Tweet
Спонтанен автопоход до едно от обезлюдените високопланински български села - село Яребковица.
Маршрут:
София -
с. Бистрица - в.з. Ярема - с. Ярлово -
с. Яребковица -
София
Около 130км отиване и връщане.
Разказа ще разделя на две части. В първата част ще насоча вниманието към природните красоти и зимния сезон, а във втората пътя, премеждията и трудностите на участниците.
Като начало малко информация за Яребковица извадена от интернет енциклопедията:
Селото се намира в Западна България, община Самоков. Разположено е в планина Верила, близо до най-високият й връх - Голям Дебелец. Разделено на 7 махали пръстнати около него и кръстени на имената на техните основатели. Надморската височина е около 1100 метра.
Според окачената пътната табелка, която междувпрочем изглежда доста модерно на фона на старинното село, отстоянието до столицата ни е 57 км.
Тъжната статистика показва, че до 2011 година включително в Яребковица официално живее само един единствен жител.
1934 г. - 484 жители
1946 г. - 537 жители
1956 г. - 424 жители
1975 г. - 57 жители
1992 г. - 9 жители
2001 г. - 11 жители
2008 г. - 2 жители
2009 г. - 1 жител
2010 г. - 1 жител
2011 г. - 1 жител
При нашето посещение не го открихме, въпреки че знаехме къде живее, така че може би това село вече е поредното мъртво село. Вероятно щяхме да зарадваме човека с присътвието си, но уви.
Наистина е жалко, защото околността е много красива, слънчева и с впечатляващи гледки към Рила, която е в непосредствена близост.
История:
И така,събрахме се група ентусиасти и решихме да направим автопоход до това село. Групата бе сравнително малка - 7 джипа, повечето от които добре подготвени, така че оставаше само да видим какви препятствия ни е подготвила зимата.
Около 10:30 часа от центъра на Бистрица поехме по асфалта до отклонението за село Плана. Малко по напред се отклонихме и подхванахме красив черен (бял) път.
След около 3-4 километра същият свърши или по-скоро се превърна в пътека. Върнахме се почти до асфалта, но хванахме път пресичащ реката и тръгващ нагоре в планината. Пътят трудно се виждаше, но фигурираше на нивагционните карти.
Привидно тесен и рядко ползван маршрут, затова пък много приятен и спокоен.
Все едно не сме месец февруари, а края на октомври.
Есенните листа все още не са окапали.
Някъде около обед стигнахме до асфалтовия път преди Ярема.
Тук след кратка почивка за събиране продължихме.
Вече излезли на асфалта покарахме по него не повече от 1-2 км, до отбивката към Ярлово.
Отбивка, но естествено черен път, в случая изцяло бял, потънал в дълбок пресен сняг :-)
До Ярлово стигнахме бързо и без проблеми. Изкачвайки се до високите южни полета преди Ярлово бяхме посрещнати от слънцето.Рила отрсеща бе забулена в тежки облаци .
Витоша над нас потънала в мъгла
В далечината едвам се виждаше връх Голям Дебелец към който водеше нашият път. По-ниският връх отдясно скрива село Яребковица. Селото е точно зад билото.
Вече сме в Ярлово. Мисля точно от тук е най-лекият подход към Яребковица. Лек е образно казано, защото пътят не е такъв и изисква допълнителна подготовка и добро оборудване на джиповете, особено зимно време.
В Ярлово направихме голяма почивка, за леки ремонти по джиповете, за хапване и да се видим с Филип (mmtrance), който ми звънна и искаше да му се обадим като минаваме през селото дани види.
В селото цареше онова приятно събодно-неделно спокойствие следобед, което дори като гости веднага усетихме.
Към Яребковица тръгнахме сравнително късно, около 15:30 часа, а точно по този участък очаквахме да имаме трудности, така че щеше да е по-добре да имахме повечко време до залез. Желанията са едно, а реалността в офроуда съвсем друго. Много често плановете не излизат и се променят в движение.
Попитах водачите ни:
-Нали не сме се отказали да се качим до селото?
-Ааааа, как бе, отиваме!
Синоптиците предричаха слънце до и около обяд във високите полета (познаха), а за късния следобед заоблачаване и снеговалеж. Изглеждаше че и края на деня ще познаят напълно, но всъщност нагоре ни чакаше приятна изненада.
Тръгнахме да изкачваме планината. Всичко бе потънало в сняг, а нагоре изглеждаше, че ще е мъгливо.
Ето я и изненадата - приятно прокрадващите се слънчеви лъчи през плетеницата от клони.
И така чак до залез.
Пътят ни напред.
Една от причините село Яребковица да е безлюдно без да се съмнявам е трудният автомобилен достъп до него. Пътят е неподдържан, с големи кални локви, дълбоки коловози и лабиринт от пътища и отбивки, часто от стари пътища водещи до нищото. Зимата е още по-тежък заради снега и неизвестностите отдолу, които е прикрил.
Вече наближавахме билната части растителността се разреждаше. Излезнахме на открита част, където спряхме да погледаме залеза.
Рила свенливо отвива плътните облаци с които е покрила снежните си върхове
А слънцето на Запад залязва красиво
Небето
Последна снимка на слънцето и продължаваме. Имаме още път до селото.
На откритите части снегът беше вече усезаем, но не успя да ни спре. Отляво на нас в подножието на връх Голям Дебелец се спускаше бавно мъгла.
Рила потъваща бавно в сумрака на вечерта
Зад това било е селото
Красавец - Голям Дебелец.
И след завоя село Яребковица
Красиви старинни къщи нахлузили дебели снежни шапки потъват в поредната студена нощ с надеждата, че някога отново ще бъдат пълни с живот.
На отсрещния скат друга махала
Жалко, че не успяхме да открием единствения човек населяващ това селище. Щяхме да го зарадваме с внезапната си поява.
Поне замалко оживихме с гласовете и присъствието си село Яребковица......
Маршрут:
София -
с. Бистрица - в.з. Ярема - с. Ярлово -
с. Яребковица -
София
Около 130км отиване и връщане.
Разказа ще разделя на две части. В първата част ще насоча вниманието към природните красоти и зимния сезон, а във втората пътя, премеждията и трудностите на участниците.
Като начало малко информация за Яребковица извадена от интернет енциклопедията:
Селото се намира в Западна България, община Самоков. Разположено е в планина Верила, близо до най-високият й връх - Голям Дебелец. Разделено на 7 махали пръстнати около него и кръстени на имената на техните основатели. Надморската височина е около 1100 метра.
Според окачената пътната табелка, която междувпрочем изглежда доста модерно на фона на старинното село, отстоянието до столицата ни е 57 км.
Тъжната статистика показва, че до 2011 година включително в Яребковица официално живее само един единствен жител.
1934 г. - 484 жители
1946 г. - 537 жители
1956 г. - 424 жители
1975 г. - 57 жители
1992 г. - 9 жители
2001 г. - 11 жители
2008 г. - 2 жители
2009 г. - 1 жител
2010 г. - 1 жител
2011 г. - 1 жител
При нашето посещение не го открихме, въпреки че знаехме къде живее, така че може би това село вече е поредното мъртво село. Вероятно щяхме да зарадваме човека с присътвието си, но уви.
Наистина е жалко, защото околността е много красива, слънчева и с впечатляващи гледки към Рила, която е в непосредствена близост.
История:
Корените на жителите на това село са от Чуйпетлово, намиращо се в южните склонове на Витоша. Село Чуйпетлово не е било известно на турците два века, но един ден турският паша замръква в местността около селото, а на сутринта чува кукуригането на петел и тръгва по него, стигайки по този начин до селото. Започват нападения и грабежи, които принуждават няколко къщи, от различни родове да се изселят в планината, където са изкарвали през лятото животните на паша. По този начин се създава село Яребковица, като имената на сегашните махали са дадени от заселелите се родове. По аналогичен начин възникват още две родствени високопланински села: Лисец (само на няколко километра север-северозападно от Яребковица) и Плана (в разположената на североизток едноименна планина).
До селото освен, че няма хубав път, в него няма и ток. Природата е дива и красива. Вековни дървета са сплели клони над черните пътища между махалите. Отвсякъде блика изворна вода. Къщите са запустели. Някога в селото е имало магазин и училище, но вече няма
До селото освен, че няма хубав път, в него няма и ток. Природата е дива и красива. Вековни дървета са сплели клони над черните пътища между махалите. Отвсякъде блика изворна вода. Къщите са запустели. Някога в селото е имало магазин и училище, но вече няма
И така,събрахме се група ентусиасти и решихме да направим автопоход до това село. Групата бе сравнително малка - 7 джипа, повечето от които добре подготвени, така че оставаше само да видим какви препятствия ни е подготвила зимата.
Около 10:30 часа от центъра на Бистрица поехме по асфалта до отклонението за село Плана. Малко по напред се отклонихме и подхванахме красив черен (бял) път.
След около 3-4 километра същият свърши или по-скоро се превърна в пътека. Върнахме се почти до асфалта, но хванахме път пресичащ реката и тръгващ нагоре в планината. Пътят трудно се виждаше, но фигурираше на нивагционните карти.
Привидно тесен и рядко ползван маршрут, затова пък много приятен и спокоен.
Все едно не сме месец февруари, а края на октомври.
Есенните листа все още не са окапали.
Някъде около обед стигнахме до асфалтовия път преди Ярема.
Тук след кратка почивка за събиране продължихме.
Вече излезли на асфалта покарахме по него не повече от 1-2 км, до отбивката към Ярлово.
Отбивка, но естествено черен път, в случая изцяло бял, потънал в дълбок пресен сняг :-)
До Ярлово стигнахме бързо и без проблеми. Изкачвайки се до високите южни полета преди Ярлово бяхме посрещнати от слънцето.Рила отрсеща бе забулена в тежки облаци .
Витоша над нас потънала в мъгла
В далечината едвам се виждаше връх Голям Дебелец към който водеше нашият път. По-ниският връх отдясно скрива село Яребковица. Селото е точно зад билото.
Вече сме в Ярлово. Мисля точно от тук е най-лекият подход към Яребковица. Лек е образно казано, защото пътят не е такъв и изисква допълнителна подготовка и добро оборудване на джиповете, особено зимно време.
В Ярлово направихме голяма почивка, за леки ремонти по джиповете, за хапване и да се видим с Филип (mmtrance), който ми звънна и искаше да му се обадим като минаваме през селото дани види.
В селото цареше онова приятно събодно-неделно спокойствие следобед, което дори като гости веднага усетихме.
Към Яребковица тръгнахме сравнително късно, около 15:30 часа, а точно по този участък очаквахме да имаме трудности, така че щеше да е по-добре да имахме повечко време до залез. Желанията са едно, а реалността в офроуда съвсем друго. Много често плановете не излизат и се променят в движение.
Попитах водачите ни:
-Нали не сме се отказали да се качим до селото?
-Ааааа, как бе, отиваме!
Синоптиците предричаха слънце до и около обяд във високите полета (познаха), а за късния следобед заоблачаване и снеговалеж. Изглеждаше че и края на деня ще познаят напълно, но всъщност нагоре ни чакаше приятна изненада.
Тръгнахме да изкачваме планината. Всичко бе потънало в сняг, а нагоре изглеждаше, че ще е мъгливо.
Ето я и изненадата - приятно прокрадващите се слънчеви лъчи през плетеницата от клони.
И така чак до залез.
Пътят ни напред.
Една от причините село Яребковица да е безлюдно без да се съмнявам е трудният автомобилен достъп до него. Пътят е неподдържан, с големи кални локви, дълбоки коловози и лабиринт от пътища и отбивки, часто от стари пътища водещи до нищото. Зимата е още по-тежък заради снега и неизвестностите отдолу, които е прикрил.
Вече наближавахме билната части растителността се разреждаше. Излезнахме на открита част, където спряхме да погледаме залеза.
Рила свенливо отвива плътните облаци с които е покрила снежните си върхове
А слънцето на Запад залязва красиво
Небето
Последна снимка на слънцето и продължаваме. Имаме още път до селото.
На откритите части снегът беше вече усезаем, но не успя да ни спре. Отляво на нас в подножието на връх Голям Дебелец се спускаше бавно мъгла.
Рила потъваща бавно в сумрака на вечерта
Зад това било е селото
Красавец - Голям Дебелец.
И след завоя село Яребковица
Красиви старинни къщи нахлузили дебели снежни шапки потъват в поредната студена нощ с надеждата, че някога отново ще бъдат пълни с живот.
На отсрещния скат друга махала
Жалко, че не успяхме да открием единствения човек населяващ това селище. Щяхме да го зарадваме с внезапната си поява.
Поне замалко оживихме с гласовете и присъствието си село Яребковица......
Винаги си нося от тях.
Коментар