Tweet
Преди известно време, съвсем неочаквано, пристигна отдалеч пратка за мен. Голяма изненада, вътре бяха няколко антикварни бръснача и специален камък за точене на бръснарски ножчета. Един изключителен приятел, прочел че колекционирам бръсначи, направил малка колекция и ми направи този уникален подарък. Знаете, бръснач особено от 18-19 век е трудна работа да се прецени състезанието му. А то все попадения в десетката... Или голям късмет, или му е писано да се присъедини към малкото ни колекционерско общество, явно има вроден усет...
Разгледах ги внимателно, потърсих повече информация и започнах да обмислям как да ги реставрирам. Моята концепция, винаги е била, бръсначът да е напълно функционален и използваем. Затова и не задържам образци, които не биха могли да изпълняват основната си функция, а именно да бръснат добре. Затова и част от възстановяването е привеждането и в „линия“, поправянето на предишни следи от неправилно точене или експлоатация и ремонт на дръжката ако е нужно. За съжаление два от бръсначите бяха с дръжки, които не подлежат на възстановяване. Пластмасата старее и понякога без значение какви усилия биха били хвърлени, не е възможно да бъде напълно и функционално възстановена. Явно беше, че трябват нови дръжки. В един мой предишен проект използвах карбонови дръжки. Изминалите месеци пълноценна употреба, показаха че изборът е добър. Отлична функционалност, много здрави, леки, позволяващи перфектен баланс на острието и на практика вечни и без промяна дори на външният вид след време.
Все още не съм завършил всичко което получих, но с първите три съм готов, тествани са и при това с отлични впечатления. Това е и повод да ги покажа, още повече всеки от тях е типичен представил на интересни школи.
Erik Anton Berg, Eskilstuna, Sweden
Град Ескилстюна (Eskilstuna) е разположен в централна Швеция. Говори се, че по време на сътресенията в ножарската гилдия на Солинген, не малко от майсторите, повечето със семействата са се преместили на други места. Една част са получили особени привилегии и са се преместили в Златоуст Русия, където са поставили основите на ножарската промишленост, а друга са отпътували за по-близка Швеция и са избрали това градче. Това което на мен ми прави впечатление е, че винаги такива центрове са изграждани близо до голяма река. Водата е много важна за такова производство.
Ерик Антон Берг е роден в Ескилстюна по времето когато градът започва да се утвърждава като промишлен център. Чиракува и след време с майсторското си свидетелство решава да открие собствена фабрика. Твърди се, че за да постави начало на бизнеса си, е заел сума от 500 крони, което е единственият заем, който е вземал през живота му.
Работилницата от която е започнал:
Ерик е бил талантлив майстор, оставил изключителна следа в ножарската промишленост. Швеция се е славела с рудните си находища и особеният състав, който е позволявал лесно добиване на висококачествена стомана. Но г-н. Берг е бил особено взискателен. Негова заслуга е търсенето и намирането на конкретни сплави и поставянето на особени изисквания от негова страна за качеството на изходните материали. Взискателен до педантичност, той вероятно е първият, който въвежда това, което днес наричаме качествен контрол. При това на всички етапи от доставките и производството. След не много време, изключителното качество на неговите изделия, му помага да разшири бизнеса, при това качеството е такова, че се носят легенди за него. Дори други производители извън Швеция започват усилено да търсят начин да се снабдят с „вълшебната“ „шведска стомана“... Ерик въвежда и специални методи, за контролирано нагряване на заготовките, което позволява постигането на устойчиви и добри резултати.
Г-н Берг почива рано, още на 47 годишна възраст, през 1903 година. По онова време, майсторите ножари трудно са доживявали до старини, работата в силно запрашена среда си е казвала думата. Петте му дъщери поемат бизнеса и така след време главен управител на фабриката става Густав Андерсон, талантлив мениджър и същевременно изключителен специалист. Преди пенсионирането си, фабриката вече е с площ от 10 000кв. Метра, която по онова време е сочена за най-модерната и прецизна в целият свят. По това време дъщерите на Ерик Берг са вече много възрастни и решават да продадат фабриката. 1959 AB Bahco купува целият бизнес и го интегрира в собствената си производствена гама и така става най-големият шведски производител на инструменти. А легендарните бръсначи Erik Anton Berg остават в миналото... и един екземпляр у мен!
Дръжката е оригиналната.
Разгледах ги внимателно, потърсих повече информация и започнах да обмислям как да ги реставрирам. Моята концепция, винаги е била, бръсначът да е напълно функционален и използваем. Затова и не задържам образци, които не биха могли да изпълняват основната си функция, а именно да бръснат добре. Затова и част от възстановяването е привеждането и в „линия“, поправянето на предишни следи от неправилно точене или експлоатация и ремонт на дръжката ако е нужно. За съжаление два от бръсначите бяха с дръжки, които не подлежат на възстановяване. Пластмасата старее и понякога без значение какви усилия биха били хвърлени, не е възможно да бъде напълно и функционално възстановена. Явно беше, че трябват нови дръжки. В един мой предишен проект използвах карбонови дръжки. Изминалите месеци пълноценна употреба, показаха че изборът е добър. Отлична функционалност, много здрави, леки, позволяващи перфектен баланс на острието и на практика вечни и без промяна дори на външният вид след време.
Все още не съм завършил всичко което получих, но с първите три съм готов, тествани са и при това с отлични впечатления. Това е и повод да ги покажа, още повече всеки от тях е типичен представил на интересни школи.
Erik Anton Berg, Eskilstuna, Sweden
Град Ескилстюна (Eskilstuna) е разположен в централна Швеция. Говори се, че по време на сътресенията в ножарската гилдия на Солинген, не малко от майсторите, повечето със семействата са се преместили на други места. Една част са получили особени привилегии и са се преместили в Златоуст Русия, където са поставили основите на ножарската промишленост, а друга са отпътували за по-близка Швеция и са избрали това градче. Това което на мен ми прави впечатление е, че винаги такива центрове са изграждани близо до голяма река. Водата е много важна за такова производство.
Ерик Антон Берг е роден в Ескилстюна по времето когато градът започва да се утвърждава като промишлен център. Чиракува и след време с майсторското си свидетелство решава да открие собствена фабрика. Твърди се, че за да постави начало на бизнеса си, е заел сума от 500 крони, което е единственият заем, който е вземал през живота му.
Работилницата от която е започнал:
Ерик е бил талантлив майстор, оставил изключителна следа в ножарската промишленост. Швеция се е славела с рудните си находища и особеният състав, който е позволявал лесно добиване на висококачествена стомана. Но г-н. Берг е бил особено взискателен. Негова заслуга е търсенето и намирането на конкретни сплави и поставянето на особени изисквания от негова страна за качеството на изходните материали. Взискателен до педантичност, той вероятно е първият, който въвежда това, което днес наричаме качествен контрол. При това на всички етапи от доставките и производството. След не много време, изключителното качество на неговите изделия, му помага да разшири бизнеса, при това качеството е такова, че се носят легенди за него. Дори други производители извън Швеция започват усилено да търсят начин да се снабдят с „вълшебната“ „шведска стомана“... Ерик въвежда и специални методи, за контролирано нагряване на заготовките, което позволява постигането на устойчиви и добри резултати.
Г-н Берг почива рано, още на 47 годишна възраст, през 1903 година. По онова време, майсторите ножари трудно са доживявали до старини, работата в силно запрашена среда си е казвала думата. Петте му дъщери поемат бизнеса и така след време главен управител на фабриката става Густав Андерсон, талантлив мениджър и същевременно изключителен специалист. Преди пенсионирането си, фабриката вече е с площ от 10 000кв. Метра, която по онова време е сочена за най-модерната и прецизна в целият свят. По това време дъщерите на Ерик Берг са вече много възрастни и решават да продадат фабриката. 1959 AB Bahco купува целият бизнес и го интегрира в собствената си производствена гама и така става най-големият шведски производител на инструменти. А легендарните бръсначи Erik Anton Berg остават в миналото... и един екземпляр у мен!
Дръжката е оригиналната.
Все едно се пързаля по камъка,а се точи,после и по бузата - пързаля се,а бръсне
Коментар