Tweet
Една юнска седмица облачно и дъждовно време.
За някои хора това означаваше провалена морска ваканция, за други отегчително застояване вкъщи. Планината почти не се разбулваше от тъмните облаци.
След такова време обаче в Балкана се събуждат едни невероятно красиви природни явления - водопадите.
Събуждане е наистина точната дума, защото много от тези водопади в топлите и слънчеви летни дни не съществуват. Могат да бъдат видени само след няколкодневнни дъждове или веднага след силен порой.
Бях на едноседмична почивка в Карлово и последните два дни от престоят ми бе изминалият уикенд. Времето изведнъж се укроти и стабилизира, слънцето изгря и ми се откри възможност да се разходя с джипа в района.
Централна Стара планина в частта си около Карлово е със статут на национален парк - Централен Балкан.
Единственото място за което се сетих, което не бях посещавал преди и което бе отворено за автомобили е пътят към хижа Тъжа. Всъщност вярвах, че ще мога да се кача до бариерата - входът на парка, която бях виждал от чужди разходки. Не таях надежди за нещо повече и поради обещанията за заоблачаване и остатъчни дъждове през следобедните часове на съботния ден.
Бързам да споделя, че имах късмет да поразгледам доста обстойно парка и най-вече да уцеля точния момент и да заснема това истинско богатство от развилнели се водопади след цяла дъждовна седмица.
Толкова ми хареса, че отложих прибирането си в София от събота вечер, за неделя вечер, защото се прибрах късно вечерта. В неделя пък сутринта просто се събудих и реших, че ми се ходи пак на планина. Не успях да се сдържа и без никакъв багаж и храна отскочих до Калофер , оставих джипа в местността Паниците и хукнах към "Райското пръскало" и хижа "Рай". Тази разходка е втората част от незабравимото ми изживяване.
Без да преувеличавам, но за тези два дни зърнах над 25 водопада. Лесно ми да сверя тази цифра по снимките си, но не заснех всичко което видях. Имаше водопади къде ли не, някои от които едвам съзрявах с очи и увеличението на фотоапаратът ми нямаше да хване. Други просто подминавайки за миг зървах.
Заглавието на фотописа не ми бе трудно да измисля. Дойде си самичко - Царството на водопадите.
Съботната ми разходка бе почти и изцяло с джипа. Пеша съм ходил само на две места и не повече от час, час и половина, но пък постоях доста време в хижа "Триглав".
Маршрут в съботния ден:
Карлово - с.Тъжа -
пътят към хижа Тъжа - х.Русалка - вход Централен Балкан -
Тъженско ждрело - водопад Кадемлийско пръскало -
местност Смесите - х. Мандрата - обратно по маршрута -
х.Триглав - водопад Бабско пръскало -
с.Тъжа - Карлово
Километрите не засякох, но са някъде между 50 и 70км.
Неделната разходка бе изцяло пешеходна
Ето снимките и разказа. Приятно разглеждане.
Събота, някъде около 9 часа сутринта току що отминали Калофер наближаваме отбивката към село Тъжа.
Времето е обещаващо.
Подстъпите към масива "Триглав" - едни от най-високите върхове на Стара планина.
Тук са величията Голям и Малък Кадемлия, съответно 2276м и 2231м. Безименен връх 2202м и връх Мазалат 2197м.
От тази гледна точка на снимката не се виждат, защото тук Стара планина е много широка и тези исполини са в самото й сърце, а и предните върхове са доста високи и ги скриват. Вижда се обаче първият водопад малко под билата - водопад Пръскалото по пътя на Селската река. Отгоре е връх "Каракачански егрег", който е над 1900м.
Чувството да караш по непознат път е много силно и запомнящо се. Особено като видях този далечен водопад и в очакване на още изненади. Още повече, че тук Стара планина особено ме вълнува, защото съм роден до нея.
Катерех бавно нагоре, защото очаквах да стигна до входа на парка, където вероятно щеше да е крайната ми точка с автомобил, което ясно се виждаше и на навигацията, на която бях задал като цел връх Голям Кадемлия, и която ми сочеше, че преди него ще мина през контролен пункт. Очаквах и времето да е лошо по високите била, така че не очаквах много много на този етап от разходката.
Ето следващият уникално красив водопад, което се печти гордо още отдалеч - Бабско пръскало.
Реката се казва Бабска река, а падът на водата е от 54 метра. Отдясно над него е връх Пауна - 1817м.
Има още интересни неща за този водопад, но всичко по реда си. Все още бяхме далеч от него.
Пътят минава покрах хижа Русалка, откъдето тръгва още трак нагоре. Попитах едни туристи дали ще ме отведе до близост за снимки на водопада, а те малко колебливо кимнаха позитивно с глава.
Оказа се, че пътят свършва на едно място - отдавна се е срутил.
Минах само покрай това малко водопадче
Пътят зелен и кален
Върнах се на основния път към хижа Тъжа
Малко по-нагоре започва да се открива хубава панорама към ждрелото отляво.
Още по близка гледка към красивото Бабско пръскало, отдясно на което се белее още един водопад.
Отляво и отсреща се виждат билата по които минава пътят към връх Ботев - Русалийски проход. Все още има преспи.
Виждат се обаче и три страхотни водопада. Вляво е каскадата от няколко водопада наречена Петканови водопади, в средата има два пада един над друг наречени Пенчовски водопад, а вдясно един дебел водопад - Пенчовско пръскало.
Водопади...кой от кой по-красив.
До нас отдясно Бабското пръскало
Цветенца и била.
Скоро стигнах до бариерата на контролния пункт и разочарованието си не можех да скрия.
Слизам аз да прочета всичките табели и ме посреща един приятен човечец. Поздравяме ме се, а аз съм с нагласата поне да го разпитам къде какво има напред пък някой ден да дойда пеш да разгледам. Не вярвам, че мога да продължа напред, не и днес, най-малко заради колебливото още време и непознатия район.
Човекът ме попита:
-Ще се качвате ли нагоре?
Въх....
- Ама може ли нагоре?
-Може, само ще ви запиша и може да се поразходите.
Ееее, няма такъв кеф. Направо засиях.
Каза ми, че има още водопади по пътя и се стига до няколко хижи от които има и други маршрути.
Според табелите пътят не е забранен за МПС-та, а само с ограничен достъп и само по указаните пътища и паркинги.
Благодарих му, вдигна ми бариерата и продължих напред. Тук вече бях наострил всички сетива, защото чувството бе някак особено. Развълнувах се още повече, като видях че пътят върви покрай пропаст и покрай два водопада, които се виждаха от пропусквателния пункт.
Едно чудновато дърво на ръба на пътя над пропастта.
Отдясно на тесния каменист път имаше високи отвесни скали, и оглушителен шум на падаща вода. Зад две, три дървета имаше поне 20 метров водопад. Не успях да намеря път до него, въпреки че пръските буквално заливаха джипа. Не разбрах как се казва.
След два завоя мост, под който бушуваха лудите води на Бабска река. Малко по нагоре бе едноименния водопад, но колкото и да се взирах за път нагоре по реката не успях да намеря дори мислен такъв. Всичко е недостъпно, не и в този момент с толкова много бошуваща вода наоколо.
Пътят напред набираше бавничко височина. Бързам да кажа, че пътят е подходящ за всякакви превозни средства, дори за леки коли. Насипан е със ситни камъни и е здрав. Една обикновена лада 1500 цял ден кръжеше около мен, мотори и всякакви джипове срещнах като трафик малко по късно.
Спрях до една панорамна скала до пътя и видях още един интересен и оригинален водопад. Течеше по скоро легнал и шумеше различно. Пак едни 20-30 метра имаше.
Взирайки се от ръба надолу в ьдрелото забелзвам още един пад
Връщам се и на трите водопада отляво на пътя на отсрещните била
Петкановите водопади вляво
Пенчовски водопад посредата, който е с два пада. Един много висок най-горе, предполагам над 50 метра и малко по-надолу в гората с втори пад.
А такива шумни и пенливи потоци пресичащи пътя не съм и броил.
Някои придружени и с мини водопадчета
Спирам на една малка полянка до пътя. Добре, че го направих, защото всяко слизане води до нови приятни изненади.
Обръщам се назда и какво да видя в планината - още един водопад.
Още по интересна бе малката пътечка, която сришом водеше нейде в рехавата крайпътна гора и към ръбовете на скалите извисяващи се като пиедистали над ждрелото на река Тъжа.
От скалите се вижда страхотно отсрещното скално било - връх Малка Коза стена - 1711м.
и една голяма пещера.
Назад пък зеленеят красивите била на подстъпите към връх Голям Кадемлия.
Времето неусетно напредна и вече наблизаваше пладне. Пътят неочаквано се оживи. Преминаха доста джипове, един камион почистваш паднали клони и ладата. След тях и аз....
И на един десен завой гледам спрял един джип Паджеро отляво.
Намалявам да се вмъкна покрай него и скалите отдясно и изкачам на тази гледка.
Кадемслийското пръскало.
Водопадът бушуващ от водите на Кадемлийска река под великанът връх Голям Кадемлия.
На височнина от 1500 метра над морското ниво пенливите води литват от 70 метра.
Страхотен водопад!!!!!
Грохотът на водата бе оглушителен.
Пътят минава точно под водопада
Видео:
Наоколо е приказно красиво.
Запознахме се с човека с Паджерото - възрастен бизнесмен от Севлиево. Той ми разказа за забележителностите на околностите и няколко пъти в деня се засякохме на едни и същи места.
Това били любимите му места и идвал тук много често.
Тук пътят подминава височина от 1500 метра и излиза на сравнително равна част, където река тъжа тече учудващо спокойно покрай пътя.
По нагоре знаех вече какво ме очаква, защото бях информиран.
Това е долината наречена "Смесите". казват й още петречието, защото пет реки от различни долини се сливат в една.
http://media.snimka.bg/s1/2270/030784576.jpg?r=0[/img]
Удивително зелено
Стигнах до разклон в близост до една база на служители на Централен Балкан. Надясно има езерце и бариерата спираща достъпа по пътя към връх Голям Кадемлия. Горе има бивши военни поделения и база на МВР мисля. Всъщност не знам, не съм се качвал, но принципно не пускат. Нямаше и смисъл да прося, защото върхът бе потопен в черни облаци и нямах никакво желание да ходя там.
Ето го великанът Голям Кадемлия. При това скрит от доста облаци. Огромна купчина планина!
Чудовищно масивно било подобно на това на връх Ботев.
За феновете на митсубиши.
Така и не разбрах къде точно се намира хижа Тъжа. Това според картата е Табите, а аз стигнах до една хижа преди нея - Мандрата.
От Табите (на снимката) има път слизащ в Севлиево и път с бариера нагоре към връх Ботев.
Един от ръкавите на вливащите се реки.
Тук походих пеш до едно било над хижа Мандрата, но слизащите черни облаци бързо ме прибраха обратно в джипа.
Разбрахме се с човека с митсубишито да се видим пак обратно по пътя на хижа Триглав. Там щял да ми покаже хубава пътека до водопада Бабското пръскало.
Обръщам и тръгвам по обратния път, защото времето видимо се влошаваше.
Още реки.
Минавам пак покрай Кадемлийското пръскало.
и заваля дъжд.....
За някои хора това означаваше провалена морска ваканция, за други отегчително застояване вкъщи. Планината почти не се разбулваше от тъмните облаци.
След такова време обаче в Балкана се събуждат едни невероятно красиви природни явления - водопадите.
Събуждане е наистина точната дума, защото много от тези водопади в топлите и слънчеви летни дни не съществуват. Могат да бъдат видени само след няколкодневнни дъждове или веднага след силен порой.
Бях на едноседмична почивка в Карлово и последните два дни от престоят ми бе изминалият уикенд. Времето изведнъж се укроти и стабилизира, слънцето изгря и ми се откри възможност да се разходя с джипа в района.
Централна Стара планина в частта си около Карлово е със статут на национален парк - Централен Балкан.
Единственото място за което се сетих, което не бях посещавал преди и което бе отворено за автомобили е пътят към хижа Тъжа. Всъщност вярвах, че ще мога да се кача до бариерата - входът на парка, която бях виждал от чужди разходки. Не таях надежди за нещо повече и поради обещанията за заоблачаване и остатъчни дъждове през следобедните часове на съботния ден.
Бързам да споделя, че имах късмет да поразгледам доста обстойно парка и най-вече да уцеля точния момент и да заснема това истинско богатство от развилнели се водопади след цяла дъждовна седмица.
Толкова ми хареса, че отложих прибирането си в София от събота вечер, за неделя вечер, защото се прибрах късно вечерта. В неделя пък сутринта просто се събудих и реших, че ми се ходи пак на планина. Не успях да се сдържа и без никакъв багаж и храна отскочих до Калофер , оставих джипа в местността Паниците и хукнах към "Райското пръскало" и хижа "Рай". Тази разходка е втората част от незабравимото ми изживяване.
Без да преувеличавам, но за тези два дни зърнах над 25 водопада. Лесно ми да сверя тази цифра по снимките си, но не заснех всичко което видях. Имаше водопади къде ли не, някои от които едвам съзрявах с очи и увеличението на фотоапаратът ми нямаше да хване. Други просто подминавайки за миг зървах.
Заглавието на фотописа не ми бе трудно да измисля. Дойде си самичко - Царството на водопадите.
Съботната ми разходка бе почти и изцяло с джипа. Пеша съм ходил само на две места и не повече от час, час и половина, но пък постоях доста време в хижа "Триглав".
Маршрут в съботния ден:
Карлово - с.Тъжа -
пътят към хижа Тъжа - х.Русалка - вход Централен Балкан -
Тъженско ждрело - водопад Кадемлийско пръскало -
местност Смесите - х. Мандрата - обратно по маршрута -
х.Триглав - водопад Бабско пръскало -
с.Тъжа - Карлово
Километрите не засякох, но са някъде между 50 и 70км.
Неделната разходка бе изцяло пешеходна
Ето снимките и разказа. Приятно разглеждане.
Събота, някъде около 9 часа сутринта току що отминали Калофер наближаваме отбивката към село Тъжа.
Времето е обещаващо.
Подстъпите към масива "Триглав" - едни от най-високите върхове на Стара планина.
Тук са величията Голям и Малък Кадемлия, съответно 2276м и 2231м. Безименен връх 2202м и връх Мазалат 2197м.
От тази гледна точка на снимката не се виждат, защото тук Стара планина е много широка и тези исполини са в самото й сърце, а и предните върхове са доста високи и ги скриват. Вижда се обаче първият водопад малко под билата - водопад Пръскалото по пътя на Селската река. Отгоре е връх "Каракачански егрег", който е над 1900м.
Чувството да караш по непознат път е много силно и запомнящо се. Особено като видях този далечен водопад и в очакване на още изненади. Още повече, че тук Стара планина особено ме вълнува, защото съм роден до нея.
Катерех бавно нагоре, защото очаквах да стигна до входа на парка, където вероятно щеше да е крайната ми точка с автомобил, което ясно се виждаше и на навигацията, на която бях задал като цел връх Голям Кадемлия, и която ми сочеше, че преди него ще мина през контролен пункт. Очаквах и времето да е лошо по високите била, така че не очаквах много много на този етап от разходката.
Ето следващият уникално красив водопад, което се печти гордо още отдалеч - Бабско пръскало.
Реката се казва Бабска река, а падът на водата е от 54 метра. Отдясно над него е връх Пауна - 1817м.
Има още интересни неща за този водопад, но всичко по реда си. Все още бяхме далеч от него.
Пътят минава покрах хижа Русалка, откъдето тръгва още трак нагоре. Попитах едни туристи дали ще ме отведе до близост за снимки на водопада, а те малко колебливо кимнаха позитивно с глава.
Оказа се, че пътят свършва на едно място - отдавна се е срутил.
Минах само покрай това малко водопадче
Пътят зелен и кален
Върнах се на основния път към хижа Тъжа
Малко по-нагоре започва да се открива хубава панорама към ждрелото отляво.
Още по близка гледка към красивото Бабско пръскало, отдясно на което се белее още един водопад.
Отляво и отсреща се виждат билата по които минава пътят към връх Ботев - Русалийски проход. Все още има преспи.
Виждат се обаче и три страхотни водопада. Вляво е каскадата от няколко водопада наречена Петканови водопади, в средата има два пада един над друг наречени Пенчовски водопад, а вдясно един дебел водопад - Пенчовско пръскало.
Водопади...кой от кой по-красив.
До нас отдясно Бабското пръскало
Цветенца и била.
Скоро стигнах до бариерата на контролния пункт и разочарованието си не можех да скрия.
Слизам аз да прочета всичките табели и ме посреща един приятен човечец. Поздравяме ме се, а аз съм с нагласата поне да го разпитам къде какво има напред пък някой ден да дойда пеш да разгледам. Не вярвам, че мога да продължа напред, не и днес, най-малко заради колебливото още време и непознатия район.
Човекът ме попита:
-Ще се качвате ли нагоре?
Въх....
- Ама може ли нагоре?
-Може, само ще ви запиша и може да се поразходите.
Ееее, няма такъв кеф. Направо засиях.
Каза ми, че има още водопади по пътя и се стига до няколко хижи от които има и други маршрути.
Според табелите пътят не е забранен за МПС-та, а само с ограничен достъп и само по указаните пътища и паркинги.
Благодарих му, вдигна ми бариерата и продължих напред. Тук вече бях наострил всички сетива, защото чувството бе някак особено. Развълнувах се още повече, като видях че пътят върви покрай пропаст и покрай два водопада, които се виждаха от пропусквателния пункт.
Едно чудновато дърво на ръба на пътя над пропастта.
Отдясно на тесния каменист път имаше високи отвесни скали, и оглушителен шум на падаща вода. Зад две, три дървета имаше поне 20 метров водопад. Не успях да намеря път до него, въпреки че пръските буквално заливаха джипа. Не разбрах как се казва.
След два завоя мост, под който бушуваха лудите води на Бабска река. Малко по нагоре бе едноименния водопад, но колкото и да се взирах за път нагоре по реката не успях да намеря дори мислен такъв. Всичко е недостъпно, не и в този момент с толкова много бошуваща вода наоколо.
Пътят напред набираше бавничко височина. Бързам да кажа, че пътят е подходящ за всякакви превозни средства, дори за леки коли. Насипан е със ситни камъни и е здрав. Една обикновена лада 1500 цял ден кръжеше около мен, мотори и всякакви джипове срещнах като трафик малко по късно.
Спрях до една панорамна скала до пътя и видях още един интересен и оригинален водопад. Течеше по скоро легнал и шумеше различно. Пак едни 20-30 метра имаше.
Взирайки се от ръба надолу в ьдрелото забелзвам още един пад
Връщам се и на трите водопада отляво на пътя на отсрещните била
Петкановите водопади вляво
Пенчовски водопад посредата, който е с два пада. Един много висок най-горе, предполагам над 50 метра и малко по-надолу в гората с втори пад.
А такива шумни и пенливи потоци пресичащи пътя не съм и броил.
Някои придружени и с мини водопадчета
Спирам на една малка полянка до пътя. Добре, че го направих, защото всяко слизане води до нови приятни изненади.
Обръщам се назда и какво да видя в планината - още един водопад.
Още по интересна бе малката пътечка, която сришом водеше нейде в рехавата крайпътна гора и към ръбовете на скалите извисяващи се като пиедистали над ждрелото на река Тъжа.
От скалите се вижда страхотно отсрещното скално било - връх Малка Коза стена - 1711м.
и една голяма пещера.
Назад пък зеленеят красивите била на подстъпите към връх Голям Кадемлия.
Времето неусетно напредна и вече наблизаваше пладне. Пътят неочаквано се оживи. Преминаха доста джипове, един камион почистваш паднали клони и ладата. След тях и аз....
И на един десен завой гледам спрял един джип Паджеро отляво.
Намалявам да се вмъкна покрай него и скалите отдясно и изкачам на тази гледка.
Кадемслийското пръскало.
Водопадът бушуващ от водите на Кадемлийска река под великанът връх Голям Кадемлия.
На височнина от 1500 метра над морското ниво пенливите води литват от 70 метра.
Страхотен водопад!!!!!
Грохотът на водата бе оглушителен.
Пътят минава точно под водопада
Видео:
Наоколо е приказно красиво.
Запознахме се с човека с Паджерото - възрастен бизнесмен от Севлиево. Той ми разказа за забележителностите на околностите и няколко пъти в деня се засякохме на едни и същи места.
Това били любимите му места и идвал тук много често.
Тук пътят подминава височина от 1500 метра и излиза на сравнително равна част, където река тъжа тече учудващо спокойно покрай пътя.
По нагоре знаех вече какво ме очаква, защото бях информиран.
Това е долината наречена "Смесите". казват й още петречието, защото пет реки от различни долини се сливат в една.
http://media.snimka.bg/s1/2270/030784576.jpg?r=0[/img]
Удивително зелено
Стигнах до разклон в близост до една база на служители на Централен Балкан. Надясно има езерце и бариерата спираща достъпа по пътя към връх Голям Кадемлия. Горе има бивши военни поделения и база на МВР мисля. Всъщност не знам, не съм се качвал, но принципно не пускат. Нямаше и смисъл да прося, защото върхът бе потопен в черни облаци и нямах никакво желание да ходя там.
Ето го великанът Голям Кадемлия. При това скрит от доста облаци. Огромна купчина планина!
Чудовищно масивно било подобно на това на връх Ботев.
За феновете на митсубиши.
Така и не разбрах къде точно се намира хижа Тъжа. Това според картата е Табите, а аз стигнах до една хижа преди нея - Мандрата.
От Табите (на снимката) има път слизащ в Севлиево и път с бариера нагоре към връх Ботев.
Един от ръкавите на вливащите се реки.
Тук походих пеш до едно било над хижа Мандрата, но слизащите черни облаци бързо ме прибраха обратно в джипа.
Разбрахме се с човека с митсубишито да се видим пак обратно по пътя на хижа Триглав. Там щял да ми покаже хубава пътека до водопада Бабското пръскало.
Обръщам и тръгвам по обратния път, защото времето видимо се влошаваше.
Още реки.
Минавам пак покрай Кадемлийското пръскало.
и заваля дъжд.....
Коментар