С мотор по Дивия Запад

[suzuki team]

От: С мотор по Дивия Запад

Сашо, внимавай бе човек.
Ходи по улиците с каска, ако трябва

Няма нищо лошо в това!Аз например понякога вадя от багажника каската(тя се вози там,за да ми е винаги под ръка,щот не се знае),и я слагам!И си карам с нея,ама не знам що,ама всички ме гледат много странно!То за беля и колата е жълта,та не знам!

[Purple Elephant]

От: С мотор по Дивия Запад

Сашо, внимавай бе човек.
Ходи по улиците с каска, ако трябва

Абе трябва, трябва...

[ИВАН - ЕТРОПОЛЕ]

От: С мотор по Дивия Запад

Ей как съм пропуснал тая тема до сега !!

Човече наистина ти завиждам....

[Purple Elephant]

March 6, 2010––Hot Springs

Изтъркалях дългата зима в Скалистите планини с помощта на отпуск на остров Кауаи, а през Декември и във Флорида (макар че последното пътуване беше заради семейство). Иска ми се да пусна снимки оттам, но като че ли ще замацам темата

Освен това извадихме късмет със мека и къса зима––нямах никакво търпение и изкарах мотора навън някъде през Февруари!! През това време смених гуми при наш моторист който е местна легенда––инструктор по каране, а освен това води и групови пътешествия в Европа.

С Кайл не изтърпяхме и в един от почивните дни потеглихме да се полюбуваме на околностите.

Маршрутът беше такъв:

https://www.google.com/maps?saddr=Mi...t=h&mra=ls&z=9

Миссионерските Планини (Mission Mountains: http://en.wikipedia.org/wiki/Mission_Mountains ) винаги изумяват посетителя––снега покрива върховете им дори през лятото:



Спряхме да заредим:



Мястото имаше и музей, околността е територия на Плоските глави:








Още веднъж да се полюбуваме на планините:



Минахме и през вече занемареното селище Hot Springs (Горещи извори). В миналото са идвали хора от цял свят заради лечебните свойства на горещата вода. Ние видяхме само някои от местните тиинеджърки да вдигат врява около водата.

Отбихме се по прищявка до Rainbow Lake:





Оказа се главният момент за деня. Езерото беше все още замръзнало:







Срещнахме баща и син индианци, които бяха на риболов по леда:



"Бау!!":



Ние не бързахме и си поговорихме добре:



Идеален първи ден за сезона...

[suzuki team]

От: С мотор по Дивия Запад

Много приятно дразниш,благодаря!

[Purple Elephant]

Elk Meadows

След като нас вчера ни изгониха от работа за неопределен срок, реших да разгледам есенните цветове:



Въобще не очаквах да вляза в сняг:

[Purple Elephant]

От: С мотор по Дивия Запад

10 Април, 2010

През зимата митках по форумите––а да науча нещо, че и зимата да мине… Чрез форумите се запознах със Чейс--19 годишен който кара много добре, че и като механик го бива. Като че ли приятелите ми са или тинейджъри, или пенсионери Общо взето хора със време и без задължения.

Тук с Чейс се срещнахме за първи път:



При нас за няма и 5-10 минути, и си в планината:



Чейс спира да ми покаже нещо:



Някой е "паркирал" доста по-надолу:



Спряхме за малко, и забелязахме стадо вапити (тук се нарича Elk) да върви през гората:



По-голяма версия, където може би се виждат по-добре:


Чейс ми показа някакво езерце където би трябвало да има костенурки, но беше все още студено:



Реката която минава през града (Clark Fork River) беше показана във филм с Брад Пит (The River Runs Through it):



Планината зад нас:



Връх Скуоу (Squaw Peak) в далечината:




Спряхме да грабнем обяд в Албъртън:



Накрая минахме покрай горещи извори и ме беше яд че не бях взел някакви шорти:



Маршрутът за деня:



Не знам дали си спомняте––преди писах и за друго каране с Чейс, до изоставенoто селище Bannack:

http://www.offroad-bulgaria.com/show...00#post2101900

[Purple Elephant]

От: С мотор по Дивия Запад

Седмица по-късно времето направо разцъфтя, и с колегите мотористи не издържахме и повторихме маршрутът който описах в № 7 в темата.

Зареждаме и чакаме още един колега:


Ето го и него:



Отбихме се от асфалта:


Макар че беше едва средата на Април беше доста прашно:



Спряхме на къмпинг да починем:





Обща снимка:




След около час спряхме отново да се полюбуваме на природата:



"Мамо, виж какво намерих!!" Умряхме от смях:



Чейс решава да го върже за мотора:







Последна почивка до реката (Blackfoot River):



Явно лъжа доста добре ако ме слушат толкова внимателно...





Голям смях падна с тоя телевизор...

[defender90^]

От: С мотор по Дивия Запад

Страхотно си изкарвате,много хубави снимки!

[ИВАН - ЕТРОПОЛЕ]

От: С мотор по Дивия Запад

Е добре деее....я кажи, да не би да работеше тоя телевизор?!!!

[suzuki team]

От: С мотор по Дивия Запад

Може би да са искали нещо като резервен вариант за навигация!

[Purple Elephant]

От: С мотор по Дивия Запад

Е добре деее....я кажи, да не би да работеше тоя телевизор?!!!

За жалост не работеше--захранването му беше изгърмяло, което не е чак толкова голям проблем за оправяне.

Поне го изкарахме от гората, съвсем не му беше мястото там.

[Purple Elephant]

Lewis and Clark Caverns

19 Юни, 2010


Чейс и аз решихме да си направим екскурзия в края на седмицата. Отдавна имах желание да посетя пещера, Lewis and Clark Caverns, която е един от парковете в
нашия щат, намирайки се в Югоизточна посока:


http://stateparks.mt.gov/lewis-and-clark-caverns/


Тук бяхме спрели някъде близо до Ovando, четохме информация за защитената планинска зона наречена Bob Marshal Wilderness ( http://en.wikipedia.org/wiki/Bob_Marshall_Wilderness ). Чейс се кефи на тогава новозакупен навигатор:











Гледката наоколо не беше за подценяване:





След това се запътихме към град Хелена (Helena), столицата на щата. Спряхме пред резервоар Невада, тук все още не го бях видял и се виждаше само
канала за изпускане на водата:





Малко по-близо:





Хубав ден:








Докато се възхищавахме на хубавото време, Чейс забелязва че мотора му изглежда наклонен. След момент на проумение се разбра че степенката му затъва в меката почва, и аха-аха да се гушне с моя мотор:





Успяхме да изприпкаме обратно навреме и да спрем падането. Скоро отново продължихме към Хелена, но се зададоха тъмни облаци:








Дъждът ни настигна и намерихме подслон под един мост:








И още чакаме:

[Purple Elephant]

Lewis and Clark Caverns

Минахме през Хелена, купихме някои неща за ядене, аз и бира (Чейс не пие), и някоя примамка за риба защото аз бях помъкнал въдица.
Стигнахме до град Бют, и скоро преминахме през предела който разделя континента на западна и източна част. Чейс искаше да останем на палатки до езерото Делмо (Delmoe Lake, http://visitmt.com/listing/categorie...RRecordID=6878 ), където е бил преди с баща си.


На път към езерото:







Скоро ГПС-а ни подведе по някакви пътища за АТВ:





Аз се изтърсих. Както и да е, изправих мотора, но скоро се разбра че пътят е над възможностите ми Тук даже и фокуса не докарах:





Както и да е, след като минахме през пясъчен участък, стигнахме до къмпинга. Само дето още валеше. Чудехме се дали да оставаме, след като всичко беше мокро а и въпреки това имаше доста народ. Така и така сме стигнали, потърсихме място. "Съседът" там ни заговори, и каза че приятелите му няма да идват, мастото е платено и сме добре дошли да се настаним. Супер!!

Чейс готви вечеря:





Тук ще опъваме палатки:





Езерото Делмо:











Майстор-готвача:





След вечеря реших да си опитам късмета с въдицата. Чейс ми се присмя и каза че нищо няма да хвана. Не мога да ви опиша удивлението и изненадата когато го опровергах:





След като бяхме вече вечеряли, ришихме да пуснем обратно рибката. Разотидохме се по палатките и легнахме да спим. Скоро приятели на "съседа" се появиха, оставиха си колата с включен двигател с часове и голяма част от нощта премина в това как ги слушам...


На другата сутрин все пак станах рано и се огледах наоколо. Спокойствие:








Нашият къмпинг на сутринта:





Отново майсто-готвача:

[Purple Elephant]

Lewis and Clark Caverns

След закуска поехме към пещерите:





Стигнахме и до парка:








Човекът който работеше там страшно се изкефи да ни види:





Разказваше на колежката си (също доста възрастна) че са дошли мотористи. Тя се зарадва и пита "Ама истински мотористи ли?"


Снимаха ни заедно:





Пътят до пещерата вървеше нагоре и беше живописен:








Стигнахме, оставихме моторите и поехме на крак по пътеката, защото до пещерата се стига пеша:














Стигнахме и до входа на пещерата:








Там ни посрещна екскурзоводка от типа на Рубенс. Много си падаше по Чейс и през цялото време не престана да го бъзика:





Вътре в пещерата:

















Преди да стане парк, пещерата е открита върху земя която е била частна собственост. "Стопанинът" си организирал собствени екскурзии, и поощрявал туристите като е чупил оформления за да си ги вземат с тях и покажат на близки...








През една част трябваше да седнем и да се плъзнем по камъните. Една жена успя да си разцепи главата на камъните отгоре.


След като излязохме от пещерата се върнахме при моторите. Някой беше залепил етикет с цена на 1,99 на моя мотор...
На път за вкъщи минахме през миньорското селище Анаконда.
След като се прибрах, научих че е имало страшен порой точно пред нас, и ни се е разминало.