Tweet
Два месеца след като се прибрахме от Южна Дакота настроението започна да става минорно.
Факта, че вече имахме дестинация за догодина не беше достатъчен, предстоеше дълга и студена зима, а мото душата си искаше своето.
С Пепи и Павката направихме едно бързо ходене до Michigan, но то по-скоро можеше да се нарече "Скара, Бира и Риболов" отколкото мото пътуване.
Пускам няколко снимки, ей така за цвят.
След като се прибрахме от Michigan, настана една сериозна мото скука. Аз сипах стабилизатор в резервоара, хвърлих един чаршав върху мотора и го отписах за следващите 6 месеца.
И така до момента в който Пепи ми звънна и каза нещо от рода на: Дай да вземеме едно ремарке и да отидеме до Дракона да закрием сезона.
Дракона ми е в списъка на места които трябва да видя от доста време, но в този момент нещо се задърпах, Пепи започна да ме навива и така има, няма 30 секунди.
Tail of the Dragon се намира на границата между Тенеси и Северна Каролина, представлява отсечка от 11 мили с 318 завоя.
От там и започва, или свършва Blue Ridge Parkway. Път с дължина около 460 мили, пресича няколко щата от Запад на Изток, или обратното и покрива почти целите Smoky Mountains. Повечето тестове на нови модели мотоциклети, правени от MOTOUSA са именно там.
И за Дракона и за BRP се твърди, че са в топ 3 мото дестинации в САЩ.
Слънцето отново изгря, тръгването беше планирано за след две седмици.
Завъртяхме телефоните, но за съжаление другите колеги вече имаха планове и групата си остана от двама.
Резервирахме хотел и ремарке и зачакахме с нетърпение 17ти Октомври.
Тук искам да отворя една скоба и да споделя, че не съм голям фен на разкарването на моторите насам-натам с ремарке, като караш, карай. В нашият случай обаче това беше единственият вариант. Разполагахме с три дни и една нощ, в средата на Октомври времето може да е всякакво и основното-поне в едната посока щяхме да пътуваме през ноща-около 650 мили. С Пепи бяхме единодушни, че това е разумният вариант.
Една седмица преди заветната дата аз погледнах прогнозата за времето и какво да видя-шанс за дъжд 60-70% за целият ни престой, НЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!!!!!!!!
Чухме се с Пепи и в рамките на една минута разговор решихме да не чакаме цяла седмица, а да тръгнем след два дни. Интересно как хора на един акъл се разбират бързо и почти без думи.
Променихме резервациите набързо, аз смотолявих нещо на шефа, че другата седмица май ще съм болен Понеделник и Вторник и от поредното прикючение ни деляха само някакви си 36 часа.
Прогнозата за времето беше повече от идеална.
Факта, че вече имахме дестинация за догодина не беше достатъчен, предстоеше дълга и студена зима, а мото душата си искаше своето.
С Пепи и Павката направихме едно бързо ходене до Michigan, но то по-скоро можеше да се нарече "Скара, Бира и Риболов" отколкото мото пътуване.
Пускам няколко снимки, ей така за цвят.
След като се прибрахме от Michigan, настана една сериозна мото скука. Аз сипах стабилизатор в резервоара, хвърлих един чаршав върху мотора и го отписах за следващите 6 месеца.
И така до момента в който Пепи ми звънна и каза нещо от рода на: Дай да вземеме едно ремарке и да отидеме до Дракона да закрием сезона.
Дракона ми е в списъка на места които трябва да видя от доста време, но в този момент нещо се задърпах, Пепи започна да ме навива и така има, няма 30 секунди.
Tail of the Dragon се намира на границата между Тенеси и Северна Каролина, представлява отсечка от 11 мили с 318 завоя.
От там и започва, или свършва Blue Ridge Parkway. Път с дължина около 460 мили, пресича няколко щата от Запад на Изток, или обратното и покрива почти целите Smoky Mountains. Повечето тестове на нови модели мотоциклети, правени от MOTOUSA са именно там.
И за Дракона и за BRP се твърди, че са в топ 3 мото дестинации в САЩ.
Слънцето отново изгря, тръгването беше планирано за след две седмици.
Завъртяхме телефоните, но за съжаление другите колеги вече имаха планове и групата си остана от двама.
Резервирахме хотел и ремарке и зачакахме с нетърпение 17ти Октомври.
Тук искам да отворя една скоба и да споделя, че не съм голям фен на разкарването на моторите насам-натам с ремарке, като караш, карай. В нашият случай обаче това беше единственият вариант. Разполагахме с три дни и една нощ, в средата на Октомври времето може да е всякакво и основното-поне в едната посока щяхме да пътуваме през ноща-около 650 мили. С Пепи бяхме единодушни, че това е разумният вариант.
Една седмица преди заветната дата аз погледнах прогнозата за времето и какво да видя-шанс за дъжд 60-70% за целият ни престой, НЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!!!!!!!!
Чухме се с Пепи и в рамките на една минута разговор решихме да не чакаме цяла седмица, а да тръгнем след два дни. Интересно как хора на един акъл се разбират бързо и почти без думи.
Променихме резервациите набързо, аз смотолявих нещо на шефа, че другата седмица май ще съм болен Понеделник и Вторник и от поредното прикючение ни деляха само някакви си 36 часа.
Прогнозата за времето беше повече от идеална.
Коментар