Неочаквани срещи с диви животни.

[P2P]

От: Неочаквани срещи с диви животни.

Тези птици, според мен улулици, са направили гнездо под стряхата ми. Нощем малките издават звуци, все едно, че спи човек. Потресаващо е. Малките гаргарони не успях да ги снимам, те са три или четири.

Снимах мама като излиташе от гнездото:



Тук на фона на комина на съседите, за мащаб:

[Райковски]

От: Неочаквани срещи с диви животни.

Вчера карах по пътя с джипа, когато в последния момент видях нещо на пътя. Като погледнах в огледалото, видях змийче около 40-50 сантиметра. Реших, че може да е пепелянка и спрях. Отидох при него и видях, че беше вдлъбнаточел смок. За пръв път виждах такъв вид смок, а и знам, че е отровен. Винаги когато видя животно, го кръщавам, та този се казваше Неделчо(понеже го видях в Неделя) Понеже беше по средата на пътя и можеше да бъде смачкан, а и бях с работни обувки, покрити с тънък слой ламарина, го сритах настрани. В този момент, Неделчо се разяри, сви се и започна да съска. Аз се заинтересувах от неговата агресия и си подадох подметката, при което той започна да скача по нея, опитвайки се да я захапе. Отново го сритах, вече настрани от пътя, а той продължаваше да се опитва да ме захапе. Е явно не знаеше, с кого си има работа. След 10 минути ''игра'', победителят бях аз и си заминах.

[chrichri]

От: Неочаквани срещи с диви животни.

Във времето назад съм срещал повечето диви животни. За отбелязване е, че се срещат все по-рядко. Ще запомня вълците, които светеха с очички отсрани на пътя, когато правех поредния крос, вечер по тъмно от Забърдо към Чудните мостове (бях по къси гащи и тениска+куче, около 10 км, сняг)-емоцията беше поносимо отрицателна. Мечката, която срещнах скоро (бях с колата) да рови в казана за боклук в един от комплексите с бунгала на пловдивския Студенец. Имаше каракачанска овчарка на синджир на 10 метра и тя се прибра без да гъкне в къщичката, явно познаваще гостенката. Емоция нямаше, и "кафяво" нямаше, беше ми интересно. И това, което няма как да забравя е...делфини, плувайки на 1 метър от мен в нашето море. Виждал съм делфини десетки пъти от разните там, достъпни плаватекни средства, те нашите рядко са над метър...ама тогава си бях на час от брега, плувайки и се почувствах изплашен(не знам защо). Ако се бях сетил сигурно щях да се насера веднага...толкова безпомощен се почувствах...те били приятели на хората, ама...има изядени(удавени) хора от делфини и...и акулите даже не ги закачат...имаше емоция. Напоследък, за жалост често намирам изхвърлени от морето УБИТИ делфини, вероятно и тях ги ловуват. Логично е да се предположи, че не мога да приложа снимки, но не съм нито рибар, нито ловец, така че може да ми се има доверие.

[BatGeorgeone]

От: Неочаквани срещи с диви животни.

Във времето назад съм срещал повечето диви животни. За отбелязване е, че се срещат все по-рядко. Ще запомня вълците, които светеха с очички отсрани на пътя, когато правех поредния крос, вечер по тъмно от Забърдо към Чудните мостове (бях по къси гащи и тениска+куче, около 10 км, сняг)-емоцията беше поносимо отрицателна. Мечката, която срещнах скоро (бях с колата) да рови в казана за боклук в един от комплексите с бунгала на пловдивския Студенец. Имаше каракачанска овчарка на синджир на 10 метра и тя се прибра без да гъкне в къщичката, явно познаваще гостенката. Емоция нямаше, и "кафяво" нямаше, беше ми интересно. И това, което няма как да забравя е...делфини, плувайки на 1 метър от мен в нашето море. Виждал съм делфини десетки пъти от разните там, достъпни плаватекни средства, те нашите рядко са над метър...ама тогава си бях на час от брега, плувайки и се почувствах изплашен(не знам защо). Ако се бях сетил сигурно щях да се насера веднага...толкова безпомощен се почувствах...те били приятели на хората, ама...има изядени(удавени) хора от делфини и...и акулите даже не ги закачат...имаше емоция. Напоследък, за жалост често намирам изхвърлени от морето УБИТИ делфини, вероятно и тях ги ловуват. Логично е да се предположи, че не мога да приложа снимки, но не съм нито рибар, нито ловец, така че може да ми се има доверие.

Нашенските делфини достигат много често над метър Дължина, според мен някоИ могат и да доближат метър в диаметър...

Преди 3-4 години се гмурках на Болата на апнея и докато излизах от водата почти до брега чух звучно "Пууффф" на 6-7 метра от мен беше един огромен делфин, ако го бях видял до мен докато бях под водата щеше и емоции и да има и кафяво да има... това нещо е огромно и въпреки много митове, че са дружелюбн и уж спасявали давещи се хора щях да изцапам водата със сигурност )

На Болата съм наблюдавал колко са умни и координирани делфините, заграждат рибата, и полека лека я приклещват в залива и в плитчините и разказват играта, а бях точно в едно такова място в плитчините когато видях делфина, още ми пази влага този красив спомен.

[сто]

От: Неочаквани срещи с диви животни.

Тези птици, според мен улулици...

Малко извън темата, но някой да може помогне с линкче за звуците от "крякащите" по нашите ширини?
Повечето бозайници наоколо съм чувал, някои даже и виждал, долу-горе по звук мога да ги различа, но някой птици(особено нощни) по звук без картина - определено не.

[spoko]

От: Неочаквани срещи с диви животни.

Чак сега виждам темата та и аз да каж а за една случка с колегата докато сме за гъби на 7-8 км от града. Та излезнахме с колегата след работа за диворастящи и естествено след 10 м. от влизането в шубрака се разделихме. Той слезна в ниското към дерето, а аз покрай полянката и около горичката. След има няма 4-5 мин в които го изгубих от поглед и чувам нещо да вика "ШУ" "ШУ". Сетих се кой е и викам ей Наско има ли как е при теб ама никой не ми отговаря. Вадя телефончето и тъкмо да звънна гледам то светва и почва да ми пее. Познайте кой звъни. Колегата леко притеснен ми вика я ела тука към дерето надолу. Викам си чак сега ги набарахме много и все едри ама Ц. Гледам колегата приседнал на един пън и пуши ама яко. Няма гъби няма нищо покрай него. Питам го за какво ме вика като няма нищо а той. Ти да беше тук само да видиш какво ми се случи, ама го казва и трепери. Какво бе човек какво видя толкова му викам аз като си мисля че или заек или сърна може да е. А той само ми показва брега на дерето и вика от тук се показва една рошава глава с криви зъби и ме гледа. Върна се и прецапа през дерето а след нея повече от 20 прасета подредени като аптекарски шишета. Без малко щял да оцапа терена ама още не се бил усетил какво е можело да стане и после само приседнал и докато дойда вече пушеше втора цигара. Само се чудя какво ли щях да правя аз като не пуша.

[Марто (Мартин Христов)]

От: Неочаквани срещи с диви животни.

Орела и сокола си приличат доста и от разстояние, и с невъоръжено око, дори и орнитолог трудно ги различава, ако са кацнали! Орли за съжаление не останаха много в природата, но виж - със соколи е пълно. Виждал съм огромни екземпляри (размах на крилете над 1,5 метра със сигурност) в подножието на крепостта "Цепина", край Велинград. Два броя бяха кацнали на хилави дръвчета край пътя и не помръднаха от местата си докато джипа буквално не се изравни със тях. Птиците бяха на не повече от метър от мен и успях да ги разгледам добре, докато излитаха и се отдалечаваха бавно с нисък бръснещ полет над ливадата. Първата ми реакция беше да реагирам на размерите им... Неволно ги сравних с пуйки... От това можете да си представите колко едри бяха птиците! Ястребите са значително по дребни, като някои видове направо са си малки. За разлика от орлите и соколите - оперението им е в по-светли тонове и много по-богато (не всички соколи са тъмни, "скитника" например си е направо светъл). Освен по външния вид, могат да се различат от орлите и соколите по полета. Той е рязък и бърз, и на моменти - изключително маневрен. Докато ловуват гризачи, някои видове буквално зависват на едно място във въздуха. Други видове докато гонят гълъби например, изпълняват невероятни фигури от висшия пилотаж и развиват сериозни скоростти (все пак най-бързата птица в света е сокола - скитник, полет по хоризонтала - до 200 км/ч, при пикиране - до 380 км/ч). Във Варна имаме апартамент на 16-тия етаж. Често през лятото на перваза на хола си имаме гостенин - дребен ястреб, чийто вид не мога да определя (предполагам "врабчар").В полет орлите и соколите се различават много лесно - по формата на крилата. Орлите има характерно оперение на върха на крилете, което под напора на въздушния поток се извива и създава илюзията, че края на крилото сочи напред. Сокола има много по-аеродинамична форма - има по-къс врат от орела и в полет изглежда, че почти от главата му излизат крилете, които пък са изключително пригодени за скорост - формата им е "стреловидна" - краищата им сочат назад под доста голям ъгъл и са по-тесни от тези на орела.

[sl.daskalov]

От: Неочаквани срещи с диви животни.

Орела и сокола си приличат доста и от разстояние, и с невъоръжено око, дори и орнитолог трудно ги различава, ако са кацнали! Орли за съжаление не останаха много в природата, но виж - със соколи е пълно. Виждал съм огромни екземпляри (размах на крилете над 1,5 метра със сигурност) в подножието на крепостта "Цепина", край Велинград. Два броя бяха кацнали на хилави дръвчета край пътя и не помръднаха от местата си докато джипа буквално не се изравни със тях. Птиците бяха на не повече от метър от мен и успях да ги разгледам добре, докато излитаха и се отдалечаваха бавно с нисък бръснещ полет над ливадата. Първата ми реакция беше да реагирам на размерите им... Неволно ги сравних с пуйки... От това можете да си представите колко едри бяха птиците! Ястребите са значително по дребни, като някои видове направо са си малки. За разлика от орлите и соколите - оперението им е в по-светли тонове и много по-богато (не всички соколи са тъмни, "скитника" например си е направо светъл). Освен по външния вид, могат да се различат от орлите и соколите по полета. Той е рязък и бърз, и на моменти - изключително маневрен. Докато ловуват гризачи, някои видове буквално зависват на едно място във въздуха. Други видове докато гонят гълъби например, изпълняват невероятни фигури от висшия пилотаж и развиват сериозни скоростти (все пак най-бързата птица в света е сокола - скитник, полет по хоризонтала - до 200 км/ч, при пикиране - до 380 км/ч). Във Варна имаме апартамент на 16-тия етаж. Често през лятото на перваза на хола си имаме гостенин - дребен ястреб, чийто вид не мога да определя (предполагам "врабчар").В полет орлите и соколите се различават много лесно - по формата на крилата. Орлите има характерно оперение на върха на крилете, което под напора на въздушния поток се извива и създава илюзията, че края на крилото сочи напред. Сокола има много по-аеродинамична форма - има по-къс врат от орела и в полет изглежда, че почти от главата му излизат крилете, които пък са изключително пригодени за скорост - формата им е "стреловидна" - краищата им сочат назад под доста голям ъгъл и са по-тесни от тези на орела.

Общо взето не съм съгласен! Значи към ястребови спадат също и орлите и мишеловите, така че ястребовите са най-едрите грабливи птици по нашите земи! Към ястребовите спадат и ястребите - късопръст, кокошкар (Герак) и врабчар. Ако трябва да сравняваме по размери соколи и ястреби, най-едър е ястреба кокошкар (герак), на второ място - ловния сокол, трето - сокола скитник, четвърто - късопръстия ястреб, пето - ястреба врабчар, шесто - керкенеза и сокола орко. Най-дребните соколи са ветрушките .
Силуета на кацналия орел трудно може да се сбърка с другите грабливи - много по-мощен клюн и крака, издължена глава. В полет си трябва поне бинокъл и пак е трудно щото тия се реят на високо.
Тия дето си ги видял и сравнил с пуйки, най-вероятно са били мишелови!

[Райковски]

От: Неочаквани срещи с диви животни.

Днес бях в гората с джипа. Изведнъж, една хубава сърна прескочи пътя с един скок и отпраши нагоре по склона. Беше невероятна.

[mureto]

От: Неочаквани срещи с диви животни.

Преди 2 месеца с колега бяхме за риба на яз.Голям Беглик.В неделя сутрин станах рано и реших да пообиколя покрай нас да видя за някоя гъба.Хванах баира нагоре и не бяха минали и 10 минути от моето катерене и чувам нещо да бяга надолу точно срещу мен.В първия момент си помислих, че е мечка защото знам че там е резерват и има доста мечки.След 5 секунди виждам нещо кафяво да тича и си викам,а не е мечка някой вълк е ама се оказа сърна.И тя пък взе че спря на 6-7 метра от мен и почна да си пасе трева.Бях точно до едно поточе.Стоя и не мърдам и я гледам как си пасе.Викам си сега ще я снимам.С бавни движения бъркам в джоба и вадя телефона,пускам камерата и насочвам към нея и тя като драсна напред тръгнах след нея ама ..Та така.После 30минути сърцето ми щеше да изкочи от уплаха.

[Sibirski]

От: Неочаквани срещи с диви животни.

Вчера видях белка вътре на газона пред метростанция Стадион Васил Левски. Не можах да си повярвам на очите, толкова грациозно и съвсем неуплашено диво животно в центъра на града. Сигурно живее някъде вътре в Борисовата градина.

[suzuki team]

От: Неочаквани срещи с диви животни.

С катеричките вече свикнах,ама тази белка,доста съм учуден.Събрала е доста кураж явно!

[maystor]

От: Неочаквани срещи с диви животни.

Точно катерица е видял Юрий, ама пуст български.

[Sibirski]

От: Неочаквани срещи с диви животни.

Не, баш белка съм видял. И аз се учудих.Като на снимката, ама по-тъмничка. Много хубаво и пъргаво животинче. Ние им викаме ласка.

[sergej]

От: Неочаквани срещи с диви животни.

А ние му казваме ласица; преди три месеца имаше голем бой между едно такова и кучето ми под терасата ни, след 2-3 минути аз требваше да влизам долу и да е вада мъртва, със счупен гърбнак, кучето ми беше кърваво и ухапано по целата му глава.