Tweet
От: Мисии на Българската армия по света
Е нашия преход (на авангарда) си беше пълна скука. Общо към 8-10 машини да бяхме най-много. Благодаря на късмета си, че не бях шофьор само - щото се возехме в две автобусчета - климатик, музичка, ала бала
. Пък ония в Зиловете и уазите (па и тия в хамърите)... мани, мъка.
Особенно са ми се запечатали няколко неща:
-едно осеяно с изгорели коли пространство до магистрала Тампа (в началото си мислех, че това е прословутият "The road of death", ама съм грешал);
-първата нощ в Ирак:
Базата в бившето летище Талил.
Огромен паркинг задръстен от всякакви камиони с товари.
За първи път видях що е то феш-феш (прах като пудра до коляното).
Изтърбушен от ракета Саддамов бункер (всъщност, сега като разглеждам мястото трябва да е било хангар за самолет).
Опашка пред столовата, някакъв тип пред мен облечен точно като агент на ЦРУ от филмите - с Адвенчър панталонки, риза и черна лека бронежилетка (100% англичанин, според акцента) обяснява на някакъв друг, как бил ръчкал някого с ножка в корема...
О боже мой - в столовата има всякакво ядене (след глада в Кувейт ми се видя все едно се отвориха райските врати), че и не придирят колко ще си вземеш.
Кратък разговор за съзвездията преди лягане с доктор Пукалски.
Покатервам се на едно АГС (малка цистерна пълна с бензин) да се опитам да заспя. До нашата редица са конвой американски военни камиони, от този до мен се носи тихо някаква redneck мелодия на банджо. Идилия.
-следващото е пристигането в Карбала дето вече съм го описал, ама пропуснах един момент: докато натоварен с огромна раница, друга по-малка, каска, жилетка и хАвтомат крача към входа на сградата... да взема да не видя едно въженце на камуфлажна мрежа... Па като се спъна, па като заора в оня ми ти прашоляк... Българският тиквеник дето беше с мене (ут ВрацЯ
) не може да си поеме вече въздух от хилене, един американец и той така, а аз се опитвам да мятам крайници, ама ако сте виждали костенурка по гръб... е те това е картината.
П.П.: Забравих: на около 100-200 км. преди Карбала едната уазка изкриви шайбата на ремъка за водната помпа и алтернатора, та .... теглич - за охраняващия хамър и "Айдее, иде армията непобедима" - така влезнахме в Свещенна Карбала.
Е нашия преход (на авангарда) си беше пълна скука. Общо към 8-10 машини да бяхме най-много. Благодаря на късмета си, че не бях шофьор само - щото се возехме в две автобусчета - климатик, музичка, ала бала
. Пък ония в Зиловете и уазите (па и тия в хамърите)... мани, мъка. Особенно са ми се запечатали няколко неща:
-едно осеяно с изгорели коли пространство до магистрала Тампа (в началото си мислех, че това е прословутият "The road of death", ама съм грешал);
-първата нощ в Ирак:
Базата в бившето летище Талил.
Огромен паркинг задръстен от всякакви камиони с товари.
За първи път видях що е то феш-феш (прах като пудра до коляното).
Изтърбушен от ракета Саддамов бункер (всъщност, сега като разглеждам мястото трябва да е било хангар за самолет).
Опашка пред столовата, някакъв тип пред мен облечен точно като агент на ЦРУ от филмите - с Адвенчър панталонки, риза и черна лека бронежилетка (100% англичанин, според акцента) обяснява на някакъв друг, как бил ръчкал някого с ножка в корема...
О боже мой - в столовата има всякакво ядене (след глада в Кувейт ми се видя все едно се отвориха райските врати), че и не придирят колко ще си вземеш.
Кратък разговор за съзвездията преди лягане с доктор Пукалски.
Покатервам се на едно АГС (малка цистерна пълна с бензин) да се опитам да заспя. До нашата редица са конвой американски военни камиони, от този до мен се носи тихо някаква redneck мелодия на банджо. Идилия
.-следващото е пристигането в Карбала дето вече съм го описал, ама пропуснах един момент: докато натоварен с огромна раница, друга по-малка, каска, жилетка и хАвтомат крача към входа на сградата... да взема да не видя едно въженце на камуфлажна мрежа... Па като се спъна, па като заора в оня ми ти прашоляк... Българският тиквеник дето беше с мене (ут ВрацЯ
) не може да си поеме вече въздух от хилене, един американец и той така, а аз се опитвам да мятам крайници, ама ако сте виждали костенурка по гръб... е те това е картината.П.П.: Забравих: на около 100-200 км. преди Карбала едната уазка изкриви шайбата на ремъка за водната помпа и алтернатора, та .... теглич - за охраняващия хамър и "Айдее, иде армията непобедима"
- така влезнахме в Свещенна Карбала.
Коментар