24 Hours of Athens 2013

[flex]

От: 24 Hours of Athens 2013

Браво,дано не им мине котка път и за поредена година да видим Бългаски екипаж на най високото място.

[plrussev]

От: 24 Hours of Athens 2013

Десо и Шуши финишираха с 10 мин преднина пред израелеца.Браво, поздрави, велики сте, респект.Опитен екипаж + правилна машина = ПОБЕДА Разказаха им играта.За този Рас май само много се приказва и е излишно фаворизиран.А да не говорим, че ако участват българи е абониран за ниските места в класирането. Още веднъж поздрави за отличното представяне! P.S. че и със 120 мин. наказание израелеца

[Pancho77]

От: 24 Hours of Athens 2013

Ха, така!!!!! 10 минути ....браво, браво и пак браво!!! Иии - ЧЕСТИТО!!!!!

[Дявол Коледа]

От: 24 Hours of Athens 2013

Честито знаех си аз че офроуда трябва да го направим национален спорт ама за съжаление не е.Браво българи.

[plrussev]

От: 24 Hours of Athens 2013

Браво и за Калинков, който по всяка вероятност ще завърши днешния етап с четвърто време

[flex]

От: 24 Hours of Athens 2013

Браво пак Български екипаж начело,Честито на Десо и Шуши.А Израелеца наистина кара добре,карахме на Евиа с него и мога да кажа,че наистина си е фаворит.

[ТОДОР ХРИСТОВ]

От: 24 Hours of Athens 2013

Да кажа набързо, че мисията беше почти блестяща Казвам почти, защото аз и Чолаков отпаднахме на края на първия етап заради технически проблеми.
Много съм доволен, че отново българи победиха на това изключително мъжко състезание !
Яд ме е за миналата година, че ни развалиха хегемонията, но здраве да е
Поздравления за Десо и Шуши, защото победиха в много трудно състезание със силна конкуренция.
Евреина се обърна на леасона и от там започна да трупа грешки, а на това състезание се иска много психика даже и когато се движиш добре !
Калинков и Ива се представиха чудесно за първо участие в това тежко състезание и завършиха на 5 или 6 позиция (още нямаме официалното класиране, а ние си вадихме колите и не ходихме на награждаването).
Цанко и Зори "излетяха" още в първите 100 км. и бяха настигнали почти всички джипки, но им отказа единия цилиндър и приключиха на сервизна зона.
Състезанието беше много тежко, терена различен, кал и камъни + мъгла, дъжд два дена и лед тук-таме
За десерт имаше тежка навигация, дълги етапи и технични отсечки в нивите, планините, горите, камънака и т.н.
Добро представяне и финал за първо участие имаше и от турския екипа на Дженгиз, който след "Пловдив Рали-Рейд" е зарибен яко от българските карачи и автомобили и вече е част от екипа на "Адвенчърите" за следващата година за състезанията в България и Гърция.
Пътната книга беше перфектна, малко куцаше организацията преди старта, но после нещата си дойдоха на място
Мисля, че за догодина вече трябва да направим и "национална тактика", че да оберем купите по всички класове, ако го има състезанието, защото се чува, че местни "деятели на офроуда" искат да го спират, че им "пречат" многото участници (нищо ново на Балканите )
Много снимки има тук, таман ще усетите атмосферата и ще видите за какво иде реч

https://www.facebook.com/media/set/?...4038764&type=1

[ТОДОР ХРИСТОВ]

От: 24 Hours of Athens 2013

Ето тук има класиране от последния етап и генерално - от 19 стартирали в Т1, само 8 са на финала !

[kokocholi]

От: 24 Hours of Athens 2013

Искам да разкажа за приключението 24часа на Атина както аз го видях. Мисля че не е добре да няма информация за такова хубаво състезание на което участваха и Български екипажи. Още с пристигането в сервизния парк стана ясно че конкуренцията е много сериозна. Екипажите от Турция , Израел и Италия демонстрираха мускули с много наточени автомобили и високо самочуствие. Старта беше в село Авлонас в подножието на планината. По стар гръцки обичай организаторите не си даваха зор и състезателите се мотаеха без цел и посока до обяд. В 12часа и 15минути стартирахме и всичко си дойде на мястото. От тук на сетне нямаше засечки, състезанието започна с пълна сила. Започнах внимателно с идеята че имам да мина 1000 километра и цяла вечност до финала. Десетина километра след старта видях Турския екипаж да изчаква в дясно от трасето без видим проблем. В огледалото видях че ме последваха веднага след като ги разминах. В следващите няколко километра се забавлявахме по WRC трасе с много висока скорост. Въпреки темпото което поддържахме Цанко и Зорница ни настигнаха и естествено ги пуснах да летят напред /бяха неудържими/. Това не ми пречеше да ги подгоня и да пробвам да не изоставам от тях. Това ми изигра първата лоша шега. Разцепих предна гума на най-гадния скалист участък който съм виждал. Хидравличните крикове и електрическия гайковерт ни позволиха да сме в боя след 3минути и фиестата продължи с пълна сила. 20 километра след това настигнах единия Израелски и Италиански екипажи които бяха спрели на първата контрола . След известно зачудване те потеглиха напред и аз след тях. Останах приятно изненадан от способностите им те рисуваха по трасето с майсторско каране / израелеца карал и WRC у дома/. Следващите 10-15километра бяха каране на предела ......скъсявах дистанцията с италианеца до един ляв завой в който " ТАЛАНТА МИ СВЪРШИ!!! " . Влязох с много висока скорост и не ми стигна ширина да отърва удара в десния скалист бряг. След удара продължих напред установявайки че волана стои вече накриво. Огледа показа крив долен носач , който е изиграл ролята на бушон. Оставаха 200км до финала на SS1. Продължих с доста по-ниска скорост и повишено внимание защото колата се опитваше да дрифтира в завоите заради загубата на сходимост. Имахме всичко необходимо в сервизната зона на село Дистомо и се надявах да стигна до там без повече изненади. Нямам думи да опиша останалите 180 километра . Небето се беше продънило и валеше в " несвяст ", мъглата беше най-големия бич , нямаше фарове които да пробият плътната пелена . Калта беше в такова изобилие , че на моменти не вярвах да мога да продължа / Калинков знае за какво говоря /. 20км. преди финала навлязохме в зоната наречена от организаторите " WELCOME TO HELL " . Движех се с не повече от 5 км/час когато колата се плъзна и застана над една малка пропаст без никакъв шанс да излезе на собствен ход........Утре продължавам , чао.

[kokocholi]

От: 24 Hours of Athens 2013

Искам да разкажа за приключението 24часа на Атина както аз го видях. Мисля че не е добре да няма информация за такова хубаво състезание на което участваха и Български екипажи. Още с пристигането в сервизния парк стана ясно че конкуренцията е много сериозна. Екипажите от Турция , Израел и Италия демонстрираха мускули с много наточени автомобили и високо самочуствие. Старта беше в село Авлонас в подножието на планината. По стар гръцки обичай организаторите не си даваха зор и състезателите се мотаеха без цел и посока до обяд. В 12часа и 15минути стартирахме и всичко си дойде на мястото. От тук на сетне нямаше засечки, състезанието започна с пълна сила. Започнах внимателно с идеята че имам да мина 1000 километра и цяла вечност до финала. Десетина километра след старта видях Турския екипаж да изчаква в дясно от трасето без видим проблем. В огледалото видях че ме последваха веднага след като ги разминах. В следващите няколко километра се забавлявахме по WRC трасе с много висока скорост. Въпреки темпото което поддържахме Цанко и Зорница ни настигнаха и естествено ги пуснах да летят напред /бяха неудържими/. Това не ми пречеше да ги подгоня и да пробвам да не изоставам от тях. Това ми изигра първата лоша шега. Разцепих предна гума на най-гадния скалист участък който съм виждал. Хидравличните крикове и електрическия гайковерт ни позволиха да сме в боя след 3минути и фиестата продължи с пълна сила. 20 километра след това настигнах единия Израелски и Италиански екипажи които бяха спрели на първата контрола . След известно зачудване те потеглиха напред и аз след тях. Останах приятно изненадан от способностите им те рисуваха по трасето с майсторско каране / израелеца карал и WRC у дома/. Следващите 10-15километра бяха каране на предела ......скъсявах дистанцията с италианеца до един ляв завой в който " ТАЛАНТА МИ СВЪРШИ!!! " . Влязох с много висока скорост и не ми стигна ширина да отърва удара в десния скалист бряг. След удара продължих напред установявайки че волана стои вече накриво. Огледа показа крив долен носач , който е изиграл ролята на бушон. Оставаха 200км до финала на SS1. Продължих с доста по-ниска скорост и повишено внимание защото колата се опитваше да дрифтира в завоите заради загубата на сходимост. Имахме всичко необходимо в сервизната зона на село Дистомо и се надявах да стигна до там без повече изненади. Нямам думи да опиша останалите 180 километра . Небето се беше продънило и валеше в " несвяст ", мъглата беше най-големия бич , нямаше фарове които да пробият плътната пелена . Калта беше в такова изобилие , че на моменти не вярвах да мога да продължа / Калинков знае за какво говоря /. 20км. преди финала навлязохме в зоната наречена от организаторите " WELCOME TO HELL " . Движех се с не повече от 5 км/час когато колата се плъзна и застана над една малка пропаст без никакъв шанс да излезе на собствен ход........Утре продължавам , чао. [ATTACH=CONFIG]657832[/ATTACH][ATTACH=CONFIG]657833[/ATTACH][ATTACH=CONFIG]657834[/ATTACH][ATTACH=CONFIG]657835[/ATTACH]

[kokocholi]

От: 24 Hours of Athens 2013

Както обещах днес продължавам разказа за приключението. Аз и навигатора се измъкнахме през пилотската врата и започнахме да анализираме ситуацията в която се намираме. Огледа показа , че е излишно да правим опити за преместване на собствен ход и опънахме двата колана които носехме по изискване на организаторите. Очаквахме да се появят състезателите от хоби-класа с надежда да се навият да ни изтеглят в трасето. "А дано ама надали" Започнаха да пристигат едни Джимнита които нямаше смисъл дори да пробват защото вероятноста да паднат с нашата кола в пропаста беше голяма. Дъжда продължаваше да вали изведро и взехме решение да тръгнем по пътната книга да излизаме от гората защото нямахме обхват на телефоните и вероятноста да дойде някой в тоя АД да ни прибере беше равна на нула. Както по късно разбрахме .... другаря Христов който беше изпаднал в същата ситуация го оставиха цяла вечер в гората да чака кола на организаторите. Имах надежда , че някоя колите идващи след нас ще има задна седалка и ще ни прибере , но не би . Спираха информираха се дали сме добре и газ . Бях загубил надежда когато покрай нас прелетя една "Махиндра" мина 50 метра и спря . Отвътре изскочи един младеж който ни махна да се качваме . Хукнахме към пикапа докато Нико /така се казваше пилота/ си наместваше раниците за да ни направи място да седнем. Мислех си че всичко свърши , но не ...оставаха ни 17км. обаче в кола без клетка без каски движеща се в състезателно темпо на една боя разстояние от пропастите. Умрях и оживях докато стигнем сервизна зона . В щаба на състезанието най-любезно ми обясниха че ще съдействат за вадене на колата но на сутринта. След това не ни оставаше нищо друго освен да удавим мъката по ранното излизане от играта в алкохол и разкази по преживяното. Продължавам утре ако ви е интересно.

[Дявол Коледа]

От: 24 Hours of Athens 2013

Рабира се че е интересно.

[Ivich]

От: 24 Hours of Athens 2013

Браво на Вас! Разбира се, че ни е интересно, давай нататък с разказа и снимките.

[kokocholi]

От: 24 Hours of Athens 2013

Снимките които качвам са от сервизния парк до хотела в Атина.

[Pancho77]

От: 24 Hours of Athens 2013

Много е интересно!