Tweet
Бръсначите са еманацията на ковашкото изкуство и са доказателство за високо ковашко майсторство. В миналото е имало много фабрики и отделни майстори, които са произвеждали всякакви и разнообразни бръсначи. Конкуренцията е била много голяма, всеки е търсел своята пазарна ниша, своят уникален продукт и установяване на марката си. Смятам, че в днешно време по редица съображения, е много трудно във фабрични условия да бъде постигнато това качество и резултати каквито са се постигали тогава, благодарение на много отделни фактори. Например, всеки майстор е имал свои секрети, тайни рецепти за закаляване и прочие, пък и достатъчно време измервано в поколения, които са имали и наблюдения и обратна връзка, кое и как работи. В никакъв случай, не бих казал, че сега не може да бъде произведен или че не се произвеждат бръсначи на високо ниво, но колкото и да е куриозно, това днес, е по-трудно отколкото в миналото. Само пример, стоманата, която би имала такива качества, каквито са търсени, не че има проблем да бъде произведена с днешните технологии, но търсенето и като количество е толкова малко, че няма производител, който би се заинтересувал да я произведе на нормална цена. И затова качествените бръсначи днес, са едно много скъпо удоволствие. Има и редица други причини, например, най-удобните форми за и най-трудни за машинно производство, да не кажа невъзможни. С други думи, в края на краищата се опира до ръката на конкретен майстор, нещо трудно в днешно време. С други думи, производството на бръснач и на самурайски меч имат много общо, хубавите са голяма рядкост и са много скъпи за фабрично производство..., което е следствие на малкото търсене разбира се...
Преди известно време съвсем случайно ми попадна един екземпляр, от т.н. "златни години" на производството в Германия, конкретно разбира се на територията на град Солинген. По тогавашното време, надписът "произведено в Солинген" е бил ясен знак за качество, защото е означавал, че го е правила фабрика или майстор от гилдията на ножарите там. Изискванията и контрола върху участниците в тази гилдия са били много строги и качеството на тяхната продукция на ниво. Толкова е бил "тежък" този надпис, че и до ден днешен успява да продава, макар в наши дни, той просто да значи в 99% от случаите, че китайският производител, има кантора в този град, вероятно само пощенска кутия... Такъв е пътят на промишленото производство, навремето пък Солинген се е утвърдил като център на ножарските занаяти, след като е започнал да залязва Шефилд, който в продължение на много години е бил безапелационен лидер. Интересното е, че в началото на възхода на занаята в град Солинген, ножарската индустрия в Шефилд е направила големи усилия, за да принуди производителите от този град задължително да слагат клеймо на своите произведения: "made in Solingen", за да се отличават от "оригиналите" произведени в Шефилд... Ножарите от Солинген, са превърнали "дефекта в ефект" и след не много време това клеймо е станало нарицателно за високо качество и търсено в цял свят. Тяхно нововъведение при бръсначите е, типичното изтъняване на острието т.н. "full hollow grind", което е правело остриетата по-леки, по-лесни за точене и като страничен ефект тъй като са тънки, те издават ясен звук при отрязването на всяко косъмче... Така и са наречени, "пеещите" бръсначи...
Конкретният екземпляр, който случайно намерих, е резултат от съдружието между изявеният майстор по онова време, Max Voos и фабриките Dovo. Dovo по-онова време е бил ако не най-големият то, един от най-големите производители, във фабриките му са работели няколко хиляди работници. От своя страна Max Voos се е славел като производител на "бутикови" бръсначи с уникално качество и параметри. Предполагам, целта на съдружието е била излизане на трети пазари извън Германия с уникална стока, която да е като емблема за масовата продукция.
Бръснача беше оригинално с пластмасова дръжка, вижте я на снимките. Странно е като решение, за високият клас, мога само да предполагам, че пазарът за който е предназначен вероятно е било САЩ, където тези дръжки са били много на мода заради лесната им подръжка и осигуряване на стандартите за хигиена в бръснарниците там.
Острието оригинално е било със позлата, проблемът бе, че не е съхранявано както трябва и беше тръгнала корозия, която макар на пръв поглед да не бе значима, отне много време и работа. Позлатата нямаше как да бъде спасена, така че вече я няма. Това което се вижда на снимките е след две седмици работа по бавно отнемане с полирпаста. Накрая се видя, че колкото и да имам желание без фини шкурки няма да се мине, тъй че по-нататък включих и поредица от различни едрини. Тук е мястото да спомена, че реставрацията на едно острие на бръснач е "тънка работа". Много е тънко и най-лекото прегряване го съсипва, при това безвъзвратно, защото го разкалява. Качествена реставрация на бръснач се прави само на ръка. Ще срещнете на много места в интернет, където някой взема бръснача и са секунди го полира на машина. Трябва да знаете, че такъв бръснач става единствено за излагане в колекция но не и за използване по предназначение. Изисква се дълга, спокойна и бавна работа, за да бъде възстановено едно острие във вид като при производството му или понякога и по-добър. Междувременно и спокойно ще можете да установите, редица подробности, колко точна му е геометрията, качеството на закаляване и т.н.
Дръжката беше заменена, защото след претегляне с микровезна, прецених, че за моите цели трябва да е много лека, същевременно, пък се изисква да е здрава и дълговечна. Изборът на материал, дойде съвсем преднамерено за да може да отговори на тези изисквания и той бе карбон. Изключителен като параметри, тегло и здравина, но пък труден за производство. Тук трябва да си призная, че в това отношение съм облагодетелстван, защото в София съвсем наблизо имам както се казва на една ръка разстояние, производител способен на прави всичко или почти всичко от този материал, а именно фирма: Toyaga (http://www.toyaga.org) Със Сашо се знаем отдавна и това не му е първият нестандартен проект, тъй че както винаги се справи перфектно.
Накрая и няколко думи за качествата му като бръснач, всъщност само една дума: Уникален! Но пък ми докато разбера, как точно да го наточа, ми отне месец, колкото и това да звучи странно. Справих се благодарение на Румбата, който ми предостави микроскоп и "косъм линия", много четене и проби с грешки... Беше и повод да разбера, че има бръсначи, които изискват персонален подход и методика за точене неприложима за повечето от останалите... Но пък резултатът си заслужава... Ако се загледате, ще видите в първоначалните снимки леки драскотинки на острието на около една трета от върха и в противоположният края на гръба на бръснача... Те са следствие от опит за точене по стандартният начин... При това опитите са били два и след техният неуспех този бръснач е потънал в забвение...
Шайбичките и занитването си направих сам, благодарение на материалите, които ми намери Майстор Пепи Петракиев. По-големи са от стандартно приетите, но пък така ги предпочитам, при това тази дебелина позволява острието да стои много стегнато, без шанс да се удари в дръжката при затваряне...
Ето и малко снимки:
Преди известно време съвсем случайно ми попадна един екземпляр, от т.н. "златни години" на производството в Германия, конкретно разбира се на територията на град Солинген. По тогавашното време, надписът "произведено в Солинген" е бил ясен знак за качество, защото е означавал, че го е правила фабрика или майстор от гилдията на ножарите там. Изискванията и контрола върху участниците в тази гилдия са били много строги и качеството на тяхната продукция на ниво. Толкова е бил "тежък" този надпис, че и до ден днешен успява да продава, макар в наши дни, той просто да значи в 99% от случаите, че китайският производител, има кантора в този град, вероятно само пощенска кутия... Такъв е пътят на промишленото производство, навремето пък Солинген се е утвърдил като център на ножарските занаяти, след като е започнал да залязва Шефилд, който в продължение на много години е бил безапелационен лидер. Интересното е, че в началото на възхода на занаята в град Солинген, ножарската индустрия в Шефилд е направила големи усилия, за да принуди производителите от този град задължително да слагат клеймо на своите произведения: "made in Solingen", за да се отличават от "оригиналите" произведени в Шефилд... Ножарите от Солинген, са превърнали "дефекта в ефект" и след не много време това клеймо е станало нарицателно за високо качество и търсено в цял свят. Тяхно нововъведение при бръсначите е, типичното изтъняване на острието т.н. "full hollow grind", което е правело остриетата по-леки, по-лесни за точене и като страничен ефект тъй като са тънки, те издават ясен звук при отрязването на всяко косъмче... Така и са наречени, "пеещите" бръсначи...
Конкретният екземпляр, който случайно намерих, е резултат от съдружието между изявеният майстор по онова време, Max Voos и фабриките Dovo. Dovo по-онова време е бил ако не най-големият то, един от най-големите производители, във фабриките му са работели няколко хиляди работници. От своя страна Max Voos се е славел като производител на "бутикови" бръсначи с уникално качество и параметри. Предполагам, целта на съдружието е била излизане на трети пазари извън Германия с уникална стока, която да е като емблема за масовата продукция.
Бръснача беше оригинално с пластмасова дръжка, вижте я на снимките. Странно е като решение, за високият клас, мога само да предполагам, че пазарът за който е предназначен вероятно е било САЩ, където тези дръжки са били много на мода заради лесната им подръжка и осигуряване на стандартите за хигиена в бръснарниците там.
Острието оригинално е било със позлата, проблемът бе, че не е съхранявано както трябва и беше тръгнала корозия, която макар на пръв поглед да не бе значима, отне много време и работа. Позлатата нямаше как да бъде спасена, така че вече я няма. Това което се вижда на снимките е след две седмици работа по бавно отнемане с полирпаста. Накрая се видя, че колкото и да имам желание без фини шкурки няма да се мине, тъй че по-нататък включих и поредица от различни едрини. Тук е мястото да спомена, че реставрацията на едно острие на бръснач е "тънка работа". Много е тънко и най-лекото прегряване го съсипва, при това безвъзвратно, защото го разкалява. Качествена реставрация на бръснач се прави само на ръка. Ще срещнете на много места в интернет, където някой взема бръснача и са секунди го полира на машина. Трябва да знаете, че такъв бръснач става единствено за излагане в колекция но не и за използване по предназначение. Изисква се дълга, спокойна и бавна работа, за да бъде възстановено едно острие във вид като при производството му или понякога и по-добър. Междувременно и спокойно ще можете да установите, редица подробности, колко точна му е геометрията, качеството на закаляване и т.н.
Дръжката беше заменена, защото след претегляне с микровезна, прецених, че за моите цели трябва да е много лека, същевременно, пък се изисква да е здрава и дълговечна. Изборът на материал, дойде съвсем преднамерено за да може да отговори на тези изисквания и той бе карбон. Изключителен като параметри, тегло и здравина, но пък труден за производство. Тук трябва да си призная, че в това отношение съм облагодетелстван, защото в София съвсем наблизо имам както се казва на една ръка разстояние, производител способен на прави всичко или почти всичко от този материал, а именно фирма: Toyaga (http://www.toyaga.org) Със Сашо се знаем отдавна и това не му е първият нестандартен проект, тъй че както винаги се справи перфектно.
Накрая и няколко думи за качествата му като бръснач, всъщност само една дума: Уникален! Но пък ми докато разбера, как точно да го наточа, ми отне месец, колкото и това да звучи странно. Справих се благодарение на Румбата, който ми предостави микроскоп и "косъм линия", много четене и проби с грешки... Беше и повод да разбера, че има бръсначи, които изискват персонален подход и методика за точене неприложима за повечето от останалите... Но пък резултатът си заслужава... Ако се загледате, ще видите в първоначалните снимки леки драскотинки на острието на около една трета от върха и в противоположният края на гръба на бръснача... Те са следствие от опит за точене по стандартният начин... При това опитите са били два и след техният неуспех този бръснач е потънал в забвение...
Шайбичките и занитването си направих сам, благодарение на материалите, които ми намери Майстор Пепи Петракиев. По-големи са от стандартно приетите, но пък така ги предпочитам, при това тази дебелина позволява острието да стои много стегнато, без шанс да се удари в дръжката при затваряне...
Ето и малко снимки:
Бате Пенчо е прав - вида на оригинално острие от от славните години неминуемо ме кара да потрепна...
Коментар