ПЕРУ – ВЪЛШЕБНАТА ЗЕМЯ НА ИНКИТЕ

[suzuki team]

От: ПЕРУ – ВЪЛШЕБНАТА ЗЕМЯ НА ИНКИТЕ

Продължавай в същия дух.Голямо Мерси!

[Layer]

От: ПЕРУ – ВЪЛШЕБНАТА ЗЕМЯ НА ИНКИТЕ

Страхотен пътепис!!!

[Stas]

От: ПЕРУ – ВЪЛШЕБНАТА ЗЕМЯ НА ИНКИТЕ

21.04.2013. ЛИМА КАТО ЗА ПОСЛЕДНО.

Последен ден в Перу. Целият в Лима! При това, може да се каже, че програма няма. Ще се разхождаме, ще ходим по заведения, по пазарчета, а накрая ще завършим с едно красиво и романтично кътче от града.

Снощи решихме, че е крайно време да се наспим. Затова тази сутрин се срещаме чак 10:00 във фоайето на хотела за разходка из най-престижните квартали на столицата – Мирафлорес и Баранко. Хотелът ни се намира в първия от тях, така че спокойно излизаме и тръгваме пеша по улиците.





В този период от годината всяка сутрин над Лима има доста плътна мъгла. Мартин обясни, че така ще бъде чак до октомври. Това прави условията за снимане тежки, а самите кадри – доста скучни. Успокоителното е, че към обяд обикновено слънцето пробива и мъглата се вдига.







От крайбрежната алея все пак се вижда Тихият океан, който днес злобно се разбива в подножието на града.



Вълните са доста мощни и изглеждат страшно. Има една категория хора, обаче, които точно това търсят – сърфистите! Ако се загледаш внимателно, се вижда как сред вълните е пълно с любители на екстремните преживявания.

Мартин искаше да ни покаже една галерия-магазин за уникални бижута и произведения на изкуството, но се оказа, че още не е отворена. Решихме да изчакаме наблизо в едно кафене.

Към 11 часа се връщаме и влизаме в центъра за авторски художествени произведения, където успяваме да утрепем почти 2 часа. Не може да се каже, че мястото не е интересно. Напротив! Има много красиви неща за подарък, но пък и цените са като за уникати.



Следва разходка по улиците и разглеждане на богатите къщи по пътя към квартал Баранко.





Уличен продавач на плодове. За нас повечето са екзотични.



Не след дълго, стигаме едно много красиво място – площад с жълта църква и някакъв мост, който Мартин нарече „Мостът на въздишките”.





Тази красива дървена конструкция с дължина 44 и ширина 3 метра е построена от първия кмет на Баранко – дон Енрике Монтеросо, за да съедини двете части на тогавашното село, сега квартал на Лима.

Разположен на малко повече от 8 метра височина над алея, която води до брега на Тихия океан, този мост предлага красиви гледки и се явява предпочитано място за романтични срещи. От там идва и името му.



Има поверие, че ако при първото си минаване по моста си пожелаеш нещо и го прекосиш без да дишаш, то желанието ти ще се сбъдне.



Да, това е едно от най-красивите места в бохемския квартал Баранко. От тук смятаме да се разходим до брега на океана по алеята долу.



Не мога да се сдържа да не покажа още един кадър на моста с фон – църквата.



Направи ми впечатление, че по алеята има указателни табели откъде да се евакуираме, в случай на цунами.



Звучи малко страшно, но както видяхме още в началото на нашето пътуване, Лима е естествено защитен от този кошмар на тихоокеанските градове. Както се вижда и на следващата снимка, от целия град е уязвим само крайбрежният булевард. Всичко останало е построено нависоко и е недостижимо за каквито и да било гигантски вълни.





Нещото, което започва да ме радва е, че вече се вижда синия цвят на небето. Явно мъглата се вдига. Часът е 13:30.

Тръгваме обратно по алеята към Моста на въздишките, за да стигнем централния площад на Баранко. Там ще потърсим и място за обяд.







Естествено, като най-хубав квартал, Баранко разполага и с красив център. На него са разположени местната църква и, разбира се, кметството.



Впускаме се из околните улички в търсене на някакво конкретно заведение, в което Мартин е ходил преди.



Намерихме го, но има опашка. Влизането става със записване, а ние сме доста хора и персоналът леко се стресна. Все пак ни обещават да намерят места, ако изчакаме.



Докато седим отпред, на отсрещната страна на улицата двама перуанци се скараха и направо се сбиха!





Точка на спора сложи съпругата на единия, която излезе с кофа вода от един магазин и им охлади страстите за няма и три секунди.

Дойде ни реда и влизаме... Попадаме в нещо като квартална кръчма. По посещаемостта съдя, че вероятно има причина да сме тук. Това ще си проличи като опитаме храната.



За начало: наздраве на дамите с най-добрата бира - Кускеня!



Храната наистина е вкусна. Поръчали сме си предимно перуански специалитети.

Тортия, която прилича малко на омлет:



Ориз с морски дарове (ароз де марискос):



Себиче де марискос – себиче от морски дарове, което не е по вкуса на всеки, но на мен лично ми харесва много. Мартин си го поръча.



Чичарон – нещо като панирани хапки. В случая от морски деликатеси:



А това е компанията ни, принудила персонала да съедини в съвсем неестествен вид голяма част от масите на кръчмата. Всъщност нито за секунда не усетихме ни най-малък жест на недоволство от служителите. Напротив, бяха страшно любезни, при все че кръстосваха масите със страшна скорост и се побъркваха от работа.



Някъде към 15:30 часа се бяхме нахранили порядъчно с големите порции перуански вкуснотийки. Даже прекалих! Май няма да вечерям.

Излизаме и обсъждаме какво ще правим оттук нататък.



Разделяме се на две групи, съобразно желанията си. Четирима тръгваме към квартал с магазини за сувенири, а останалите пеш към открития мол на брега на океана, в който бяхме ходили при първото ни посещение на Лима. Уговорката ни е да се видим там в 19 часа.

Аз, Марто, Катя и Ани се впуснахме сред затворените пазарчета да си пазаруваме. След това тръгваме по булевардите на Мирафлорес към кварталния парк.



Вечер тук се събират много столичани и честно казано съм възхитен от начина, по който се забавляват.



Някой е донесъл и пуснал стари испански шлагери и възрастните танцуват с усмивка и настроение. Едва ли всичко в живота им е розово, но това няма значение, когато се съберат в градския парк да потанцуват и да споделят приятните вечерни мигове.

Случайно срещаме останалите от нашата българска група. Късмет! Какво ли значи късметът всъщност? Ами това, че ние отиваме към мястото на срещата, а те леко са се объркали и са тръгнали към парка, вместо към брега, където е мола. Така се засякохме.

На края на парка се издига църквата на Мирафлорес, а около нея перуански художници излагат творбите си за продан, точно както навремето в София в градинката при Кристал.





Вече всички заедно, тръгваме по булевардите в посока крайбрежието, а залязващото слънце започва да оцветява сградите в златисти топли тонове.



В Мирафлорес около 18 часа вечер можете да се насладите на прекрасен залез. Това е и времето, когато сякаш целият град се струпва по крайбрежните алеи.





Намираме се в района на мола „на открито”, както го нарече Марто.





Това е място, където освен магазини, има и много красиви барчета с гледка към океана и прекрасното вечерно небе.



Океанът сега изглежда много по-дружелюбен, а цветовете създават усещане за спокойствие.



Не мога да откъсна очи от преливащите топли цветове на небето и водата, които някъде там, в далечината, се сливат в хармонична картина от приказките.



За да се върнем обратно в действителността е достатъчно да се завъртим на 180 градуса. Намираме се точно пред двете сгради на хотел Мариот, където вечерният пейзаж привлича множество граждани в края на напрегнатия работен ден.



Някои висят по кафенетата като нас, други обикалят магазините, а трети, защо не, ще влязат да гледат някой филм в местното кино.



Предпремиерата е на Iron Man 3, а цените на билетите са от 6 лв. за ученици и пенсионери до 15 лв. за цифровите триизмерни прожекции. Зависи кой ден от седмицата сме.

Часът стана 19:00 и кой където ходил, ходил! Мартин не случайно ни събира в този час. Приготвил ни е все пак някаква вечерна програма, а именно – посещение на „Парк-резерват на магическия воден кръг” или наречен по-накратко – Паркът на водата.

За целта се товарим на таксита и слизаме пред входа на парка, купуваме си билети и влизаме.

Само няколко думи за мястото. Този парк с разнообразни и много красиви фонтани, както пише в брошурата към билета, е бил част от изложбена площ. През 1926 г., тогавашният президент възлага на един инженер да ръководи комисия, която да проектира и изгради втория най-голям парк в Лима.

Паркът е открит на 19 февруари 1929 г. в чест на бойците, защитавали Лима по време на Тихоокеанската война. В наши дни е признат за национален исторически обект и е част от историческия център на столицата.

Всеки фонтан си има име, което ще посочвам по време на разглеждането на парка.

Влизаме с през врата 1 от общо 9 възможни и първият фонтан срещу нас е на „Традициите”.



Следва къщата „Сабогал” на името на един от дизайнерите на парка – индианският художник Хосе Сабогал. Около нея е направена изкуствена „Река на желанията”.



Следващият фонтан е „Магическият”. Защо магически? Не знам, но това, което виждам е грандиозно и много красиво! Цветовете и режимите на фонтана се сменят през някакви интервали и всяко следващо превъплащение изглежда все по-впечатляващо.







И още, и още импресии на „Магическия” фонтан...





Продължаваме към „Фонтан на фантазията”. Тук малко по-късно ще има представление.





Следва фонтан „Тунелът на изненадите”. Под него разрешават да се минава.





Да, разрешават, но никой не предупреждава, че можеш да станеш вир вода, особено ако някой реши да пипне струята с ръка!



Представлението при „Фонтан на фантазията” е звуково и светлинно шоу с прожекция направо върху водните струи. Много ефектно и трудно за снимане поради събралата се тълпа!







Изображенията на моменти даже стават цветни.



След края на шоуто и преди да излезем, посещаваме още „Лабиринтът на мечтите”, където по желание можеш да опиташ дали ще се намокриш, ако не уцелиш момента, в който да излезеш от фонтана.



Най-накрая е „Фонтанът на живота”.



Всичките тези творения на перуанските архитекти и художници, по заръка на кмет, управлявал някога много отдавна, показват как една добра идея може да живее вечно и да радва жителите на цял един град дълги години.

Още едно признание е, че от „Книга на рекордите Гинес” са издали сертификат, че това е най-големият световен комплекс от фонтани в публичен парк със единия осемдесетметров и още дванадесет ефектни фонтани в едно обединение на светлина, цветове, музика и картини.

В края на вечерта се връщаме отново с таксита до квартал Баранко, където си намираме заведение, близо до Моста на въздишките, на чиято тераса си спретваме прекрасен вечерен купон с изобилие от смях. Много сме шумни! Персоналът както ни гледаше леко стресиран, така след по-малко от 20 минути започна да се смее с нас, без да разбира за какво си говорим. Вероятно Таня точно тази вечер е получила мускулна треска от смях.

Прибираме се около полунощ в хотела и набързо си стягаме багажа, защото утре ни чака дълъг път към Европа и Родината.



22.04.2013. ДОВИЖДАНЕ ПЕРУ!

Предстои един тежък ден! Ще започна с това, че ставаме в 5:30. Едва ли някой се чувства щастлив от подобно начало на деня. В 6:00 тръгваме към летището, което е достатъчно далеч и пътуваме дълго.

На международното летище в Лима трябва да сме 3 часа преди полета. Да, именно 3, а не 2. Защо ли? Много скоро стана ясно защо. На проверките за сигурност се вият опашки от хиляди пътници. Поне час отива докато минеш скенерите. Същото ни очаква и на паспортния контрол. Не е за вярване на какъв трафик от хора се натъкваме. Тъй като ние летим за Мадрид, а Мартин за Сао Паоло, полетите ни са по различно време. Докато ние все още имаме резерв, то Мартин мина паспортния контрол едва 10 минути преди полета си. Инфарктно! Доста хора молеха да ги пуснат напред поради угрозата да си изпуснат самолета.

И така, Марто излетя щастливо за Бразилия, а ние, горките, към Европа. В Мадрид кацаме по-рано от очакваното – в 4:20 часа на следващата сутрин. Чекирането за София отваря в 8:20 и се налага да се помотаем. Междувременно на гишето се събраха и други българи и се започна с простотиите, за които въобще не ми се говори. Някакси много бързо разбираш, че се прибираш у дома – по-бързо, отколкото искаш.

След 3 часа и 25 минути полет от Мадрид и общо 28 часа по летища, в 15:10 часа на 23 април 2013 г., кацаме в София и слагаме край на това невероятно пътуване.

За малко повече от две седмици успяхме да усетим вълшебството на приключението, насладихме се на величествените Анди, докоснахме се до забулената в тайни история на древната цивилизация на инките и обикнахме Перу с неговите чудеса. Минахме през модерния мегаполис Лима, през невероятната фауна на островите Байестас, през оазиса Уакачина, платото Наска, усетихме обаянието на градове като Арекипа и Куско, изпитахме и усещането да се качиш на 5000 метра надморско равнище – сякаш се реехме с кондорите от каньона Колка... Разходихме се с корабче по най-високото плавателно езеро в света, което за мен е едно от най-красивите. Посетихме поредица от антични градове на различни култури и научихме за тях повече, отколкото бихме могли да прочетем... Най-накрая се потопихме в автентичната пустош на Амазония и видяхме природата такава, каквато е била преди човекът да я опитоми.

Всичко това е великолепно, но да не забравя още нещо, което за мен е изключително ценно – имам си нови приятели от групата, с която пътувах, и от хората, които срещнах в Перу. Това ме кара да се чувствам богат... и щастлив.

За финал ще пожелая на всички, които решат да пътуват сами или с приятели – наслаждавайте се на това, което виждате, на хората, които срещате, бъдете позитивни и се радвайте на живота! Той е истински красив, когато се усмихваме!


КРАЙ!

[suzuki team]

От: ПЕРУ – ВЪЛШЕБНАТА ЗЕМЯ НА ИНКИТЕ

Благодаря за фантастичния разказ.Щото като фантастика си изглежда.С нетърпение чакам следващото!

[Stas]

От: ПЕРУ – ВЪЛШЕБНАТА ЗЕМЯ НА ИНКИТЕ

Приключих с Перу. Следващото ще е от друго място. И ще е съвсем скоро.
А Перу е място, което ми хареса завинаги.

[Самодържец]

От: ПЕРУ – ВЪЛШЕБНАТА ЗЕМЯ НА ИНКИТЕ

Стас, с интерес проследих пътеписа ти от начало до край и ми създаде приятни емоции и задоволи част от любопитството ми, пожелавам ти и за напред да имаш възможности да пътуваш, и да продължиш в същия дух!

[darkrose]

От: ПЕРУ – ВЪЛШЕБНАТА ЗЕМЯ НА ИНКИТЕ

И аз благодаря за пътеписа.
Много е хубаво да усетиш и видиш някое друго място, дори и на пътепис.
Особено когато не ти се очертава скоро

Поздрави и повече пътувания,
Калин

[Rabin]

От: ПЕРУ – ВЪЛШЕБНАТА ЗЕМЯ НА ИНКИТЕ

Teмите ти си ги оставям за спокойни моменти, защото заслужават специално внимание. А това с джунглата беше най-якото от всички, според моя вкус, разбира се.

[boggentod]

От: ПЕРУ – ВЪЛШЕБНАТА ЗЕМЯ НА ИНКИТЕ

Благодаря, за поредния уникален пътепис! Чакам следващия!

[Stas]

От: ПЕРУ – ВЪЛШЕБНАТА ЗЕМЯ НА ИНКИТЕ

Благодаря и аз. Надявам се да не чакате дълго. Мисля да е преди края на годината.

[alex_markov]

От: ПЕРУ – ВЪЛШЕБНАТА ЗЕМЯ НА ИНКИТЕ

Стасе, ти поне един к*р не написали на Мачу Пикчу? Виж другите какво правят
https://www.facebook.com/alex.markov...=share_comment
http://thebigmanana.blogspot.com/201...1_archive.html

[Stas]

От: ПЕРУ – ВЪЛШЕБНАТА ЗЕМЯ НА ИНКИТЕ

Алекс, не, не успях!
А такива хора има навсякъде, особено ако става дума за български туристи.