Tweet
ЦАРСКАТА КОРОНА
Бащата беше висок , сух човек с удължено лице и изпъкнали скули над които студено гледаха воднисти очи. Фабрикант от Тракия с добро име , но и респект днес той беше довел синът си на подборен лов на елен в дивечовата станция. В къщи двамата дълго разглеждаха проспектите и младежа наподобяващ структурата на фабриканта посочи голям елен с невероятен трофей предложен за отстрел тази година от горското управление. Колкото и да беше строг бащата имаше неща на които не можеше да откаже и младият човек получи неочакван дар – отстрел на трофей ! Сумата беше голяма , но фабриканта не се пазари и след време вече разтоварваха багажа в горската хижа. Ловния им водач Лъчко ги посрещна подобаващо и вечерта премина в сладки приказки на нарочно постлана трапеза пред хижата. Лагерен огън ги топлеше от едната страна , а от другата вечерния планински хлад ги галеше измамно. Така че искат или не от време на време отиваха до огъня , нагряваха се и отново се връщаха на масата с печеното и домашното вино . Фабриканта – иначе пестелив на думи, сега се отпусна и момъкът за пръв път видя родителя си в една друга странно осветена от огъня страна – добрият човек получил тежки удари от съдбата именно заради добрината си. По някое време Лъчко започна да им обяснява дневния ред за следващия ден – ранното ставане , закуската , проследяването на дири , правила за безопасност и т.н. Преди полунощ водача даде край и двамата се прибраха. Ставането беше свързано с известна суетня – младият ловец започна внимателно да се стяга и пробва дрехите и снаряжението – нещо не се получаваше и той наново повтаряше всичко. А ловните дрехи бяха хубави , скъпи и новички . Когато най-после се стъкми , той внимателно положи на главата си старо избледняло филцово ловно бомбе с някаква перушина отгоре и стара изтъркана значка. Преметна изящна карабина и излезе в сутрешния сумрак с горда стъпка. Бащата излезе след него , но стара болка в коляното го подсети , че ще е по-добре да си остане в хижата и той се премести в кухничката около печката на чаша горещо сутрешно кафе! Нямаше вестници , нямаше телевизия – нямаше нищо , което да отклони вниманието му от наперения младеж пред вратата. По едно време отиде до него – вгледа се в напрегнатото лице и му каза “ Внимавай много сине...и гледай със сърце и очи!”. В това време Лъчко , подпрян на дървено чаталче вместо стойка , се вглеждаше в синята мъглявина на гората и премисляше наум деня! Трябваше да отстрелят Кръстан – десетгодишен огромен елен с невероятна корона образувана от могъщи рога с 20 разклонения – животно в разцвета си, но от управата решиха , че цената сега си струва и го нарочиха. Жално-милно ама няма как – а пък го знаеше от малко теленце – че веднъж го и спаси от чакали! Е ред му е! Трудно свикваше с раздялата с тукашните животни, стреляха ги разни хора – къде за удоволствие къде за трофей – то да не си мъжкар – плащаш с най-скъпото за красотата си. Помисли си “ Не го познавам това хлапе , ама малко мяза на келеш – баща му паралия, прави каквото си иска и баш той ли да вземе Кръстан !”, но отново въздъхна и подкани младия ловец. Но беше сгрешил в преценката си. Момчето крачеше бодро след него и ако получеше въпрос отоваряше късо и стегнато. Когато спираха за малко Лъчко го оглеждаше с крайчеца на очите си – ловеца беше все така във форма и което будеше учудване, гледаше на гората като омаян – не питаше нищо, но внимателно пипаше мъхът по кората на дъбовете, с интерес се взираше в катерицата, стряскаше се от вика на ранобудната сойка. Някъде напред се чу глух рев, по-отвисоко му отвърна друг. Спряха и се заслушаха – Лъчко накратко тихичко му заразказва за сватбуването на благородните елени по тези места . Турнирите им бяха същинско зрелище, а арената на няколко високопланински ливади. Лъчко обясни всичко за Кръстан – какви са разклоненията, колко би бил оценен трофея, колко ще струва. Ловеца отвърна, че това не го интересува. Продължиха още час през тънка пътечка между високи габри. Лъчко изведнъж спря и посочи напред – във виделината на подлеса напред в тяхната посока имаше няколко неподвижни силуета. Младежа вдигна бинокъла внимателно и видя две кошути обърнали глави към тях, а малко зад тях млад елен с къси рога. Така се гледаха няколко мига, после животните безшумно потънаха в просторно дере. След около час чуха ясно доловимо чаткане и Лъчко продума “Бият се!”. Поведе момчето нагоре, но си знаеше , че няма да намерят Кръстан ! Еленът нямаше равен в балкана и всички мъжкари просто се отдръпваха пред него. Излязоха на ръба на гората на равна полянка и тогава видяха турнира – няколко кошути в другия край безинтересно стояха и наблюдаваха здравата борба между два мъжкаря – човек не би предположил, че тези иначе големи и грациозни животни можеха да се сражават толкова ожесточено и нахъсено. Очите им бяха опулени, ноздрите издаваха страхотно фучене, мускулите им се напъваха до скъсване. Въздухът ехтеше от ударите и тропането , а наоколо хвърчаха паднали листа и пръст . Двете животни не виждаха нищо освен себе си устремени единствено към финала с неизбежната победа. Ловеца трепереше при тази гледка – очите му се разтвориха широко , а лицето издаваше невероятно изумление. Лъчко беше виждал това много есени и дръпна младежа назад : “Не бива да ни видят кошутите тук – иначе и цяла седмица може да обикаляме!” Нагоре ставаше по-стръмно – навлязоха в ниски храсти предшестващо равно било. Водача се надяваше да намери по тези места гиганта , но нито по равното нито из долчинките имаше признак на живот. Докато се усети видя , как ловеца ловко смъкна карабината и се премери в нещо. Лъчко сложи ръка на затвора и се загледа – от края на шубраците излезе кошута, после още една и още една – красиви изящни и съвършенни животни. Промърмори си наум “С това младото трябва да се внимава – стреля много бързо!”. Всъщност това го имаше в предвид още при инструктажа, но сега си даваше сметка, че ловеца беше превъзбуден и независимо от физическата умора бе способен на доста неразумно , първично решение. Каза му :
Двамата постояха известно време така. После Лъчко отиде до мястото където стоеше животното, остави една зелена клонка, а другата донесе обратно. Подаде ръка, но човека отсреща не мърдаше, а погледа му все така беше впит там където изчезна животното. Лъчко взе бомбето, постави клонката на лентата и внимателно с две ръце го постави на главата на ловеца.
.....И в бележката беше написано “Елен “Кръстан” с последващо кръстче, датата, името на ловеца и една голяма платена сума, а след името Лъчко нарисува бомбе с перо и го украси отгоре с царски герб!
Анелин
Бащата беше висок , сух човек с удължено лице и изпъкнали скули над които студено гледаха воднисти очи. Фабрикант от Тракия с добро име , но и респект днес той беше довел синът си на подборен лов на елен в дивечовата станция. В къщи двамата дълго разглеждаха проспектите и младежа наподобяващ структурата на фабриканта посочи голям елен с невероятен трофей предложен за отстрел тази година от горското управление. Колкото и да беше строг бащата имаше неща на които не можеше да откаже и младият човек получи неочакван дар – отстрел на трофей ! Сумата беше голяма , но фабриканта не се пазари и след време вече разтоварваха багажа в горската хижа. Ловния им водач Лъчко ги посрещна подобаващо и вечерта премина в сладки приказки на нарочно постлана трапеза пред хижата. Лагерен огън ги топлеше от едната страна , а от другата вечерния планински хлад ги галеше измамно. Така че искат или не от време на време отиваха до огъня , нагряваха се и отново се връщаха на масата с печеното и домашното вино . Фабриканта – иначе пестелив на думи, сега се отпусна и момъкът за пръв път видя родителя си в една друга странно осветена от огъня страна – добрият човек получил тежки удари от съдбата именно заради добрината си. По някое време Лъчко започна да им обяснява дневния ред за следващия ден – ранното ставане , закуската , проследяването на дири , правила за безопасност и т.н. Преди полунощ водача даде край и двамата се прибраха. Ставането беше свързано с известна суетня – младият ловец започна внимателно да се стяга и пробва дрехите и снаряжението – нещо не се получаваше и той наново повтаряше всичко. А ловните дрехи бяха хубави , скъпи и новички . Когато най-после се стъкми , той внимателно положи на главата си старо избледняло филцово ловно бомбе с някаква перушина отгоре и стара изтъркана значка. Преметна изящна карабина и излезе в сутрешния сумрак с горда стъпка. Бащата излезе след него , но стара болка в коляното го подсети , че ще е по-добре да си остане в хижата и той се премести в кухничката около печката на чаша горещо сутрешно кафе! Нямаше вестници , нямаше телевизия – нямаше нищо , което да отклони вниманието му от наперения младеж пред вратата. По едно време отиде до него – вгледа се в напрегнатото лице и му каза “ Внимавай много сине...и гледай със сърце и очи!”. В това време Лъчко , подпрян на дървено чаталче вместо стойка , се вглеждаше в синята мъглявина на гората и премисляше наум деня! Трябваше да отстрелят Кръстан – десетгодишен огромен елен с невероятна корона образувана от могъщи рога с 20 разклонения – животно в разцвета си, но от управата решиха , че цената сега си струва и го нарочиха. Жално-милно ама няма как – а пък го знаеше от малко теленце – че веднъж го и спаси от чакали! Е ред му е! Трудно свикваше с раздялата с тукашните животни, стреляха ги разни хора – къде за удоволствие къде за трофей – то да не си мъжкар – плащаш с най-скъпото за красотата си. Помисли си “ Не го познавам това хлапе , ама малко мяза на келеш – баща му паралия, прави каквото си иска и баш той ли да вземе Кръстан !”, но отново въздъхна и подкани младия ловец. Но беше сгрешил в преценката си. Момчето крачеше бодро след него и ако получеше въпрос отоваряше късо и стегнато. Когато спираха за малко Лъчко го оглеждаше с крайчеца на очите си – ловеца беше все така във форма и което будеше учудване, гледаше на гората като омаян – не питаше нищо, но внимателно пипаше мъхът по кората на дъбовете, с интерес се взираше в катерицата, стряскаше се от вика на ранобудната сойка. Някъде напред се чу глух рев, по-отвисоко му отвърна друг. Спряха и се заслушаха – Лъчко накратко тихичко му заразказва за сватбуването на благородните елени по тези места . Турнирите им бяха същинско зрелище, а арената на няколко високопланински ливади. Лъчко обясни всичко за Кръстан – какви са разклоненията, колко би бил оценен трофея, колко ще струва. Ловеца отвърна, че това не го интересува. Продължиха още час през тънка пътечка между високи габри. Лъчко изведнъж спря и посочи напред – във виделината на подлеса напред в тяхната посока имаше няколко неподвижни силуета. Младежа вдигна бинокъла внимателно и видя две кошути обърнали глави към тях, а малко зад тях млад елен с къси рога. Така се гледаха няколко мига, после животните безшумно потънаха в просторно дере. След около час чуха ясно доловимо чаткане и Лъчко продума “Бият се!”. Поведе момчето нагоре, но си знаеше , че няма да намерят Кръстан ! Еленът нямаше равен в балкана и всички мъжкари просто се отдръпваха пред него. Излязоха на ръба на гората на равна полянка и тогава видяха турнира – няколко кошути в другия край безинтересно стояха и наблюдаваха здравата борба между два мъжкаря – човек не би предположил, че тези иначе големи и грациозни животни можеха да се сражават толкова ожесточено и нахъсено. Очите им бяха опулени, ноздрите издаваха страхотно фучене, мускулите им се напъваха до скъсване. Въздухът ехтеше от ударите и тропането , а наоколо хвърчаха паднали листа и пръст . Двете животни не виждаха нищо освен себе си устремени единствено към финала с неизбежната победа. Ловеца трепереше при тази гледка – очите му се разтвориха широко , а лицето издаваше невероятно изумление. Лъчко беше виждал това много есени и дръпна младежа назад : “Не бива да ни видят кошутите тук – иначе и цяла седмица може да обикаляме!” Нагоре ставаше по-стръмно – навлязоха в ниски храсти предшестващо равно било. Водача се надяваше да намери по тези места гиганта , но нито по равното нито из долчинките имаше признак на живот. Докато се усети видя , как ловеца ловко смъкна карабината и се премери в нещо. Лъчко сложи ръка на затвора и се загледа – от края на шубраците излезе кошута, после още една и още една – красиви изящни и съвършенни животни. Промърмори си наум “С това младото трябва да се внимава – стреля много бързо!”. Всъщност това го имаше в предвид още при инструктажа, но сега си даваше сметка, че ловеца беше превъзбуден и независимо от физическата умора бе способен на доста неразумно , първично решение. Каза му :
- Тук ще чакаме – тук трябва да дойде! – приклекнаха и тихомълком се върнаха в гората. Беше обед и хапнаха на две-на три и зачакаха. Елените не се показваха много много по обяд – здрача беше тяхното време. Момчето разказа за живота си – затова как е останало без майка , колко трудно му е било с баща им да живеят и как с труд татко е успял в живота , но и с много жертви в името на детето си. Лъчко взе вехтото бомбе и го огледа – не пасваше на скъпите дрехи , но стоеше някак естествено на къдравата глава.
- Било е на дядо ми – не го помня , но чух от татко , че е бил наследствен ловджия и много запален! Гордея се с него – крива усмивка се изписа на обръснатото младо лице!
- Добре е да се гордееш с родата си – рече Лъчко – Пък аз цял живот бия пътя по тез баири, нейсе още малко остана до пенсията.
- А после ще спреш ли ?
Лъчко го погледна и въздъхна тъжно :- Не! Докато дишам ще ходя! И ще ме е яд за едно, да не умра през пролетта – и както се пее в песента, тогава всичко от земята излиза, а аз в нея ще вляза!
Дремнаха и когато започна да здрачава и хладнее отново се примъкнаха тихичко към билото! Момчето гледаше с бинокъла , а Лъчко само хвърли поглед напред – “Няма го “ си помисли и реши да поизчака по протокол. Но ловеца отново смъкна ловко карабината и посочи напред ! И тогава го видяха – огромен, тъмен елен с широки, разклонени рога и гъста грива. Ходеше бавно и поемаше въздуха с широки ноздри. Двамата го съзерцаваха известно време и когато той се сниши в малка падинка пропълзяха напред! Почти пред равното спряха. Смаяха се когато животното излезе на около петнадесет метра от тях. Не ги усети, защото вятъра лъхаше в тяхната посока, и наведе глава. Пашата продължи дори и когато Лъчко кимна на ловеца! После отново погледна елена – знаеше какво ще стане – изстрел, труп, лигавии с клонки и поздрави и тихичко рече :”Сбогом момче”! Време беше за изстрел, но се смая когато чу само едно тихичко : “Бумм”! Погледна ловеца. Очите на момчето бяха все така впити и омагьосани в елена , но ръцете му свалиха оръжието и постави предпазителя. После леко се изправи и свали старото бомбе , прибра го към гърдите си и така остана. Лъчко се обърка – лицето на момчето излъчваше тихо благородство и смиреност. Водача се изправи до него все така вторачен, а после се обърна към животното. Еленът ги гледаше втрещено – никога до сега не беше се оказвал толкова близо до хора. И когато се осъзна, с огромни скокове изчезна зад билото!Двамата постояха известно време така. После Лъчко отиде до мястото където стоеше животното, остави една зелена клонка, а другата донесе обратно. Подаде ръка, но човека отсреща не мърдаше, а погледа му все така беше впит там където изчезна животното. Лъчко взе бомбето, постави клонката на лентата и внимателно с две ръце го постави на главата на ловеца.
.....И в бележката беше написано “Елен “Кръстан” с последващо кръстче, датата, името на ловеца и една голяма платена сума, а след името Лъчко нарисува бомбе с перо и го украси отгоре с царски герб!
Анелин
Коментар