Страница 1 от 3 1 2 3 ПоследенПоследен
Резултати 1 до 20 от 44

Тема: Турция и Армения

  1. #1
    Аватара на damon
    damon е офлайн
    Николай
    Старши участник | news |
    | ОС || +ПЛ |* МСС *
    | Модератор |
    Регистрация
    Oct 2008
    Място
    София/В.Търново
    Публикации
    1,299
    Точки (при гласуване)
    20

    По подразбиране Турция и Армения

    Започвам да пиша дълго отлагания си пътепис. Не знам кога ще свърша, но със сигурност много неща вече избледняват и ако не го направя сега, сигурно никога няма да го успея да го приключа... Едва ли мога да напиша някаква велика история, както ми се иска, освен ако не си ги измислям. Все пак има какво да споделя. Пък и маршрутът включва някои по-непопулярни места в края. На това пътуване се опитвах да снимам по-сериозно, спрямо преди. Сега, гледайки снимките не съм особено доволен, но не мога да превъртя времето назад, а просто да се опитам следващия път да стане още по-добре.


    Тръгнахме на това пътуване без много подготовка. До последно се чудехме дали да поемем пак на изток, основно заради цената на бензина в Турция. Планът, ако може да се нарече така, беше да минем през цяла Турция - навлизайки в кюрдските региони - и после Грузия и Армения.

    Трябваше да караме в южната част на Турция през Кападокия, Немрут, ез. Ван и после на север към Грузия. Решихме да не минаваме през Истанбул, а да се движим на юг и да пресечем с ферибот на Чанаккале. Първите снимки са чак от Одрин:


    Карахме през някакви второстепенни пътища между селата:


    Много пътища в Турция са просто едри едни камъчета, валирани върху битум. Ужасно шумна и груба настилка, но "държи" много.


    Аз имам навика понякога да пипвам с ботуша асфалта в движение, за да усетя колко "държи". Разправяйки на Силвия какъв див асфалт са направили Турците, след малко чух в слушалките: "Спри, спри, спри веднага."

    Пуснала си тя крака като мен, малко по-рязко и абразивните камъчета и "ритнали" ботуша назад, за късмет единствения проблем засега беше силна болка в глезена. Все пак съмненията, че може да има нещо пукнато останаха поне до другата сутрин.

    Спускане към Егейско море, малко след това разпънахме палатка на западния бряг на Галиполи.


    Сутринта се отправихме към мемориалите от Първата световна война свързани с битката за Галиполи. По тези места са загинали около 150 000 войници от Британската империя и 250 000 от Турция.


    Lone pine (Самотния дъб) е гробище на австралийски и новозеландски войници. Цялата околност е пълна с мемориали от войната и много туристи.













    Качихме се на ферибота и се прехвърлихме в Азия и Чанаккале.


    В Чанаккале беше претоварено от туристи, а както някой знаят ние не обичаме туристически места, особен аз. Пуснаx GPS-a на приключенска програма и ни поведе през селата.




    Тук тотално ми се наруши трака. Тръгнахме по съвсем друг път от черновата, но това нямаше особено значение сега. На стъмване стигнахме до град Акхисар. Обикаляйки да намерим хотел до нас спря един младеж със скутер, който говореше английски и каза че ще ни намери някакъв пансион на негов приятел. Собственика се оказа моторист с КТМ, който си имаше система да качва мотора във входа на хотелчето, която ние ползвахме:


    Ето го и Мохамад. Живее в Истанбул, но е от Акхисар.

    Заговорихме се - той си идва два-три пъти в годината. В Истанбул много му харесва и за нищо на света не иска да живее в родния си град. Работеше в някаква фирма за имоти и говореше добър английски. Разказахме му, че отиваме много на изток - към Ван, Карс, Ерзурум. "В Ерзурум бях казарма. Не е хубаво там. Студено е, не е хубаво. Имам само неприятни спомени." Чак по-късно щях да разбера защо не му е било добре.

    В коридора на хотелчето:




    В Турция култа към Ататюрк граничи с религия. Поне в регионите, където секуларизма се поддържа, а тук бяхме точно в такъв регион - често могат да се видят подобни "олтари" със снимки, бронзови отливки и слова на Ататюрк.

    Седнахме да ядем диня в офиса на собственика. Извън обичайните разговори за моторите и ограниченията на скоростта попитах:
    - Интересно ми е какви са тези хора по снимките в коридора?
    - Загинали са във войната.
    - Коя война? - продължавам аз
    - Във войната.
    - Коя война? Втората световна? - разбира се говорех глупости.
    - Не, не. Във войната с терористите.
    - Аха. Ясно.
    LZ2NKM

  2. #2
    Регистрация
    Apr 2005
    Място
    ВАРНА
    Публикации
    2,194
    Точки (при гласуване)
    25

    По подразбиране От: Турция и Армения

    ..е ,давай ,де - що се спря
    PATROL 2.8TD КЪСА БАЗА -МАЛКО ПИПНАТ
    КТМ 990 ADVENTURE , SUZUKI DRZ400-E,YAMAHAYZ250F
    0899187766

  3. #3
    Аватара на Alexr
    Alexr е онлайн
    Александър Русковски
    Утвърден участник | +ПЛ |
    Регистрация
    Apr 2010
    Място
    София
    Публикации
    625
    Точки (при гласуване)
    11

    По подразбиране От: Турция и Армения

    Churov, остави човека да поеме въздух.

  4. #4
    Аватара на damon
    damon е офлайн
    Николай
    Старши участник | news |
    | ОС || +ПЛ |* МСС *
    | Модератор |
    Регистрация
    Oct 2008
    Място
    София/В.Търново
    Публикации
    1,299
    Точки (при гласуване)
    20

    По подразбиране От: Турция и Армения

    Цитат Мнение на churov Преглед на публикациите
    ..е ,давай ,де - що се спря
    За да се абонираш за темата.

    Шегувам се, разбира се. Просто си изсмуквам от пръстите свободното време за писане и ми е трудно. Друго не съм написал, но мисля, че ще мога да постигна около 3 поста на седмица. Днес няма да има серия. Евентуално утре.
    LZ2NKM

  5. #5
    Аватара на damon
    damon е офлайн
    Николай
    Старши участник | news |
    | ОС || +ПЛ |* МСС *
    | Модератор |
    Регистрация
    Oct 2008
    Място
    София/В.Търново
    Публикации
    1,299
    Точки (при гласуване)
    20

    По подразбиране От: Турция и Армения

    На другата сутрин продължихме на изток към Кападокия. Бяха към 750 км и не бяхме сигурни дали ще може да ги минем за един ден, особено при нашето обичайно късно тръгване.


    Тук някъде забелязах че предния десен кол се омаслява. Не много, но все пак се омаслява. Получих съвет по телефона да се опитам да изчистя семеринга с някаква тънка пластмаса, като чашка от кафе. Ето и нескопосаните ми опити. Винаги съм твърдял, че е добре да си познаваш машината. Ако бях разглобявал кол преди това, щях да знам, че прашника мога да го избутам нагоре съвсем лесно за да стигна до семерината. Сега вече мога да го разглобя и сглобя, но тогава още не го бях правил.


    Процедурата не свърши работа и през цялото пътуване нататък продължи да прокапва. Едва преди около месец разбрах всъщност защо - имаше леко нараняване на тръбата, което "реже" гумата на семеринга.

    Този ден беше от скучните. Трябваше да пропътуваме едно голямо разстояние, а и все още не бяхме привикнали към пътуването.




    Последните километри преди Ургюп до Кападокия не бяха леки. Към 9 часа се стъмни, а имахме още 200 километра. Аз обичам да карам на тъмно, но не винаги е много добра идея. Все пак се настанихме в един популярен къмпинг късно вечерта. Бяхме минали почти 750 км този ден. По този повод щяхме да останем две вечери там.


    И Кападокия с Огромните тълпи от туристи:












    Още предишния ден започнахме да забелязваме все по-често забрадени жени. Любопитна гледка представлява пикап с петима мъже в кабината и една жена, която се вози отзад в откритата каросерия.


    И все пак Турция е противоречива страна. Има всичко.


    LZ2NKM

  6. #6
    Аватара на damon
    damon е офлайн
    Николай
    Старши участник | news |
    | ОС || +ПЛ |* МСС *
    | Модератор |
    Регистрация
    Oct 2008
    Място
    София/В.Търново
    Публикации
    1,299
    Точки (при гласуване)
    20

    По подразбиране От: Турция и Армения

    След двата дни в района на Кападокия трябваше да продължаваме по пътя, макар че заради хубавия къмпинг имахме колебания дали да не останем още един ден.


    гр. Кайзери. В Турция е интересно колко големи и населени са градовете. Постоянно минаваш през някакви градове колкото Пловдив и Варна:


    Днес щяхме да караме по пътя между Кайзери и Караманмараш.


    Движейки се в тази планина, впечатляващото е как, може би заради липсата на растителност - планината ти се струва толкова огромна и мащабна. У нас няма подобни "голи" планини и е много различно. Проходът е изключително красив, но през пролетта би трябвало да е много по-зелено:






    След тази снимка се заспускаме към Караманмараш и изведнъж, както си беше приятна температурата - 25-28 градуса, стана 37-38. Още преди да тръгнем знаех, че тук ще берем много ядове със жегата идваща от сирийските пустини - поне до Диарбекир и Батман. Всеки знае колко неприятно за тялото е първоначалното излагане на сериозна жега, особено с тези тежки екипировки. Спряхме преди Караманмараш на една бензиностанция да се разхладим и уж да питаме нещо за пътя. Помня, че нещо се разправяхме по картата и аз всъщност знаех повече за пътя отклкото местните. Забелязал съм този парадокс - ако хората не пътуват много - те бегло познават пътищата - дори и в близките им региони. Или пък получаваш противоречива информация, която често не ти върши никаква работа.
    Решихме да продължим да караме, макар и връхлетялата ни умора от жегата - все още беше рано. Минахме Караманмараш и малко по-нататък Силвия искаше да спрем - не се чувстваше добре в жегата. На ГПС-а видях някакво езеро или язовир, и ми мина през акъла да намерим сенчесто място за палатка наоколо. Приближавайки езерото, се видя някакъв красив парк точно до него. Оказа се градския парк на град с име Пазарджик. Имаше хора, но не чак толкова много. Чудно място за палатка - хората щяха да се изнесат след няколко часа. Разбира се не можеше да се влезе вътре с мотор или кола. Взех си разговорника и намерих някакъв охранител - турците са гостоприемни и нямаше причина да не ни пуснат за една вечер. Известно време загубих докато обясня, че искаме да опънем палатка на ръба на парка. Орханителят не разреши, но със жестове ми каза да го следвам, водеше бе при някакъв "баш" началник. Обясних на костюмиран парфюмиран човек, че искаме да опънем палатка, а той знаеше и някакъв английски. "Така, добре, добре. Няма проблеми. Аз тук съм шеф. Всичко е мое, аз съм кмет на Пазарджик. Няма да се притеснявате за нищо." Разпореди се на охранителя да вдигне бариерата и да ни пусне в парка до другата сутрин - и да ни пази.
    Малко по-късно вечерта успяхме да всеем и смут в общинския ред, когато няколко местни мотористи с ИЖ-ове искаха и те да влязат в парка с моторите под претекст, че ние сме вътре. Чух как пазачът се разправяше с тях и често споменаваше думата с "баш". Вероятно им обясняваше, че кметът на нас е разрешил, ама за тях не може. Така и не ги пусна.

    Снимка от другата сутрин:
    LZ2NKM

  7. #7
    Регистрация
    Apr 2009
    Място
    София
    Публикации
    662
    Точки (при гласуване)
    13

    По подразбиране От: Турция и Армения

    Еййййй разгеле, накани се да започнеш. Чета с огромен интерес. Ръкопляскам(предполагам се чува) и чакам продължението

    Как ви се стори пътя между Кайзери и Караманмараж? Аз бях много впечатлен и много ми хареса. Още го строяха обаче и имаше много "чалашма".
    Следващият път, когато умът ви витае, последвайте го! => www.smehurko.info

  8. #8
    Регистрация
    Feb 2008
    Място
    Ловеч
    Публикации
    4,058
    Точки (при гласуване)
    22

    По подразбиране От: Турция и Армения

    С нетърпение чакам продължението!
    0осем9осем7шест0осем7едно
    Миро

  9. #9
    Аватара на damon
    damon е офлайн
    Николай
    Старши участник | news |
    | ОС || +ПЛ |* МСС *
    | Модератор |
    Регистрация
    Oct 2008
    Място
    София/В.Търново
    Публикации
    1,299
    Точки (при гласуване)
    20

    По подразбиране От: Турция и Армения

    Цитат Мнение на Ilarioncho Преглед на публикациите
    Еййййй разгеле, накани се да започнеш. Чета с огромен интерес. Ръкопляскам(предполагам се чува) и чакам продължението

    Как ви се стори пътя между Кайзери и Караманмараж? Аз бях много впечатлен и много ми хареса. Още го строяха обаче и имаше много "чалашма".
    Илко, баш от вашия пътепис съм го изибрал тоя път. Беше задължително минаването, щото добра реклама му направихте. Иначе както писах по-горе - впечатлени сме. Подобни планини нямаме у нас и като го видиш - оставаш без думи. Не може да се предаде със снимки изобщо. Иначе вие сте били в по-красиво време - както виждаш при нас от жегата тревата вече беше изгоряла. Пътят в момента е перфектен, освен че целият беше се разтекъл, но това си е някаква особеност на турското пътно строителство.
    LZ2NKM

  10. #10
    Регистрация
    Sep 2011
    Място
    Севлиево, тел.0887640708
    Публикации
    403
    Точки (при гласуване)
    8

    По подразбиране От: Турция и Армения

    Извинявай, че те връщам по-назад!Каза, че сте опънали палатка на спускане към Егейско, на западния бряг на Галиполи.В къмпинг или диво къмпиране.Питам, защото и аз планувам да премина там и евентуално да се спи на палатка?

  11. #11
    Аватара на damon
    damon е офлайн
    Николай
    Старши участник | news |
    | ОС || +ПЛ |* МСС *
    | Модератор |
    Регистрация
    Oct 2008
    Място
    София/В.Търново
    Публикации
    1,299
    Точки (при гласуване)
    20

    По подразбиране От: Турция и Армения

    Цитат Мнение на ичиконти Преглед на публикациите
    Извинявай, че те връщам по-назад!Каза, че сте опънали палатка на спускане към Егейско, на западния бряг на Галиполи.В къмпинг или диво къмпиране.Питам, защото и аз планувам да премина там и евентуално да се спи на палатка?
    Отвори това. Тук е пълния албум със снимките и отдясно можеш да видиш карта къде точно е направена. Това беше нещо като къмпинг - имаше някакви табели, но всъщност е поляната до едно заведение. Имаше някакъв съдържател и платихме малка сума. Евентуално там може да се намери къде да се опъне палатка, просто трябва да се потърси място, където няма никой който е решил да изкарва пари...
    LZ2NKM

  12. #12
    Регистрация
    Sep 2011
    Място
    Севлиево, тел.0887640708
    Публикации
    403
    Точки (при гласуване)
    8

    По подразбиране От: Турция и Армения

    Благодаря за инфото и снимките.Между другото в Турция няма нито едно българско войнишко гробище.Не, че няма убити и погребани там български войници.Просто всичко е унищожено след края на Междусъюзническата война.А там от където си минал, има поне две важни сражения на българската войска.Дори имаме и военен марш "Булаир" http://www.youtube.com/watch?v=9TbYct5ssiA .Може даже да си минал през това селище Булаир или Шаркьой.В началото на 1913г. турското командване прави таен морски десант на същия бряг и се насочват към българските позиции в съотношение 5:1.Седма пехотна Рилска дивизия и ген Г.Тодоров, вместо отстъпление, командва атака.Турците биват изненадани, че вместо да намерят българите в окопите, ги виждат озъбени и с голи щикове, да излизат срещу тях от гъстата мъгла!Изненадата е пълна, защото елитната турска дивизия обръща на бяг.
    Това е битката след която се казва, че българите викали "По пет на нож!".
    Исках при пътуването си с мотора, да оставя някоя китка на т.н. "Български военни гробища" но не би......
    Не желая да ти разводнявам темата, но това е част от старото българско землище и следва да се знаят тези работи!

  13. #13
    Аватара на damon
    damon е офлайн
    Николай
    Старши участник | news |
    | ОС || +ПЛ |* МСС *
    | Модератор |
    Регистрация
    Oct 2008
    Място
    София/В.Търново
    Публикации
    1,299
    Точки (при гласуване)
    20

    По подразбиране От: Турция и Армения

    Цитат Мнение на ичиконти Преглед на публикациите
    Благодаря за инфото и снимките.Между другото в Турция няма нито едно българско войнишко гробище.Не, че няма убити и погребани там български войници.Просто всичко е унищожено след края на Междусъюзническата война.А там от където си минал, има поне две важни сражения на българската войска.Дори имаме и военен марш "Булаир" http://www.youtube.com/watch?v=9TbYct5ssiA .Може даже да си минал през това селище Булаир или Шаркьой.В началото на 1913г. турското командване прави таен морски десант на същия бряг и се насочват към българските позиции в съотношение 5:1.Седма пехотна Рилска дивизия и ген Г.Тодоров, вместо отстъпление, командва атака.Турците биват изненадани, че вместо да намерят българите в окопите, ги виждат озъбени и с голи щикове, да излизат срещу тях от гъстата мъгла!Изненадата е пълна, защото елитната турска дивизия обръща на бяг.
    Това е битката след която се казва, че българите викали "По пет на нож!".
    Исках при пътуването си с мотора, да оставя някоя китка на т.н. "Български военни гробища" но не би......
    Не желая да ти разводнявам темата, но това е част от старото българско землище и следва да се знаят тези работи!
    В Турция определено историята е силно изкривена от политиката. Не че и в другите страни не е така, но турците са достигнали висота в това отношение. Ще видите и по-нататък в разказа.
    LZ2NKM

  14. #14
    Аватара на damon
    damon е офлайн
    Николай
    Старши участник | news |
    | ОС || +ПЛ |* МСС *
    | Модератор |
    Регистрация
    Oct 2008
    Място
    София/В.Търново
    Публикации
    1,299
    Точки (при гласуване)
    20

    По подразбиране От: Турция и Армения

    Следващите два дни съм ги запомнил с ужасната жега. Никога до тогава не бях карал в такива постоянстващи жеги по цял ден.

    Тук се почна още от сутринта:


    Бяхме много близо до стената на един от големите язовири в света - Ататюрк, който исках да видя. Пуснах ГПС-а да води по най-краткия път директно натам, избягвайки неасфалтирани пътища. Трябва да се знае, че всъщност под "павирани" пътища в Турция се разбира дори и чакъл, така че никога не може да си сигурен, че ще те води по асфалт.
    Някъде по пътя:


    Карахме по някакъв ужасен път, насред едно поле, жегата беше сигурно 40 градуса, а никъде нямаше дори една сянка. Продължихме така известно време, имах проблем със захранването на Гармина, който постоянно прекъсваше и от това понякога просто изгасваше. При поредното изгасване, когато вече ми беше писнало, и трябваше да спирам за пореден път в жегата, казах на Силвия че ще отбия в сянката на една малка джамия, която виждах в далечината. Спрях, исках да изхвърля всички дрехи по мен, и докато си махам якето се появи усмихнат възрастен човек. Оказа се че до джамията има две къщи, чудно какво правеха и къщите, и джамията тук - на средата на полето - след като нямаше никакво село наоколо. Старецът предложи чай и су (вода), като видя че умирахме от жегата. Тогава разбрах, че жега/задух на турски е нещо като "сиджаак" - двамата повтаряха това постоянно и съжаление виждайки какво носим върху нас.



    Поканиха ни вътре - донесоха вода, чай и грозде. Къщата, макар и нищо особено отвън, се оказа изключително чиста и подредена вътре, без да има никакъв лукс. А тези хора направо ни съживиха с хладната стоя, водата и чая. От Димо бях чувал как има места - караш, караш няма нищо наоколо, но спираш и веднага се появява човек който те пита "Искаш ли чай?". Тук се случи точно това.



    Опитахме да общуваме някак си, но не се получи особено, дори ползвайки моя разговорник.

    Малко след това в пущинака:


    И стената на яз. Ататюрк. На снимката не може да се усети, но е една от големите стени в света със своите 169 м височина и 1820 м дължина.

    Река Ефрат след язовира:


    ВЕЦ-ът има 8 турбини и генерира общо 2400 мегавата:


    Забелязва се, че около язовира има много зелени полета, обезпечени от иригационната система. Водата не тече в канали, както е у нас, а в тръби. Интересно е като се движиш в тези зелени поля с мотора, как на талази те блъсва силен задух от повишената влага. Има сухи места където жегата не е проблем, но при високата влажност от напояването направо "изгаряш":


    Мислехме да стигнем в Немрут този ден, а планината се намира северно на язовира. След няколко часа пристигнахме в Карадут - най-популярното място за отсядане преди да се качиш нагоре. Отседнахме в един хотел (там са много) след обичайното пазарене. Иначе от там почти до върха си има асфалтов път. Единствено последните 300-400 м са пеша, а от север има друг път, който почти стига до горе. За Немрут и статуите е говорено много, затова няма да пиша подробности.

    Тук сме на паркинга на височина около 2000 м. Температурата е приятна вече - около 25-27 градуса, а в далечината се вижда язовирът:


    Сянката на Немрут Даг:


    Това място е снимано много пъти, но май никой не е бил там по време на залез:




    Lonely Planet е основно четиво за голяма част от неорганизираните туристи. А в него пише, че на немрут се ходи по залез:














    Последно редактиран от damon ; 10-06-13 в 19:03 Причина: добавяне на една снимка
    LZ2NKM

  15. #15
    Регистрация
    Aug 2009
    Публикации
    657
    Точки (при гласуване)
    11

    По подразбиране От: Турция и Армения

    Много добри снимки!

  16. #16
    Аватара на huko
    huko е офлайн Старши участник | ОС || +ПЛ || ТП |* МСС *
    | Модератор |
    Регистрация
    Dec 2007
    Място
    София
    Публикации
    1,710
    Точки (при гласуване)
    19

    По подразбиране От: Турция и Армения

    Супер снимки! Чакаме продължението
    Зима иде

  17. #17
    Регистрация
    Dec 2007
    Място
    София
    Публикации
    1,403
    Точки (при гласуване)
    26

    По подразбиране От: Турция и Армения

    Всичко е много хубаво. Снимките са прекрасни и аз се нареждам за продължението.

  18. #18
    Аватара на damon
    damon е офлайн
    Николай
    Старши участник | news |
    | ОС || +ПЛ |* МСС *
    | Модератор |
    Регистрация
    Oct 2008
    Място
    София/В.Търново
    Публикации
    1,299
    Точки (при гласуване)
    20

    По подразбиране От: Турция и Армения

    Тук пътят свършва в язовира:


    Преминава се с ферибот в момента, а турците строят мост, който ще замени ферибота след време. На снимката горе се вижда едно БМВ. Това е Асим. Той също беше отседнал в Карадут в същия пансион и явно пътуваше в нашата посока. Говореше лош английски, но можеше да се разберем. Баща му е от малък град близо до Трабзон на Черно море и си идват всяка година в Турция. Всъщност Асим май си беше роден в Германия. Пътуваше из родината си, днес се беше запътил за Хасанкейф - древен град на река Тигър, който скоро ще бъде залят от нов язовир. След това нямаше много идея накъде иска да ходи.



    Фериботът е уникален. Организация не съществува.


    Стоим си на това място трите мотора и ние сме спокойни - имаме местен човек, който ще ни помогне в комуникацията. Обаче какво се случва? Стоим и чакаме, но Асим нищо не прави. Чака някакъв ред - някой да го повика. Аз почвам да се изнервям, понеже е жега и ферибота се пълни, а следващия ще е след повече от час. И тогава ми светна - ами той Асим си е германец, тук на него също му беше чуждо! Викнах на него и Силвия - айде да се товарим, и директно се паркирахме на ферибота без да питаме никой. Ако чакахме нямаше да се качим скоро.

    Вече на ферибота, това са кюрди. Типично за тях е носенето на панталони тип потури:




    Излизането също не беше лесно - трябваше да прибутаме моторите назад. Чудесно занимание за 40 градусова жега.

    После поехме с Асим. Хасанкейф беше интересно място, бях чел за там. Но пък в тогавашната жега исках колкото се може по-бързо да се качим към Татван и ез. Ван, където би трябвало да е хладно. Преди да тръгнем ми се ходеше в Ирак, та тогава се чудех какви съм си ги мислил, като там сигурно ще е 50 градуса. Щяхме да караме с Асим поне до Батман.

    Диарбекирската пустош. Не знам дали защото у нас няма подобни места, но дори и в това неприветливо място има някаква природна красота:


    Това е в Диарбекир. Някаква демонстрация на кюрдите (там всъщност май всички са кюрди) със затваряне на главния път към Батман. Задръстване, жега и накрая това. Асим поразпита - казаха му, че не се знае кога ще освободят движението. Той въобще не си и помисли да минава. Стоейки сега и гледайки тая снимка се чудя с какъв акъл тогава не минахме директно. Сигурно нямаше да ни спрат.


    Жегата беше толкова голяма, че или трябваше да се движиш, или да стоиш разсъблечен на сянка. Решихме да поемем на север и да хванем другия път, който е в лошо състояние според местните, но поне щяхме да се движим. Накрая под мъдрото ръководство на ГПС-а се забихме в някакъв краен квартал, без шанс да излезем на пътя. Асим предложи да се върнем - може да махнат блокадата, пък и на него от там му беше доста по-кратко.


    Все още не бяха освободили пътя, а ние намерихме единствената сянка. Термометърът вече показваше 43.1 градуса.


    След трийсетина минути мина някаква процесия с коли и всички свиреха и им подвикваха. Така и не разбрахме какво точно става. Асим беше поразпитал и се опита да обясни, но с неговия английски нищо не разбрах. Някакви кюрди, които отиват в Германия и няма да могат повече да се върнат в Турция, защото са осъдени или нещо такова. Това разбрах аз, но може и изобщо да не е точно така.

    За да може да караме в тая жега започнахме да спираме на всеки 30-40 минути на бензиностанция. Чудно е как организмът малко по малко се нагажда, и ако в началото едвам си понасял жегата - накрая почваш да свикваш. Спирахме - наплискваш се със студена вода, по тия места има специални чешми с хладилници, които пускат студена вода. Може дори да се полееш - така или иначе изсъхваш за секунди. Аз всеки път пиех някакъв сок и вода, и хапвах малко сладко. Силвия пиеше коли и чайове. Преживява се. Всъщност най-много помага турски чай - неслучайно там се наливат постоянно с него.




    Дежурната снимка с табелата на Батман:


    Малко след това спряхме на бензиностанция. Разбрахме, че никаква жега не е сега - миналата седмица било 50 градуса, а Батман бил известен като най-горещото място в Турция. Хората се оплакаха, че откакто е почнала войната в Сирия им е спрял алъш-вериша със сирийците, и това изобщо не ги радваше.

    Това е качването към Татван и ез. Ван, което се намира 1200 м по-високо от Батман:


    Още в Карадут собственика на пансиона беше набрал по телефона някакъв негов авер с хотел в Татван. Явно много хора пътуваха по подобен маршрут, е практика да си пращат клиенти един на друг. Цената беше добра, така че се запътихме към тоя хотел. Единственото притеснително беше, че сме на петия етаж на някаква стара сграда, а там разрушителните земетресения не са рядкост. Асим пристигна малко след нас, беше разглеждал Хасанкейф - интересно място съдейки по снимките му.

    А Татван беше доста модерен град - с всякакви магазини, молове и т.н. Срещаха се и доста жени без забрадки, което си е рядкост по на юг.

    С Асим се разбрахме да караме следващите дни заедно. Той нямаше конкретен план, а нашия маршрут му се видя добър - минаваше близо до града на баща му на Черно море - и щеше да се прибере скоро.


    По-рано през деня той спомена, че е механик. Сега започна да разказва, че освен това БМВ има още пистов GSX-R, и някакво ендуро - всичките нови. И аз от нездраво любопитство взех да го разпитвам, какъв точно механик работи. "Аз работя в AMG, чували ли сте AMG?" Това обясняваше всичко. В момента се занимавал със сглобяването на двигатели, като е минал всички стъпала за да стигне до тук. Следващата най-трудна работа е скоростната кутия. Разказа много интересни истории как тестват автомобилите на писта, как се тестват климатиците в Долината на смъртта в САЩ ...
    LZ2NKM

  19. #19
    Аватара на damon
    damon е офлайн
    Николай
    Старши участник | news |
    | ОС || +ПЛ |* МСС *
    | Модератор |
    Регистрация
    Oct 2008
    Място
    София/В.Търново
    Публикации
    1,299
    Точки (при гласуване)
    20

    По подразбиране От: Турция и Армения

    Eзерото Ван от прозореца на хотела. Наистина прилича на море:



    Над Татван се намира вулкана Немрут (същото име). Вулкана всъщност е действаш, а горе има образувано езеро. Тръгнахме да го видим - има хубав черен път до там.





    Това е на височина около 2500 м:


    Зимно време тук карат дори ски.








    Поехме по северния бряг на езерото. Би било по-интересно да караме по южния и да обиколим повече с минаване през по-големия град Ван, но пътят ни беше на север, и така спестявахме малко време. Тук сме на арабското гробище в Ахлат. Удивително колко много си приличат камъните с хачкарите на арменците.



    Това е планината Супхан - също вулкан, втората по височина след Арарат в Турция - около 4400 м. Може би защото езерото е достатъчно високо, но някак не ти се струва тази планина да е толкова висока.


    Такива постове има навсякъде от Ван на изток:


    Движехме се на север към Догубаязът, точно по границата с Иран:


    Турско-Иранската граница:


    Отново се качихме на някакъв висок проход:


    Тази снимка показва първия ни поглед към Арарат. Всъщност нищо не показва, понеже на снимката не може да се усети. Там всички планини са огромни, но е много смазващо като видиш още по-огромния Арарат.



    Оттам слязохме в долината на Догубаязът - най-близкия град до границата с Иран. Не особено приятно място, като всеки граничен град. Спряхме да купим малко вода и за пръв път чух нашия спътник да говори на английски с местните. После го питах - каза ми - не знам, не ме разбират. Изглежда и той имаше притеснение да показва, че е турчин. Тук всички са кюрди. В града имаше голяма казарма с много танкове вътре. Но по-интересното са военните блокове. Видяхме поне няколко такива извън казармата. Блоковете всъщност са оградени с огради с бодлива тел, и има постоянен караул от няколко страни в укрития изградени с чували от пясък, от който се подават картечници. Тук война уж няма, но някак си приличаше на военна зона.



    Намерихме къде да опънем палатка - в нещо като парк близо до туристическата атракция там Исак паша палас. Асим се заговори със управителя, който всъщност е гид за катеренията на Арарат, и се беше качвал не знам си колко пъти на върха. Кюрд разбира се, но той разправяше, че макар и кюрд си е турчин и въобще не искаше да чува за съпротива. Според него Ердоган бил умен човек, щото за разлика от предишните, които нарочно държали хората бедни - сега поне давал пари за региона и нещата щяли да се подобрят. Не знам кога ще се подобрят, но наистина разликата, с да речем западната част на Турция, е потресаваща на места. Човек не би допуснал, че се намира в същата държава.







    LZ2NKM

  20. #20
    Регистрация
    Jul 2006
    Публикации
    4,840
    Точки (при гласуване)
    23

    По подразбиране От: Турция и Армения

    Браво,това вашето си е геройство!!!

Страница 1 от 3 1 2 3 ПоследенПоследен

Сходни теми

  1. Пътуване до Армения
    От damon във форум Текущи пътувания
    Отговори: 55
    Последно мнение: 22-07-13, 21:50
  2. Lonely Planet книжки на pdf за Украйна, Турция, Армения, Грузия и други
    От damon във форум Пътешествия и разходки. Пътеписи
    Отговори: 2
    Последно мнение: 27-01-13, 17:48
  3. Поляци до Грузия и Армения.
    От ВладиЧ във форум Други пътешествия с мотори
    Отговори: 1
    Последно мнение: 28-05-12, 15:34
  4. Карта на Армения и/или Грузия за GPS?
    От javoresku във форум Карти
    Отговори: 0
    Последно мнение: 10-05-07, 10:38

Правила за публикация

  • Вие не можете да публикувате нови теми
  • Вие не мжоете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да добавяте прикачени файлове
  • Вие не можете да редактирате собствените публикации
  •  
"); } else { document.write(""); } } // ]]>