Tweet
ОБИДАТА
Днес беше.От нощес снега натрупа , продължи и днес , ама ловците се наизмъкнаха още рано и по тъмно. Ама снега продължаваше – мокър и тежък. Жиците увиснаха , дърветата побеляха и се огънаха. Всейде из селото се чуваше пукане на клони , нямаше ток , добре поне че водата не спря. Само в ресторанта на мегдана имаше агрегат , та там се и събраха по обед няколко мъже на раздумка около голяма разбушувана камина. Приказката беше за невиждания сняг и белите , които идваха една след друга. Един се тюхкаше за пътищата – никой не бе разчиствал и всичките пак изненадани , друг питаше за тока – докога все така бре…и тези кротки приказки все измежду ментичката , ракийка и мезенце – на тънко резнато. Ала духът на хората все пак беше приповдигнат – снегът си беше за притеснение , но и пълнеше язовира и реката – пък и бялото му отиваше на селцето и хората. По едно време влезе Радко целия в сняг , като и хайдушкия мустак беше увиснал под бяло калпаче. Той свали пушката и раницата , поздрави навъсено и се отръска. Хората го поздравиха също и го заразпитваха как е минал ловът. Радко си поръча пиене и седна близо до камината. Личеше му , че не е с кефа си – розова сивина по небръснатите страни , свъсените вежди и присвитите очи издаваха лошото му настроение. Не му се говореше. Баща му бай Стойко приседна до него и го попита :
Анелин
Днес беше.От нощес снега натрупа , продължи и днес , ама ловците се наизмъкнаха още рано и по тъмно. Ама снега продължаваше – мокър и тежък. Жиците увиснаха , дърветата побеляха и се огънаха. Всейде из селото се чуваше пукане на клони , нямаше ток , добре поне че водата не спря. Само в ресторанта на мегдана имаше агрегат , та там се и събраха по обед няколко мъже на раздумка около голяма разбушувана камина. Приказката беше за невиждания сняг и белите , които идваха една след друга. Един се тюхкаше за пътищата – никой не бе разчиствал и всичките пак изненадани , друг питаше за тока – докога все така бре…и тези кротки приказки все измежду ментичката , ракийка и мезенце – на тънко резнато. Ала духът на хората все пак беше приповдигнат – снегът си беше за притеснение , но и пълнеше язовира и реката – пък и бялото му отиваше на селцето и хората. По едно време влезе Радко целия в сняг , като и хайдушкия мустак беше увиснал под бяло калпаче. Той свали пушката и раницата , поздрави навъсено и се отръска. Хората го поздравиха също и го заразпитваха как е минал ловът. Радко си поръча пиене и седна близо до камината. Личеше му , че не е с кефа си – розова сивина по небръснатите страни , свъсените вежди и присвитите очи издаваха лошото му настроение. Не му се говореше. Баща му бай Стойко приседна до него и го попита :
- Какво е станало сине ?
- Остави ме тате – голем яд брах…нали го знаеш онзи хилавия Ненчо от долния край ?
- Зная го как не – приятели сме…
- Ми то хубаво сте приятели , ама е голем заплес…бе оставих го на най-хубавото и чисто место – под тераските на сливовата бахча на „Зли дол”….бе ходиме и тропаме и се мокриме целия дообед , бе едвам веке ходим , с голям зор вдигнахме едно шипарче – закараха му го кучетата баш там при него … и нищо. Ти можеш ли да си представиш с какъв зор става тази работа…пък той отишъл да отръска от снега сливите…да се не счекнат бе – бреей побърквам се да знаеш тате. Такова овикване съм го овиквал че…
- Той какво ти каза бе Радко ?
- Какво да каже – мълчи и гледа на една страна…и ме пита „Гониш ли ме Радко?” викам му „Не! Всички си тръгваме – то като е така….” !
- Жал му е било за дръвчетата бе сине – видиш ли какво време…
- Жал , жал , като му е толкоз жал да иде да си ги тръска , да съм сложил човек там та да пребие дивеча….еколози разни !
- Той обиди ли се ?
- Де ще го знам – ако ще да се обижда – толкоз хора сме , пък той ни подигра тате. Жал му- жал му, ма сега ли точно – смекчи тона Радко – като го видя ще му се извиня де!
- За какво ще му се извиниш сине , че е спасил дръвчетата ли или , че е спасил нашите дръвчета , щото там само ние имаме сливи Радко!
Анелин