Болести при пчелите

[Райковски]

Болести по пилото

Американски (злокачествен) гнилец

Упорита и опустошителна заразна болест на запечатаното пило, разпространена в цял свят. Нанася големи щети, особено в по-топлите географски райони. Предизвика се от споро-образуващ микроб. Бацилът е слабо устойчив, но спорите му са извънредно устойчиви на химични дезинфекционни средства, топлина и при престояване - в разтопен и нагрят до 100 гарудса восък- за няколко денонощия. В кипящ мед- 20-30 мин. , в 5%-ов карболов разтвор- няколко месеца, в труповете, в меда, восъка, по питите, стените на кошера, рамките и други предмети, както и в земята- до 50 години. Тази им голяма устойчивост, както и лепливостта на гнилостната маса (поради което не може да бъде очистена от пчелите) обуславят упоритостта на американския гнилец и рецидивите му при опити за лекуване.

Разпространението на заразата в семейството започва с опитите на пчелите чистачки да изхвърлят трупните остатъци, при което със замърсените си устни органи и с крачката си замърсяват със спорти медовите запаси, а с тях самите ларви. В кошера, спорите се внасят от пчелите крадци, с ръцете и инструментите на пчеларя, както и с кошери, пити, мед и др. , от болни или умрели от злокачествен гнилец семейства. Отначало разпространението върви бавно, но с увеличаване броя на умрелите ларви ходът на болестта се ускорява. В запасите от мед се внасят все повече спори и броят на заразените (и непочистените) килийки нараства. Развитието на болестта се благоприятства от прегряване на гнездото. Затова у нас и в страни с топло и сухо лято, злокачественият гнилец има най-широко разпространение през горещите летни месеци.

Признаците на американския гнилец при по-голям брой умрели ларви са твърди характерни. Но в началото той мъчно се открива. Първите признаци са потъмняване, хлътване и продиране на капачетата на отделни килийки, от които в началото се изтегля мръсно-жълтеникава, а по-късно, по-тъмна, до шоколадено-черна точеща се гнилостна маса с миризма на разтопен туткал. След по-продължително престояване се откриват килийки с напълно изсъхнали и здраво залепнали за дъното и стените черни корички. Броят на такива килийки се увеличава и те вече лесно се откриват: те са изостанали сред площи с пило на друга възраст или с яйца, а наесен- сред празни или заети с мед площи. Получава се прошарване на пилото. Семейството вече изостава в развитието си, не е продуктивно и ако е заразено по-късно, презимува отслабнало или до края на сезона може да загине. Презимувалите отслабнали семейства загиват през следващия сезон и то в началото му, като стават източник за заразяване на други (предимно чрез кражби между пчелите)
Като единствена мярка, за борба срещу тази болест, в РБ е предизвикано унищожаване на заболелите семейства, последвано от дезинфекция на кошера (ако и той не е изгорен) и другия пчеларски инвентар. Не се допускат опити за лечение с каквито и да било средства, поради невъзможността пчелите да изхвърлят без остатък заразата от гнездото. Не се допуска и практикуваното в някои по-северни страни едно, или двукратно прехвърляне на болните семейства (първо за два дни в положение на гол рой, а след това върху неизградени восъчни основи) и лечебно подхранване. Този комбиниран начин не се препоръчва защото у нас прехвърлените през лятото семейства, а нерядко и в началото на есента (когато най-лесно се открива болестта), не могат да си изградят ново гнездо и да се запасят за зимата. Освен това при прехвърлянето се създават условия за по-широко разпространяване на болестта, в същия и в съседни пчелини. Допуска се само унищожаване, а след двукратен преглед и евентуално изваждане на нови болни семейства- и профилактично подхранване на останалите здрави семейства с лечебен сироп, както при европейския гнилец. Унищожаването като най-ефикасна от епизоотологична гледна точка мярка, се налага и поради ниския процент на болни от американски гнилец семейства.
След унищожаването на болните семейства, на заразения пчелин и на пчелините в радиус 3км около него се налага карантина и се забранява изнасянето от тях на пчелни семейства, недезинфекцирани кошери и инвентар, майки и пакети с пчели. Забранява се и използуването на слънчева восъкотопилка. Медът на подлежащите на унищожаване семейства, ако са повече, може да се използва. Подходящо опакован и надписан, че произхожда от пчелин, в който е имало гнилец, той се продава на изкупвателя, но се пуска само за зимна консумация в обществени заведения и столове. Годният за по-нататъшно използване инвентар (кошери, центрофуга и пр.) се подлага на сигурна дезинфекция, а ако такава не може да се извърши, също се унищожава.

За предпазване на пчелините, от американския гнилец, важат всички общи профилактични мерки, с които се цели да не се допуска внасянето на инфекциозни причинители, респ. на техните спори в пчелините и семействата.
а) дезинфекция на ръцете преди и след работа с пчелите.
б) използване само на нови или дезинфекцирани стари кошери и друг инвентар.
в) използване на восъчни основи от стерилизиран восък.
г) избягване близост на пчелина до восъковарни предприятия.
д) недопускане подхранване на пчелите с мед, зает от други пчелари, или закупен от пазара.
е) недопускане настаняване на пришълци пчелари без предварително ветеринарно освидетелствуване на придвижваните семейства.
ж) подвижно пчеларствуване само в райони, в които няма установени случаи на американски гнилец и други заболявания по пилото на пчелите.
з) постоянни мерки против кражбите между пчелите, особено от разположени в близост други пчелини.
и) осигуряване постоянна медоносна растителност или придвижване в безберитбени периоди в други райони.
к) закупуване на пчелни семейства, майки и пакети с пчели от предварително изследвани и сигурно здрави пчелини, а от чужбина- само придружени от документ за здравословност.


Видео

Източник: Пчеларска Енциклопедия

[Райковски]

От: Болести при пчелите

Европейски (доброкачествен) гнилец

Заразна болест на незапечатаното пило, която се проявява предимно при по-слабите семейства през пролетта и първата половина на лятото, а по-късно- при семейства, загубили внезапно голяма част от пчелите си, например след отравяния. Поради широкото си разпространение това заболяване причинява големи стопански загуби, не толкова от пълно загиване, а предимно от отслабване и непродуктивност на пчелните семейства.
Смята се, че европейският гнилец обхваща група от няколко заразни заболявания по пилото, които имат сходни клинични признаци, най-често протичат заедно и не може да се разграничават едно от друго. Причинители са четири вида бактерии. Първите два не образуват спори и затова не са устойчиви на дезинфекционни средства. Последните два образуват спори. Тези микроорганизми, респ. техните спори, може да се открият в меда и в чревното съдържание на пчелите от здрави семейства. Болестта се проявява след като върху пилото са действували някои неблагоприятни условия (недохранване,простудяване, поглъщане на отрови в по-ниски дози и др.), които снижават неговата устойчивост към тези т.нар условно патогенни бактерии и бацили. Следователно европейския гнилец е заразна болест с условен характер.
Така изглежда под микроскопа, един от причинителите на болестта.

Внасянето на заразата, в пчелите, става както при всички причинители на заразни болести- с болни семейства, с кражби, кошери и инвентар от такива семейства. Особеното при този гнилец, както и при други болести с условен характер е ,че заразата може да съществува в тях, без те да боледуват, ако пилото им е в добро състояние по отношение изхранване и затопляне. В заболелите вече семейства, източник на заразата са труповете на умрелите ларви, а разнасянето и до хранителните запаси, както и до здравите ларви от пчелите чистачки и кърмачки. По такъв начин питите и медовите запаси в болните семейства стават постоянен резервоар и източник на все по-големи количества условно патогенни бактерии. От болните семейства, те се пренасят по начини, посочени по-горе, вкл. и с ръцете и инструментите на пчеларя, при разместване на пити, настаняване на семейства и роеве в недезинфекцирани кошери и т.н.

Признаци. Заболяват предимно незапечатаните и по-рядко запечатаните ларви. Приживе те стават неспокойни, променят естественото си положение в килийките, тялото им придобива известна прозрачност, започва да загубва закръглеността си и блестящо седефения си цвят. След смъртта, труповете придобиват мръсно жълтеникав до сив цвят и запазват за известно време кожицата си здрава. Поради това те не залепват за дъното и стените на килийката и пчелите по-лесно ги изхвърлят навън. По-късно труповете потъмняват, разлагат се, придобиват мажеща се консистенция и издават миризма на гнило или на изпотени крака. Тогава пчелите вече ги изхвърлят на части. Те не са прилепнати здраво в килийките, а ако са били запечатани, капачетата над тях не хлътват навътре, както при американския гнилец, а са само продрани и леко потъмнели. Още по-късно, ако не бъдат изхвърлени, труповете изсъхват съвсем и се превръщат в мръсно жълти до тъмнокафяви корички, леко залепнали в килийките. Характерен признак при европейския гнилец е прошарването на пилото.
При бактериологичното изследване в материал от по-пресни трупове, се откриват предимно неспорообразуващите причинители, а във вече разложените и вонящи- и спорообразуващите, респ. техните спори (поотделно или заедно).

Борбата срещу европейския гнилец е резултатна, ако се провежда съобразно със силата на семействата и с оглед на това, че тя е болест на условията:
а) ако гнилецът е в тежка форма, а семейството слабо и със силно прошарено пило, с голям процент умрели ларви и пчелите му покриват 1/2 до 1 пита, то се унищожава както при американския гнилец.
б) по-леко засегнатите семейства (с малък процент непочистени трупове и с повече пчели) се прехвърлят в нови или дезинфекцирани стари кошери и се лекуват. Новото им гнездо се стеснява и затопля, като питите с повече болни и умрели ларви се унищожават или претопяват.
При първа възможност по-късно майката се заменя с нова. В по-големи обществени и частни пчелини и при повече заболели семейства прехвърлянето и лекуването им, трябва да се извършва след изнасянето им в изолационен пчелин.

Лекуването започва след прехвърлянето, т.е. след отстраняването на спомагащите болестта и снижаващи съпротивата на ларвите условия. Лечебните средства се дават разтворени в захарен или медов разтвор, към 1 литър от който се добавят едно или комбинация от следните средства:
а) норсулфазол (водоразтворим сулфатизол) в доза 1-1,5 г. , предварително разтворен в малко топла вода.
б) пеницилин- в доза 900 хил. до 1 млн. МЕ (международни единици). Антибиотикът се разтваря предварително с вода и се прибавя към охладения сироп.
в) стрептомицин- в доза 0,5 г (500 хил. МЕ), също предварително разтворен в хладка вода и прибавен към охладения сироп.
г) биомицин- в доза 0,250- 0,375 г. (2-3 дражета)
д) хлортетрациклин, хлорамфеникол и др. антибиотици.- в дози 0,500- 0,750 г. - също в охладен сироп след предварително разтваряне във вода.
е) фуразолидон- в доза 0,350- 0,500 грама.
Комбинациите от тези средства се правят, като две от тях се използуват едновременно, но в по половина от указаните дози. Лечебният сироп се дава охладен до 30-37 градуса, или студен, в количество съобразно със силата на лекуваните семейства: по 100-120 куб. см. на заета от пчели междина през 3-4 пъти, а на по-слабите и по-тежко засегнатите- 5 пъти. Още по-сигурен резултат се получава, ако лекуването се извършва с редуване на лечебните средства: първите 1-2 подхранвания- с един, а следващите- с друг лечебен препарат. На здравите пчелни семейства, се дава профилактично от същия лечебен сироп, но само 2-3 пъти (например с първото, третото и петото лечебно даване).


За предпазване от поява на европейски гнилец, освен общите мерки, против внасянето на заразата (хигиенни мерки) са необходими и са по-важни мерките срещу благоприятсвуващите появата на болестта условия: поддържане само на силни семейства, предотвратяване на гладуване и простудяване на пилото, особено през пролетта: постепенно ( а не на веднъж) разширяване на гнездата само след трайно затопляне на времето и съобразно силата на семействата и пр. След отравяне на летящите, а в някои случаи и на гнездовите пчели - също незабавно стесняване и затопляне на гнездата, като непокриваните от пчели пити (дори и с пило) трябва да се извадят и претопят. При по-слаба паша семействата се подхранват.

Прилики и разлики между американския и европейския гнилец
	европейски гнилец	американски гнилец
проявява се	предимно рано напролет	по всяко време, когато има пило
заболяват	слаби семейства	силата на семейството няма значение
причинител	няколко вида	един вид
заболява	открито пило	закрито (запечатано)пило
консистенция	мажеща се	лепкава-точеща се
миризма	на кисели плодове	на разтопен туткал
изход от болестта	оздравява	загива
лечение	засилване на семейства	унищожаване на болните семейства

Източник: Пчеларска Енциклопедия

[Райковски]

От: Болести при пчелите

Мехурчест гнилец

Заразно заболяване на запечатаното пило, предизвикано от вирус, и благоприятствувано от простудяване и недохранване на ларвите. Вирусът е неустойчив на топлина, изсушаване и дезинфекционни средства. В труповете на умрелите ларви се запазва жизнеспособен до изсъхването им. В семействата се внася от пчелите крадци, с ограбения мед от болни семейства, със замърсени ръце и инструменти след работа с болни семейства, а по-рядко с пити, мед, кошери и др. от такива семейства. Ларвите се заразяват както при другите видове гнилци- чрез храната, но умират след запечатването им. Ходът на болестта е далеч по-доброкачествен от този на американския гнилец.

Признаците външно напомнят тези на американския гнилец: капачетата над умрелите ларви са потъмнели, леко хлътнали или продрани. Пилото е прошарено, като сред площи с яйца и млади ларви се намират изостанали запечатани килийки. От тях обаче лесно се изваждат трупове със запазена кожица и воднисто съдържание. След изсъхване те придобиват характерен вид- тъмни, удължени и леко изкривени мумии с приповдигнат преден край. Отлепват се и се изваждат лесно. При бактериологичното изследване в тях не се откриват бактерии или спори на бацили. Вирусът може да се докаже, само електронно-микроскопски.

В борбата срещу мехурчестия гнилец, на първо място трябва да стои профилактиката: поддържане само на силни пчелни семейства, с достатъчни запаси от мед през цялата година. Да не се допуска внасяне на заразата в пчелина и в семействата (чрез доставяне на майки и пчели, чрез кражби, разместване на пити с пило, при смяна на кошери, с инструментите , ръцете и т.н.) . Не са известни ефективни лечебни средства против това вирусно заболяване. Препоръчва се стесняване и затопляне на гнездата през хладните сезони, подхранване на болните семейства и смяна на майките, а при по-силно разпространено пило- изваждане и претопяване на питите и прехвърляне на семейството в друг кошер. При констатиране на мехурчест гнилец, пчелинът се обявява за заразен и се поставя под карантина.

Източник: Пчеларска енциклопедия

[Райковски]

От: Болести при пчелите

Аскосфероза

Плесенно заболяване на запечатаното пило. Боледуват предимно търтеевите ларви. Причинителят на болестта е плесенна гъбичка. Спорите й са доста устойчиви: по питите със засегнато пило остават жизнеспособни дори и след 15-годишно престояване. В здравите семейства се внасят от пчелите крадци или от околната растителност, както и от пчеларя след работа с болни семейства, при разместване на пити и пр. Вътре в гнездото се разпространяват от пчелите чистачки и кърмачки. За проявяването и по-тежкото протичане на перицистозата, както и на аспергилозата допринасят охлаждането и овлажняването на гнездото: най-напред заболява пилото по долните и страничните ръбове на питите, респ. в по-крайните пити. Боледуват предимно слабите, през пролетта и дъждовни лета, в сенчести или разположени във влажни места пчелини.

Признаците на аскосферозата са подобни на тези на аспергилозата: заразените ларви умират след запечатването им. От плесенните спори покълват влакна (хифи), които бързо проникват в тялото и го обхващат отвсякъде. Преминават и през восъчните капачета и тогава вече се виждат по тях с просто око като белезникав мъж. Труповете бързо изсъхват и придобиват вид на белезникави бучки. Те не са залепнали с килийките и пчелите чистачки лесно ги изваждат цели, след продиране на капачетата. По трупа, само на една умряла ларва, се образуват до 100 млн. плесенни спори.

Мерките за борба и профилактика както срещу аскосферозата, така и срещу другите микози трябва да са комплексни: срещу самите плесени и срещу спомагащите ги условия- подсушаване, хигиенизиране и стесняване на гнездата, отстраняване на обхванатите от плесенните пити (претопяване или изгаряне), дезинфекциране на кошерите с бензинова лампа или с някои химически средства, които обаче са по-несигурни (хибизан, дезинфектант Р, хлорамин 1% и др.) . За по-сигурно оздравяване се прилагат след това и някои лечебни средства: пулверизиране или напрашване на питите с поло с 5-нитрокс или микоцидин, нистатин, лимонена киселина и др. Комбинирането на тези средства, успоредно с премахването на спомагащите условия, дава най-добри резултати.

Източник: Пчеларска Енциклопедия

[Райковски]

От: Болести при пчелите

Аспергилоза

Плесенно заболяване, което засяга както пилото, така и пчелите, а и човека и другите животни (птици). Причинителят му е широко разпространената в природата плесен Aspergillus flavus, чиито спори се внасят в кошера заедно с прашеца и нектара. Спорите не са особено устойчиви на загряване и химически средства. При подходящи условия (преди всичко, влажно гнездо и по-ниска температура, слаби семейства и пр.) от спорите се развива плесента. Видимите с просто око тънки разклоняващи се плесенни влакна (хифи) бързо обхващат части от питите, складирания там прашец, пчелни ларви, а понякога и още живи пчели.

Труповете на умрелите ларви бързо изсъхват и остават в килийките като твърди бучки, отначало с жълтеникав, а по-късно с мръсно-зеленикав или черен цвят и лесно се изваждат от килийките. При тръскане на пита, с такива трупове, се чува леко тракане, а във въздуха се вдига облаче от плесенни спори, образувани от излезлите по капачетата хифи с плодни тела. Вдишването на спорите, или попадането им в очите, носа, трахеята и бронхите предизвикват възпаление и пневмония, усложнения на туберкулоза и пр. Поради това, налага се работещият с болни семейства, да слага маска от навлажнена марля на носа и устата.

За предпазване от аспергилоза, семействата трябва да се отглеждат в сухи и стеснени гнезда, през пролетта и зимата. Да се избягват сенчести и влажни места за устройване на пчелина. Гнездата да се разширяват постепенно и съобразни с развитието на семействата и температурните условия.

Мерките за борба са както при аскосферозата - горното мнение.

Източник: Пчеларска Енциклопедия

[Райковски]

От: Болести при пчелите

Болести по пчелите

Акароза
Паразитна болест по пчелите, широко разпространена в крайморски и крайречни области, където нанася големи щети, поради отслабване или пълно унищожаване на пчелните семейства.
Причинява се от Acarapis woodi- сравнително едър и сложно устроен акар, с 4 чифта крачка и пробивно смучещ устен апарат.

Паразитира в трахеите на пчелите. Там женските акараи снасят по 6-7 до 10 яйца, от които след 4 до 6 дни, се излюпват ларви. От тях, след още 6-7 дни се развиват възрастните акари. Отначало те са жълтеникави и без очи. Хранят се с хемолимфа (кръв), която изтича от наранените трахеи. Вредното действие на акарите се дължи на запушването на трахеите от изтеклата и съсирала се хемолимфа. От изпражненията, самите тела на акарите, ларвите и яйцата им. Трахеите почерняват и стават трошливи, а дишането на пчелите се затруднява.
В семейството акарите се разпространяват чрез пряко преминаване от болните на здравите пчели. Условия за това има, когато пчелите са на кълбо- през зимно-пролетния период, както и при влошаване на времето през активния сезон. По-възприемчиви са младите (1-4 дневните) пчели. Между семействата. болестта се разпространява при блуждаене и налитане на болни пчели и търтеи в здрави семейства и по-рядко при кражби. На по-големи разстояния, вкл. и от една държава в друга, акарите се пренасят, чрез роеве, майки и пакетни пчели, произхождащи от опаразитени семейства, респ. местности и държави. Восъчните пити, медът, кошерите и принадлежностите им, както и труповете на измрелите от акароза пчели, не са опасни за пренасяне на акарите, ако са престояли вън от болните семейства повече от 20-25 дни.
Заразените семейства постепенно отслабват и загиват до края на лятото, или през следващия зимно-пролетен период. Самоизлекуване не е възможно, но се случва семейства да боледуват скрито, без ясни признаци, което е много опасно за по-широко разпространение на акарозата, в същия и в съседните пчелини.


Признаците на акарозата при типичното и протичане са доста характерни: голям подмор след зимуването, масово разпълзяване на пчели при при първите облитания, респ. през лятото, след по-продължително задържане в кошера. Поради затруднено дишане, болните пчели не могат да летят, а пълзят пред кошера. Крилцата им са неестествено разперени- напречно на гърдичките (болезненост от наранените трахеи). Коремчето обикновено е подуто, както при нозематоза и незаразната диария (манова токсикоза). При изследване под лупа или микроскоп, след специално срязване на гърдичките в началния участък на първи гръден чифт трахеи, в тях се откриват акари, техни яйца, ларви и изпражнения, а самите трахеи са тъмни и трошливи. Извадените части от такива трахеи се потапят в капка разреден с вода глицерин, за по-сигурно откриване на акарите. За лабораторно изследване, трябва да се изпратят 30-50, още живи, болни пчели, в надупчено кутийка с малко канди, или кристализирал мед.

Мерки за борба. В страни, в които акарозата не е проникнала, при първото и констатиране най-сигурните мерки са незабавното унищожаване на болните и здравите семейства и налагането на строга карантина, на пчелина и на разположение, в радиус до 5 км. от него, други пчелини. Забранява се изнасянето на пчелни семейства и роеве до окончателното установяване, че в този район има други болни семейства. Забраняват се изкуственото и естественото роене, подсилването на семействата с пчели, както и опитите за лекуване с каквито и да било лечебни средства, в тези и околните пчелини.

За предпазване на страната от появяване на акароза, се забранява безконтролното внасяне от чужбина, на майки и пакетни пчели. Това може да се прави само, ако се придружават от ветеринарно-медицинско свидетелство, че произхождат от пчелин и район, в който не е установявана акароза. Пчеларите от крайгранични райони на страната, и в чиито пчелини са внесени майки или пакетни пчели- всяка пролет трябва да се следят как се облитат пчелните им семейства, дали някои не показват признаци на акароза. При съмнение трябва да изпращат проби за лабораторно изследване.
В страни, в които акарозата вече съществува, успоредно с карантинните ограничения, се прилага лечение с леко изпаряващи се акарицидни вещества, каквито са метилсалицилатът , етилсалицилатът, течността на Фору, препаратът БЭФ, които се наливат в определени количества в подходящи съдове и се внасят в гнездата. В по-ново време, лечението се извършва с димящи акарициди- фолбекс АВ, етерсулфонат и др., с които са пропити ленти, изсушени и запалвани- в пушалката или вкарвани през входа. Вдишваните изпарения, респ. димът убива акарите в трахеите, но в по-големи дози уврежда и пчелите. След лекуването обаче нерядко се появяват рецидиви да болестта.

[Райковски]

От: Болести при пчелите

Вароатоза

Паразитна болест по пчелите и пилото, разпространена почти в целия свят през последните 20-25 години. Нанася големи загуби на пчеларството през цялата година. Опаразитените семейства отслабват, особено силно 2-3 години след навлизането на акарите, и загиват през зимата или пролетта.

Причинителят на вароатозата- акарът Varroaa jacobsoni е описан за пръв път от Удеман (1904) като паразит на индийската пчела. По медоносната пчела, е наблюдаван много по-късно- след 1960 г. в Южен Китай, а след това- и в съседните му райони, в това число и в Приморския край на СССР. За няколко години, той се разпространи и в цяла Европа.
Женският акар (който всъщност е истинският паразит) е с големината на маково семе. Тялото му е сплескано, бъбрековидно, с 4 двойки крачка. Покрито е с космици, червено-кафяво , с метален блясък, поради което се слива с цвета на полирана килийка от стара пита. Устният му апарат е пробивно-смучещ, с две остри стилетки. Акарът се придвижва бързо по питите и от пчела на пчела. По външен вид и поведение наподобява пчелната въшка. Мъжките акари имат по-малки размери и са със закръглено тяло. Извън килийките и по пчелите, не се срещат, а само в запечатаните килийки. Там те умират наскоро, след като се съешат с женските, които излизат и се захващат за пчелите, предимно между първия и втория коремен сегмент и по-рядко между гръдните членчета. На една пчела може да се закрепят не повече от 3-4 женски акара, а в едно семейство - от единични до 1500-5000, дори до 20 000 и повече. През лятото те живеят до 2-3 месеца, а през есента и зимата- до 6-8 месеца.

Акарите започват да се размножават когато започне отглеждането на пило през пролетта, ускорява се по-късно и завършва през есента при прекратяване отглеждането на пило. В килийките с 5-6 дневни пчелни или търтееи ларви женският акар снася едно-, дву-, или трикратно по 7-10 овални белезникави яйца. От тях след две денонощия във вече запечатаната килийка до ларвата, се излюпват паразитните личинки, които преминават прото- и дейтонимфи, а след последното линеене- в имаго (оформен паразит), отначало с белезникав, а по-късно с характерния им червеникавокафяв цвят. Целият цикъл на развитие протича за 8-9 дни. Младите женски акари се съешават в самите килийки непосредствено преди излизането им навън и захващането им за пчелите.
Прото- и дейтонимфите , както и младите акари, до излизането си от килийката се хранят с хемолимфа, която смучат от пчелната, респ. търтеевата ларва. Затова, когато те са повече в една килийка, какавидите умират. При по-слаба опаразитеност от тях се развиват нежизнеспособни пчели, респ. търтеи с дефекти на крачката, крилата или коремчето, които нормалните пчели изхвърлят или те самите излизат от кошера и се разпълзяват по земята. При силно опаразитени семейства, броят на уродливите и пълзящи пчели може да стигне до 3%, а на търтеите дори до 40%. Когато опаразитеността е още слаба, това оставя незабелязано от пчеларя, а по-късно, когато тя се увеличи, семейството започва да отслабва и не е продуктивно. Отслабването е особено бързо и в силна степен в края на лятото и през есента на втората, третата година от началото на опаразитяването. Тогава някои семейства загиват, или пчелите им напускат кошера.
По общо мнение вредното действие на акара V.jacobosni става забележимо за пчеларя, когато на всяка трета пчела има паразит, т.е. когато в семейство с около 30 000 пчели има около 10 000 акара. Такава опразитеност настъпва обикновено след 3 до 5 години от внасянето на акарите в семейството. Различават се три степени на опразитяване: 1 (скрит период) - до 0,5% , 2- до 30% и 3- над 30%, когато вече има явни признаци на отслабване, загиване, респ. избягване на пчелите през есента.
От семейство на семейство, акарите се разпространяват чрез опаразитени пчели и търтеи при блуждаене и налитане, а дори и при контакт върху цветове. На по-далечни разстояния, както и от държава в дърржава, акарите биват пренасяни чрез пчелите придружавачки на майки от заразени пчелини. Акарите се пренасят и с пакети пчели както и с прелитащи през границите роеве.

Профилактиката и борбата срещу вароатозата трябва да се провеждат комплексно, продължително и многопосочно. Мерките са организационни, специфични пчеларски, ветеринаро-лечебни и ограничителни. В отделните райони- благополучни или застрашени от вароатоза, всички пчелини трябва да бъдат под постоянен ветеринаро-медицински контрол и отчет. При появяване на вароатоза в благополучен район около първото огнище, трябва да се определят три зони: неблагополучна (с радиус 5-7 км.), застрашена (с радиус 50-100 км) и условно багополучна (извън първите две). В неблагополучната зона, срещу паразита трябва да се прилагат следните мерки: убиване- при още нисък процент заразени пчелни семейства,или, ако са повече- карантина, унищожаване на дивите роеве, пчеларствуване без създаване на риск от разпространяване на акарите. Предотвратяване на блуждаене и налитане чрез по-раздалечено разполагане на кошерите, наличие на ориентири за пчелите. Стеснени входове, съобразно силата на семействата. Мрежи на дъната за улавяне и унищожаване на падналите акари. Мерки против рояване, редовно обезпаразитяване , вкл. и на новополучените майки. Строителни рамки през целия активен сезон и редовно изрязване на търтиевото пило от тях и от гнездовите пити. Бракуване на отслабналите и търтовачните семейства: повдигане на кошерите на 25-30 см. над терена, избягване на преексплоатиране и особено през есента, чрез форсирано подхранване със сироп. Зазимяване с достатъчни прашецови запаси и с колкото се може повече млади неизтощени пчели и др.


Борбата срещу вароатозата е трудна и продължителна. Прилагат се различни химически препарати- самостоятелно или в комбинация с физични и биологични начини за отстраняване, убиване или ограничаване размножаването и развитието на акарите. Химическите акарицидни средства се използуват най-често във вид на аерозоли, пушек, като сублимиращи и изпаряващи се, като аерозол или като прах (напрашване). Те действат обаче само върху акарите, които се намират по пчелите- на открито, но не и върху развойнитие форми и новите поколения, които се намират в запечатаните килийки с пило. Поради това е необходимо многократно третиране през активния за пчелите сезон, за да се атакуват и новоизлюпващите се поколения акари. Общо взето, чрез химическите акарицидни средства се разчита на 70-90% ефективност, т.е на системно намаляване броя на акарите в семейството, но не и на пълното им ликвидиране. При поддържане на минимален брой акари в гнездото развитието и продуктивността на пчелните семейства на са сериозно застрашени.
Изпитани са голям брой химически акарицидни средства, прилагани по различни начини: фенотиазин и изготвения на негова основа препарат вароазин- таблетки, болбекс и фолбекс ВА, вароатин, келтан, тедион етерсулфонат, сеулфенон, милбекс, миказин, даникат, варостан, хлорбензол диагвар, сяра, тимол, лавандулово масло, миказин, так-тик, вароцид и много други, както и прилаганият със сиропа български препарат- перицин 5%- гранулат. Тези химически акарицидни препарати, може да се използват през пролетта и през есента, т.е, когато в гнездата няма обширни площи с пило, когато семействата са с по-малък брой пчели и най-важно- когато не са под магазини, респ. медов корпус. Химическите препарати се прилагат привечер или рано сутрин, когато всички пчели са в гнездото.
У нас, въз основа на досегашния опит и съгласно нарежданията на ДО към МЗ, са утвърдени за прилагане само някои от изброените по-горе химически препарати: фенотиазин и производния му вароазин, антивар,варостан, фолбекс АВ, варостат и перицин, а от физическите начини- строителната рамка и системното изрязване на търтеевото пило. Фенотиазинът се използва в доза 1,5-2 г. , завит в хартия и поставен в пушалката, в която има разгорени въглени. След неколкократно раздуване, излизащият белезникав пушек се вкарва шрез входа на кошера, като се пускат около 80-90 струи. Входът се затваря след това са 25-30 минути. Предварително семейството се подпушва с обикновен дим, за да се приберат и вдигнат по-високо по питите пчелите. Кошерът трябва да е добре затворен, без пролуки и с горна възглавница. При същите условия се използва и вароазинът, в доза 1-2 до 3 таблетки, запалени по един от следните начини:
а) пуснати в пушалка с разгорени въглени.
б) поставени върху специална ламаринена подложка с жлеб.
в) увити със станиол, надупчен на няколко места, като пакетчето се държи с щипка, брънка тел, или с удължената част на станиола.
В двата последни случаи, таблетките се нагряват на пламък (от свещ, поставена в кофа с пясък, за да не гасне, на бензинова лампа, или от запален тампон, напоен със спирт. Като започне да се появява пушек (но без пламък !), таблетките се вкарват през входа на кошера, оставят се там и той се запушва както при фенотиазина. И тук е задължително, предварителното подпушване на семейството, за да не се засегнат пчели и особено майката от евентуално появил се пламък, както и от обилното опушване.
С двата препарата семействата се третират през пролетта 2-3 кратно, а през есента- 3-4 кратно, през 3-5 дни, при външна температура между 14-15 и не по-висока от 25-28 градуса. Падналите по дъното акари се измитат на следващия ден и се изхвърлят (най-добре с постлания лист хартия, евентуално намазана с мазнина). Ако върху хартията е поставена специална , ситна, мрежа, хартията с падналите акари се изважда след последното третиране. По същите или по подобни на тях начини, се прилагат и редица други препарати за подпушване на база фенотиазин, амитраза, бромпропилат и др.
Антиварът се поръсва в доза 3-г г. за заета от пчели пита по горните им рамки и в междинните и се смита върху пчелите. По същия начин се прилага и румънският диагвар (синеакар), но в доза 50-80 го 120 г.
Перицинът 5% гранулат се прилага със захарен сироп: 5г от препарата се разтварят предварително в 5-10 кубически см. вода и полученият млековиден разтвор, се смесва с охладения сироп (1:1). Лечебният сироп се налива в хранилката, съобразно със силата на семейството- по 120-150 кубически см. на заето от пчели междурамие. През пролетта се дава не повече от два пъти, но второто даване да е най-малко 20-25 дни преди слагането на магазин, респ. медов корпус за реколтиране на мед за консумиране от хора. Дотогава пчелите и пилото изконсумирват лечебния сироп и няма опасност за попадане на остатъчни количества от препарат в меда. В края на лятото и през есента, лечебният сироп се дава трикратно също през 7-8 дни.
Многократното третиране на семействата с противоакарни препарати, особено през пролетта, се отразява неблагоприятно върху пчелите, защото някои са отровни и за тях. Затова тогава третирането не бива да се извършва повече от трикратно. По време на медосбора (под магазини) семействата не се третират с химически препарати, а се използуват само строителни рамки и изрязване на търтеевото пило. Тъй като и акарите се приспособяват към химическите средства, налага се честа подмяна с нови- през 5-6 години. При всички начини на третиране с акарицидни препарати, добре е на дъното на кошерите, да се разстила хартия или картон, евентуално намаслена. Ако е покрита със ситна мрежа, подложката се изважда след последното третиране, което улеснява борбата срещу вароатозата. Срещу тази паразитоза са изпитвани и някъде се прилагат и летливи вещества, като лавандулово масло, мащерка, летливи киселини, но с не по-добър лечебен ефект и трудно или опасни и за пчеларя приложение. Комбинираното прилагане на химически, физически и биологически средства в борбата срещу вароатозата е най-ефективно. Всички мероприятия обаче, трябва да се провеждат продължително и единовременно в целия заразен район, респ. в цялата страна. Не бива да се забравя, че първоначалното незабележимо и неотразяващо се върху развитието и продуктивността на пчелните семейства, проявяване на вароатозата става явно след 3-5 години, когато тя вече е сериозна причина не само за масово отслабване и рязко намаляване на рентабилността на пчелините, но и за повишаване на есенно-зимно-пролетната смърност.


Източник: Пчеларска Енциклопедия

[Райковски]

От: Болести при пчелите

Паратиф (хафниоза)

Заразна болест с условен характер на възрастните пчели, причинявана от Bact paratyphi alvei (Hafnia alvei).

Проявата и протичането и се благоприятствуват от лошите условия на зимуване. Проявява се в края на зимата и началото на пролетта като диария. Паратифните бактерии попадат в червото на пчелите със замърсената с тях вода или почистването на питите и консумиране на мед от болни или умрели от паратиф семейства. Нерядко тези бактерии се намират като нормална микрофлора в червото на здрави пчели. При благоприятни условия на хранене (през лятото) бактериите не предизвикват заболяване. Но при продължително задържане на пчелите през зимата при крайно неблагоприятните за тях условия на живот и хранене, без очистително облитане и при недоброкачествени запаси (особено при наличие на манов мед), във влажни и студени гнезда и др. организмът на пчелите отслабва, не може да се съпротивлява на размножаването на наличните бактерии, които са в огромни количества. От червото те преминават през увредените му стени в кръвообращението и предизвикват общо септично заболяване.

Паратифните бактерии се разпространяват през пролетта- по време на първите облитания, чрез блуждаене и налитане на болни пчели в здрави семейства, при кражби от болни семейства, при прехвърляне на пити, заселване на семейства върху зацапани с диарични петна пити и кошери, с ръцете и инструментите на пчеларя и т.н. Болестта се проявява обаче през следващата зима и пролет.

Признаците на болестта не са характерни само за паратифа: безпокойство (при прослушване през зимата), увеличен подмор, зацапване на гнездото, недружно облитане и пр. Незагиналите напълно болни семейства се оправят и засилват по-бързо, отколкото нозематозните. Точното разпознаване, от други чревни заболявания, може да се извърши само в микробиологичната лаборатория.

Източник: Пчеларска Енциклопедия

[Райковски]

От: Болести при пчелите

Нозематоза

Заразна болест по пчелите. У нас се проявява в по-тежка форма периодично в Североизточния и Крайдунавския район, след по-продължителни зими, когато няма възможност за облитане на пчелите.
Причинител е микроскопичен едноклетъчен паразит, който извън организма на пчелата, съществува под форма на овална спора. Ноземните спори са по-едри, но значително по-неустойчиви на дезинфекционни средства, топлина и изсушаване, отколкото спорите на бацилите.
Пчелите се заразяват при консумиране на мед, прашец или вода, в които са попаднали спори, както и при почистване на замърсени с изпражнения от болни пчели пити и кошери. В пчелното гнездо попадат чрез замърсени с тях мед, вода, пити ръце и инструменти на пчеларя, кошери и негови принадлежности, чрез блуждаещи и налитащи пчели от болни семейства. На далечни разстояния, заразата се пренася чрез закупени пчелни майки от заразен пчелин.
В средното черво на пчелите от ноземни спори излизат самите паразити, които проникват в епителните клетки на чревната стена. Това започва откъм задния край на червото между перитрофичната мембрана (която нормално обвива отвътре средното черво и го предпазва от механични увреждания) и чревната стена. В клетките паразитите се хранят и размножават. Поради това те биват разрушавани и не могат да отделят сокове за храносмилането и да поемат смлените хранителни вещества. Пред нарушената мембрана и в увредената чревна стена (което става особено бързо при манова токсикоза) навлизат и други болестворни микроорганизми.
След неколкократно сложно размножаване в клетките на чревната стена младите ноземи се превръщат в спори, които заедно с остатъците от разрушените клетки изпадат в чревната празнина. Поради бързото запълване на задния дял на червото и при невъзможност за очистително облитане, болните пчели изпущат заразените изпражнения по питите с хранителните запаси, по покривните материали и стените на кошера. С това се създава възможност за презаразяване на болните и за заразяване на нови пчели, както и за разнасяне на спори в други семейства. При внасяне на спорите в здрави семейства, пчелите се заразяват обикновено след 6-ия - 7-ия ден от излюпването (когато станат чистачки и кърмачки). Майката в нозематозното семейство също се заразява и понеже изхвърля изпражненията си в гнездото, тя има голямо значение за поддържането и разнасянето на заразата.

Ходът и проявите на болестта зависят от условията, при които се намират пчелните семейства, т.е. от сезона. В края на пролетта, през лятото и есента нозематозата протича незабележимо: заразените пчели живеят по-кратък период, работят по-слабо, но бързото им подменяне не дава възможност болестта да се прояви тежко и видимо. И при лабораторно изследване през лятото и есента, заразените пчели се откриват трудно. През зимата и началото на пролетта и особено след по-продължително задържане на пчелите без възможност за очистително облитане (дълга зима) болестта протича тежко. След сформирането на зимното кълбо, препълването на задния чревен дял с несмлени остатъци, започва да създава условия за по-лесно проникване на ноземните паразити в чревните клетки. Голямо влияние за това има зазимяването на пчелите върху манов мед, който сам предизвиква диария. Създават се условия за заразяване на нови и презаразяване на вече заразените пчели.

Най-подходящи условия за развитие на ноземните паразити в червото се създават, когато пчелите повишават температурата в гнездото, т.е когато започне залагането на пило- в края на зимата и началото на пролетта. Процентът на заразените пчели тогава бързо нараства, поради масовото замърсяване на гнездото с диарични изпражнения. По време на първите облитания, може дори всичките пчели да са заразени. Такива семейства обикновено загиват дори и след като малкото останали пчели са се облетели. Ако не загинат, почистването на гнездото и отглеждането на нова смяна вървят бавно, заразеността продължава да е висока и нерядко такива семейства загиват в края на пролетта. Останалите с малко повече пчели, заразени семейства, се развиват бавно, пропускат главната паша и без подпомагане с оздравителни мерки от страна на пчеларя стават огнища за поддържане на заразата в пчелина.

Признаците на нозематозата клинично ( в пчелина) мъчно може да се различат от тези на незаразената диария, мановата токсикоза, паратифа и другите чревни заболявания: през зимата- безпокойство (при прослушване) и разпълзяване на пчели. При отваряне на кошера- диарични петна по питите, покривните материали, стените на кошера, увеличен подмор, трупове и болни пчели с подуто коремче. При първите облитания- масово разпълзяване на пчели, отслабване на семействата и пр. Средният чревен дял на болните пчели и на по-пресните трупове е със силно изпънати стени, без гънки и изпълнен с белезникаво воднисто съдържание, което при стискане на коремчето, изцърква силно навън. Характерно за нозематозата е продължаващото отслабване на семействата, дори след облитането и при наличност вече на обилна паша, докато при другите чревни заболявания семействата по-бързо се засилват през пролетта. Лабораторно нозематозата се разпознава сигурно: масово ноземни спори в натривка от чревното съдържание както и от диаричните петна.

За да бъдат ефикасни профилаткичните мерки трябва да са двупосочни:
а) срещу внасянето на заразата в пчелина и срещу условията, които спомагат за проявяването и тежкото протичане на болестта. За предпазване от внасяне на заразата важат общите и специалните санитарно-хигиенни мерки при работата с пчелите: измиване и дезинфекция на ръцете, инструментите, кошерите и останалия пчеларски инвентар. Доставяне на нови семейства и майки само от здрави пчелини ; лабораторна проверка за причните на загиване, на всяко пчелно семейство в края на зимата и през пролетта, както и за всеки голям подмор през зимата ; недопускане на кражби, блуждаене и налитане в пчелина; осигуряване на чиста и удобна за пчелите поилка, в която да не се допуска удавяне ; редовно подменяне и претопяване на старите гнездови пити и т.н. Тези мерки са особено важни през пролетта, когато нозематозата може да се е проявила в някои от семействата, които стават огнища на заразата. В такъв случай се налага подмяна и претопяване на всички гнездови пити, които са със следи от диария, прехвърляне на семействата в дезинфекцирани кошери и най-строи мерки против кражби, налитане и блуждаене на пчели.

Против факторите, които спомагат за проявяването, развитието и тежкото протичане на болестта, на първо място трябва да се има предвид качеството на зимните медови запаси, като в тях не бива да има манов мед. Ако такъв е събиран в края на лятото и през есента, той трябва да се замени със захарен сироп. На семействата трябва да се осигурява спокойно зимуване (предпазване от влага, мишки, осиротяване, безпокоене от животни, чукане) и възможност за ранно облитане.

И мерките за борба срещу нозематозата може да са ефективни, само ако са насочени едновременно към премахване както на причинителя, така и на условията, които улесняват проявата на патогенното му дейстиве. С прилагането на тези профилактични и лечебни мерки, се цели не толкова спасяването на отделното заболяло семейство, колкото предпазването на останалите от заразяване. Следователно по своята същност, оздравителните мерки при нозематозата са и профилактични, и то не само за другите семейства в пчелина, а и за околните пчелини.
Против ноземните паразити в болните пчели, се използват лечебни средства. Изпитани са голям брой препарати, обаче не са получени добри резултати, защото нито един от тях не може да убие всички ноземи и техните спори в болните пчели. Те снижават заразеността на пчелите, но не премахват напълно спорите от тях, а още по-малко заразата, която се намира извън болния организъм (по питите в меда, в прашеца, по стените на кошера и т.н.)
За да се постигне сигурно оздравяване, на пчелина, от нозематоза, успоредно или дори преди лекуването на болните семейства трябва да се предприемат мерки за отстраняване и унищожаване на заразата в гнездото. Борбата срещу нозематозата може да бъде успешна само при следната организация:
а) заделяне на всички кошери със загинали семейства, и всички болни семейства, в изолационен пчелин.
б) унищожаване на отслабналите в голяма степен семейства, които мъчно биха се възстановили (с малък брой пчели, без пило и със силна диария).
в) прехвърляне на останалите болни семейства в дезинфекцирани или нови кошери и стесняване и затопляне на новите гнезда. Прехвърлят се само тези пити, по които няма много диарични петна и са с пило ; рамките им се избърсват с парче плат, навлажнен с 4% формалин, а площите без пило, ако са зацапани, се изрязват. Новите гнезда се докомплектуват с резервни пити (от запаса). При липса на мед в тях, запасите се попълват със захарен сироп или с преварен мед от умрелите или болните семейства.
г) лекуване на прехвърлените семейства с фумидил Б или ДЦХ, даван със сиропа или чрез наръсване.
д) претопяване или дезинфекциране (ако са повече) на освободените пити с формалин или формалинови пари.
е) дезинфекция на кошерите, принадлежностите му, инструментите, центрофугата, ръцете и дрехите на провеждащия оздравяването, както и на почвата, където са стояли кошерите с болните или умрели семейства.
ж) смяна на майките и направляване през лятото на прехвърлените и лекувани семейства към строеж на нови гнездови пити и постепенно преместване към края на гнездата, изваждане и бракуване или дезинфекция на старите пити, ако са повече.

Източник: Пчеларска Енциклопедия

[Райковски]

От: Болести при пчелите

Амебоза

Паразитна болест на възрастните пчели, която обикновено се проявява заедно с нозематозата предимно в по-северните страни. Предизвиква се от едноклетъчния паразит Malpighiamoeba (Wahlkamphia) mellificae, който при неблагоприятни условия за живот и хранене, преминава в по-трайна форма- овална или закръглена циста.

Пчелите се заразяват при поглъщане на амебни цисти, попаднали в меда или водата им. В средния дял на червото, от тях излизат самите амеби, които преминават в малпигиевите съдове. Там те се намножават и разрушават епителните им клетки. Поради това се нарушава функцията на съдовете- не могат да изхвърлят отпадъчните вещества от хемолимфата, които действат вредно на организма.
Амебозата протича бавно и се проявява клинично от края на зимата до юни-юли. Благоприятства се от същите спомагащи условия и признаците й са както на нозематозата. При аутопсия на болни пчели обаче, малпигиевите съдове изглеждат удебелени и стъкловидни. Размножилите се там амеби се превръщат в цисти, които попадат с урината, в задния дял на червото и се изхвърлят с изпражненията. При невъзможност за облитане, болните пчели изхвърлят изпражненията си в кошера. По такъв начин се заразяват други пчели. Разпространяването на заразата в други семейства и мерките за борба, са като при нозематозата.

Източник: Пчеларска Енциклопедия

[Райковски]

От: Болести при пчелите

Септицемия

Заразна болест с условен характер по пчелите, предизвикана от Bact. (Pseudomonas) apisepticum и благоприятствана от овлажняване на гнездото. Този причинител е условно болестотворен и широко разпространен в природата микроб- по влажни, гниещи органични материали, в застояли води и др., откъдето пчелите го принасят заедно с водата, а вероятно и с крачката си. Не по всяко време обаче и не във всеки кошер, донесените бактерии предизвикват септицемия. Необходими са условия, които, от една страна, благоприятстват неговото проникване и размножаване в организма на пчелите, а от друга, снижават естествените му защитни сили. Такова важно условие е влажността на въздуха в пчелното гнездо. Затова септицемията се проявява през влажни сезони, късно през есента, през зимата и рано през пролетта, в кошери, които натичат, или в пчелини, разположени във влажни, сенчести места край големи водни площи. Боледуват също семейства с големи площи незапечатани зимни запаси.

Бактериите проникват в организма на пчелите през отворите на трахеите заедно с вдишвания влажен въздух. От там те преминават в хемолимфата и бързо се размножават в огромни количества, поради което тя става млечнобелезникава.

Признаците на септицемията са доста характерни: пчелите са неспокойни, а след ден-два стават лениви, неподвижни, като застинали. При откъсване на главата на болна пчела, от раничката се показва млечно-белезникава капчица, хемолимфа (при здравите пчели тя е безцветна, бистра). Труповете бързо се разчленяват: по дъното на кошера се откриват крачка, крилца, хитинови части, а не цели трупове. Мускулатурата в гърдичките бързо потъмнява, вместо да е светлооранжева.

Най-ефективните предпазни мерки срещу появата на септицемия са слънчевите пчелини, сухите и проветриви гнезда, запечатаните и качествени медови запаси, здравите ненатичащи кошери, избягването на ниски, влажни и сенчести места за устройване на пчелини и пр. Не са известни средства за лекуване.
Това не е и необходимо, ако при проявена вече септицемия се хигиенизират гнездата и се замени прокисналият захарен сироп или манов мед. Болестта не се пренася върху други семейства, чиито условия на живот и хранене са добри, а жилището им е хигиенично и сухо. След хигиенизиране на гнездото на болните семейства, може да се дава 2-3-кратно лечебен сироп с някой антибиотик с по-широк спектър на действие и по-специално- към Грам-негативните.

Източник: Пчеларска Енциклопедия

[Райковски]

От: Болести при пчелите

Браулоза (въшливост)

Паразитна болест по пчелите и майката. Предизвиква се от няколко вида пчелни въшки от вид Браула. Нападат се предимно по-слабите семейства със занемарени гнезда, а от тях въшките преминават и в останалите семейства.
Пчелните въшки са безкрилни насекоми с овално, червеникаво-бронзово и силно окосмено тяло, дълго 1,5 и широко 1мм. Движат се с 3 чифта крачка. Хранят се с част от храната на пчелите кърмачки и майката. Женските въшки снасят яйцата си по восъчните капачета на медовите килийки, по отпадъците на дъното на кошера или в самите килийки. След излюпването си, белезникавите им ларви се движат от вътрешната страна на капачетата и се хранят с мед и прашец. В края на ходовете след определено развитие, те какавидират и след около 20 дни се излюпват въшките, които се прехвърлят върху пчелите и майката- по гърба им или на границата между главата и гърдичките. Като дразнят, с крачката си, кърмачките или майката, въшките ги принуждават да изпускат, през хоботчето си, част от храната, която те изсмукват веднага.
Голям брой въшки се заселват по майката. От този голям брой въшки (11 до 20) майката става мъчно подвижна и намалява яйцеснасянето. И опаразитените кърмачки работят по-лошо, а вероятно и живеят по-кратко. Поради това въшливото пчелно семейство, постепенно отслабва и е предразположено към други заболявания. Въшките преминават от една пчела на друга, а в здравите семейства попадат при налитане на пчели и търтеи от опаразитени семейства, при роене, както и с новодоставени майки.

Признаците на браулозата не са характерни, освен с наличието на самите въшки по пчелите и майката. Опаразитяването е най-силно през есента и пролетта и намалява през лятото.

Мерките за борба трябва да се насочат към унищожаване, едновременно на яйцата и ларвите (по питите) и на възрастните въшки- по пчелите и майката. Яйцата и ларвите се премахват чрез опушване на питите, през есента със серовъглерод или формалин-калиев перманганат, а през пролетта- чрез разпечатване на площите със стар мед и изгаряне (претопяване) на капачетата (след обиране на меда от пчелите, от тях). Подморът по дъното на кошерите трябва редовно да се събира и унищожава. Поначало, това са и най-добрите профилактични мерки против браулозата. Възрастите паразити (въшките) се убиват чрез подпушване на пчелите с фенотиазин, вароазин, камфорови или тимолови изпарения, както и чрез третиране с перицин, фолбекс и др. акарицидни препарати. (вж. Вароатоза, по-горе). Под влияние на акарицидните препарати, въшките падат върху предварително застлано с хартия дъно, с която се изваждат и изгарят. Третиранията се повтарят през 7-10 дни. Камфорът и тимолът се завиват в парче марля и се поставят на дъното на кошера.

Източник: Пчеларска Енциклопедия

Отварям темата, за въпроси относно болестите.