Името Ангкор Том означава „голяма столица“ и това не е пресилено. През XII век населението й е наброявало около 1 млн. души. По същото време в Лондон са живеели около 300 хиляди. През XII век населението на Камбоджа е достигало 20 млн., доста сериозно за онова време.

През 1177 г. мюсюлманско нашествие от Южен Виетнам става причина за големи разрушения и смърт. Четири години по-късно, през 1181 г., крал Джаяварман VII прогонил нашествениците. За да предпазва столицата от бъдещи атаки, той построил изкуственото езеро, което заобикаля града и издигнал защитна осемметрова стена. Заградената територия е квадрат със страна 3 км. За достъп били оставени 5 врати, всяка с различно предназначение:
1. Южната врата се използвала по време на водния фестивал.
2. Източната е за мъртвите – през нея се изнасяли кремираните тела.
3. Северната врата е била за поклонници.
4. Западната врата била за престъпниците – излизайки през нея, повече не им се разрешавало да се връщат.
5. Петата, последна врата отново е на изток и е служела като вход за официални ВИП лица.

В момента се намираме пред Южната врата и влизаме през нея.



Минаваме по мост, декориран със статуи от двете страни – някои от тях са били разрушени или откраднати и в момента се възстановяват. Красивите глави са нови, а старите и безформени – оцелели оригинали.





Възстановяването на града след нашествието на мюсюлманите започва едва след като стената била готова. Първият построен храм се казва Байон и се намира точно в центъра на квадратния град Ангкор Том и също заема площ с форма на квадрат, но с размери 80х80 м. Kрал Джаяварман VII го построил за себе си, а след него повече такива големи храмове не са правени.

Разстоянието от стената и портата до храма е повече от километър.



Върху стените на Байон чрез резба в камъка е изобразена цялата история за живота на хората и битките срещу мюсюлманския нашественик. Още преди да влезем се забелязват кулите вътре и по краищата на храма – общо са 49 на брой. Заедно с тези на петте врати към града стават общо 54, точно колкото са били провинциите на империята.





Ще покажа по-подробно историите, които виждам по стените на храма и великолепните резби в камъка. Още над входа се виждат традиционните за Камбоджа апсара танцьорки в действие.



Следват сцени на битки с участие на бойни слонове.



Другата бойна сцена е от намиращото се наблизо езеро Тонле Сап – сцените са с участие на бойни кораби или лодки.



Будизмът в Камбоджа произлиза и е силно повлиян от индуизма. Затова и повечето храмове като Байон и даже Ангкор Ват са били построени като индуистки и след това са преобразувани в будистки. Тук срещам една картина, издълбана в каменна колона, от която ясно личи как индуистки свещеник се моли с кръстосани крака, които после са модифицирани в характерна за будизма поза.



Влизам навътре и попадам сред множеството каменни кули. Те са много типични за това място и ако някъде срещнете подобни картини – това са изображения от Байон.



Сред тълпите от туристи човек може да открие и нещо по-интересно за снимане. Например облечени като танцьорки апсара девойки и младежи с костюми на демони и маймуни. Традиционните облекла се използват в наши дни предимно за фотографски цели и в театъра. Красиви са.



Другата атракция за нас, европейците, са облечените в оранжево будистки монаси – много от тях посещават тези свещени места. И те като нас обичат да се снимат.



Нека се върна на кулите. Като стана дума, че са характерни, имам предвид, че всяка от тях изобразява човешко лице, но не едно, а цели четири, гледащи в четирите посоки. Кемрин спомена, че четирите лица изобразявали четири човешки емоции.





Официално се счита, че четирите лица изобразяват крал Джаяварман VII и по-точно – четири негови усмивки: очарователна, тъжна, доволна и красива. Може би това са емоциите, за които ни говори екскурзоводът. Каквито и да са усмивките, времето е оставило своя отпечатък върху тях.





Добре, че кулите са достатъчно големи, за да не могат да бъдат разграбени. Въпреки това, явно някои от тях са разрушени, защото в наши дни са оцелели само 37 от 54.



Влязохме от южната страна на Байон, а сега ще излезем от северния му край. Естествено, преминаването на млади монаси с ярки оранжеви одежди няма как да не те предизвика да снимаш. Те пък хич не се стесняват.



Отвън има малък храм със статуя на Буда. До нея възрастни монаси се занимават с бизнес. Срещу долар получаваш благословия и ти връзват цветни гривнички на ръката против уроки.





Жегата си казва думата. В момента, в който един местен отвори сергия за сок от захарна тръстика, веднага му се залепваме. Питам го колко струва и естествено ми отговаря – 1 долар. Веднага се спазарих, че за толкова голям долар няма как да ми даде само една чашка и той кандиса на 2. Така цялата компания пихме по 2 чаши сок от захарна тръстика с лед.



Най-накрая се усетихме, че човекът хубаво ни прави разхлаждаща напитка, но защо загребва лед от кофата?! Каква е водата, която е използвал? Слава богу никой не се оплака от стомах след това.

Излизайки от Байон все още не излизаме от Ангкор Том. Отправяме се към мястото на кралския дворец, отново в рамките на древната столица.

Не се налага да ходим дълго, за да попаднем на красива гледка.



С твърдото убеждение, че точно това е бил кралският дворец, започвам да го снимам от всички страни…



За съжаление греша. Кемрин обясни, че това е храм, който е бил част от двореца, но самият палат вече не съществува – разрушен е и не е възстановен. Даже няма и идея как е изглеждал. Храмът, обаче, изглежда прекрасно.



Малко встрани от храма се намират басейните на кралския двор. Те са точно два – един за мъже и друг за жени. Мъжкият е по-красив и запазен.



Друго знаково място в Ангкор Том е Терасата на слоновете. Можем да я открием в близост до мястото на кралския дворец, където е била построена за краля.



Непосредствено пред терасата има широко поле. Навремето е било нещо като сцена. Кралят се качвал на терасата и от там наблюдавал зрелищни битки със слонове.



Каменни слонове „носят“ терасата на гърбовете си, а някои нейни части се поддържат от митичните същества (получовек, полуптица), наречени Гаруда.





Гаруда поддържали небесното царство или Рая, а в този случай – терасата на краля.





На същата тази тераса владетелят издавал присъди. Когато имал колебания в това дали някой е виновен, той го подлагал на тест. Вкарвали подсъдимия за 12 денонощия в каменни кули като клетки от другата страна на полето.



Клетниците били подложени на големи мъчения и нападения от насекоми и влечуги. Ако все пак някой оцелеел гледали кожата му – ако е гладка и не е нахапана, значи е невинен. Е, такива нямало.

Докато чакаме групата да се събере и да продължим нататък, ни нападат местни амбулатни търговци. Почти като насекоми.



На такива места основното забавление е пазарлъка. Продавачите винаги започват с двойна и тройна цена и много бързо свалят до половината. След това започва трудната част – колко по-малко от 50% ще коства дадена стока.



Най-добра цена можеш да докараш на нещо, което наистина не ти трябва. Те бързо разбират това и свалят, и свалят, и свалят цената, докато в един момент не се замислиш… Абе тази хубава блуза, за някакви си 3 долара, дали все пак не си струва да се купи? Ама за какво ли ми е?!