Неочаквани срещи с диви животни.

[Райковски]

Мисля, че доста от нас, често се срещат с диви животни. В тази тема ще разказваме подробно, за нашите срещи.

Вчера бях за гъби. Когато излязох от гората и започнах да вървя по черния път (който води до асфалтовия), си извадих телефона, за да видя колко е часа. В този момент, на няколко метра от мен, от завоя, излезе някакво животно. Първоначално си помислих, че някоя бабка си е извела козите и започнах пак да гледам телефона, но в следващия момент вдигнах поглед и що да видя- сърна, пресичаща пътя. Беше млада и хубава, стъпваше бавно и гордо, беше невероятно красива. Аз се смразих, защото сърни виждам почти всяка седмица, но от толкова близо, ми бе за пръв път. Гледах я как пресича, а тя въобще не ме забеляза. След като пресече пътя и влезе в гората, аз се сетих, че може да я снимам. Естествено, тръгнах след нея, но вече беше късно.

[krasivl]

От: Неочаквани срещи с диви животни.

Във Витоша се натъкнах на две мечета,много бързо се изнесох случката беше преди време.

[Чавдар (V93)]

От: Неочаквани срещи с диви животни.

Среща по привечерно време ...

[Йордан Йорданов]

От: Неочаквани срещи с диви животни.

Близо до Върбица:


а наскоро се гледахме няколко минути с една лисица на разстояние не повече от 4-5 метра. За съжаление няма доказателство...

[Кольо]

От: Неочаквани срещи с диви животни.

На шуменското плато почти над джипа мина с огромен скок една сърна. Както си карам, по асфалтов път с нормална ширина, на 20-30 метра пред мен сърната направо прелетя над асфалта, приземи се от другата страна на пътя, и се изгуби в гората.
Изключително грациозен скок, разбира се нямаше как да реагирам толкова бързо и да снимам.

[Вива ViRuS4eto]

От: Неочаквани срещи с диви животни.

Това е от миналия събор в Приморско, на връщане от Бегликташ, изскочи на пътя и тичаше пред колата:

[Бакалов]

От: Неочаквани срещи с диви животни.

На Варненското състезание тази година караме през една дъбова гора и търсим слабо видим път във високата трева . Както карам и с периферното си зрение забелязвам движение встрани от мен на една поляна . Ловец съм и често ми се случва да виждам диви животни , но този път беше много необичайно - ревящ джип омазан със Камчийска кал и стадо от трийсетина диви прасета - малки на два три месеца с "раирани пижами" , годинаци които още се въртят край майката и три големи женски от които водачката веднага ни надуши и наостри уши . Поослуша се малко и явно реши че сме опасност защото поведе стадото след себе си на десетина метра пред джипа . Жалко че борд камерата не беше с нас да запечата тази красива гледка .

[O.K]

От: Неочаквани срещи с диви животни.

Миналата есен се катерим на Витоша с един приятел по улей Орлово гнездо. Може би някой се сещате, но за тези които не се, от Голи връх наляво като погледнете посока Княжево, най-левия улей. Та качихме се по него на Платото и малко преди да стигнем на мен ми се допика. Казвам му на моя приятел ти продължи напред аз тука да си свърша работата, гледам аз хубавата гледка към София и п..., но забелязвам нещо отляво на мен и си викам, срандаци, загледах се аз по-добре, то били диви кози, а апарата ми е на колана. Прибрах аз единия атрибут и тръгвам да вадя другия ама ония побегнаха. Аз с целия си акъл ги подгоних, но представете си не ги хванах . Интересното беше, че бяха близо да кажем 30тина метра, а там си беше открито. Освен това не вярва, че на Витоша има диви кози. Пак такива съм виждал и на Рила ама от бая далеч. снимах ги ама апарата ми беше много зле и нищо не излезе.

[Райковски]

От: Неочаквани срещи с диви животни.

Бакалов, по този начин и аз видях прасета на скоро. Бях с джипа, както карах и пред мен изскочиха два големи шопара, с наострени опашки нагоре, пресякоха пътя с бясна скорост. Беше ловен сезон и явно ловджиите ги бяха погнали.

[Niki 76]

От: Неочаквани срещи с диви животни.

Преди две седмици наблюдавах от около десетина метра две малки лисичета, как се боричкат пред хралупата си. Поне 5 минути ги гледах, въобще не ме усетиха. Накрая нарочно се издадох и те шмугнаха през различни входове все едно го бяха тренирали

[Vitan]

От: Неочаквани срещи с диви животни.



Място: 24-ти км. от E75, между Pyhatunturi и Rovaniemi

Температура: -32 C
Скорост на вятъра: 19.8 м/с

[komisar]

От: Неочаквани срещи с диви животни.

Редовно "вдигам" яребици, докато разхождам кучето по полето. Натискат се до последния момент и като хвръкнат на 2 метра от мен ме стряскат. И с диви зайци се срещам често, даже веднъж хванах малко зайче- криеше се в един храст и не помръдна докато не го взех. Държах го един ден в къщи- нито яде, нито пи вода, та го пуснах да си ходи .

[Andrei]

От: Неочаквани срещи с диви животни.

Като 'млад индженер' 03-04' прекарах около година на Петрохан. Скоро от неочаквани срещи с диви животни си станаха постоянни. Най-вече змии...много змии, после много зайци...сърни и прасета по-рядко...веднъж в седмицата. Само веднъж имах 'сблъсък'...така по-отблизо с елен...мъжки.

Та карам си фугонката ужаска по пътя в гората...зима е и както всеки знае , ужаската през зимата и държи спирачка максимум на 1 колело...и след един завой без видимост почти се блъскам в елен. Са като ги гледаш през ден отдалече нямаш много представа колко е голем добитъка, пък и по думите на 'шоферите' в кръчмата...а видат елен, а са го сгазили за чеверме....което не е баш така, щото на животното главата беше на моето ниво седнал в УАЗ-ката, а нагоре още рогИ. Та натепах целия АБС- на УАЗ-ката, който се изразяваше в завлачване на задно десно примерно и спрях на метър от елена..едвам. Елена ме изгледа като Клинт Истууд...демек тоа па кво иска...извърши един грандиозен скок през банкета и изчезна.

[Райковски]

От: Неочаквани срещи с диви животни.

Елен, за последните години, съм виждал само един път. Бях оставил джипа на една поляна, а той пасеше на 1 метър от него. В момента, в който се появих, ме видя и избяга на подскоци.

[sl.daskalov]

От: Неочаквани срещи с диви животни.

Покрай работата ми и навиците ми да обикалям сам из горите, имам доста чести срещи с диви животни. Даже последната е от снощи когато една лисица няколко часа обикаля около джипа в Беласица и не се плашеше нито че я осветявам с фенера нито от светкавицата на телефона. Но най-незабравимите ми срещи с диви животни са две, тях ще помня цял живот!
Първата се случи на вр.Малка Сютка в Родопите. Прекарахме няколко нощи в една ловджийска вишка там с едни приятели от Варна и през цялото време валя като из ведро. Та една сутрин мене ме подгонва една голяма естественна нужда и изскачам от вишката под налягане. Току пред входа забелязвам в калта съвсем пресни мечешки следи ама зора е по-голям от страха, та оттърчавам в гората. Клякам на сушина под коренището на едно съборено от буря дърво и се отдавам на естественните си нужди, и тъкмо по средата на занятието когато връщане назад няма, от гората проехтява страшен рев, какъвто никога не съм чувал преди. И пак проехтява рева , и пак, и все по наблизо се чува! Брех рекох си , мечката ще да е, отидох си млад, зелен и насран! И докато се тюхкам на късмета си че трябва да загина в такова срамно положение, срещу мене от гората се измъкна един елен и наддава познатия ми вече рев. Много красиво животно, за пръв път виждах такова на свобода! Ама красотата му я оценявах по-късно, като си го спомнях как пристъпваше! А тогава на момента си рекох - м...а ти и рогатото магаре, точно сега и тук ли реши да си пееш песните, малко ли е друга гора та тук се навря да ми изкараш акъла! Поразмърдах се в яда си и елена явно ме усети щото се върна обратно, ама много зор не си даваше ами се отдалечи бавно.
Втория ми незабравим случай беше в Пирин. Бях се качил за риба на Спанополските езера, мотора (тогава карах една МЗ-ка) го оставих близо до местност наречена Юрушки гробища. Та след като цял ден лових риба, надвечер се върнах при мотора, който беше скрит в едно дере. Тръгнах с мотора полека (щот той толко си можеше) нагоре към Юрушки гробе и щом излезнах на голямата поляна (доло горе колкото стадион) гледам пред мене черно от някакви животни ,визьора ми се беше позапотил та отначало не разбрах какви са и в първия момент помислих че са крави. Спрях, щото то нямаше минаване, и вдигнах визьора на каската. Изтръпнах, навсякъде пред мене и около мене беше черно от диви прасета. Големи, малки, майки с раирани прасенца имаше и направо огромни екземпляри почти колкото крави! Рекох си , че тоя път вече ще си отида безславно и даже нищо чудно и да ме изплюскат тия гадове всеядни, та само мотора ми да се намери после. Имах чувството че всичките прасета от Пирин планина са се събрали на банкет и аз съм специалитета изненада. Стоях няколко секунди, после няколко минути, нищо не се случи. Ония продължаваха да си се занимават с техните дела сякаш аз и бумкащия под задника ми мотоциклет не съществувахме. Посъбрах смелост пък си рекох , я чакай аз така полекичка да се пробвам да тръгна през стадото. И така полека, полека набрах смелост та и с клаксона взех да свиря и да форсирам газта и ония вирнаха опашките, майките подбраха малките с пижамките и взеха да се изнасят от поляната и да ми правят път. Преминах поляната успешно и после по целия път към Сандански като ме хвана някаква еуфория, то песни пях, то чалъми предавах с моторетката, щом не се пребих, пак добре!