Преди 30 минути човек почина в ръцете ми...Случва се...викам си...А и не ми е за първи път...Но винаги остава един въпрос в главата ми "Направих ли всичко за да помогна...."
Накратко:
Разглеждам си разни антики в едно магазинче на една тясна варненска улица.На улицата има място да премине само един автомобил..навсякъде паркирани автомобили..Чу се трясък обърнах се и видях как дясната предна част на бронята виси предните колелета са извити на ляво и след секунда колата се заби в чинара от другата страна на улицата.Хукнах на там ...Водача беше на около 70 години може и повече..лежеше на седалката до водача..Предните врати бяха заключени..отворих предните през задните врати и с помоща на един друг мъж го изправихме на неговата седалка..Пуснахме седалката до максимум в легнало положение ,започнах сърдечен масаж на момента ..На 30 секунди и малко повече човека взимаше дълбоко въздух...Но само това никаква реакция..Околните почнаха да звънят на 112...Слушах как отговарят на глупави въпроси..опитах се да се надвиквам с тях да кажат какво е състоянието и аз какво правя...не се получава...Аз продължавам..и продължавам...ситуацията е същата..Махнах му долната част на изкуствената челюст...и пак продължавам..Незнам колко време мина...но един предложи да ме смени..През това време една жена отново се обясняваше по 112 аз я помолих аз да говоря с тях..Обясних в 30 сек най важното...те ми казаха , че това трябва да го кажа на спешната /още 10 сек/ ...после ме свърза със спешната...после и на тях обясних...те ми казаха да продължавам...Отидох да сменя пак колега...Линейката се чу и после се видя...Спря до автомобила...и разбира се отзад колона ,почна се едно свирене..Е хората не знаят ,че искаме да спасим един живот...Дойдоха две мед лица...По старшата на която "докладвах"..ме изгледа от глава до пети погледна човека..светна с фенерче в очите му издаде заповед на по младата която скокна удари се в ръба на врата и хукна към линейката.../минута/..донесе дефибрилатор..сложиха му сензорите..излезе една диаграмка....и това беше..."Ми той човека е умрял"....Бог да го прости...
Спешна помощ ли ...незнам...
Накратко:
Разглеждам си разни антики в едно магазинче на една тясна варненска улица.На улицата има място да премине само един автомобил..навсякъде паркирани автомобили..Чу се трясък обърнах се и видях как дясната предна част на бронята виси предните колелета са извити на ляво и след секунда колата се заби в чинара от другата страна на улицата.Хукнах на там ...Водача беше на около 70 години може и повече..лежеше на седалката до водача..Предните врати бяха заключени..отворих предните през задните врати и с помоща на един друг мъж го изправихме на неговата седалка..Пуснахме седалката до максимум в легнало положение ,започнах сърдечен масаж на момента ..На 30 секунди и малко повече човека взимаше дълбоко въздух...Но само това никаква реакция..Околните почнаха да звънят на 112...Слушах как отговарят на глупави въпроси..опитах се да се надвиквам с тях да кажат какво е състоянието и аз какво правя...не се получава...Аз продължавам..и продължавам...ситуацията е същата..Махнах му долната част на изкуствената челюст...и пак продължавам..Незнам колко време мина...но един предложи да ме смени..През това време една жена отново се обясняваше по 112 аз я помолих аз да говоря с тях..Обясних в 30 сек най важното...те ми казаха , че това трябва да го кажа на спешната /още 10 сек/ ...после ме свърза със спешната...после и на тях обясних...те ми казаха да продължавам...Отидох да сменя пак колега...Линейката се чу и после се видя...Спря до автомобила...и разбира се отзад колона ,почна се едно свирене..Е хората не знаят ,че искаме да спасим един живот...Дойдоха две мед лица...По старшата на която "докладвах"..ме изгледа от глава до пети погледна човека..светна с фенерче в очите му издаде заповед на по младата която скокна удари се в ръба на врата и хукна към линейката.../минута/..донесе дефибрилатор..сложиха му сензорите..излезе една диаграмка....и това беше..."Ми той човека е умрял"....Бог да го прости...
Спешна помощ ли ...незнам...
Коментар