С мотор по Дивия Запад

[suzuki team]

От: С мотор по Дивия Запад

Направо нямам думи.Всичко си седи,който иска да гледа! Ако беше тука,всичко да са окрали вече!Продължавай-това е огромна наслада за сетивата!

[Purple Elephant]

Ден 4—маршрутът!!

Забравих да добавя маршрутът за Ден 4:

https://www.google.com/maps/dir/Aust...m2!1b1!2b1!3e1



P.S. Въпрос към модерадорите: тук може ли да се вмъкне интерактивна карта от Гугъл?

[Purple Elephant]

Ден 5—Yosemite National Park

Сутринта започна с дъъъълго закусване и пиене на кафе Като българин, аз обичам да пия кафе с часове и нямах нищо против.
Кафето като че ли беше и хостел, с доста хипита които се изнизваха от съседните стаи и изражение по лицето като че ли не знаят къде се намират… Кич пред кафето—ако туристите не видят жива мечка, то барем дървена да видят




След голямото пиене на кафе, последвано от разходка до къмпинга и събиране на катуна, най-накрая потеглихме към Yosemite National Park:




Пътят се изкачваше високо, и съответно стана доста студено. Но въпреки това красиво:





Стигнахме и до парка, оказа се че ние трябва да платим при излизане от парка:



Дoкато чаках да мина се радвах за тази двойка—откакто спайдерите излязоха, винаги са ми харесвали:



Вече в парка, Спайдерът води

[Purple Elephant]

Ден 5—Yosemite National Park

Скоро спряхме да се поразходим и насладим на природата:



Аз се юрнах по камънаците:





Добър тен



Потеглихме към туристическия център за да се опитаме да намерим място за палатките. Минавайки през тунелите беше голям кеф, грохота от моторите беше оглушителен:





Всичко беше заето. Пращаха ни от едно място на друго, и най-накрая можахме да се запишем в някакъв списък за чакащи, в случай че место в някой къмпинг се освободи… Няма лошо—докато чакахме в пека пред затворена будка, се запознахме с дев момчета от Германия.
Пътуват по света ей така—разказваха ни за Австралия. Единият от тях се оказа Порше механик. Не си скриваше неприязността към Кайените— чудеше се защо ли паралиите ги купуват
Това момче ни даде и добри препоръки за маршрут към Lake Tahoe. Тук срещнах и едно момче от щата Iowa—купил F650 от старите и потеглил. Заговорихме се и с него—аз съм фен на старите F650.

Благодарение на тези запознанства, дългото чакане мина съвсем неусетно. Киселата лелка долази в будката, и един по един ни даде пропуски за къмпинг. Извадихме късмет, ура!!

[Purple Elephant]

Ден 5—Yosemite National Park

След разхвърляне на багаж и опъване на палатки се втурнахме да разгледаме парка. Да си призная вече бях каталясал, но Адам имаше дълга програма

Оставихме моторите и се качихме на автобус, а след това няколко километрова екскурзия пеша до водопадът Вернал (Vernal Falls):



Река Мерсед:



Продължихме по-нагоре, стигнахме и до водопад Невада (Nevada Falls):



Въпреки че вече едва пълзях, красотата наоколо ме плени. Заговорих се Мартин:



Тук, пъхтейки по камънаците, изслушах историята му… В училище е учил за пътуващ занаятчия (той е дърводелец), и същое пътувал по света само с торбичка, търсейки работа:

http://farm4.staticflickr.com/3300/3...d6acfc98_o.jpg

Живял е във Финландия, за която имаше само хубави спoмени—каза че всеки Финландец си имал сауна и езеро. Бил е къде ли не в Русия, пътувал е през Южна Америка, където с приятел купуват кану и се спускат за нqколко седмици по Амазон, и сега живее в Канада…

Приятелката му очакваше дете, и той си е изпросил едно последно голямо приключение преди да стане грижовен татко и съпруг

Поехме надолу, защото деня взе да свършва—ние искахме да видим залеза над парка от върха на планина. Само дето върхът на планината беше на около 80 км оттук.

Това беше част от пътеката до водопадите:



Безплатен душ!!

[Purple Elephant]

Ден 5—Yosemite National Park

Стигнахме до асфалта, хванахме автобуса, прибрахме се до къмпинга, яхнахме моторите, карахме около 80 км нагоре и нагоре, но стигнахме навреме за залеза:



Луната вече светеше ярко:





Half Dome (“Половин купол”)—може би най-известната забележителност в този парк:



И малко по-отблизо:



Мартин и Адам гледат залеза:



След това, вече по тъмно и доста студено, се спуснахме надолу по планината към къмпинга. Адам водеше, аз бях най-отзад и се кефех че пътят пред мен беше осветен. Минавайки през тунелите отново беше кеф!!!

Намерихме ресторант, ядохме за вечеря, ударихме няколко уискита, и се прибрахме.

Заспах моментално:




Маршрутът за деня беше подобен на този:

https://www.google.com/maps/dir/Lee+...37.7252778!3e1

[Purple Elephant]

Ден 6

От Yosemite до Ocean Cove, CA

На следващата сутрин се запътихме към Mariposa—недалеч от парка, където се надявахме да се свържем с Хари, който смяташе че ще е там за рали на BMW.
Yosemite определено беше впечатляващ, и за по-малко от ден смятам че никак не можах да обърна вниманието което този парк заслужаваше… Тук идват хора и остават цяло лято—на походи из планината, катерене на скали и т.н. Нашият къмпинг беше претъпкан с ученици във ваканция, дошли тук за цялото лято. Хипарски живот


Стигнахме до Марипоса—звъняхме на Хари но той не отговори… Планът беше да стигнем до езерото Тахо, и да спрем във Virginia City, от където показах снимки преди време.

Продължихме напред по път 49, към Сонора:



Трасето беше супер!! Надолу, с много завои, страхотни гледки и прекрасно време. Тук едва не катастрофирах…вината си беше моя. За да поддържам обороти, не пусках газта докато едновременно ползвах задната спирачка пред завои. Течността явно е кипнала защото пред един завой открих че нямам задна спирачка. Навлязох в насрещното платно докато взимах завоя, и извадих голям късмет че нямаше насрещно движение.

В Сонора спряхме за обяд. Тук взех много трудно решение… Заявих на Адам и Мартин че продължавам сам, на Запад, за да видя Голямата Вода. Те ме уговаряха да остана с тях, но аз се страхувах че вече нямаме достатъчно дни за крайбрежието.

И така, поех към Тихия Океан. Питах полицай в Сонора как най-бързо да стигна (батериите в Гармина бяха свършили), и вече бях сам. Имам една единствена снимка от Сонора, и там нищо не се вижда освен заминаващият Мартин в десният ъгъл:



След няколко часа бях пред Сан Франциско:



Минах през моста който свързва Окланд със Сан Франциско. Нямах никакви пари в брой, и на въпроса ми дали мога да платя с кредит азиатецът в будката просто ме пусна махайки с ръка . Озовах се в Сан Франциско. Минах през центъра, покрай Moscone Center, където само преди половин година бях на конференция. Не можах да не се усмихна на иронията на съдбата—тогава търках тези същите улици в костюм, а сега съвсем мръсен, маринован от кажи-речи седмица в собствен сос Не разбирам защо не съм направил снимки но карай…

След голямо лутане през натоварения трафик и еднопосочните улици, се качих на мост Голдън Гейт—винаги съм искал да го направя:




На излизане от Сан Франциско минаването по моста не се таксува

Сан Франциско, до нови срещи:

[Purple Elephant]

Ден 6

Тук направих голяма грешка—беше петък и задръстването беше безкрайно… Аз минавах между коли (в САЩ е позволено само в Калифорния), но си беше ужас. Вместо веднага да се отклоня към крайбрежието след Саусалито, аз продължих по 101.

Отклоних се малко преди Санта Роса, и спокойствието веднага ме завладя—зелени полета, чисто небе, и примамлив път:





Стигнах до Бодега Бей и спрях да вечерям. Свежата морска храна беше невероятно вкусна, а и си побеседвах добре. След това заредих в бензиностаниця, купих бутилка вино и нови слънчеви очила (моите ги забравих отзад на мотора по-рано през деня), и продължих към Ocean Cove, където ме бяха упътили за нощуване в къмпинг.

Мисля че цялото пътуване си заслужаваше само заради тази снимка:



Тихоокеански залез:




Още веднъж съжалявам че нямам снимки о ткъмпинга—беше щатен и се изискваше предварителна резервация. Аз не знаех и нямах такава. Тъй като вече беше късно, все пак реших да спра и да нощувам. Намерих свободно място и се настаних. Починах си чудесно. Паркът където беше къмпинг се казва Stillwater Cove, ако някой се интересува.


Маршрутът за този ден--малко е накъсан заради батериите в Гармина:

[Венци- малкия]

От: С мотор по Дивия Запад

Океана е силно магнетичен. А с близостта до Скалистите планини може спокойно да си загубиш няколко години в обикаляне

[Purple Elephant]

От: С мотор по Дивия Запад

Океана е силно магнетичен. А с близостта до Скалистите планини може спокойно да си загубиш няколко години в обикаляне

Напълно съм съгласен!! Ако не беше сковал студ при нас, да бях вече потеглил. Планините Сиера на едната страна на Калифорния, и брегът на океана на другата са големи причини за повторно завръщане.

[Purple Elephant]

Ден 7

Stillwater Cove, CA--Gold Beach, OR

Планът ми беше да стана рано сутрин, за да се измъкна незабелязан от къмпинга... Не се получи
Станах късно, последва дългият ми ритуал с пиене на кафе, след това се измих и бръснах в банята, и най-накрая събрах багаж...


Така или иначе никой не направи на въпрос дали имам предварителна резервация--дори младата служителка учтиво ме поздрави и се усмихна когато ме видя.


Тръгнах на Север към щата Орегон. Не бях изминал дори и миля когато желанието да спра и поснимам ме обхвана:











Пътят ми се стори невероятен--дори минавайки покрай тази лагуна завих на обратно, за да мина втори път:





Примамливи завои, съвсем малко движение, красива природа и хубаво време:





Спрях да обядвам във Форт Браг. След писане на няколко имейла и СМС-а се отклоних от брега и се запътих към път 101:





Някъде след Форт Браг:





Стигнах и до 101:





Продължих към парка Хъмболт, за да разгледам секвоите:





Участъка на 101 който минава през този парк в никакъв случай не е за изпускане!










моторът в снимката е просто за сравнение--тези гиганти изумяват с ръстта си:








Тук човек може да се наведе и да влезе:





След авенюто на гигантите стигнах и до границата с Орегон:





Крайбрежието в Орегон е доста по-мъгливо





Реших да намеря стая в Gold Beach и след това да търся нещо за ядене. ДЪржателят на "хотела" ми препоръча добърм семеен ресторант
който предлагаше морски ястия. Бях огладнял като ламя, и изядох 2 вечери... Сигурно изпих и половината бира в ресторанта


Нямам мои снимки от Gold Beach, но ще си позволя да прибавя линк с такива от сайта на градчето:


http://www.goldbeachoregon.gov/index.asp?Type=GALLERY&SEC={CD64F318-DDFF-46F1-8351-7BDA8F0A3AF0}


След дълга, гореща баня заспах моментално... Ето и маршрута за този ден:


https://www.google.com/maps/dir/Stil...42.4073334!3e0

[Purple Elephant]

Ден 8

Станах много рано. Навън валеше, което е съвсем типично за Тихоокеанското крайбрежие на Орегон. Натоварих чантата на мотора, вързах и гумата, и потеглих през дъжда и мъглата. Дори кафе не пих, което е направо скандално за мен… Исках да оставя поне 100 мили зад себе си преди да спра.

След около 2 часа се поддадох на глада и студа. Минах покрай Бендън (Bandon), и реших да спра там. Градчето има кокетна стара част:





Аз спрях пред Minute Cafe:



Не си поплювах—яйца бенедикт с омари:



Сигурно глътнах и 10 чаши кафе Важното е, че беше горещо….

След закуска се поразтъпках по кея:







Тази снимка все още много ми харесва—дървото в ляво, и фара в далечината:



Отново фарът, малко по-близо:

[Purple Elephant]

Ден 8

Ден 8--продължение

Продължих по крайбрежието, на север. Планът ми беше да рагледам пясъчните дюни и да се поровя из тях с мотора. Отново спрях, като отново намерих възможност да пробвам макрото:



Мъгливо крайбрежие в Орегон:





Пясъчни дюни:





Не стана да карам из дюните… Имаше много народ, а накрая се оказа че не пускат мотоциклети.

След това разочарование ме обхвана силното желание да се прибера. Не знам защо, но в този момент нямаше нищо по-важно от това да съм си у дома. Това пътуване за мен беше приключило, и макар че в никакъв случай не успях да обърна подобаващо внимание на крайбрежието, аз потеглих в къщи. За крайбрежието в Орегон ще трябва да се върна друг път…

Обърнах на Изток, и по пътя отново спрях за няколко минути да снимам:



Отклоних се в гора:



Чудна зеленина, и примамлив черен път:



Сега ми е чудно защо не се покрих някъде там да нощувам на палатка. Сигурно защото всичко беше мокро, слънцето току-що се беще показало.

[Purple Elephant]

Ден 8

Ден 8--край

Вече далеч след гористата част на Орегон спрях да заредя в Систърс. Срещнах велосипедист който пътуваше през континента и слушах разказите му. Каза ми че след седмица ще бъде в Мизула и аз му дадох номера си за да остане у нас, ако иска…

След Систърс се загубих, като че ли нарочно. На пук на Гармина поех през неасфалтирани пътища за да избягна магистралата. Според мен си струваше. Източен Орегон е много по-различен от крайбрежието:



Докато бях спрял да сменя батериите в Гармина някъде в тази пустош, един фермер мина покрай мен с камиона си гледайки ме втрещено. Сигурно мотористи с багаж не са ежедневна гледка по тези земи Видят ли непознат и настръхват…

Доста се лутах, и понеже времето напредна, отново намерих асфалта. Това е последната снимка която имам от това пътешествие:



Тук някъде дори видях идеално място за палатка—между дървета, до малко езеро, не далеч от пътя но не и близо че да се чува шум… Досега съжалявам че не спрях—не само заради мястото, а защото беше вече вечер.

От тук нататък беше напъване да стигна в къщи. Стъмни се, и на път за Spokane, щата Вашингон започвах да дремя. Когато стигнах в Spokane, спрях да заредя. Купих и горещо кафе, че барем да се освежа и постопля. Индиецът който работеше там като че ли се уплаши от мен. Вече беше след полунощ, може би 1 сутрин, и ми каза да си вървя.

След като излязох, от никъде, като че ли направо от храсталаците, се появи стара таратайка наблъскана с местни… Тия бяха напълно напрегнати, явно наркомани, и почнаха да ме дърпат за пари. Отвърнах че нямам, при което тази която шофираше изпадна в истерия, и почна да крещи “Е как така, ти с кво зареди мотора?” Казах и че именно заради това нямам пари. Махнах се от там колкото се може по-бързо.

Минах покрай Coeur D’Alene в щата Айдахо, и започнах да се катеря през прохода където е и границата с Монтана. Мъглата стана толкова гъста, че не можех да карам с шлем. Вдигнах стъклото за да мога да видя нещо пред мен. Застигна ме голям камион, от тези с 18-те колела и се чудя как не ме помете в мъглата… Слизането през прохода също си беше усилие, и в ниското отново спрях да почина. Бях се вкочанясал напълно. След като се пораздвижих, направих последния напън да се прибера в къщи. Стигнах около 5 сутринта.

Маршрутът за последният ден:

https://www.google.com/maps?saddr=Go...&via=3&t=m&z=7

[Венци- малкия]

От: С мотор по Дивия Запад

Готино поредно приключение