Tweet
Миналата събота решихме да подхванем коледното настроение и да идем на любопитно събитие в едно старо имение - възстановка на това как едно викторианско семейство е изкарвало коледния ден по времето на Чарлз Дикенс.
Имението се държи от семейство, които са ентусиасти по старите времена, и организират подобни събития за да си набират средства за поддръжката на сградата, която вече е надхвърлила 500г. Освен коледата, тук сме виждали и една доста автентична възстановка на живота от средновековието, което си беше направо като пътуване във времето.
Всички участници във възстановката са доброволци и го правят безплатно, за собственото си забавление, но са невероятно реалистични и погълнати от ролите си.
алеята към имението:
От нетърпение сме подранили и слънцето не е успяло да изгони мъглата. Затова и изгледът от паркинга е декемврийска готика, към голяма църква стояща самотно насред полето:
Като се спомене Викторианската епоха винаги си представям "мъгливия" Лондон, с тухлените стени покрити със сажди и звукът на копита с който файтоните преминават в сумрака по калдаръмените улици. Виновник за този образ е Чарлз Дикенс с неговите драматични описания в романите "Дейвид Копърфилд" и "Оливър Туист".
Обаче в тази ранна слънчева сутрин, насред свежия макар и леко "хаплив" въздух на провинцията, ние сме в друг роман, със съвсем различна викторианска тематика, наблягаща на романтика и поезия. Ето го входът на имението:
Всъщност Викторианския период (управлението на кралица Виктория през 1800-те години) e време на просперитет, разрастване на средната класа, и доста погресивни нововъведения в ежедневието. Прочутата "лондонска мъгла" всъщност е била плътен смог, резултат от индустриализацията и използването на големи количества въглища за масово навлизащите машини.
Сред нововъведенията на викторианците е и празнуването на Коледа така както я знаем сега, с украсената елха, трапезата с пуйка, и щедрите подаръци за децата.
Минаваме през "караулка" до портата, където се помещава малко сувенирно магазинче и ни поверяват билетите. Показвам разпечатка че съм ги купил през интернет срещу което получаваме усмивка и карта на която е отбелязано къде ни чака "истински финландски Дядо Коледа". При тези цени на билетите очаквам Дядо Коледа да ни дари с по едно Сузуки Джимни, но ни разочароват, че подаръци получавали само дечурлигата.
Обещават ни че някъде по залез слънце ще се пеят и коледни песни, обаче в момента е 10ч сутринта и още не сме сигурни дали ще ни свърти да останем чак до тогава. Приканват ни да изберем час за посещение на "мюзикхол", както и на "викториански теътър с илюзии", където "самият Чарлз Дикенс" ще чете своето произведение "Коледна Песен" на фона на викториански спец-ефекти, и този път ентусиазирано подбираме най-ранното представление.
И сме сред първите вътре. Вляво стърчи гълъбарник, чийто обитатели едно време са се отглеждали за трапезата, а днес били само за сватби :
Гълъбарникът отвътре:
Поглед към "караулката" на входа:
На кулите се "веят" флагчета с мистериозна осмица върху тях:
Сградата е от 16век и е подобаващо оградена със защитен ров. Не толкова защото е имало нужда от защита, май е било повече за репутация и да изглеждат по-важни:
Ровът е пълен с шарани, най-големият от които бил 10кг и носел средновековното име Седрик. Колкото и да надничахме обаче, не видяхме нито Седрик нито неговите събратя, зимата били седяли само на дъното. Лятото обаче съвсем друга работа, ето една снимка от предишното ни посещение. Шараните бяха отворили едни ЕЙ такива усти, не знам как не беше погълната някоя гъска
Появяват се първите викторианци, прецапващи през едни много дикенсови локви, при което бастунчето на джентълмена услужливо помага на лейдито да си надипли полите :
Понеже не ни се ще да сме сами насред тези странни, вживяни в ролята си хора, решаваме да се помотаем из парка докато се събере повече народ вътре в къщата. Отправяме се към група огромни подстригани храсти :
Попадаме на традиционните окови за злосторници. И докато тези от близкия план изглеждат що-годе удобни, седиш си на столчето, само дето са ти заключили краката, то онези в дъното са по-нежелателни. Там се заключват ръцете и главата, а понякога се заковавали и ушите...
Шмугваме се в тясни просеки между храстите. Зимата може и да не цъфти нищо, но пък декоративните храсти са накичени с ярки плодчета:
тази фасада е запазена в оригиналния си вид, отпреди 500г :
Минаваме покра огромна скара, на която биха могли да се опекат достатъчно кебапчета за малка армия, но сега дъждовете са я превърнали в огромен супник, вероятно с жабешки бутчета вътре
Готически вход към иначе скучната през този сезон градина:
Което ни подсеща че имаме да гледаме представление и отиваме да търсим мюзикхола, който се провежда "днес, 14 декември 1869г"...
Наблюдаваме странните хора минаващи покрай нас, и се поддаваме на илюзията че сме в друго време:
продавач на печени кестени:
съвсем прясно приготвени на жарава:
появяват се и купувачи:
зад продавача на кестени е ковачницата, на която хвърляме бърз поглед, след което се отправяме към "мюзикхола"
Влизаме навреме за да заемем що-годе хубави места на пейки пред малка сцена. Колоритното конферансие:
Има време да се огледаме:
Традиционната викторианска програма се състои от фокуси, стари градски песни, а също и поезия и опера, които бяха обявени с познатата фраза "а сега малко култура" През викторианската епоха участниците са били както професионалисти, така и обикновени бедни селяни с талант. Понастоящем "артистите" си бяха само "обикновени бедни селяни с талант" :
това пък е "ловецът на плъхове", който отбира от поезия и ни прочете стихотворение от "новоизлязлата книга на г-н Доджсън от Оксфорд, в която се разказва историята на една девойка която пада в една заешка дупка"... Луис Карол? Алиса? ...
След мюзикхола минахме през "таверната" в съседство, която макар и "театрална" си беше работеща, обаче никой от другите туристи не се спря, може би беше леко рано за бира Пък на нас ни се искаше да обърнем по халба с "ловеца на плъхове" и вероятно да се вслушаме в техния разговор с актуални викториански клюки ... Завъртяхме се колкото да щракнем няколко кадъра около бара и типичните дърлги маси където винаги си в голяма компания :
Оказа се че всички бързат за първото четене на г-н Дикенс, което аха да започне. Входът беше през виещ се тесен коридор, осветен едва-едва от малки свещи на пода. Колебливо последвахме някакъв господин облечен със старовремски дрехи и цилиндър, през някакви дебели завеси, чудейки се дали няма да се окажем право на сцената и за смях на публиката. Така влязохме в малко помещение където почти не беше останало място за сядане и се наложи да се кривим през цялото време за да виждаме какво става...
Господинът който вървеше пред нас се оказа "самия Чарлз Дикенс", който свали цилиндъра, наметна едно одеало, и седна да ни чете "Коледна песен" - историята за скъперника Скрудж, който бива посетен от духове в навечерието на Коледа, които му показват какви грешки е правил в резултат на скъперничеството си, и как това вгорчава живота на околните. Накрая скъперникът се стряска от видяното и се променя в щедър и добър човек, купува огромна пуйка за обяд с приятели и поздравява всеки срещнат с "Весела Коледа".
На сцената имаше само един актьор, представящ Скрудж, но това се оказа достатъчно за да се потопим в атмосферата на историята:
А и викторианската "илюзия" с призраците си беше впечатляваща, по онова време мисля че са ползвали ранни фотографски ефекти, докато сега явно има и малко съвременна технология. "Призраците" бяха прожекция върху втори екран насред стаята, и се получаваше триизмерен ефект и призрачна прозрачност :
"Коледна песен" се води че слага началото на съвременната традиция за празнуването на Коледа. От там става популярно хората да се поздравяват с "Весела Коледа" през този ден. Някъде по същото време се появяват и първите коледни картички, които още повече популяризират това.
Дикенс е първият писател, който пресъздава светска, нерелигиозна Коледа, и насочва вниманието към старинни традиции, които за известно време са били загубени заради влиянието на строгите пуритани.
Преди това Коледа е била празнувана с религиозната общност и навън, а вкъщи е била просто една голяма вечеря, без коледно дърво, без подаръци, без а децата не са имали никакво присъствие в празника. Докато Дикенс въвежда идеята да се прави събиране вкъщи, в тесен семеен кръг, в задушевна обстановка, да се сервират старовремски неща на масата, да се забавляват хората с песни и танци, и да има атмосфера на щедрост.
Идеята, която се предава на многобройните му читатели, е че Коледа е време за благотворителност спрямо бедните, и въобще време когато хората трябва да стават по-добри. И действително, още в първите години след появата на "Коледна песен", даването на средства за благотворителност нараства значително.
След като приключихме с "културната програма", вече дойде ред да погледнем и ежедневието в къщата.
следва
Имението се държи от семейство, които са ентусиасти по старите времена, и организират подобни събития за да си набират средства за поддръжката на сградата, която вече е надхвърлила 500г. Освен коледата, тук сме виждали и една доста автентична възстановка на живота от средновековието, което си беше направо като пътуване във времето.
Всички участници във възстановката са доброволци и го правят безплатно, за собственото си забавление, но са невероятно реалистични и погълнати от ролите си.
алеята към имението:
От нетърпение сме подранили и слънцето не е успяло да изгони мъглата. Затова и изгледът от паркинга е декемврийска готика, към голяма църква стояща самотно насред полето:
Като се спомене Викторианската епоха винаги си представям "мъгливия" Лондон, с тухлените стени покрити със сажди и звукът на копита с който файтоните преминават в сумрака по калдаръмените улици. Виновник за този образ е Чарлз Дикенс с неговите драматични описания в романите "Дейвид Копърфилд" и "Оливър Туист".
Обаче в тази ранна слънчева сутрин, насред свежия макар и леко "хаплив" въздух на провинцията, ние сме в друг роман, със съвсем различна викторианска тематика, наблягаща на романтика и поезия. Ето го входът на имението:
Всъщност Викторианския период (управлението на кралица Виктория през 1800-те години) e време на просперитет, разрастване на средната класа, и доста погресивни нововъведения в ежедневието. Прочутата "лондонска мъгла" всъщност е била плътен смог, резултат от индустриализацията и използването на големи количества въглища за масово навлизащите машини.
Сред нововъведенията на викторианците е и празнуването на Коледа така както я знаем сега, с украсената елха, трапезата с пуйка, и щедрите подаръци за децата.
Минаваме през "караулка" до портата, където се помещава малко сувенирно магазинче и ни поверяват билетите. Показвам разпечатка че съм ги купил през интернет срещу което получаваме усмивка и карта на която е отбелязано къде ни чака "истински финландски Дядо Коледа". При тези цени на билетите очаквам Дядо Коледа да ни дари с по едно Сузуки Джимни, но ни разочароват, че подаръци получавали само дечурлигата.
Обещават ни че някъде по залез слънце ще се пеят и коледни песни, обаче в момента е 10ч сутринта и още не сме сигурни дали ще ни свърти да останем чак до тогава. Приканват ни да изберем час за посещение на "мюзикхол", както и на "викториански теътър с илюзии", където "самият Чарлз Дикенс" ще чете своето произведение "Коледна Песен" на фона на викториански спец-ефекти, и този път ентусиазирано подбираме най-ранното представление.
И сме сред първите вътре. Вляво стърчи гълъбарник, чийто обитатели едно време са се отглеждали за трапезата, а днес били само за сватби :
Гълъбарникът отвътре:
Поглед към "караулката" на входа:
На кулите се "веят" флагчета с мистериозна осмица върху тях:
Сградата е от 16век и е подобаващо оградена със защитен ров. Не толкова защото е имало нужда от защита, май е било повече за репутация и да изглеждат по-важни:
Ровът е пълен с шарани, най-големият от които бил 10кг и носел средновековното име Седрик. Колкото и да надничахме обаче, не видяхме нито Седрик нито неговите събратя, зимата били седяли само на дъното. Лятото обаче съвсем друга работа, ето една снимка от предишното ни посещение. Шараните бяха отворили едни ЕЙ такива усти, не знам как не беше погълната някоя гъска
Появяват се първите викторианци, прецапващи през едни много дикенсови локви, при което бастунчето на джентълмена услужливо помага на лейдито да си надипли полите :
Понеже не ни се ще да сме сами насред тези странни, вживяни в ролята си хора, решаваме да се помотаем из парка докато се събере повече народ вътре в къщата. Отправяме се към група огромни подстригани храсти :
Попадаме на традиционните окови за злосторници. И докато тези от близкия план изглеждат що-годе удобни, седиш си на столчето, само дето са ти заключили краката, то онези в дъното са по-нежелателни. Там се заключват ръцете и главата, а понякога се заковавали и ушите...
Шмугваме се в тясни просеки между храстите. Зимата може и да не цъфти нищо, но пък декоративните храсти са накичени с ярки плодчета:
тази фасада е запазена в оригиналния си вид, отпреди 500г :
Минаваме покра огромна скара, на която биха могли да се опекат достатъчно кебапчета за малка армия, но сега дъждовете са я превърнали в огромен супник, вероятно с жабешки бутчета вътре
Готически вход към иначе скучната през този сезон градина:
Което ни подсеща че имаме да гледаме представление и отиваме да търсим мюзикхола, който се провежда "днес, 14 декември 1869г"...
Наблюдаваме странните хора минаващи покрай нас, и се поддаваме на илюзията че сме в друго време:
продавач на печени кестени:
съвсем прясно приготвени на жарава:
появяват се и купувачи:
зад продавача на кестени е ковачницата, на която хвърляме бърз поглед, след което се отправяме към "мюзикхола"
Влизаме навреме за да заемем що-годе хубави места на пейки пред малка сцена. Колоритното конферансие:
Има време да се огледаме:
Традиционната викторианска програма се състои от фокуси, стари градски песни, а също и поезия и опера, които бяха обявени с познатата фраза "а сега малко култура"
През викторианската епоха участниците са били както професионалисти, така и обикновени бедни селяни с талант. Понастоящем "артистите" си бяха само "обикновени бедни селяни с талант" :това пък е "ловецът на плъхове", който отбира от поезия и ни прочете стихотворение от "новоизлязлата книга на г-н Доджсън от Оксфорд, в която се разказва историята на една девойка която пада в една заешка дупка"... Луис Карол? Алиса? ...
След мюзикхола минахме през "таверната" в съседство, която макар и "театрална" си беше работеща, обаче никой от другите туристи не се спря, може би беше леко рано за бира
Пък на нас ни се искаше да обърнем по халба с "ловеца на плъхове" и вероятно да се вслушаме в техния разговор с актуални викториански клюки ... Завъртяхме се колкото да щракнем няколко кадъра около бара и типичните дърлги маси където винаги си в голяма компания :Оказа се че всички бързат за първото четене на г-н Дикенс, което аха да започне. Входът беше през виещ се тесен коридор, осветен едва-едва от малки свещи на пода. Колебливо последвахме някакъв господин облечен със старовремски дрехи и цилиндър, през някакви дебели завеси, чудейки се дали няма да се окажем право на сцената и за смях на публиката. Така влязохме в малко помещение където почти не беше останало място за сядане и се наложи да се кривим през цялото време за да виждаме какво става...
Господинът който вървеше пред нас се оказа "самия Чарлз Дикенс", който свали цилиндъра, наметна едно одеало, и седна да ни чете "Коледна песен" - историята за скъперника Скрудж, който бива посетен от духове в навечерието на Коледа, които му показват какви грешки е правил в резултат на скъперничеството си, и как това вгорчава живота на околните. Накрая скъперникът се стряска от видяното и се променя в щедър и добър човек, купува огромна пуйка за обяд с приятели и поздравява всеки срещнат с "Весела Коледа".
На сцената имаше само един актьор, представящ Скрудж, но това се оказа достатъчно за да се потопим в атмосферата на историята:
А и викторианската "илюзия" с призраците си беше впечатляваща, по онова време мисля че са ползвали ранни фотографски ефекти, докато сега явно има и малко съвременна технология. "Призраците" бяха прожекция върху втори екран насред стаята, и се получаваше триизмерен ефект и призрачна прозрачност :
"Коледна песен" се води че слага началото на съвременната традиция за празнуването на Коледа. От там става популярно хората да се поздравяват с "Весела Коледа" през този ден. Някъде по същото време се появяват и първите коледни картички, които още повече популяризират това.
Дикенс е първият писател, който пресъздава светска, нерелигиозна Коледа, и насочва вниманието към старинни традиции, които за известно време са били загубени заради влиянието на строгите пуритани.
Преди това Коледа е била празнувана с религиозната общност и навън, а вкъщи е била просто една голяма вечеря, без коледно дърво, без подаръци, без а децата не са имали никакво присъствие в празника. Докато Дикенс въвежда идеята да се прави събиране вкъщи, в тесен семеен кръг, в задушевна обстановка, да се сервират старовремски неща на масата, да се забавляват хората с песни и танци, и да има атмосфера на щедрост.
Идеята, която се предава на многобройните му читатели, е че Коледа е време за благотворителност спрямо бедните, и въобще време когато хората трябва да стават по-добри. И действително, още в първите години след появата на "Коледна песен", даването на средства за благотворителност нараства значително.
След като приключихме с "културната програма", вече дойде ред да погледнем и ежедневието в къщата.
следва
Мерси за споделянето 
Коментар