Tweet
Предлагам ви любопитен, на места смешен исторически документ, който навява на полезни (включително в практическо отношение) мисли и днес.
Негов автор е легендарният Бойчо войвода от махала Цепераните, Тревненско (край Хаинбоаз, вляво, ако пътуваш на север). Роден е около началото на ХІХ век, а е убит през август 1856 г. Има изумителна биография, може би само капитан Петко го надминава по тази линия.
Бойчо Цеперански е хайдутувал над 20 години и е участвал с четата си (познайте на коя страна...) в две руско-турски войни - от 1828-1829 г. и в Кримската.
Във всяка енциклопедия или друга справка за него, ще прочетете "...създал е хайдушки закон". В ХІХ век има няколко такива "закона" и те са интересни преди всичко с това, че очертават някаква граница между "правилно хайдутство" и обикновено разбойничество. (А едното и другото неизбежно и винаги са смесени.)
- - -
Законът на Бойчо е най-дълъг от известните и затова го има в енциклопедиите. Но ви занимавам с него заради друго. Голяма част от него всъщност не е закон, а е
НАРЪЧНИК ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ
(Survival guide)
Съдете сами:
Всеки от дружината трябва да носи в чантата си сюнгер в едно тенеке, вързан у него с връвчица, който да попива до половин ока вода и който да бъде винаги напоен в тенекето, за да служи на войника да си кваси устата, когато се случи да няма никъде вода. В случай, че няма вода го напои, сутрин го повлича с връвта му по росата, докато се напои и си го прибира в тенекето.
Освен това всеки да си носи куршум или оловено топче и ако се случи да се изтощи сюнгера му от вода и да няма такава, тогава да върдаля куршума в устата си и няма да усеща толкова голяма жажда.
Всеки хайдутин да носи в чантата си сладък мехлем, тифтик (на турски това значи "фина ангорска вълна", вместо памук), парцалчета за спиране на кръв и за превързване на рани, хайдушки корен против рани и пърхавица гъба за спиране на кръвотечението.
...
Из онези правила от Закона, които се отнасят до войводата:
нощем да не води момчетата по пътища;
денем да осъмва на висока местност с добър обзор и обстрел;
добре да познава местностите, пътищата, пътеките и кладенците;
да може да се ориентира по звездите и по тях да определя времето (т.е. колко е часа) през нощта;
да не води момчетата да пият вода два пъти на едно и също място (това е заради доста практикувания намер с отравяне на кладенци или храна, дори доста по-късно са пробвали така да се справят с капитан Петко войвода);
сутрин да не се придвижват по росата, за да не ги открият потери по следите (интересно е в такъв случай как напояваме сюнгера с вода);
вечер да не ляга, докато не провери поставените и разпределени на смени стражи.
- - -
Всичко това днес звучи трогателно наивно, но също така ни припомня, че светът не е от вчера.
Остава да добавя, че когато е писал (а по-вероятно - диктувал на някой грамотен) закона си, Бойчо вероятно е бил най-големия спец по оцеляване в България. През 1829 г. нещо не са му допаднали политическите съображения на руснаците, според които всички български чети трябва да се разоръжат и да кротнат. И ги е подразнил достатъчно, за да го заточат в Сибир.
Значи той бяга от затвор в Сибир и през Персия се връща с единия си брат в България, за да събере отново четата.
Все е научил нещо за оцеляването.
- - -
Ами дано не ви е било скучно.
Поздрави!
Негов автор е легендарният Бойчо войвода от махала Цепераните, Тревненско (край Хаинбоаз, вляво, ако пътуваш на север). Роден е около началото на ХІХ век, а е убит през август 1856 г. Има изумителна биография, може би само капитан Петко го надминава по тази линия.
Бойчо Цеперански е хайдутувал над 20 години и е участвал с четата си (познайте на коя страна...) в две руско-турски войни - от 1828-1829 г. и в Кримската.
Във всяка енциклопедия или друга справка за него, ще прочетете "...създал е хайдушки закон". В ХІХ век има няколко такива "закона" и те са интересни преди всичко с това, че очертават някаква граница между "правилно хайдутство" и обикновено разбойничество. (А едното и другото неизбежно и винаги са смесени.)
- - -
Законът на Бойчо е най-дълъг от известните и затова го има в енциклопедиите. Но ви занимавам с него заради друго. Голяма част от него всъщност не е закон, а е
НАРЪЧНИК ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ
(Survival guide)
Съдете сами:
Всеки от дружината трябва да носи в чантата си сюнгер в едно тенеке, вързан у него с връвчица, който да попива до половин ока вода и който да бъде винаги напоен в тенекето, за да служи на войника да си кваси устата, когато се случи да няма никъде вода. В случай, че няма вода го напои, сутрин го повлича с връвта му по росата, докато се напои и си го прибира в тенекето.
Освен това всеки да си носи куршум или оловено топче и ако се случи да се изтощи сюнгера му от вода и да няма такава, тогава да върдаля куршума в устата си и няма да усеща толкова голяма жажда.
Всеки хайдутин да носи в чантата си сладък мехлем, тифтик (на турски това значи "фина ангорска вълна", вместо памук), парцалчета за спиране на кръв и за превързване на рани, хайдушки корен против рани и пърхавица гъба за спиране на кръвотечението.
...
Из онези правила от Закона, които се отнасят до войводата:
нощем да не води момчетата по пътища;
денем да осъмва на висока местност с добър обзор и обстрел;
добре да познава местностите, пътищата, пътеките и кладенците;
да може да се ориентира по звездите и по тях да определя времето (т.е. колко е часа) през нощта;
да не води момчетата да пият вода два пъти на едно и също място (това е заради доста практикувания намер с отравяне на кладенци или храна, дори доста по-късно са пробвали така да се справят с капитан Петко войвода);
сутрин да не се придвижват по росата, за да не ги открият потери по следите (интересно е в такъв случай как напояваме сюнгера с вода);
вечер да не ляга, докато не провери поставените и разпределени на смени стражи.
- - -
Всичко това днес звучи трогателно наивно, но също така ни припомня, че светът не е от вчера.
Остава да добавя, че когато е писал (а по-вероятно - диктувал на някой грамотен) закона си, Бойчо вероятно е бил най-големия спец по оцеляване в България. През 1829 г. нещо не са му допаднали политическите съображения на руснаците, според които всички български чети трябва да се разоръжат и да кротнат. И ги е подразнил достатъчно, за да го заточат в Сибир.
Значи той бяга от затвор в Сибир и през Персия се връща с единия си брат в България, за да събере отново четата.
Все е научил нещо за оцеляването.
- - -
Ами дано не ви е било скучно.
Поздрави!
А относно росата - те могат да си напоят сюнгерите по тревите около лагера , препоръката важи според мен за походите. 
Коментар